България е на последно място в Европейския съюз по общи резултати на учениците на международния тест PISA, който беше представен във вторник от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (OECD). За разлика от предишни години, в които точките на българските деветокласници са се увеличавали, макар и незначително, този път проучването регистрира сериозни спадове по всички показатели. Особено тревожен е резултатът при природните науки, където България е регистрирала втория най-голям спад от всички 79 държави, обхванати от PISA.
PISA не е просто индикатор на запаметеното до този момент, каквато е една българска матура. Тестът има за цел да установи как учениците осмислят и прилагат наученото в реални ситуации. Ниските български резултати сочат ниска готовност на българските ученици да се справят в живота след края на задължителното образование и според експерти ще имат пагубно отражение върху икономиката на страната.
Последното проучване PISA се фокусира върху четенето с разбиране, като математиката и природните науки са били с по-малка тежест при измерванията. Според данните 31.9% от българските ученици не достигат минималното второ ниво по който и да е от трите показателя, което ги прави функционално неграмотни.
Четенето е все по-трудно
Изследването установява доколко учениците могат да осмислят един текст, да боравят с абстракции, да различават факти от мнение и дали забелязват причинно-следствените връзки в него. Резултатите показват готовността им да се справят със сложни понятия и идеи, както и да мислят критично.
Според данните от PISA през 2015 г. 41.5% от българските ученици не покриват минимална четивна грамотност. През 2018 г. този процент се е увеличил до 47% - двойно над средното за държавите от ОИСР, в която членуват 36-те най-развити пазарни демокрации. На практика тези ученици не могат да разберат какво са прочели. В същото време и без друго ниският дял на представящите се на най-високо ниво в четенето с разбиране е намалял още повече от 3.6% до 2%. За сравнение - средният дял на учениците, представящи се на най-високо ниво по този показател в ОИСР, е 9%.
Резултатите в четенето поставят България в една група с Румъния (която все пак ни води с малко), Уругвай, Коста Рика, Кипър, Молдова, Черна гора, Мексико, Йордания и др. и на последно място в ЕС.
Изоставаме и в математиката
Понижение има и в резултатите по математика, макар и не толкова сериозно. Нараснал е делът на учениците, които не покриват минималното второ ниво, тоест те са функционално математически неграмотни - от 42% до 44%, точно 20% над средното за ОИСР. Тези ученици не умеят да превръщат базови житейски ситуации в математически задачи, като например да обърнат цената на дадена стока от една валута в друга или да сравнят разстоянието на два алтернативни маршрута. Само 4% от българските ученици се представят на най-високо ниво в математическите тестове, което е спад от 4.4% спрямо 2015 г. Средният дял за ОИСР г. е 11%. Тези ученици показват способност да намерят математическото отражение на сложни реални ситуации, както и да оценяват и сравняват различни стратегии за разрешаването им.
Делът на справящите се на най-високо ниво в природните науки също пада - от 2.9% до 2%.
Друг тревожен факт е, че 0% от непривилегированите ученици са били сред най-високо представящите се в четенето в България през 2018 г. Подобен резултат не дава много надежда за затваряне на ножицата на неравенството. Това обаче не значи, че българските ученици с по-добър социално-икономически профил се представят особено добре - само 6% от привилегированите са постигнали най-високите нива на четене при среден дял от 17% сред членуващите в ОИСР. Това означава, че нещо в образованието се чупи не само за най-бедните, а и в цялостното функциониране на системата.
България е на последно място в Европейския съюз по общи резултати на учениците на международния тест PISA, който беше представен във вторник от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (OECD). За разлика от предишни години, в които точките на българските деветокласници са се увеличавали, макар и незначително, този път проучването регистрира сериозни спадове по всички показатели. Особено тревожен е резултатът при природните науки, където България е регистрирала втория най-голям спад от всички 79 държави, обхванати от PISA.
PISA не е просто индикатор на запаметеното до този момент, каквато е една българска матура. Тестът има за цел да установи как учениците осмислят и прилагат наученото в реални ситуации. Ниските български резултати сочат ниска готовност на българските ученици да се справят в живота след края на задължителното образование и според експерти ще имат пагубно отражение върху икономиката на страната.
Благодарим ви, че четете Капитал!
Още от Капитал
21 коментара
Много хубав показател - реално отразява къде сме. Мисля, че и възрастни не биха постигнали нещо повече.
Тъжното ще стане, когато дойде времето, това поколение да управлява света!
До коментар [#3] от "pavlinkoto":
Поколението не е загубено. В нашите ръце е да направим нещо по въпроса и много организации и хора в България работят по него. За съжаление е трудно да се постигне осезаем ефект без осъзнаване на проблема от цялото общество и държавата.
Капитал, няколко точки с обратна връзка:
1. В таблиците си не посочвате показател. Има някакви числа, но не е ясно количество ли е, някакви точки ли са, изобщо каква е единицата за измерване;
2. В почти цялата статия говорите за показателите от 2018, а в таблица "Показателите на българските ученици се влошават" сте посочили като година за сравнение 2019г.;
3. В абзацът, който започва с "PISA 2015 за пореден път показа и липса на социална мобилност..." предполагам се има предвид PISA 2018.
Бих посъветвал да се подчертае по добре, че PISA изследва само ученици на 15 годишна възраст. Въпреки че споменавате в началото, че е изследване в девети клас, това остава някак на заден план и бих го казал по ясно.
Когато учението и здравата работа върху себе си не са основни ценности, с които да израства учениците, няма как да очакваме друг резултат...
БГ също е и на едно от последните места в ЕС по бюджет за образование и наука като процент от БВП.
Сигурно е слОчайност.
А в същото време Горанов бодро рапортува за милиарди излишъци.
%БВП за образование на 2-те най-добре представили се страни в ЕС:
Естония: 6.3%
Финландия: 5.7%
%БВП за образование на 2-те най-зле представили се страни в ЕС:
Румъния: 3.7%
БГ: 3.4%
Между дяла на разходите за образование в БВП и резултатите в ПИЗА няма съвършена корелация, но връзка определено има.
До коментар [#2] от "bba30550215":
Това да си оправдаваме всичките проблеми с циганите е адски ретро. Докато си хабим обществената енергия, Пеевски и ДПС източиха милиарди...
До коментар [#8] от "Николов":
Прав си, но това се променя. Започнаха да се вдигат заплати и бюджети. Въпроса е, че те и учителите са много зле. Толкова са ми диктували преди 7-8 години, че ръцете ме боляха. Естествено, до мозъка не стигаше нищо. Отборни проекти имахме по 1 на година. Общо.
Докато не се стигне до момента, в който има конкурси за учители - няма какви други резултати да имаме. Позитивното е, че тези млади хора доста бързо се очовечават и образоват, като започнат квалифицирана работа. Тук поне ниската безработица ни помага много.