Коронавирус в България и по света
Коронавирус в България и по света
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
4 5 дек 2019, 17:00, 3175 прочитания

Студентите намаляват, но стават по-рационални

Тазгодишния рейтинг на българските университети отчита повече лекари, инженери и учители и по-малко икономисти и администратори

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Броят на студентите в България намалява, като интересът в най-масовите специалности икономика и администрация спада сериозно, докато интересът към специалности като медицина, инженерни програми, свързани с информационните технологии, и педагогика се увеличава. Безработицата на завършилите висше образование е на рекордно ниско ниво, като отразява цялостното състояние на пазара на труда в момента. За пръв път от създаването на рейтинга делът от завършилите, които се реализират на позиции, изискващи висше образование, минава 50%. Това показват данните от рейтинга на българските висши училища за 2019, който Министерството на образованието (МОН) публикува за девета поредна година. Изводите от него не са изненадващи и всъщност са продължение на тенденциите от 2018 г.

Рейтингът се оказва един от най-важните и полезни инструменти както за потенциалните потребители на българското висше образование, така и като източник на важни статистически показатели, на базата на които МОН може да извършва структурни реформи във висшето образование. Рейтингът предоставя информация за всички висши учебни заведения в страната по над 40 показателя, които включват престижа на институциите, качеството на преподаване, в кои от 52-те официално признати професионални направления са добри учениците, какви заплати могат да очакват завършилите различни специалности и още. Можете да си поиграете с различните индикатори, които рейтингът предлага, тук.


Важните тенденции

"В Софийския университет и в УНСС днес се обучават по-малко студенти, отколкото е общият спад в броя на студентите в системата от 2014 г. насам." Така обобщи данните за 2019 г. Георги Стойчев, изпълнителен директор на Института "Отворено общество", който стои в основата на създаването и обновяването на рейтинга заедно с компанията "Сирма солюшънс". Студентите в България продължават да намаляват, като в абсолютен брой са с 6000 по-малко от миналата година и с 45 000 спрямо 2014 г. Това намаление води и до преразпределение към по-различни професионални направления.


"Във висшите учебни заведения има повече лекари, повече инженери и повече учители и по-малко икономисти, по-малко юристи и по-малко администратори." Според Стойчев данните сочат към продължаваща рационализация на разпределение на студентите в направления, по-близки до пазара на труда. Въпреки че икономиката и администрацията си остават направленията с най-голям интерес, той все пак е спаднал спрямо предишни години, като в двете направления сега учат с 31 000 по-малко студенти, отколкото през 2014 г. В същото време спрямо данните отпреди 5 години броят студенти по медицина се е увеличил със 76%, военно дело - с 60%, стоматология с 41%, педагогика с 36% и ветеринарна медицина с 26%.



Интересът към инженерни и технически дипломи, свързани с информационните технологии, също се е повишил, като броят студенти в двете водещи технически специалности в списъка надвишава този на учещите администрация. Според Стойчев данните показват бягство на студентите от професионални направления с лоша реализация или пренасищане на пазара на труда към направления с добра реализация.

Безработицата на младите висшисти (тези, които са завършили през последните 5 години) е 2.2%, което отразява както подобрение в съвпадението между нуждите на пазара и резултатите от висшето образование, така и ниската цялостна безработица в страната и изнемогването за кадри. Положително развитие е, че за пръв път реализацията на завършилите на позиции, които изискват висше образование, надминава 50%, по-точно 50.27%. Това все пак значи, че почти половината от българските висшисти не се реализират по призвание или на нивото, за което са учили.


Разбивката е по-драматична, ако гледаме бакалаври и магистри - само 36% от завършилите с бакалавърска степен се реализират на работа, изискваща висше образование. Този процент се вдига до над 60% за завършилите с магистърска степен. Това, разбира се, зависи и от специалността. Докато почти 96% от студентите по медицина логично се реализират по призвание, само 20.4% от студентите по туризъм си намират работа, за която се изисква дипломата им. За първи път и делът на завършилите, които се реализират на официалния български трудов пазар, надминава 80%. Тази цифра не е еднозначна, но според Стойчев може би все пак отразява и намаление в дела завършили студенти, които търсят реализация в чужбина.

Професионалните направления с информационни технологии и математика за поредна година са с най-висок ръст на възнагражденията (виж графиката).


СУ за пореден път води в класацията

Софийският университет е първи в 21 професионални направления. Техническият университет - София, е първи в шест направления. Медицинският университет София е първи в четири. Американският университет, Лесотехническият университет и Химико-технологичният и металургичен университет в София са първи в по три. Тракийският университет и Аграрният университет в Пловдив са първенци по две професионални направления и други 11 висши училища са първи в поне едно професионално направление.

Важно е да се уточни обаче, че поради различния размер и профил на университетите не е коректно да се прави "класация" само по този брой. Ако един университет предлага 30 направления и е водещ в 4, а друг университет предлага 4 и е водещ в 3, не е ясно, че първият е по-добър.

Важно е да се спомене и че университетите в София водят по всички освен 8 от 52-те професионални направления, разпознати от МОН. Тези осем са разпределени по следния начин: четири в Пловдив, две в Благоевград и две в Стара Загора. Подобно разпределение сочи към очевидно неравенство в качеството на висшите учебни заведения и изтичане на специалисти към София, което не е изненадващо, но не е и устойчиво за бъдещето на образованието.

Къде е УНСС

УНСС липсва от списъка на водещи университети, който Стойчев изброи, въпреки че е вторият най-голям университет в страната. "УНСС най-често коментират, че оценката им в рейтинга е несправедливо ниска. Тя е ниска, по-ниска от на Софийския университет, тъй като обучават много студенти. Като обучаваш много студенти ти пада и средната стойност, което е напълно логично. Ако обучават по-малко студенти, ще им се повиши средната стойност, ще им се повиши и оценката в рейтинговата система и коефициентът, който им се предоставя за увеличаване на финансирането", обясни министърът на образованието Красимир Вълчев.

Той допълни, че министерството насърчава намаления прием в направление икономика заради пренасищането на пазара на труда с икономисти, но в същото време вдига коефициентите на финансиране за качество и за отделен студент по икономика. Той обаче отбеляза, че очевидно ще отнеме няколко години на университетите да се нагласят към идеята, че могат да получават повече средства, като приемат по-малко студенти и вместо това акцентират на качеството - урок, който УНСС очевидно още не е научил.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Учителите трябва да изкарат учениците от Facebook 9 Учителите трябва да изкарат учениците от Facebook

Преподаването през социалната мрежа създава рискове за личните данни на учениците

24 мар 2020, 36045 прочитания

Шансът за дигиталното образование 1 Шансът за дигиталното образование

Промяната към електронни образователни платформи трябва да ускори промяната на остарелите методи на преподаване

20 мар 2020, 13171 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Образование" Затваряне
PISA 2018: Образование с часовников механизъм

Тревожно ниските резултати на 15-годишните в България по индикаторите за функционална грамотност се проектират в бъдещето на страната

Още от Капитал
Спокойно, имам авариен фонд

Поддържането на портфейл с ликвидни активи е важно при възникване на непредвидени ситуации

По кой път вървим в лабиринта на кризата

Правителството е принудено да взима в много голяма степен чувствителни решения и не трябва да допуска никакво съмнение в тях

Режим домашен офис или какво разказват хората за живота в епидемия из Европа

Няколко души споделиха пред "Капитал" какъв е новият ритъм на живот в Испания, Англия, Австрия, Германия и Франция и какви са техните опасения за бъдещето

За маската на един лекар

Българската здравна система посреща най-сериозното си изпитание през последните десетилетия в недобра форма

Шоу по време на пандемия

Как културата и шоубизнесът се променят насред постоянните трусове

Кино: "Двамата папи"

Дуел на възгледи за ценностите във време на изпитание

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10