На 1 октомври изтече срокът, даден на българските власти от Комитета на министрите към Съвета на Европа, да докладват конкретни мерки за ефективно разследване на главния прокурор, в случай че е заподозрян в престъпление. Това беше препоръчано преди десетина години с решението на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) по делото "Колеви срещу България" по повод убийството на бившия зам. главен прокурор Николай Колев, за което близките му подозират участие на тогавашния главен прокурор Никола Филчев. Комитетът на министрите поиска също да се поставят под съдебен контрол отказите на прокуратурата да образува наказателно производство, за да се осигури безпристрастно и ефективно разследване на нарушението на забраната на изтезания, особено в случаите на полицейско насилие.

В продължение на години правителството уверяваше Комитета на министрите, че са съставени работни групи и се проучва опитът на други държави, но до конкретни мерки не се стигаше. Непосредствено преди изтичането на дадения последен срок българското правителство докладва предприетите стъпки. На първо място това е лансираният от министъра на правосъдието Данаил Кирилов законопроект за "отговорността на тримата големи", сочен като негов основен приоритет в началото на мандата му. Законопроектът предвижда разследването на председателите на върховните съдилища и на главния прокурор да се извършва... от подчинени на главния прокурор по инициатива на министъра или трима членове на ВСС. Той беше представен на общественото внимание през юни т.г. и беше аргументирано критикуван от мнозина. Властите отчитат и организирана през юни от Министерството на правосъдието кръгла маса с представители от Отдела за изпълнение на решенията на ЕСПЧ в Страсбург към Комитета на министрите, които също изразиха съмнения, че споменатият законопроект е мярка за ефективно и независимо разследване на главния прокурор. На трето място, Комитетът на министрите е информиран, че на 25 септември този законопроект е пратен за оценка на Венецианската комисия. Всъщност тя нееднократно е давала мнение по този въпрос, но този път правосъдният министър Данаил Кирилов положи подписа си върху искането в присъствието на посланиците на страните от ЕС. Предстои да видим каква ще е оценката на тези мерки от Комитета на министрите и от Венецианската комисия, чието мнение беше отчетено и в рамките на Механизма за сътрудничество и проверка.

Медиите не обръщат особено внимание на тези повторяеми събития, макар че обществото вероятно се интересува защо полицаи и висши прокурори остават недосегаеми. Но докато правителството прави поредни опити да докаже, че активно работи по изпълнение на решението "Колеви", на 29 септември Българската национална телевизия излъчи интервю с "авторитетния университетски преподавател, професор, бивш главен прокурор Никола Филчев", за когото иде реч в това решение. В него той припомни авторитетната си подкрепа за кандидата за следващ главен прокурор г-н Иван Гешев, когото вероятно вижда като свой достоен наследник. Съдии и неправителствени организации, които не одобряват тази кандидатура, а получават пари от разни фондации (от които впрочем получават средства и държавните институции), бяха нападнати като "соросоиди", а мнението на Висшия адвокатски съвет по този въпрос беше отхвърлено с аргумента, че адвокатите си печелят пари от защитата на обвиняеми и подсъдими (като че ли прокурорите не си вадят хляба от обвинението им).

При представянето на г-н Филчев националната телевизия не спомена, че именно неговото поведение и онова, в което беше превърната прокуратурата по негово време, е конкретният повод за образуване на делото "Колеви" и лежи в основата на решението по това дело. За разлика от БНТ мнозина от нас си спомнят зловещата атмосфера в прокуратурата по времето на мандата на г-н Филчев, когато имаше убийства, самоубийства, палежи на имущество и много страх. Малко преди убийството на Николай Колев - през декември 2002 г., Висшият съдебен съвет изслуша показанията на множество свидетели и прие, че: "Главният прокурор е въвел авторитарен стил на управление и неправомерно е "наказвал" прокурори, като ги е прехвърлял на други длъжности или като ги е лишавал от добавки към заплатата, както и че атмосфера на страх е парализирала нормалната работа на прокуратурата." Въз основа на натрупалите се множество страховити констатации, през декември 2002г. съдебният съвет призова г-н Филчев да подаде оставка. Тогава той дори не сметна за нужно да отговори, но пък днешният кандидат за главен прокурор се радва на неговата публична подкрепа.

Пред съда в Страсбург българското правителство "не оспорва факта, че в резултат на йерархичната структура на прокуратурата и, както изглежда, нейните вътрешни методи на работа никой прокурор не би издал решение за повдигане на обвинение срещу главния прокурор". През 2009 г. правителството не оспори и единодушните заключения на ЕСПЧ, че "с оглед на централизирана структура на българската прокуратура, основана на принципа на субординацията, нейното изключително правомощие да повдига обвинения и процедурните и институционални правила, позволяващи пълен контрол от страна на Главния прокурор над всяко разследване в страната, в обстоятелствата съществували по времето, когато г-н Ф. е Главен прокурор, е било практически невъзможно да бъде проведено независимо разследване на уличаващите го обстоятелства, дори и след извършване на конституционната поправка, позволяваща на теория повдигането на обвинения срещу него. Фактът, че разследването [на смъртта на Николай Колев] е било под контрола на самите лица, които жертвата и роднините му обвиняват, и фактът, че то не разследва една от възможните версии, която ясно се очертава като релевантна, решително подкопава неговата ефективност. Разследването... не е било независимо, обективно и ефективно" .... и "може да се каже, че властите не са успели да ... осигурят отчетност и да запазят доверието на обществеността в придържането им към върховенството на закона и решимостта им да избегнат сключването на тайни споразумения или толерирането на незаконосъобразни действия".

Тези проблеми са актуални и сега, но вместо да ги постави на общественото внимание, днес - на фона на политическата истерия срещу съдии заради постановен от тях акт - БНТ потърси мнението именно на бившия главен прокурор Никола Филчев като извор на изконна справедливост и оценител на съдии, който знае "какво уважение дължим на съдията" и каква е "разликата между прокурора и съдията", известен с лични нападки и обиди срещу други бивши главни прокурори и срещу съдии с отлични атестации, дадени от компетентните професионални комисии.

В нападките си срещу съдия Калин Калпакчиев Филчев заяви, че съдебният състав, постановил предсрочното условно освобождаване на г-н Полфрийман, бил незаконен, защото не бил безпристрастен. Нека си припомним определението на бившия председател на ВКС Румен Янков: "Пристрастен е съдията, който има специално отношение към една от страните в спора, а не обратно." БНТ не ни припомни, че Никола Филчев не харесваше и съдия Янков, когото помним като защитник на независимостта на съда. По време на мандата си г-н Филчев положи всякакви усилия за неговото дискредитиране - с позволени и непозволени средства, чиято цел бе унижаване и унищожаване чрез медийното тиражиране на мерзки клевети-компромати дори и след установяването на тяхната неистинност.

Десетилетия по-късно БНТ отново предостави форум на "авторитетния университетски преподавател, професор, бивш главен прокурор - Никола Филчев", а правителството не предложи реални мерки за неговото евентуално ефективно и независимо разследване. Вероятно не само бившият главен прокурор Борис Велчев разбира, че "медиите видимо много обичат Филчев. Това е особена слабост към жанра "фрийк шоу"."