Брюксел трябва да сведе до минимум вредите от Брекзит
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Брюксел трябва да сведе до минимум вредите от Брекзит

В Люксембург британският премиер Борис Джонсън избяга от пресконференцията след разговора с колегата си Ксавие Бетел.

Брюксел трябва да сведе до минимум вредите от Брекзит

Преговорите с Лондон

3234 прочитания

В Люксембург британският премиер Борис Джонсън избяга от пресконференцията след разговора с колегата си Ксавие Бетел.

© Reuters


Николас Бусе в коментар за "Франкфуртер алгемайне цайтунг"

Европейският съюз не взе твърде активно отношение по политическото самоизяждане, което наблюдаваме в Лондон. Брюксел е готов за преговори, но - противно на британските твърдения - не е променил основната си позиция за Брекзит. Ако не бъде намерено по-добро решение, ЕС смята да се придържа към договорената сделка, включително и към оспорваното решение за ирландската граница. А този вариант не изключва и възможността за Брекзит без сделка. Не личи европейците да са толкова обзети от страх, че да са склонни на нови отстъпки пред Лондон, макар Борис Джонсън и неговите хора неуморно да разправят тъкмо това.

Никой на континента не желаеше този Брекзит – или поне никой от лицата, които носеха политическа отговорност. Предприети бяха и някои скромни реформи, които да накарат британците да останат в общността. По принцип ЕС действаше правилно. А при какви условия британците желаят да напуснат ЕС са длъжни да решат самите те.

Това обаче не означава, че европейците трябва да се държат пасивно. Останалите 27 страни членки имат ясно дефинирани свои интереси и са възложили на ЕК задачата да ги брани. Най-важният от тях е да ограничи до минимум вредите от Брекзит. Преговорите не са някакъв концерт по желание, в който британците да си избират само онова, което им харесва.

Британците може би действително трябва да напуснат ЕС, за да разберат какво точно искат.

Мнозина в Лондон все още не са го разбрали, което личи от спора за ирландската граница: Борис Джонсън очевидно не иска митнически проверки между Република Ирландия, която е член на ЕС, и Северна Ирландия, която е част от Обединеното кралство. От друга страна, Джонсън не желае страната му да остава в Митническия съюз. Но това би отворило широко вратите за контрабанда към Общия европейски пазар. И обратното: ако бъде затворена границата, има опасност конфликтът в Северна Ирландия да избухне с нова сила. ЕС няма как да е заинтересуван от подобно развитие. Затова не е чудно, че в преговорите с Лондон така и не се намери по-добро решение от това британците (временно) да останат в Митническия съюз и Общия европейски пазар.

Друг основен интерес на ЕС е да има добри отношения с Великобритания, след като тя напусне общността. Брекзитърите се кълнат, че искат да продължат да си сътрудничат с Европа, но по манталитет повече приличат на съвременни пирати, които се опитват да извлекат най-големите ползи за себе си. Опозицията пък се стреми да запази тесните връзки с Европа, най-вече в рамките на Общия европейски пазар.

Докато британците са напълно разединени по този въпрос, ЕС няма как да им направи адекватни предложения. Нито един от съществуващите модели за отношения с трети страни (например с Швейцария, Норвегия или Канада) не изглежда достатъчно привлекателен за тях, за да се обединят около него. И в този случай правилото гласи: ЕС трябва да защитава своите достижения. Брюксел не бива да дава на Лондон повече, отколкото на останалите си партньори. В противен случай би застрашил споразуменията си с тях.

На първо време все пак е важно какво ще се случи до 31 октомври. По въпроса за ирландската граница се забелязва известно раздвижване в Лондон, свързано с възможността двете страни да се договорят . На това обаче не бива да се разчита, защото британският парламент остава непредвидим. Така че е напълно възможно в началото на идния месец Борис Джонсън да превие глава и да поиска от Брюксел ново удължаване на срока за напускане. Но тъкмо по този въпрос има сериозни различия между Берлин и Париж.

Ако не настъпят някакви промени по съществото на спора, аргументът на Макрон - защо ЕС да продължава да "носи на гръб" една страна, която изобщо не знае какво иска, ще придобие допълнителна тежест. Британците може би действително трябва да напуснат ЕС, за да разберат какво точно искат. А после биха могли по всяко време да се върнат обратно - стига останалите в ЕС да са съгласни.

Николас Бусе в коментар за "Франкфуртер алгемайне цайтунг"

Европейският съюз не взе твърде активно отношение по политическото самоизяждане, което наблюдаваме в Лондон. Брюксел е готов за преговори, но - противно на британските твърдения - не е променил основната си позиция за Брекзит. Ако не бъде намерено по-добро решение, ЕС смята да се придържа към договорената сделка, включително и към оспорваното решение за ирландската граница. А този вариант не изключва и възможността за Брекзит без сделка. Не личи европейците да са толкова обзети от страх, че да са склонни на нови отстъпки пред Лондон, макар Борис Джонсън и неговите хора неуморно да разправят тъкмо това.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK