След като е прекарал ранните си години при режимите на нацистите и на Сталин, полският психолог Андрю Лобачевски е посветил кариерата си на изучаването на връзката между психологическите разстройства и политиката. Искал е да разбере защо психопатите и нарцисистите са толкова силно привлечени от властта. В резултат стига до термина "патокрация", с който описва правителствата, ръководени от хора с такива разстройства. Не е изненадващо, че нарцисистите искат внимание и утвърждаване, имат изразен комплекс за превъзходство над останалите и смятат, че им е дадено правото да се разпореждат с тях в името на властта си. Подобна липса на съчувствие е характерна и за психопатите, но без импулса за внимание и обожание.
Но патокрацията не се отнася само за една отделна личност. Както отбелязва Лобачевски, патологичните лидери имат свойството да привличат хора с подобни разстройства, а съчувстващите и справедливите постепенно отпадат - или защото са остракирани, или защото доброволно се отказват, ужасени от случващото се около тях. Така с времето патократите стават все по-укрепени и крайни. Това именно се е случило при нацисткото поглъщане на германското правителство през 30-те години на миналия век, когато Германия премина от демокрация към патокрация за по-малко от две години.
Демокрацията е основен начин за защита на хората от патологични политици чрез принципи и институции, които ограничават тяхната власт. И това е причината патократите толкова да я мразят. След като се доберат до властта, правят всичко възможно да разрушат и дискредитират демократичните институции, както и свободните медии. Това е първото нещо, което е направил Хитлер, когато е станал германски канцлер, това се опитват да направят и автократи като Доналд Тръмп, Владимир Путин и унгарският премиер Виктор Орбан.
В САЩ очевидно има придвижване към патокрация. Както теорията на Лобачевски прогнозира, старата гвардия на по-умерените служители на Белия дом - "възрастните в стаята", отпадна. Сега президентът е заобиколен от личности, които споделят авторитарните му склонности и липсата на съпричастност и морал. За щастие, демократичните институции на САЩ успяват донякъде да връщат нещата обратно.В същото време е важно да се отбележи, че не всеки, който стане част от патократично правителство, има психологическо разстройство. Някои може просто да следват партийната линия чрез лоялност или с вярата, че ще успеят да овладеят патократичните импулси на хората около тях. Досега благодарение на действията на парламента и храбростта на малък брой принципни депутати консерватори потенциалната патология на правителството на Джонсън беше възпряна.
Но опасността от патологично израждане на демокрацията винаги е реална. Винаги е по-близо до нас, отколкото си мислим, и стига да намери опора, ще смаже всяка пречка по пътя си.
След като е прекарал ранните си години при режимите на нацистите и на Сталин, полският психолог Андрю Лобачевски е посветил кариерата си на изучаването на връзката между психологическите разстройства и политиката. Искал е да разбере защо психопатите и нарцисистите са толкова силно привлечени от властта. В резултат стига до термина "патокрация", с който описва правителствата, ръководени от хора с такива разстройства. Не е изненадващо, че нарцисистите искат внимание и утвърждаване, имат изразен комплекс за превъзходство над останалите и смятат, че им е дадено правото да се разпореждат с тях в името на властта си. Подобна липса на съчувствие е характерна и за психопатите, но без импулса за внимание и обожание.
1 коментар
Няма как да си успешен политически лидер без да си нарцистичен перко.
Мнозинството (80те %) го и желаят и му се възхищават.
И сега трика тук наистина е колко са зрели институциите да успеят да удържат налудничавите им действия.
Съгласен, че опасността от залитане винаги е налице и постоянно трябва да сме събудени.