Миролюба Бенатова: Не е срамно да си шофьор, срамно е да те поръчват за поръчкови репортажи
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Миролюба Бенатова: Не е срамно да си шофьор, срамно е да те поръчват за поръчкови репортажи

Миролюба Бенатова напусна "Нова телевизия" заради предложението да я преназначат като стажант - след като собствеността на телевизията беше прехвърлена на Кирил Домусчиев

Миролюба Бенатова: Не е срамно да си шофьор, срамно е да те поръчват за поръчкови репортажи

Журналистката обясни във фейсбук защо сега кара такси

37559 прочитания

Миролюба Бенатова напусна "Нова телевизия" заради предложението да я преназначат като стажант - след като собствеността на телевизията беше прехвърлена на Кирил Домусчиев


"Много са се подобрили услугите в България". Казва ми го германски гражданин, когото возя от Полиграфията до Аерогарата. Говорим на английски и той споделя, че е впечатлен.

- Ето, преди не можех да си говоря с шофьорите, а сега мога.

Усмихвам се и отговарям, че друг път ще му обясня на какво се дължи този скок в сферата на таксиметровия превоз.

Някои от вас вече се досещат, че е част от баланса. Някъде другаде има срив. Ако питате мен, причината е в хлътването надолу в сферата на свободата на словото. Но коя съм аз, един шофьор, да разбирам от тези работи.

Служебният ми телефонен номер като шофьор на такси завършва на 111. Когато започнах да го ползвам, бях в БТВ. После ми го взеха за малко, когато през 2013-а напуснах. След това си го откупих и сега ми се стори удачно пак да ме представлява. 111 си е символично число. Докато сме на 111-то място по свобода на словото, аз имам свободата да питам от този номер дали съм спряла на точното място и да информирам, че съм пристигнала на адреса.

Имам свободата да комуникирам с публиката аналогово. Камерно. Без ефир.

През юни ми предложиха да стажувам като журналист. Разбира се, нарекоха го по друг начин. Казаха, че искат да ме задържат в НОВА, но със стажантски договор, в никакъв случай трудов. При никакви обстоятелства да не съм в нюзрума, но да правя материали. Неясно как, но категорично без да използвам оператори и монтажисти от телевизията.

В средите на "Човешки ресурси" наричат тези оферти отказващи. Предложение, което не можеш да приемеш, но после ще бъде представено като възможност. Хитро.

След 26 години в журналистиката реших да стажувам на друго място. След като междувременно тук- там ми казаха, че няма място за репортер като мен. Имали желание, но нямали възможност. Разбрах ги. И потърсих поприще, в което още търсят хора.

За шофьори има места. Още. Взех си изпита в ДАИ, издържах психото и кандидатствах в Yellow. Трудно беше да обясня защо след екрана искам да съм зад волана. В таксиметровите среди ме приеха с недоверие, но все пак ми дадоха шанс да опитам. Благодаря от сърце.

Някои още вярват, че разследвам или кроя нещо. Други (уж репортери) повтарят под сурдинка опорката, че готвя някакъв проект. Даже блъсковият "Труд" днес разказва по този повод как по времето на СОЦ-а Петър Станчев от "Земеделско знаме" измислил рубриката "Журналисти сменят професията" - стажантът Първан Стоянов станал таксиметров шофьор, а поредицата се радвала на голям читателски интерес. Хубав пример от тоталитарното близко минало. Неадекватен за днешния ден от имитативната демокрация.

Аз нямам работно място и рубриката ми се оказа излишна за българския медиен свят. Като изключим "предложението" от ПИК да правя рубрика при тях, от другаде не ми предложиха работа.

Практикувам журналистика като хоби, което обичам с цялата си душа. И пиша за списания. От "Жената днес", L’Europeo и "Мениджър" се обадиха да ми предложат теми за писане. Единият текст вече излезе, другите предстоят. Благодаря и за тази възможност. Наистина.

Никъде не ми предлагат да задавам въпроси. Този жанр в репортерството върви към закриване. Обикновените въпроси вече са екзотика, както имах възможност да отбележа след фурора от срещата ми с Цветан Цветанов в парламента. Питах го дали има телепатична връзка със своя бивш служител от ГЕРБ, така че да си извършат имотните сделки в един и същи ден, в една и съща нотариална кантора, на интересна стойност. Ц. така и не обясни откъде са му парите, но чувам, че си е намерил нова работа. Той ще е демократът на държавата и ще отстоява "евроатлантическите ценности". Без имоти не става. Без личен асансьор, явно няма да е пълна демокрацията. Докато шофирам имам време да разсъждавам по този въпрос. Още не съм го осмислила съвсем.

Иначе, пиша от дете и нямам намерение да спирам. Но истината е, че днес работя като таксиметров шофьор. Плащам си всеки ден аренда за колата и други разходи. После започвам да изкарвам за себе си. Това е свободна професия. И повтарям истината на невярващите колеги – шофьори и пътници:

- Тук има места, а аз притежавам базисни умения по шофиране, ориентиране и комуникация. Търся си ново вдъхновение, смисъл и начин да съм полезна на хората. Отново. Дали правя това, което умея най-добре. Не, разбира се. Дали съм си на мястото. Спорно е. Но като се огледаме наоколо и погледът ни се спре на момичето с аграрното образование в медийния регулатор, моето шофиране си е съвсем адекватно. Аз мисля, че се справям прилично. Сигурно и председателката на СЕМ така вярва за себе си.

Сега се уча да се ориентирам бързо във всички квартали на София, питам, когато навигацията ме обърка, и се извинявам на пътниците, ако изпусна отбивката или не знам улицата, която ми казват. От репортерството съм научила, че когато не знаеш нещо, трябва да питаш. Практикувам го. Когато трябва мълча, не избирам най-бавната лента, връщам ресто, имам дребни, слушам неангажираща музика и колата е чиста. На този етап толкова мога.

"Дъното", биха казали някои. Не, да си шофьор не е дъното. Понякога усещам гузната обществена съвест под формата на голям бакшиш. Отговарям, че това не индулгенция за гражданското мълчание. И връщам.

Бях добре платена като журналист на заплата. Не под масата. Сега изкарвам стажантска надница и съм удовлетворена, когато хората си тръгват умислени, вдъхновени, развеселени. И доволни, че са стигнали навреме, дори по-бързо от очакваното. Това ми е работата.

И да, има срамна работа. Но тя не е да отваряш багажник и да возиш комфортно хора от точка А до точка Б. Не е срамно да умееш да изслушваш, да говориш учтиво и да отговаряш, когато те питат защо си там. Срамно е да те поръчват за поръчкови репортажи. Да ти пишат въпросите и да ти диктуват отговорите. Срамно е да убиваш за пари. Да обслужваш корпоративни и лични интереси зад маската на журналистиката. Да си ПР или ченге на щат като репортер, продуцент и директор на новини е срамно. Да те държат за топките, а ти да задраскваш думи по тази причина, е смърт.

Мен не ме е срам всеки ден да заставам очи в очи с публиката. И продължавам да й служа. Както мога. Днес е това.

Благодаря за доверието.

"Много са се подобрили услугите в България". Казва ми го германски гражданин, когото возя от Полиграфията до Аерогарата. Говорим на английски и той споделя, че е впечатлен.

- Ето, преди не можех да си говоря с шофьорите, а сега мога.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

10 коментара
  • 1
    olga_kokoshkina avatar :-|
    olga_kokoshkina

    Съчувствие ли търси с този дълъг и сърцераздирателен пост във Facebook? Защото май няма да го получи. Да, изгониха много способни журналисти, защото бяха кадърни и "опасни" за КОЙ, но Бенатова никога не е била една от тях. Нея я изгониха просто защото...не я биваше. Пожелавам й само успех в новото поприще!

  • 2
    antipa avatar :-|
    D-r D

    Не, Мирослава, аз благодаря. За доверието, че макар и все по-малко да сме останали, сме запазили чувството си за достойнство и уважението към другия. Чрез вас искат да ни покажат, че могат да смачкат всекиго. Нямяа да им се дадем, нали?
    Благодаря за урока по достойнство.

  • 3
    antipa avatar :-|
    D-r D

    Миролюба, разбира се. Съжалявям.

  • 4
    kratun.ko avatar :-|
    kratun.ko

    Струва ми се неуместно тази да ми говори за поръчкови репортажи след нейните от Катуница!

  • 5
    poli_pocket avatar :-?
    Pavlina Encheva

    Тази не спря да оплаква крадливата Иванчева, седнала да говори за обективна журналистика. Таксиметровите шофьори какво им е на професията, че не разбрах.

  • 6
    ridiculous avatar :-|
    Ridiculous Върнете стария сайт!

    Като гледам повечето от коментарите, май и голяма част от публиката е или купена, или няма глава, за да гради мисли, ползвайки въпросите и мнението на другите. Тогава защо ни е журналистика? Защо са ни медии? Защо са ни хора, които се питат и ни питат въпроси?

  • 7
    realismisthename avatar :-|
    realismisthename

    Честно казано - не е срамно да си бакшо, ама е срамно да си люба бенатова.
    Факти за причините за катуница 2011 - Убийството на Ангел Петров, циганска престъпност, неработеща съдебна система, социално неравноправие.

    Коментара на люба - “пияни футболни агитки унищожават имуществото на почетния български гражданин “цар” киро.

    Слаба, долна журналистика. Това е моме, не те бива, затова и не те искат. Евтина журналистика на повикване и аз мога да правя.

    Важното е, че България върви напред. Докато преди 30 години беше въпроса “кой и къде ще те уреди”, днес вече много повече зависи от умения и качества, лични такива.

    Уредиха ли люба в yellow? От изповедта разбирам, че не.
    На всекиму според уменията.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK