PISA 2018: Образование с часовников механизъм
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

PISA 2018: Образование с часовников механизъм

"Образованието за бъдещето не е само да се преподава на учениците, а и да им се помогнете да развият надежден компас, с който да се ориентират в един все по-сложен, двусмислен и непостоянен свят", отбелязва анализът на PISA

PISA 2018: Образование с часовников механизъм

Тревожно ниските резултати на 15-годишните в България по индикаторите за функционална грамотност се проектират в бъдещето на страната

Деян Димитров
9886 прочитания

"Образованието за бъдещето не е само да се преподава на учениците, а и да им се помогнете да развият надежден компас, с който да се ориентират в един все по-сложен, двусмислен и непостоянен свят", отбелязва анализът на PISA

© Shutterstock


Темата накратко
  • Функционалната грамотност на българските ученици в последното международно изследване PISA е тревожно ниска, но не и неочаквана.
  • Инерцията в образователната система е сериозна пречка пред закъснелия опит моделът да се промени от заучаване към критично мислене.
  • Ако училищното образование не се реформира бързо, ниските резултати ще имат висока социално-икономическа цена още в следващите години.

Има един кратък отговор на екзистенциалния за българите въпрос "кога ще се оправим": когато дадем шанс за това. Въпросът е дали сме наясно в какво ни е шансът при относително ясните изходни параметри – най-бедната страна в ЕС, най-засегната демографски, с пренебрежими суровинни ресурси и малък пазар. Като прибавим и оценката от последното международно изследване PISA на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) – най-слабото училищно образование в ЕС, с влошени показатели за функционална грамотност – ето ви формула за социално-икономическа бомба с часовников механизъм.

Как се движат българските резултати на PISA през годините
Автор: Капитал
Източник: ОИСР/PISA

В действителност навсякъде хората са най-ценният капитал, а през този век - особено. И ако до неотдавна това в България се възприемаше като клише, днес недостигът на квалифицирани кадри и хора с умения на трудовия пазар вече е реален проблем за икономиката и бизнеса. Успелите страни са такива именно защото инвестират целенасочено в развитие на човешкия ресурс. А опитът показва, че когато става въпрос за образователен модел, на първо място са целите, които той си поставя, и след това са парите, които се влагат.

"В PISA се сравняваш с това накъде върви образованието в огромна част от света. На този фон не просто трябва да напредваш, а за да се движиш нагоре по тези скали, трябва да напредваш по-бързо от света. Данните сочат, че като цяло ние сме стагнирали. През тези години не сме направили сериозен пробив." Така директорът на програма "Образователни политики" на "Отворено общество" Боян Захариев обобщава българските резултати в последното издание на PISA.

Автор: Капитал
Източник: ОИСР/PISA

Изследването се провежда на всеки три години сред 15-годишните ученици в страните - членки на организацията и още няколко десетки държави - общо 79 през 2018 г. Неговата специфика е, че тества функционалната им грамотност по четене, математика и природни науки, т.е. дали разбират това, което четат и научават, проявяват ли критично мислене и в състояние ли са да свържат наученото с реални ситуации от живота. Данните от последната PISA показват, че устойчиво ниските резултати на българските ученици са се снижили още и по трите направления.

"През 2018 г. питахме 15-годишните също какво мислят за живота и бъдещето си и дали вярват, че са способни на постижения - това е особено важно, защото на тази възраст учениците са в ключова преходна фаза на физическото и емоционалното си развитие", посочват авторите на анализа. По отношение на обхванатите в изследването държави добавят: "Качеството на техните училища днес ще захрани силата на техните икономики утре"

PISA показва високо ниво на функционална неграмотност в България
Автор: Капитал
Източник: ОИСР/PISA

В епоха, в която всяко дете израства с модерните технологии, а разнопосочна информация по всички въпроси има на клик разстояние, образованието не може да си позволи да остане в рамките на механичното заучаване от XIX и XX век. Поради закъснели най-малко с десетилетие реформи именно това продължава да е моделът в голямата част от българските училища. "Образованието за бъдещето не е само да се преподава на учениците, а и да им се помогнете да развият надежден компас, с който да се ориентират в един все по-сложен, двусмислен и непостоянен свят", отбелязва анализът на PISA.

По-голямата картина

Според Траян Траянов, изпълнителен директор на програмата за квалификация на учители "Заедно в час", няма нищо изненадващо в най-новите резултати. "В изследването са участвали 15-годишни, главно 9-и клас. Това значи, че те са започнали училище през 2009 г. Представете си ситуацията на един ученик в българско училище от тогава до 2018 г. В ключовите години на тези ученици те са били в образователната система, когато тя е била най-недофинансирана и най-оставена на самотек", смята той.

Автор: Капитал
Източник: ОИСР/PISA

Другият болезнен елемент, уловен от PISA, е, че както и през 2015 г. българското образование продължава да не е фактор за снижаването на социалните неравенства, като разликата между учениците с по-висок социално-икономически статус и тези, които живеят в бедност, остават високи. Например учениците от малцинствените групи, които не говорят български вкъщи, изостават със 100 точки спрямо останалите на теста по четене. Къде си роден и в какво семейство е фактор в образованието навсякъде, но в България има особено детерминиращ ефект, който училището не успява да компенсира.

Реформата на МОН

На пресконференция след обявяването на резултатите от PISA министърът на образованието Красимир Вълчев обяви, че те не могат да бъдат атестация за вече започналата реформа, тъй като ефектите от нея ще се видят по-късно. Опит за рефокусирането на модела беше направен с влезлия в сила през есента на 2016 г. Закон за предучилищното и училищното образование (ЗПУО), чиято цел е да постави придобиването на умения в центъра на образователния процес. Учениците, преминали PISA през 2018 г., са учили по старите програми, а не по новите, които според Вълчев са базирани на компетентностния подход, а не просто на заучаването на знания, както е било досега. Траянов потвърждава, че ефектът от политиките в закона от 2016 г. ще се усети най-рано през 2021 и до 2027 г., тъй като опитът на други държави показва, че реформи след PISA имат ефект в рамките на два или три цикъла на изследването.

Министърът каза също, че ведомството му предприема стъпки, така че "всеки учител да се почувства по-свободен, но и по-отговорен за резултатите". Той потвърди, че увеличението на заплатите на учителите още не е донесло очаквания ефект, но че политическото решение за поддържането им на равнище 120% от средната за страната е важно и за привличането на бъдещи педагози. Вълчев обеща от догодина българските изпитни формати да се приближат до тези на PISA и да тестват и умения и критично мислене. До този момент външно оценяване след 4-и, 7-и и 10-и клас, както и зрелостните изпити продължават да са върху заучени знания въпреки обявения преди три години завой в образователния подход.

Красимир Вълчев, министър на образованието
Фотограф: Капитал


Какво казва министърът по темата?

"Промените, които правим в системата, бяха обвързани с промените в Закона за предучилищното и училищното образование. В този закон беше регламентиран компетентностния подход. Системата е настроена да дава знание. Очевидно проблемът на българската система на образование е да трансформира знанието в умение."

"Няма елемент или сегмент на системата, който последните години да не претърпя реформа. Всички учебни програми бяха сменени. Изпитните формати ще бъдат променени. Образователната структура беше променена. Но това само по себе си беше недостатъчно. Основното, което трябва да се случи е това рефокусиране от знания към компетентности. Няма друга реформа освен тази, която можем да предложим и която можем да измислим. Всички елементи са важни. Важна е подготовката на учителите във висшите училища. Важна е последващата им квалификация. Важно е да насърчаваме иновативните методи на преподаване. Повечето от тези неща минават през ефективното въвеждане на компетентностния подход. От тези две думи ние обобщаваме цялата промяна, която трябва да се случи - преходът от система от 20-ти век в система от 21-ви век. Всички европейски страни повече или по-малко са приели този подход. При нас той закъсня с между 5 и 10 години."

"Това не значи, че на практика сме го приложили. На практика учителите трябва да променят методите си на преподаване, да имат достатъчно време да упражняват, да накарат учениците да дискутират, да свържат знания и умение. Много повече активно учене, много по-малко пасивно учене. Това е промяната, която в момента се случва. Изследванията на PISA показват, че една такава промяна произвежда ефект след два или три цикъла. Честно казано не очакваме и следващите резултати да са добри."

"Ако трябва да обобщя, всичко което сме започнали, трябва да го правим по-бързо, повече, по-ефективно. Трябва да успеем да накараме системата, която е една машина с много колела, това нещо да се случи по-бързо. Затова и призовах за повече усилия, опитах се да им обясня логиката на основните политики. Година и половина водим тези разговори с регионалните управления. Те са ключови в тази промяна. Ако те не транслират промяната. Ние ще си говорим едно, надолу ще се случва друго. Ако не я направим тази промяна, ще изглеждаме още по-неадекватни... и извън времето."

И този министър като предшествениците си обяснява ниските резултати с дела на "учениците, в чиито семейства липсва отношение към образованието, а майчиният език не е български, което прави по-тежка задачата на образователната система". Доколкото фокусът на последното издание на PISA е върху четенето с разбиране, както през 2009 г., данните показват леко подобряване на общото представяне по този показател за изминалите десет години. Според директора на Института за изследвания в образованието Асенка Христова обаче разликата се дължи на това, че резултатите на учениците, идващи от най-горния социално-икономически сегмент, се влошават, докато тези на най-ниския си остават непроменени.

Автор: Капитал
Източник: ОИСР/PISA

Боян Захариев от "Отворено общество" посочва като причина за забавената реформа и дългогодишния неправилен фокус на училищното образование върху оптимизиране на финансирането вместо върху промяната на съдържанието и борба с неравенството: "В един момент според мен се прекали за сметка на други по-важни неща. През 2007 г. закрихме за една година 700 училища от около 3000 и нещо. Аз не бих го повторил това по този радикален начин, с такава финансова преса."

Ще се разклати ли системата

Според Траянов повишаването на заплатите и "писаните" реформи са необходими, но недостатъчни условия за истинска промяна. "В крайна сметка учителят трябва да приложи компетентностния модел и да го въведе в преподаването. За да направи тези неща, той трябва да промени свои нагласи и поведения, вкоренени до някаква степен", казва той и дава пример с Полша и Естония, чиито образователни системи са били близки до българската, преди да предприемат сериозни реформи след лоши данни в PISA.

Траян Траянов, изпълнителен директор на фондация "Заедно в час"

"Ако искаме да имаме напредък в резултатите на ученици, искаме те да усвояват уменията на XXI век, ние тогава трябва да сме сигурни, че учителите имат уменията на XXI век. Какво правим, за да сме сигурни, че учителите имат уменията на XXI век? И до ден днешен имам наблюдения от наши участници, които, посещавайки квалификационни програми в университета, отиват там, за да им чете някой лекция от тетрадка."

Мнението на Наталия Митева, директор на образователната програма на фондацията "Америка за България" е, че класическият модел на българското образование включва учители, които, веднъж обучени, влизат в класната стая и повече не обновяват уменията си и не разменят опит с други учители. Тази изолация създава инертност и прави по-трудно навлизането на иновации сред учителите, чиято работа е подчинена и на нормативните ограничения. Боян Захариев допълва, че едва от тази година е започнал да се улеснява обменът на знания и иновации между учителите, но според него заради принципа "парите следват ученика" училищата са влезли в силна конкуренция и може да се окажат консервативни към подобен обмен.

Още по-големи са неяснотите как ще бъде измерен реалният ефект от влязлата в сила преди три години реформа върху качеството на училищното образование. По думите на Наталия Митева министерството мери повече броя на учениците и учителите, обхванати от дадена програма или цикъл на оценяване, отколкото качествените резултати от тях. Дори Вълчев се оплака от проблем с меренето от проверките на регионалните управления след публикуването на резултатите от PISA.

Нели Колева, началник на отдел "Публични партньорства" в "Заедно в час"

"Не е постижение, когато едни ученици, които ходят на частни уроци по половината изучавани предмети в гимназиален етап, стигнат до университета. Постижение е, когато ученици, които разчитат само и единствено на училището, преминават в по-горен образователен етап. Това също е една диференциация, която трябва да се направи. Позитивен аспект на тази PISA е, че тя обхваща по-голям процент ученици от непривилегировани общности спрямо предишната."

Другият изтъкван от образователните експерти системен проблем е нагласата "да се фокусираме върху талантливите деца", която подхранва неравенствата и т.нар. образователна бедност. "Водещите образователни системи не действат по този начин. Те просто не пропускат дете", казва Траян Траянов от "Заедно в час".

Автор: Капитал
Източник: ОИСР/PISA

Според Боян Захариев от "Отворено общество" големият пропуск на сегашната реформа е справянето точно с тази елитарна нагласа и отражението й в системата. "Едната крайност са профилираните гимназии от всякакъв вид, а в другата имаме профилирани професионални училища, които са много зле. Те са сегрегирани дори когато не са само за ромски ученици с много ниски постижения, а за всякакви ученици с много ниски постижения. В много от тях не си взимат и матурите", казва той. Според Траянов "колкото по-дълъг е периодът на обща образователна подготовка, толкова са по-високи резултатите и толкова по-малка е всъщност тази пропаст между постиженията на учениците от нисък социално-икономически статус и ученици от по-привилегировани семейства". И отново дава пример с Полша и Естония, където профилирането на учениците е чак след 9-и клас.

Боян Захариев, програмен директор на програма "Образователни политики" в "Отворено общество"

"Ние трябва да продължим с работата по осигуряването на равни шансове на учениците и в един момент да реформираме тази елитарна система, което не беше направено в новия закон. Много други неща бяха направени, това не. Според мен това е потенциален двигател за някакво по-рязко дръпване напред, защото имаме цели училища, където няма ученици, способни да решат по-трудна задача по математика или да се справят с по-креативен научен проблем."

Засега не е ясно доколко и тази поредна реформа ще разклати закостенялата и наследена от миналия век система на училищното образование и доколко ще бъде реално възприета от учителите. Но все пак е крачка в правилната посока. Проблемът е, че е много закъсняла, а ситуацията не позволява още време за губене.

Темата накратко
  • Функционалната грамотност на българските ученици в последното международно изследване PISA е тревожно ниска, но не и неочаквана.
  • Инерцията в образователната система е сериозна пречка пред закъснелия опит моделът да се промени от заучаване към критично мислене.
  • Ако училищното образование не се реформира бързо, ниските резултати ще имат висока социално-икономическа цена още в следващите години.

Има един кратък отговор на екзистенциалния за българите въпрос "кога ще се оправим": когато дадем шанс за това. Въпросът е дали сме наясно в какво ни е шансът при относително ясните изходни параметри – най-бедната страна в ЕС, най-засегната демографски, с пренебрежими суровинни ресурси и малък пазар. Като прибавим и оценката от последното международно изследване PISA на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) – най-слабото училищно образование в ЕС, с влошени показатели за функционална грамотност – ето ви формула за социално-икономическа бомба с часовников механизъм.

Как се движат българските резултати на PISA през годините
Автор: Капитал
Източник: ОИСР/PISA

Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

10 коментара
  • 1
    drilldo avatar :-|
    Георги Георгиев

    Каквито и да са програмите и организацията, 80% от учителите не знаят друго, освен да диктуват и изпитват върху зазубреното. Дори в САЩ се правят екипни проекти, само в България - не.

    Още от млади учителите абдикират от мисията си да обучават децата и почват да отбиват номера с диктуване. Ако някой родител или буден ученик има проблем с това - веднага бива нарочен и тормозен чрез по-трудно изпитване или стриктен контрол.

    Ако има учители тук - да си знаят, защото много се палят на тази тема. Двойният стандарт при тях е масов.

  • 2
    vzoran avatar :-|
    vzoran

    Трябва отговор на въпроса: как да се постигне висок резултат на PISA въпреки МОН. Не мисля, че реформа е възможна, тъй като няма стимул за нея, който да идва от вътре на това доста консервативно съсловие. Единствен вариант е паралелна система, която, ако е успешна да бъде приложена и в МОН. И така, кой иска високи резултати на PISA и какво прави по въпроса?

  • 3
    nixonanim avatar :-P
    Nixonanim

    А, говорим си. Реформите в Полша и Естония са свързани със силно развито гражданско общество и самочувствие - нещо което нямаме в България. Феминизацията е огромна, а всяка социална професия в сфета страда когато в нея има малко мъже, има редица причини за това. Програмистите в страната продължават да отделят жълти стотинки и масово проектите които се правят не са обединени в общи платформи. Следващата година се пенсионират 10000 учители и ще имаме огромно сътресение при 20% процента на задържане на влизащите в системата под 2500 педагогически специалисти, просто можем да си мечтаем за някаква реална реформа. Няма да има кой да я направи. За сравнение, всички учители, с които "Заедно в час" са работили за 10 години са общо под 300 души.

  • 4
    gosko22 avatar :-|
    gosko22

    Само не разбирам защо министъра на образованието е още на поста си.
    ОСТАВКА за това некадърно управление на образованието.

  • 5
    inc1556964664608793 avatar :-|
    Iliana Hristova

    В една система, мразена от всички - отвътре и отвън, няма как да се случат нещата. Всички минават през нея - и родители, и журналисти, и учители, и министри - всеки има мнение, но преди всичко негативно отношение, формирано на базата на единадесет, че сега и дванадесет години, прекарани в нея. Всеки е влязал в системата със светнали очи и излязал с огромно облекчение и сетни сили. Докато не се помисли за рационално прекараване на времето, намаляване на часовете и обема от задължения, не толкова на учителите, колкото на учениците, докато не се изчисти безсмисленото триене на чиновете с формално пълнене с излишна информация и трупане на измислени оценки, не може да се очаква критично мислене. Няма да се случат нещата и с новите "тезиси на Партията". Основните проблеми са формализмът и отрицателното отношение - не само, че не се изкореняват, но се и задълбочават. Освен това мисля, че "Картаген трябва да бъде разрушен".

  • 6
    petkata1 avatar :-|
    petkata1

    Както е известно от практиката - Прост народ лесно се управлява.
    За това нашето образование е чудесно. Ето един път и ние да сме на първо място. Чудесни реформи. Чудесни програми. Чудесни учебници. Дръжте първото място и никакво отстъпване. Които иска да загубим първото място да бъде отритнат.

  • 7
    denitsav avatar :-|
    Деница

    В тази статия липсват оше няколко гледни точки. На учениците, които тази образователна система (трябва да) развива; родителите като важен партньор; учителите, които правят много смислени неща с учениците си, въпреки всичките ограничения, тежки и дълбоки проблеми в системата. Както и гледни точки как се обединяваме в кауза "за", а не против нещо, което все по-често и по-шумно се случва.

  • 8
    owen avatar :-|
    owen

    благодаря за статията, но тя трябва да е доста по-остра, защото този проблем, наред със сеъдбната система, е най-важният. образованеито е и основна причина за имиграция.
    в основата на проблемите е както винаги в липсата на разбиране и чувство за общност, и в манталитета български, който не разбира "инвестицията в човешкия капитал", освен ако не става въпрос единствено за собственото му отроче. българинът и в това отношение се спасява поединично, лошите резултати ги отдава на малцинствата, вродена неспосбност на другите - никога негова, и други измишлйотини. срам за министъра да се оправдава с малцинствата, нещастник жалък. в държави като германия и англия да не би да се оправдават с това, че имат деца, които не говорят основния език и вкъщи?!

  • 9
    hou1510481221539200 avatar :-|
    Stoyan Dimitrov

    Интересно, какъв ли резултат щеше да лъсне, ако PISA беше проведен през 70-те и 80-те години? Нас, родените през 90-те, ни обучаваха 90% учители зубрачи от предните десетилетия. За висока оценка на приемен изпит за гимназия трябваше да "учим теми". Който си позволи сам да формулира нещо направо се е самоубил. По математика в математическа гимназия решавахме уравнение до припадане - страхотна подготовка за склададжии и мазачи, но не и за абстрактните понятия на науката. Висшият пилотаж по математика в университета се изразява в решаване на троен интеграл... Уау! Същевременно има школи, малко на брой и основно в София и още два-три града, където те подготвят за истинско мислене, но с цел да прославиш майката родина на световно ниво, та после целокупният народ да се идентифицира с гении по математика и т.н.
    Оставяме настрана начина, по който учителите организираха стачките си, та да уронят сами и последната капка останал им авторитет. Та, освен пари, образованието е и въпрос на култура, а тя не се променя за мандата на един министър.

  • 10
    owen avatar :-|
    owen

    До коментар [#9] от "Stoyan Dimitrov":

    за този период такива легенди се разказват, че направо не ми се мисли. ей какво образование имаше навремето...


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK