Студентите намаляват, но стават по-рационални
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Студентите намаляват, но стават по-рационални

Тенденциите от най-новия рейтинг на българските университети не са изненадващи - студентите намаляват, но се насочват към по-търсени от пазара специалности

Студентите намаляват, но стават по-рационални

Тазгодишния рейтинг на българските университети отчита повече лекари, инженери и учители и по-малко икономисти и администратори

Деян Димитров
4380 прочитания

Тенденциите от най-новия рейтинг на българските университети не са изненадващи - студентите намаляват, но се насочват към по-търсени от пазара специалности

© Pexels


Броят на студентите в България намалява, като интересът в най-масовите специалности икономика и администрация спада сериозно, докато интересът към специалности като медицина, инженерни програми, свързани с информационните технологии, и педагогика се увеличава. Безработицата на завършилите висше образование е на рекордно ниско ниво, като отразява цялостното състояние на пазара на труда в момента. За пръв път от създаването на рейтинга делът от завършилите, които се реализират на позиции, изискващи висше образование, минава 50%. Това показват данните от рейтинга на българските висши училища за 2019, който Министерството на образованието (МОН) публикува за девета поредна година. Изводите от него не са изненадващи и всъщност са продължение на тенденциите от 2018 г.

Рейтингът се оказва един от най-важните и полезни инструменти както за потенциалните потребители на българското висше образование, така и като източник на важни статистически показатели, на базата на които МОН може да извършва структурни реформи във висшето образование. Рейтингът предоставя информация за всички висши учебни заведения в страната по над 40 показателя, които включват престижа на институциите, качеството на преподаване, в кои от 52-те официално признати професионални направления са добри учениците, какви заплати могат да очакват завършилите различни специалности и още. Можете да си поиграете с различните индикатори, които рейтингът предлага, тук.

Важните тенденции

"В Софийския университет и в УНСС днес се обучават по-малко студенти, отколкото е общият спад в броя на студентите в системата от 2014 г. насам." Така обобщи данните за 2019 г. Георги Стойчев, изпълнителен директор на Института "Отворено общество", който стои в основата на създаването и обновяването на рейтинга заедно с компанията "Сирма солюшънс". Студентите в България продължават да намаляват, като в абсолютен брой са с 6000 по-малко от миналата година и с 45 000 спрямо 2014 г. Това намаление води и до преразпределение към по-различни професионални направления.

"Във висшите учебни заведения има повече лекари, повече инженери и повече учители и по-малко икономисти, по-малко юристи и по-малко администратори." Според Стойчев данните сочат към продължаваща рационализация на разпределение на студентите в направления, по-близки до пазара на труда. Въпреки че икономиката и администрацията си остават направленията с най-голям интерес, той все пак е спаднал спрямо предишни години, като в двете направления сега учат с 31 000 по-малко студенти, отколкото през 2014 г. В същото време спрямо данните отпреди 5 години броят студенти по медицина се е увеличил със 76%, военно дело - с 60%, стоматология с 41%, педагогика с 36% и ветеринарна медицина с 26%.

Интересът към инженерни и технически дипломи, свързани с информационните технологии, също се е повишил, като броят студенти в двете водещи технически специалности в списъка надвишава този на учещите администрация. Според Стойчев данните показват бягство на студентите от професионални направления с лоша реализация или пренасищане на пазара на труда към направления с добра реализация.

Безработицата на младите висшисти (тези, които са завършили през последните 5 години) е 2.2%, което отразява както подобрение в съвпадението между нуждите на пазара и резултатите от висшето образование, така и ниската цялостна безработица в страната и изнемогването за кадри. Положително развитие е, че за пръв път реализацията на завършилите на позиции, които изискват висше образование, надминава 50%, по-точно 50.27%. Това все пак значи, че почти половината от българските висшисти не се реализират по призвание или на нивото, за което са учили.

Разбивката е по-драматична, ако гледаме бакалаври и магистри - само 36% от завършилите с бакалавърска степен се реализират на работа, изискваща висше образование. Този процент се вдига до над 60% за завършилите с магистърска степен. Това, разбира се, зависи и от специалността. Докато почти 96% от студентите по медицина логично се реализират по призвание, само 20.4% от студентите по туризъм си намират работа, за която се изисква дипломата им. За първи път и делът на завършилите, които се реализират на официалния български трудов пазар, надминава 80%. Тази цифра не е еднозначна, но според Стойчев може би все пак отразява и намаление в дела завършили студенти, които търсят реализация в чужбина.

Професионалните направления с информационни технологии и математика за поредна година са с най-висок ръст на възнагражденията (виж графиката).

СУ за пореден път води в класацията

Софийският университет е първи в 21 професионални направления. Техническият университет - София, е първи в шест направления. Медицинският университет София е първи в четири. Американският университет, Лесотехническият университет и Химико-технологичният и металургичен университет в София са първи в по три. Тракийският университет и Аграрният университет в Пловдив са първенци по две професионални направления и други 11 висши училища са първи в поне едно професионално направление.

Важно е да се уточни обаче, че поради различния размер и профил на университетите не е коректно да се прави "класация" само по този брой. Ако един университет предлага 30 направления и е водещ в 4, а друг университет предлага 4 и е водещ в 3, не е ясно, че първият е по-добър.

Важно е да се спомене и че университетите в София водят по всички освен 8 от 52-те професионални направления, разпознати от МОН. Тези осем са разпределени по следния начин: четири в Пловдив, две в Благоевград и две в Стара Загора. Подобно разпределение сочи към очевидно неравенство в качеството на висшите учебни заведения и изтичане на специалисти към София, което не е изненадващо, но не е и устойчиво за бъдещето на образованието.

Къде е УНСС

УНСС липсва от списъка на водещи университети, който Стойчев изброи, въпреки че е вторият най-голям университет в страната. "УНСС най-често коментират, че оценката им в рейтинга е несправедливо ниска. Тя е ниска, по-ниска от на Софийския университет, тъй като обучават много студенти. Като обучаваш много студенти ти пада и средната стойност, което е напълно логично. Ако обучават по-малко студенти, ще им се повиши средната стойност, ще им се повиши и оценката в рейтинговата система и коефициентът, който им се предоставя за увеличаване на финансирането", обясни министърът на образованието Красимир Вълчев.

Той допълни, че министерството насърчава намаления прием в направление икономика заради пренасищането на пазара на труда с икономисти, но в същото време вдига коефициентите на финансиране за качество и за отделен студент по икономика. Той обаче отбеляза, че очевидно ще отнеме няколко години на университетите да се нагласят към идеята, че могат да получават повече средства, като приемат по-малко студенти и вместо това акцентират на качеството - урок, който УНСС очевидно още не е научил.

Броят на студентите в България намалява, като интересът в най-масовите специалности икономика и администрация спада сериозно, докато интересът към специалности като медицина, инженерни програми, свързани с информационните технологии, и педагогика се увеличава. Безработицата на завършилите висше образование е на рекордно ниско ниво, като отразява цялостното състояние на пазара на труда в момента. За пръв път от създаването на рейтинга делът от завършилите, които се реализират на позиции, изискващи висше образование, минава 50%. Това показват данните от рейтинга на българските висши училища за 2019, който Министерството на образованието (МОН) публикува за девета поредна година. Изводите от него не са изненадващи и всъщност са продължение на тенденциите от 2018 г.

Рейтингът се оказва един от най-важните и полезни инструменти както за потенциалните потребители на българското висше образование, така и като източник на важни статистически показатели, на базата на които МОН може да извършва структурни реформи във висшето образование. Рейтингът предоставя информация за всички висши учебни заведения в страната по над 40 показателя, които включват престижа на институциите, качеството на преподаване, в кои от 52-те официално признати професионални направления са добри учениците, какви заплати могат да очакват завършилите различни специалности и още. Можете да си поиграете с различните индикатори, които рейтингът предлага, тук.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

4 коментара
  • 1
    yaroslav.1 avatar :-|
    yaroslav.1

    Много сте тенденциозни. Не е вярно, че УНСС е "никъде" в рейтинговата система. УНСС обучава в 6 направления и видно, че в две о тях е на второ място, а в останалите е на трето. И - да, основателни са претенциите на УНСС. Не можеш да сравняваш икономика в УНСС (където се обучават 15 000 студенти) с икономика в СУ, където се обучават 120 студенти. Същото е и с Американския, където студентите по икономика са 65. Разбира се, че рейтингът ощетява УНСС в случая.

  • 2
    kamenvm avatar :-|
    Читател

    До коментар [#1] от "yaroslav.1":

    Така е. Напълно съм съгласен с Вас, колега.

  • 3
    drilldo avatar :-|
    Георги Георгиев

    След като торпилираха зависимостта между финансирането и рейтинга, защо изобщо си правят труда да го измерват?

  • 4
    drilldo avatar :-|
    Георги Георгиев

    УНСС може да е страхотен университет, ако вместо на количеството се насочат към качеството. Преподавателите вечно се нагаждат към средното ниво, което е ниско заради огромния прием.

    По-малко студенти ще значи и по-малка нужда от преподаватели и ще се спре практиката да преподават неподготвени хора.

    Естествено, докато Статев е начело не може да се очакват такива размествания. Аз лично отдавам спада на студентите в УНСС със стандартната им мотивация. Много записват УНСС само, защото е "най-лесен, а наШте искат да имам виШе". Сега много ученици имат възможност от гимназията директно да започнат работа. Дуалното обочение много помага в тази насока. За програмирането също можеш да се реализираш без висше образование.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK