Геоикономически игри "кой пръв ще мигне"
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Геоикономически игри "кой пръв ще мигне"

Основната надпревара е между САЩ и Китай за търговия и технологии

Геоикономически игри "кой пръв ще мигне"

Рискове за глобалната икономика

3740 прочитания

Основната надпревара е между САЩ и Китай за търговия и технологии

© shutterstock


Нуриел Рубини, американски икономист и преподавател в Stern School of Business в Ню Йорк, в анализ за "Проджект синдикейт"

Наблюдаваме няколко геоикономически игри от типа "кой пръв ше мигне" и непостигането на компромис в която и да е от тях може да доведе до сблъсък, който най-вероятно ще бъде последван от глобална рецесия и финансова криза. Основната надпревара е между САЩ и Китай за търговия и технологии. Втората е спорът между САЩ и Иран. В Европа ескалират търканията между британския премиер Борис Джонсън и ЕС за Brexit. И накрая - Аржентина, която може да се конфронтира с Международния валутен фонд след вероятната победа на Алберто Фернандес на президентските избори идния месец.

Мащабната търговска, валутна, технологична и т.н. студена война между САЩ и Китай може да пренесе настоящия спад в производството, търговията и капиталовите разходи към услугите и частното потребление, вкарвайки американската и глобалната икономика в тежка рецесия. По същия начин военен конфликт между САЩ и Иран би изстрелял цените на петрола над 100 долара за барел, предизвиквайки стагфлация (рецесия с нарастваща инфлация). В крайна сметка това се случи през 1973 г. по време на войната от Йом Кипур, през 1979 г. - след иранската революция, и през 1990 г. - след иракското нашествие в Кувейт.

Разривът около Brexit сам по себе си не е повод за глобална рецесия, но със сигурност ще предизвика европейска, която впоследствие ще се разлее и към други икономики. Схващането, че "твърд" Brexit ще причини тежка рецесия в Обединеното кралство, но не и в Европа, тъй като Великобритания е по-зависима от търговията с ЕС, е наивно. Еврозоната вече се забавя и е в хватката на производствената рецесия. Холандия, Белгия, Ирландия и Германия, която е на прага на рецесия, разчитат в голяма степен на британския експортен пазар. Освен това европейската рецесия ще подбие растежа в световен мащаб.

Проблемът е, че играят хора с огромно его, някои от които може би предпочитат срив пред това да изглеждат като победени.

Кризата в Аржентина също може да има глобални последици. Ако Фернандес изтегли страната от програмата на МВФ за 57 млрд. долара, може да се повторят валутната криза и фалитът от 2001 г. Последица от това би бил отливът на капитали от развиващите се пазари изобщо, което ще и причини кризи в силно задлъжнелите Турция, Венецуела, Пакистан и Ливан и ще задълбочи проблемите на Индия, Южна Африка, Китай, Бразилия, Мексико и Еквадор.

При всички сценарии всички ще искат да се представят като победители. Президентът на САЩ се нуждае от сделка с Китай, за да стабилизира икономиката и пазарите преди кампанията за преизбирането му през 2020 г . Китайският президент също се нуждае от споразумение, за да възпре забавянето на икономиката. Но нито един от двамата няма пръв да отстъпи - по вътрешнополитически съображения. А без сделка до края на годината лошият изход ще стане по-вероятен. По същия начин Тръмп смяташе, че може да притисне Иран, оттегляйки САЩ от ядрената сделка и налагайки строги санкции на Техеран. Но иранците отговориха с ескалация на провокациите си в региона, защото са наясно, че Тръмп не може да си позволи военна операция и скок в цените на петрола, до който тя би довела. Никоя от двете страни не иска първа "да мигне" и заедно с натиска, който Саудитска Арабия и Израел оказват на американската администрация, рискът от инцидент се увеличава.

Не е изключено Борис Джонсън наивно да е решил, че по примера на Тръмп може да притиска ЕС с твърд Brexit, за да постигне по-изгодна сделка от вече договорената. След като парламентът му забрани твърдия Brexit, сега ще трябва да "мигне" два пъти - и заради ирландската граница, и заради реалната опасност от хаотичен Brexit.

В Аржентина Фернандес води кампания с посланието, че МВФ е виновен за всички проблеми на страната. Козовете на фонда са очевидни - ако не отпусне следващия транш 5.4 млрд. долара и прекрати спасителната програма, Аржентина ще претърпи нов финансов колапс. Но и Фернандес знае, че дълг от 57 млрд. долара е проблем за всеки кредитор. И тук компромисът е най-добрият вариант за всички, но сценарият с финансов срив все още не може да се изключи.

Проблемът е, че компромисът изисква деескалация и от двете страни, а тактиката "кой пръв ще мигне" възнаграждава неразумното поведение. Добрата новина е, че в четирите сценария по-горе всяка страна все още говори с другата. Лошата е, че всички са далеч от какъвто и да е вид споразумение. А по-лошото е, че играят хора с огромно его, някои от които може би предпочитат срив пред това да изглеждат като отстъпили. Глобалната икономика зависи от тези игри, а те биха могли да се развият във всякаква посока.

Нуриел Рубини, американски икономист и преподавател в Stern School of Business в Ню Йорк, в анализ за "Проджект синдикейт"

Наблюдаваме няколко геоикономически игри от типа "кой пръв ше мигне" и непостигането на компромис в която и да е от тях може да доведе до сблъсък, който най-вероятно ще бъде последван от глобална рецесия и финансова криза. Основната надпревара е между САЩ и Китай за търговия и технологии. Втората е спорът между САЩ и Иран. В Европа ескалират търканията между британския премиер Борис Джонсън и ЕС за Brexit. И накрая - Аржентина, която може да се конфронтира с Международния валутен фонд след вероятната победа на Алберто Фернандес на президентските избори идния месец.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK