С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
21 3 дек 2019, 11:57, 14105 прочитания

PISA 2018: Българските ученици покоряват ново дъно

Деветокласниците са влошили резултатите си по всички показатели в изследването на ОИСР

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Част от темата

PISA 2018: Пак двойка

PISA 2018: Образование с часовников механизъм

Тревожно ниските резултати на 15-годишните в България по индикаторите за функционална грамотност се проектират в бъдещето на страната

Високата цена на ниските образователни постижения

Подобряването на българското училище може да има огромен ефект върху българското благосъстояние

България е на последно място в Европейския съюз по общи резултати на учениците на международния тест PISA, който беше представен във вторник от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (OECD). За разлика от предишни години, в които точките на българските деветокласници са се увеличавали, макар и незначително, този път проучването регистрира сериозни спадове по всички показатели. Особено тревожен е резултатът при природните науки, където България е регистрирала втория най-голям спад от всички 79 държави, обхванати от PISA.

PISA не е просто индикатор на запаметеното до този момент, каквато е една българска матура. Тестът има за цел да установи как учениците осмислят и прилагат наученото в реални ситуации. Ниските български резултати сочат ниска готовност на българските ученици да се справят в живота след края на задължителното образование и според експерти ще имат пагубно отражение върху икономиката на страната.


Последното проучване PISA се фокусира върху четенето с разбиране, като математиката и природните науки са били с по-малка тежест при измерванията. Според данните 31.9% от българските ученици не достигат минималното второ ниво по който и да е от трите показателя, което ги прави функционално неграмотни.


Четенето е все по-трудно

Изследването установява доколко учениците могат да осмислят един текст, да боравят с абстракции, да различават факти от мнение и дали забелязват причинно-следствените връзки в него. Резултатите показват готовността им да се справят със сложни понятия и идеи, както и да мислят критично.



Според данните от PISA през 2015 г. 41.5% от българските ученици не покриват минимална четивна грамотност. През 2018 г. този процент се е увеличил до 47% - двойно над средното за държавите от ОИСР, в която членуват 36-те най-развити пазарни демокрации. На практика тези ученици не могат да разберат какво са прочели. В същото време и без друго ниският дял на представящите се на най-високо ниво в четенето с разбиране е намалял още повече от 3.6% до 2%. За сравнение - средният дял на учениците, представящи се на най-високо ниво по този показател в ОИСР, е 9%.

Резултатите в четенето поставят България в една група с Румъния (която все пак ни води с малко), Уругвай, Коста Рика, Кипър, Молдова, Черна гора, Мексико, Йордания и др. и на последно място в ЕС.


Изоставаме и в математиката

Понижение има и в резултатите по математика, макар и не толкова сериозно. Нараснал е делът на учениците, които не покриват минималното второ ниво, тоест те са функционално математически неграмотни - от 42% до 44%, точно 20% над средното за ОИСР. Тези ученици не умеят да превръщат базови житейски ситуации в математически задачи, като например да обърнат цената на дадена стока от една валута в друга или да сравнят разстоянието на два алтернативни маршрута. Само 4% от българските ученици се представят на най-високо ниво в математическите тестове, което е спад от 4.4% спрямо 2015 г. Средният дял за ОИСР г. е 11%. Тези ученици показват способност да намерят математическото отражение на сложни реални ситуации, както и да оценяват и сравняват различни стратегии за разрешаването им.


Крах в природните науки

България се оказва рекордьор във влошаването на резултата си по природните науки. До 2015 г. те са традиционно най-силната сфера на представяне на българските ученици, но през 2018 г. нивото пада до най-ниската си точка от 2006 г. насам. В бележките на ОИСР за България се посочва, че става въпрос за "едно от най-големите влошавания през този кратък период (от 2015 насам) сред всички страни, участващи в PISA". Всъщност това е второто най-голямо влошаване сред 79-те държави, като по-зле е само Грузия.

Докато през 2015 г. 37.8% от българските деветокласници са функционално неграмотни в природните науки, през 2018 г. делът им е скочил до 47%. Това се случва въпреки насочените усилия на МОН за профилиране към точните и природни науки, включително с повишен фокус върху научните извънкласни дейности. И по този показател България бие повече от двойно средното ниво на функционална научна неграмотност на страните, членуващи в ОИСР. Учениците в тази група не могат да правят дори най-прости заключения на научна основа.
Делът на справящите се на най-високо ниво в природните науки също пада - от 2.9% до 2%.


Стабилно неравни с незначителни подобрения

PISA 2018 за пореден път показа и липса на социална мобилност при учениците и по-високо от средното неравенство при образователните резултати между децата на привилегированите и непривилегированите в обществото. 14% от разликата в резултатите по математика на учениците се обясняват със социално-икономически фактори, което е средният дял за страните в ОИСР и е с 2% по-нисък спрямо 2015 г. Тази разлика е по-голяма в природните науки - 16% срещу средно 13%.

Заключенията за социалната неподвижност от 2015 г. обаче важат с пълна сила. При четенето разликата в средния резултат на непривилегированите ученици и тези с добър социално-икономически профил е 106 точки, доста повече от 89-те точки средна разлика в ОИСР. Резултатът в тази насока обаче се е подобрил от предишната PISA с фокус върху четенето от 2009 г., когато е бил 130 точки. Според изпълнителния директор на Института за изследвания в образованието Асенка Христова обаче разликата се дължи на това, че резултатите и при най-горния социално-икономически сегмент се влошават, докато тези на най-долния си остават непроменени.

Друг тревожен факт е, че 0% от непривилегированите ученици са били сред най-високо представящите се в четенето в България през 2018 г. Подобен резултат не дава много надежда за затваряне на ножицата на неравенството. Това обаче не значи, че българските ученици с по-добър социално-икономически профил се представят особено добре - само 6% от привилегированите са постигнали най-високите нива на четене при среден дял от 17% сред членуващите в ОИСР. Това означава, че нещо в образованието се чупи не само за най-бедните, а и в цялостното функциониране на системата.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

PISA 2018: Образование с часовников механизъм 7 PISA 2018: Образование с часовников механизъм

Тревожно ниските резултати на 15-годишните в България по индикаторите за функционална грамотност се проектират в бъдещето на страната

6 дек 2019, 5254 прочитания

Студентите намаляват, но стават по-рационални 4 Студентите намаляват, но стават по-рационални

Тазгодишния рейтинг на българските университети отчита повече лекари, инженери и учители и по-малко икономисти и администратори

5 дек 2019, 1781 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Образование" Затваряне
Високата цена на ниските образователни постижения

Подобряването на българското училище може да има огромен ефект върху българското благосъстояние

Още от Капитал
Uber вече не е готин

Лондон удари силно Uber и вече има нови, по-евтини приложения за споделени пътувания

Да пазиш традицията "Под Балкана"

Животновъдната ферма на семейство Кулови край Карлово е затворила целия цикъл на производство

PISA 2018: Образование с часовников механизъм

Тревожно ниските резултати на 15-годишните в България по индикаторите за функционална грамотност се проектират в бъдещето на страната

Румънското управленско дуо: От едната страна на барикадата

Новият премиер Лудовик Орбан и преизбраният президент Клаус Йоханис обещават про-ЕС ера и реформи в Румъния

ЕСМ на 50

Поглед към влиянителния музикален лейбъл навръх 50-годишнината му

Кино: "Болка и слава"

Алмодовар вълнуващо за спектакъла на живота и корените на творчеството

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10