На второ място - с предоставяне на значителна държавна субсидия на партиите. Този модел е разпространен в Скандинавия, а Германия и Австрия са смятани за негов образец. У нас беше даден такъв аргумент, че, виждате ли, в Германия субсидията е 1 евро на глас, докато в България е 11 лв. Числата не са коректни.

Германският модел е доста сложен. Там всъщност на всяко евро, набрано от дарение, включително от корпоративни, държавата съфинансира с определен процент. И това е само за федерални политически партии.

В отделните провинции има и отделни схеми за финансиране, а сравнена с тази сума се дава на фондациите на политическите партии. Ако съберем всичко, резултатът не е 1, а 5 и повече евро на глас. Колеги в Австрия са смятали, че там субсидията е над 7 евро на глас.

Със съфинансиране на набрани приходи от членски внос и дарения партиите в Германия биват принудени да се обръщат към по-голям брой избиратели, което стимулира и тяхната представителност.

В британския модел няма щедро държавно финансиране - 2 млн. паунда годишно за всички партии е всъщност проектно финансиране за изработване на определени политики. Но има безплатен достъп до публичните медии - не само Би Би Си, а всички с публичен лиценз, като на партиите се забранява да купуват допълнителен достъп в тези медии.

Това е сериозен опит за изравняване на шансовете на политически партии, с непряко подпомагане. Логиката е сходна и в другите държави - или ограничения, или държавна субсидия, или комбинация от двете, плюс индиректно финансиране с осигурен достъп до медиите.

По отношение на това, което става в България - промените отчасти започнаха с референдума, организиран от "Шоуто на Слави". Сходно развитие имаше и в Италия - там с възхода на формацията "5 звезди", често брандирана като популистка, която днес е управляваща, през 2013 г. беше въведена сериозна реформа на италианските партийни финанси и в резултат към 2017 г. държавната субсидия беше силно ограничена.

Но Италия мина по-скоро в британския модел, защото партиите също имат свободен достъп до публичните медии като РАИ, а частните са задължени да им дават по време на кампания 50% отстъпка от стандартните си цени. Виждате, че дори в страни, подложени на доста силен популистки натиск, не са премахнати всички условия за някаква равнопоставеност.

На този фон това, което се случи в България, е доста странно. На практика махнахме държавната субсидия, защото гласуваният 1 лев на глас е по-скоро символична помощ. От друга страна, достъпът до медиите е напълно пазарен - като изключим някои свободни дебати, всичко друго, дори в обществената телевизия, се заплаща от партиите. Така имаме пазарен достъп до медиите заедно с липса на държавна субсидия плюс отпаднали ограничения за набиране на средства от фирми.

Тази смеска нито е американска, нито прилича на европейските модели, за които стана дума. Тя е някакъв такъв местен експеримент по чисто конюнктурни съображения. Много се споменаваше референдумът, но той нямаше правно обвързващ резултат и парламентът трябва да поеме отговорността за модела, който създаде, с всички негативни последици от него*. Негласно се знае, че причината е опит да се постави опозицията в трудно положение преди местните избори.

Това не се очаква в една развита демокрация. И най-вече, ако се замислим за захванатата държава, всъщност това, което ще стане с политическите партии, е близко до това, което стана в медийната сфера. На практика ще имаме доминация на определени корпорации, на определени бизнес групи, които ще диктуват директно и финансирането на политическите партии. От антикорупционна гледна точка промяната няма никакви добри страни.

*Промяната, позволяваща неограничено финансиране на партиите от бизнеса, беше атакувана от президента Радев в Конституционния съд, който още не се е произнесъл.