Партиите в България - по пътя на медиите
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Партиите в България - по пътя на медиите

От антикорупционна гледна точка промененият модел на партийното финансиране в България няма никакви добри страни.

Партиите в България - по пътя на медиите

Партийното финансиране

4596 прочитания

От антикорупционна гледна точка промененият модел на партийното финансиране в България няма никакви добри страни.

© Shutterstock


Даниел Смилов на конференция за финансирането на политическите партии, организирана от Българския институт за правни инициативи и сродния CEELI Institute в Прага за Централна и Източна Европа

Тъй като при финансирането на партиите винаги има съмнения за корупция, моделът на финансиране трябва да отговори на тези притеснения. В Европа моделът е ориентиран към равнопоставеност на политическите играчи. Държавата се стреми чрез определени мерки да създаде т.нар. равно поле, на което политическите партии да се съревновават.

Единият начин е с ограничаване на средствата, които се изразходват за политически цели - в доста държави, Великобритания например, има такъв лимит.

На второ място - с предоставяне на значителна държавна субсидия на партиите. Този модел е разпространен в Скандинавия, а Германия и Австрия са смятани за негов образец. У нас беше даден такъв аргумент, че, виждате ли, в Германия субсидията е 1 евро на глас, докато в България е 11 лв. Числата не са коректни.

Германският модел е доста сложен. Там всъщност на всяко евро, набрано от дарение, включително от корпоративни, държавата съфинансира с определен процент. И това е само за федерални политически партии.

В отделните провинции има и отделни схеми за финансиране, а сравнена с тази сума се дава на фондациите на политическите партии. Ако съберем всичко, резултатът не е 1, а 5 и повече евро на глас. Колеги в Австрия са смятали, че там субсидията е над 7 евро на глас.

Със съфинансиране на набрани приходи от членски внос и дарения партиите в Германия биват принудени да се обръщат към по-голям брой избиратели, което стимулира и тяхната представителност.

В британския модел няма щедро държавно финансиране - 2 млн. паунда годишно за всички партии е всъщност проектно финансиране за изработване на определени политики. Но има безплатен достъп до публичните медии - не само Би Би Си, а всички с публичен лиценз, като на партиите се забранява да купуват допълнителен достъп в тези медии.

Това е сериозен опит за изравняване на шансовете на политически партии, с непряко подпомагане. Логиката е сходна и в другите държави - или ограничения, или държавна субсидия, или комбинация от двете, плюс индиректно финансиране с осигурен достъп до медиите.

С новия модел определени корпорации и бизнес групи ще диктуват директно и финансирането на политическите партии

По отношение на това, което става в България - промените отчасти започнаха с референдума, организиран от "Шоуто на Слави". Сходно развитие имаше и в Италия - там с възхода на формацията "5 звезди", често брандирана като популистка, която днес е управляваща, през 2013 г. беше въведена сериозна реформа на италианските партийни финанси и в резултат към 2017 г. държавната субсидия беше силно ограничена.

Но Италия мина по-скоро в британския модел, защото партиите също имат свободен достъп до публичните медии като РАИ, а частните са задължени да им дават по време на кампания 50% отстъпка от стандартните си цени. Виждате, че дори в страни, подложени на доста силен популистки натиск, не са премахнати всички условия за някаква равнопоставеност.

На този фон това, което се случи в България, е доста странно. На практика махнахме държавната субсидия, защото гласуваният 1 лев на глас е по-скоро символична помощ. От друга страна, достъпът до медиите е напълно пазарен - като изключим някои свободни дебати, всичко друго, дори в обществената телевизия, се заплаща от партиите. Така имаме пазарен достъп до медиите заедно с липса на държавна субсидия плюс отпаднали ограничения за набиране на средства от фирми.

Тази смеска нито е американска, нито прилича на европейските модели, за които стана дума. Тя е някакъв такъв местен експеримент по чисто конюнктурни съображения. Много се споменаваше референдумът, но той нямаше правно обвързващ резултат и парламентът трябва да поеме отговорността за модела, който създаде, с всички негативни последици от него*. Негласно се знае, че причината е опит да се постави опозицията в трудно положение преди местните избори.

Това не се очаква в една развита демокрация. И най-вече, ако се замислим за захванатата държава, всъщност това, което ще стане с политическите партии, е близко до това, което стана в медийната сфера. На практика ще имаме доминация на определени корпорации, на определени бизнес групи, които ще диктуват директно и финансирането на политическите партии. От антикорупционна гледна точка промяната няма никакви добри страни.

*Промяната, позволяваща неограничено финансиране на партиите от бизнеса, беше атакувана от президента Радев в Конституционния съд, който още не се е произнесъл.

Даниел Смилов на конференция за финансирането на политическите партии, организирана от Българския институт за правни инициативи и сродния CEELI Institute в Прага за Централна и Източна Европа

Тъй като при финансирането на партиите винаги има съмнения за корупция, моделът на финансиране трябва да отговори на тези притеснения. В Европа моделът е ориентиран към равнопоставеност на политическите играчи. Държавата се стреми чрез определени мерки да създаде т.нар. равно поле, на което политическите партии да се съревновават.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK