Високата цена на ниските образователни постижения

Подобряването на българското училище може да има огромен ефект върху българското благосъстояние

Доброто образование е тясно обвързано с просперитета на отделния човек и на цялото общество
Доброто образование е тясно обвързано с просперитета на отделния човек и на цялото общество
Доброто образование е тясно обвързано с просперитета на отделния човек и на цялото общество    ©  Георги Кожухаров
Доброто образование е тясно обвързано с просперитета на отделния човек и на цялото общество    ©  Георги Кожухаров

За автора

Асенка Христова е изпълнителен директор на Института за изследвания в образованието и старши експерт в Европейската експертна мрежа за икономика на образованието към Европейската комисия.

Образованието е ключов фактор за икономическия растеж, за преодоляването на съществуващите неравенства на пазара на труда и за социална кохезия. От теоретична гледна точка образованието се разглежда като инвестиция в човешки капитал. То осигурява на хората уменията, които ги правят по-продуктивни и формира знанията и компетентностите, които позволяват да се генерират и разпространяват нови идеи, да се развиват иновации, да се внедряват и използват нови технологии.


Четете неограничено с абонамент за Капитал!

Статиите от архива на Капитал са достъпни само за потребители с активен абонамент.

Вече съм абонат Абонирайте се

Възползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент

1 лв. / седмица за 12 седмици Към офертата

Вижте абонаментните планове
2 коментара
  • Най-харесваните
  • Най-новите
  • Най-старите
  • 1
    glaxo11 avatar :-|
    glaxo11
    • + 1

    Статията не казва нещо ново, поне на тези , които се интересуват от тази тема, а и е базирана на прогнози и корелации, които измерват или предполагат количествени и качествени показатели, без да включват най-важния: етническия състав на населението в анализираните хоризонти!
    По оценки на авторитетни институции , като ЦРУ, Евростат, ООН, в настоящо време циганското население в България е м/у 750 и 800 хил. човека или около 11% , от които само 0,4% са с висше образование (данни на ИС към БАН) и под 6% със средно образование, завършено с много компромиси.Над 70% от циганите са функционално неграмотни и непригодни за пазара на труда днес , да не говорим за бъдещето.
    .Към тях трябва да прибавим и около 600 хил. турци също със слаби образователни показатели. Раждаемостта сред циганското население е над 20 промила , докато при останалата популация е под 7 промила.
    Демографската прогноза е известна и трайно влошаваща се. Към 2060 г. населението ще под 5 000 хил. души, като относителния дял на етническите малцинства ще е между 32-36%, от които цигани около 22-25%.
    Доколкото житейския модел, обичаите, социалното поведение, а още по-малко ниското място на образованието в ценностната им система, не се са променили последните 1600-2000 г. откакто са населили континента ни, всякакви декади на включване, лозунгите за интеграция и т,н., са и ще бъдат без резултат.
    В този контекст и на фона на развитието на технологиите, специалните знания и ученето за цял живот, България е страна без историческа перспектива.
    Всичко останало е само теоретични упражнения, без практическа стойност.

    Нередност?
  • 2
    ijf1577019376633570 avatar :-|
    Galina Lecheva
    • + 1

    Съгласна съм образователните резултати да се корелират с икономическия растеж. Културните достижения винаги следват икономическите, а образованието "захранва" и икономиката, и културата.
    Етническата и социалната принадлежност също са фактор при отчитане на резултатите от PISA.
    Но, ако сравним какви УМЕНИЯ проверява този тест и какви ЗНАНИЯ притежават българските ученици, ще видим "от раз", че двата показателя нямат допирни точки.
    Учениците, обучавани по новите Държавни образователни стандарти, не са дорасли до възрастта, "изследвана" от PISA. Ако след четири години отново сме на дъното, ще означава, че не сме успели да заменим знаниевия подход в родното образование с КОМПЕТЕНТНОСТНИЯ!

    Нередност?
Нов коментар