// К1: Средата / Образование
21
3 дек 2019, 11:57, 14105 прочитания
PISA 2018: Българските ученици покоряват ново дъно
Деветокласниците са влошили резултатите си по всички показатели в изследването на ОИСР
LinkedIn
Twitter
Email
Част от темата
PISA 2018: Пак двойка
PISA 2018: Образование с часовников механизъм
Тревожно ниските резултати на 15-годишните в България по индикаторите за функционална грамотност се проектират в бъдещето на страната
Високата цена на ниските образователни постижения
Подобряването на българското училище може да има огромен ефект върху българското благосъстояние
PISA не е просто индикатор на запаметеното до този момент, каквато е една българска матура. Тестът има за цел да установи как учениците осмислят и прилагат наученото в реални ситуации. Ниските български резултати сочат ниска готовност на българските ученици да се справят в живота след края на задължителното образование и според експерти ще имат пагубно отражение върху икономиката на страната.
Абонирайте се за Капитал
Четете неограничено и подкрепяте усилията ни да пишем по важните теми
Последното проучване PISA се фокусира върху четенето с разбиране, като математиката и природните науки са били с по-малка тежест при измерванията. Според данните 31.9% от българските ученици не достигат минималното второ ниво по който и да е от трите показателя, което ги прави функционално неграмотни.Четенето е все по-трудно
Изследването установява доколко учениците могат да осмислят един текст, да боравят с абстракции, да различават факти от мнение и дали забелязват причинно-следствените връзки в него. Резултатите показват готовността им да се справят със сложни понятия и идеи, както и да мислят критично.
Според данните от PISA през 2015 г. 41.5% от българските ученици не покриват минимална четивна грамотност. През 2018 г. този процент се е увеличил до 47% - двойно над средното за държавите от ОИСР, в която членуват 36-те най-развити пазарни демокрации. На практика тези ученици не могат да разберат какво са прочели. В същото време и без друго ниският дял на представящите се на най-високо ниво в четенето с разбиране е намалял още повече от 3.6% до 2%. За сравнение - средният дял на учениците, представящи се на най-високо ниво по този показател в ОИСР, е 9%.
Резултатите в четенето поставят България в една група с Румъния (която все пак ни води с малко), Уругвай, Коста Рика, Кипър, Молдова, Черна гора, Мексико, Йордания и др. и на последно място в ЕС.
Изоставаме и в математиката
Понижение има и в резултатите по математика, макар и не толкова сериозно. Нараснал е делът на учениците, които не покриват минималното второ ниво, тоест те са функционално математически неграмотни - от 42% до 44%, точно 20% над средното за ОИСР. Тези ученици не умеят да превръщат базови житейски ситуации в математически задачи, като например да обърнат цената на дадена стока от една валута в друга или да сравнят разстоянието на два алтернативни маршрута. Само 4% от българските ученици се представят на най-високо ниво в математическите тестове, което е спад от 4.4% спрямо 2015 г. Средният дял за ОИСР г. е 11%. Тези ученици показват способност да намерят математическото отражение на сложни реални ситуации, както и да оценяват и сравняват различни стратегии за разрешаването им.
Крах в природните науки
България се оказва рекордьор във влошаването на резултата си по природните науки. До 2015 г. те са традиционно най-силната сфера на представяне на българските ученици, но през 2018 г. нивото пада до най-ниската си точка от 2006 г. насам. В бележките на ОИСР за България се посочва, че става въпрос за "едно от най-големите влошавания през този кратък период (от 2015 насам) сред всички страни, участващи в PISA". Всъщност това е второто най-голямо влошаване сред 79-те държави, като по-зле е само Грузия.
Докато през 2015 г. 37.8% от българските деветокласници са функционално неграмотни в природните науки, през 2018 г. делът им е скочил до 47%. Това се случва въпреки насочените усилия на МОН за профилиране към точните и природни науки, включително с повишен фокус върху научните извънкласни дейности. И по този показател България бие повече от двойно средното ниво на функционална научна неграмотност на страните, членуващи в ОИСР. Учениците в тази група не могат да правят дори най-прости заключения на научна основа.
Делът на справящите се на най-високо ниво в природните науки също пада - от 2.9% до 2%.
Стабилно неравни с незначителни подобрения
PISA 2018 за пореден път показа и липса на социална мобилност при учениците и по-високо от средното неравенство при образователните резултати между децата на привилегированите и непривилегированите в обществото. 14% от разликата в резултатите по математика на учениците се обясняват със социално-икономически фактори, което е средният дял за страните в ОИСР и е с 2% по-нисък спрямо 2015 г. Тази разлика е по-голяма в природните науки - 16% срещу средно 13%.
Заключенията за социалната неподвижност от 2015 г. обаче важат с пълна сила. При четенето разликата в средния резултат на непривилегированите ученици и тези с добър социално-икономически профил е 106 точки, доста повече от 89-те точки средна разлика в ОИСР. Резултатът в тази насока обаче се е подобрил от предишната PISA с фокус върху четенето от 2009 г., когато е бил 130 точки. Според изпълнителния директор на Института за изследвания в образованието Асенка Христова обаче разликата се дължи на това, че резултатите и при най-горния социално-икономически сегмент се влошават, докато тези на най-долния си остават непроменени.
Друг тревожен факт е, че 0% от непривилегированите ученици са били сред най-високо представящите се в четенето в България през 2018 г. Подобен резултат не дава много надежда за затваряне на ножицата на неравенството. Това обаче не значи, че българските ученици с по-добър социално-икономически профил се представят особено добре - само 6% от привилегированите са постигнали най-високите нива на четене при среден дял от 17% сред членуващите в ОИСР. Това означава, че нещо в образованието се чупи не само за най-бедните, а и в цялостното функциониране на системата.
Още по темата
PISA 2018: Образование с часовников механизъм
Тревожно ниските резултати на 15-годишните в България по индикаторите за функционална грамотност се проектират в бъдещето на страната
6 дек 2019Високата цена на ниските образователни постижения
Подобряването на българското училище може да има огромен ефект върху българското благосъстояние
3 дек 2019По следите на изгубеното време
Ако времето е пари, то българското училище е с тежък дълг към учениците
9 ное 2018PISA: Половината български ученици не се справят с работа в екип
Едва 2% показват високо ниво на сътрудничество и ефективни действия за решаване на конфликти
21 ное 2017
Facebook
Зарче
7
PISA 2018: Образование с часовников механизъм
Тревожно ниските резултати на 15-годишните в България по индикаторите за функционална грамотност се проектират в бъдещето на страната
6 дек 2019, 5254 прочитания
4
Студентите намаляват, но стават по-рационални
Тазгодишния рейтинг на българските университети отчита повече лекари, инженери и учители и по-малко икономисти и администратори
5 дек 2019, 1781 прочитания
10 дек 2019, 2220 прочитания
10 дек 2019, 2216 прочитания
10 дек 2019, 1452 прочитания
10 дек 2019, 1172 прочитания
10 дек 2019, 1156 прочитания
Още от "Образование" Затваряне
Високата цена на ниските образователни постижения
Подобряването на българското училище може да има огромен ефект върху българското благосъстояние
