Опасността от патокрация винаги е реална

След като е прекарал ранните си години при режимите на нацистите и на Сталин, полският психолог Андрю Лобачевски е посветил кариерата си на изучаването на връзката между психологическите разстройства и политиката. Искал е да разбере защо психопатите и нарцисистите са толкова силно привлечени от властта. В резултат стига до термина "патокрация", с който описва правителствата, ръководени от хора с такива разстройства. Не е изненадващо, че нарцисистите искат внимание и утвърждаване, имат изразен комплекс за превъзходство над останалите и смятат, че им е дадено правото да се разпореждат с тях в името на властта си. Подобна липса на съчувствие е характерна и за психопатите, но без импулса за внимание и обожание.

Но патокрацията не се отнася само за една отделна личност. Както отбелязва Лобачевски, патологичните лидери имат свойството да привличат хора с подобни разстройства, а съчувстващите и справедливите постепенно отпадат - или защото са остракирани, или защото доброволно се отказват, ужасени от случващото се около тях. Така с времето патократите стават все по-укрепени и крайни. Това именно се е случило при нацисткото поглъщане на германското правителство през 30-те години на миналия век, когато Германия премина от демокрация към патокрация за по-малко от две години.