Опасността от патокрация винаги е реална
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Опасността от патокрация винаги е реална

Нарцисистите имат комплекс за превъзходство над останалите и смятат, че им е дадено правото да се разпореждат с тях в името на властта си.

Опасността от патокрация винаги е реална

От Хитлер до днес

4863 прочитания

Нарцисистите имат комплекс за превъзходство над останалите и смятат, че им е дадено правото да се разпореждат с тях в името на властта си.

© Shutterstock


Стив Тейлър старши лектор по психология в Beckett University в Лийсдс, в анализ за The Conversation

След като е прекарал ранните си години при режимите на нацистите и на Сталин, полският психолог Андрю Лобачевски е посветил кариерата си на изучаването на връзката между психологическите разстройства и политиката. Искал е да разбере защо психопатите и нарцисистите са толкова силно привлечени от властта. В резултат стига до термина "патокрация", с който описва правителствата, ръководени от хора с такива разстройства. Не е изненадващо, че нарцисистите искат внимание и утвърждаване, имат изразен комплекс за превъзходство над останалите и смятат, че им е дадено правото да се разпореждат с тях в името на властта си. Подобна липса на съчувствие е характерна и за психопатите, но без импулса за внимание и обожание.

Но патокрацията не се отнася само за една отделна личност. Както отбелязва Лобачевски, патологичните лидери имат свойството да привличат хора с подобни разстройства, а съчувстващите и справедливите постепенно отпадат - или защото са остракирани, или защото доброволно се отказват, ужасени от случващото се около тях. Така с времето патократите стават все по-укрепени и крайни. Това именно се е случило при нацисткото поглъщане на германското правителство през 30-те години на миналия век, когато Германия премина от демокрация към патокрация за по-малко от две години.

Политически лидери с нарцистични разстройства не търпят демократични институции и свободни медии.

Демокрацията е основен начин за защита на хората от патологични политици чрез принципи и институции, които ограничават тяхната власт. И това е причината патократите толкова да я мразят. След като се доберат до властта, правят всичко възможно да разрушат и дискредитират демократичните институции, както и свободните медии. Това е първото нещо, което е направил Хитлер, когато е станал германски канцлер, това се опитват да направят и автократи като Доналд Тръмп, Владимир Путин и унгарският премиер Виктор Орбан.

В САЩ очевидно има придвижване към патокрация. Както теорията на Лобачевски прогнозира, старата гвардия на по-умерените служители на Белия дом - "възрастните в стаята", отпадна. Сега президентът е заобиколен от личности, които споделят авторитарните му склонности и липсата на съпричастност и морал. За щастие, демократичните институции на САЩ успяват донякъде да връщат нещата обратно.
Великобритания също има доста късмет в сравнение с други страни. Със сигурност и там се забелязват патократични тенденции в някои от последните премиери (и видни министри), включително нарцистичното чувство за собствената важност. Но парламентарната и избирателната система на Обединеното кралство, както вероятно и културата на чувствителност към справедливостта и социалната отговорност, защитиха страната от някои от най-лошите патократични ексцесии. Ето защо последните политически събития изглеждат толкова тревожни. Неотдавнашното напускане на умерените консерватори е характерно за чистките, които се случват при прехода от демокрация към патокрация. Незачитането на демократичните процеси, демонстрирано от премиера Борис Джонсън и неговите съветници - пророгацията на парламента (спиране за известно време на работата му - бел. ред.), опитът за внушение, че те може да не спазват законите, също е характерно за патологията. Бившият премиер Дейвид Камерън дори определи главния съветник на Джонсън - Доминик Къмингс, като "кариерен психопат".

В същото време е важно да се отбележи, че не всеки, който стане част от патократично правителство, има психологическо разстройство. Някои може просто да следват партийната линия чрез лоялност или с вярата, че ще успеят да овладеят патократичните импулси на хората около тях. Досега благодарение на действията на парламента и храбростта на малък брой принципни депутати консерватори потенциалната патология на правителството на Джонсън беше възпряна.

Но опасността от патологично израждане на демокрацията винаги е реална. Винаги е по-близо до нас, отколкото си мислим, и стига да намери опора, ще смаже всяка пречка по пътя си.

Стив Тейлър старши лектор по психология в Beckett University в Лийсдс, в анализ за The Conversation

След като е прекарал ранните си години при режимите на нацистите и на Сталин, полският психолог Андрю Лобачевски е посветил кариерата си на изучаването на връзката между психологическите разстройства и политиката. Искал е да разбере защо психопатите и нарцисистите са толкова силно привлечени от властта. В резултат стига до термина "патокрация", с който описва правителствата, ръководени от хора с такива разстройства. Не е изненадващо, че нарцисистите искат внимание и утвърждаване, имат изразен комплекс за превъзходство над останалите и смятат, че им е дадено правото да се разпореждат с тях в името на властта си. Подобна липса на съчувствие е характерна и за психопатите, но без импулса за внимание и обожание.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

1 коментар
  • 1
    k_ avatar :-|
    k_

    Няма как да си успешен политически лидер без да си нарцистичен перко.
    Мнозинството (80те %) го и желаят и му се възхищават.
    И сега трика тук наистина е колко са зрели институциите да успеят да удържат налудничавите им действия.
    Съгласен, че опасността от залитане винаги е налице и постоянно трябва да сме събудени.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK