С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
10 6 дек 2019, 11:28, 7588 прочитания

PISA 2018: Образование с часовников механизъм

Тревожно ниските резултати на 15-годишните в България по индикаторите за функционална грамотност се проектират в бъдещето на страната

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Темата накратко
  • Функционалната грамотност на българските ученици в последното международно изследване PISA е тревожно ниска, но не и неочаквана.
  • Инерцията в образователната система е сериозна пречка пред закъснелия опит моделът да се промени от заучаване към критично мислене.
  • Ако училищното образование не се реформира бързо, ниските резултати ще имат висока социално-икономическа цена още в следващите години.

Част от темата

PISA 2018: Пак двойка

Високата цена на ниските образователни постижения

Подобряването на българското училище може да има огромен ефект върху българското благосъстояние

Има един кратък отговор на екзистенциалния за българите въпрос "кога ще се оправим": когато дадем шанс за това. Въпросът е дали сме наясно в какво ни е шансът при относително ясните изходни параметри – най-бедната страна в ЕС, най-засегната демографски, с пренебрежими суровинни ресурси и малък пазар. Като прибавим и оценката от последното международно изследване PISA на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) – най-слабото училищно образование в ЕС, с влошени показатели за функционална грамотност – ето ви формула за социално-икономическа бомба с часовников механизъм.

Как се движат българските резултати на PISA през годините

Преглед на оригинала Как се движат българските резултати на PISA през годините

Автор: Капитал [ОИСР/PISA]

В действителност навсякъде хората са най-ценният капитал, а през този век - особено. И ако до неотдавна това в България се възприемаше като клише, днес недостигът на квалифицирани кадри и хора с умения на трудовия пазар вече е реален проблем за икономиката и бизнеса. Успелите страни са такива именно защото инвестират целенасочено в развитие на човешкия ресурс. А опитът показва, че когато става въпрос за образователен модел, на първо място са целите, които той си поставя, и след това са парите, които се влагат.


"В PISA се сравняваш с това накъде върви образованието в огромна част от света. На този фон не просто трябва да напредваш, а за да се движиш нагоре по тези скали, трябва да напредваш по-бързо от света. Данните сочат, че като цяло ние сме стагнирали. През тези години не сме направили сериозен пробив." Така директорът на програма "Образователни политики" на "Отворено общество" Боян Захариев обобщава българските резултати в последното издание на PISA.

Инфографика

Изследването се провежда на всеки три години сред 15-годишните ученици в страните - членки на организацията и още няколко десетки държави - общо 79 през 2018 г. Неговата специфика е, че тества функционалната им грамотност по четене, математика и природни науки, т.е. дали разбират това, което четат и научават, проявяват ли критично мислене и в състояние ли са да свържат наученото с реални ситуации от живота. Данните от последната PISA показват, че устойчиво ниските резултати на българските ученици са се снижили още и по трите направления.

"През 2018 г. питахме 15-годишните също какво мислят за живота и бъдещето си и дали вярват, че са способни на постижения - това е особено важно, защото на тази възраст учениците са в ключова преходна фаза на физическото и емоционалното си развитие", посочват авторите на анализа. По отношение на обхванатите в изследването държави добавят: "Качеството на техните училища днес ще захрани силата на техните икономики утре"



Инфографика

PISA показва високо ниво на функционална неграмотност в България

Увеличаване

В епоха, в която всяко дете израства с модерните технологии, а разнопосочна информация по всички въпроси има на клик разстояние, образованието не може да си позволи да остане в рамките на механичното заучаване от XIX и XX век. Поради закъснели най-малко с десетилетие реформи именно това продължава да е моделът в голямата част от българските училища. "Образованието за бъдещето не е само да се преподава на учениците, а и да им се помогнете да развият надежден компас, с който да се ориентират в един все по-сложен, двусмислен и непостоянен свят", отбелязва анализът на PISA.

По-голямата картина

Според Траян Траянов, изпълнителен директор на програмата за квалификация на учители "Заедно в час", няма нищо изненадващо в най-новите резултати. "В изследването са участвали 15-годишни, главно 9-и клас. Това значи, че те са започнали училище през 2009 г. Представете си ситуацията на един ученик в българско училище от тогава до 2018 г. В ключовите години на тези ученици те са били в образователната система, когато тя е била най-недофинансирана и най-оставена на самотек", смята той.

Илюстрация


Другият болезнен елемент, уловен от PISA, е, че както и през 2015 г. българското образование продължава да не е фактор за снижаването на социалните неравенства, като разликата между учениците с по-висок социално-икономически статус и тези, които живеят в бедност, остават високи. Например учениците от малцинствените групи, които не говорят български вкъщи, изостават със 100 точки спрямо останалите на теста по четене. Къде си роден и в какво семейство е фактор в образованието навсякъде, но в България има особено детерминиращ ефект, който училището не успява да компенсира.

Реформата на МОН

На пресконференция след обявяването на резултатите от PISA министърът на образованието Красимир Вълчев обяви, че те не могат да бъдат атестация за вече започналата реформа, тъй като ефектите от нея ще се видят по-късно. Опит за рефокусирането на модела беше направен с влезлия в сила през есента на 2016 г. Закон за предучилищното и училищното образование (ЗПУО), чиято цел е да постави придобиването на умения в центъра на образователния процес. Учениците, преминали PISA през 2018 г., са учили по старите програми, а не по новите, които според Вълчев са базирани на компетентностния подход, а не просто на заучаването на знания, както е било досега. Траянов потвърждава, че ефектът от политиките в закона от 2016 г. ще се усети най-рано през 2021 и до 2027 г., тъй като опитът на други държави показва, че реформи след PISA имат ефект в рамките на два или три цикъла на изследването.

Министърът каза също, че ведомството му предприема стъпки, така че "всеки учител да се почувства по-свободен, но и по-отговорен за резултатите". Той потвърди, че увеличението на заплатите на учителите още не е донесло очаквания ефект, но че политическото решение за поддържането им на равнище 120% от средната за страната е важно и за привличането на бъдещи педагози. Вълчев обеща от догодина българските изпитни формати да се приближат до тези на PISA и да тестват и умения и критично мислене. До този момент външно оценяване след 4-и, 7-и и 10-и клас, както и зрелостните изпити продължават да са върху заучени знания въпреки обявения преди три години завой в образователния подход.
Красимир Вълчев, министър на образованието

Фотограф: Капитал [ОИСР/PISA]
Какво казва министърът по темата?

"Промените, които правим в системата, бяха обвързани с промените в Закона за предучилищното и училищното образование. В този закон беше регламентиран компетентностния подход. Системата е настроена да дава знание. Очевидно проблемът на българската система на образование е да трансформира знанието в умение."

"Няма елемент или сегмент на системата, който последните години да не претърпя реформа. Всички учебни програми бяха сменени. Изпитните формати ще бъдат променени. Образователната структура беше променена. Но това само по себе си беше недостатъчно. Основното, което трябва да се случи е това рефокусиране от знания към компетентности. Няма друга реформа освен тази, която можем да предложим и която можем да измислим. Всички елементи са важни. Важна е подготовката на учителите във висшите училища. Важна е последващата им квалификация. Важно е да насърчаваме иновативните методи на преподаване. Повечето от тези неща минават през ефективното въвеждане на компетентностния подход. От тези две думи ние обобщаваме цялата промяна, която трябва да се случи - преходът от система от 20-ти век в система от 21-ви век. Всички европейски страни повече или по-малко са приели този подход. При нас той закъсня с между 5 и 10 години."

"Това не значи, че на практика сме го приложили. На практика учителите трябва да променят методите си на преподаване, да имат достатъчно време да упражняват, да накарат учениците да дискутират, да свържат знания и умение. Много повече активно учене, много по-малко пасивно учене. Това е промяната, която в момента се случва. Изследванията на PISA показват, че една такава промяна произвежда ефект след два или три цикъла. Честно казано не очакваме и следващите резултати да са добри."

"Ако трябва да обобщя, всичко което сме започнали, трябва да го правим по-бързо, повече, по-ефективно. Трябва да успеем да накараме системата, която е една машина с много колела, това нещо да се случи по-бързо. Затова и призовах за повече усилия, опитах се да им обясня логиката на основните политики. Година и половина водим тези разговори с регионалните управления. Те са ключови в тази промяна. Ако те не транслират промяната. Ние ще си говорим едно, надолу ще се случва друго. Ако не я направим тази промяна, ще изглеждаме още по-неадекватни... и извън времето."

И този министър като предшествениците си обяснява ниските резултати с дела на "учениците, в чиито семейства липсва отношение към образованието, а майчиният език не е български, което прави по-тежка задачата на образователната система". Доколкото фокусът на последното издание на PISA е върху четенето с разбиране, както през 2009 г., данните показват леко подобряване на общото представяне по този показател за изминалите десет години. Според директора на Института за изследвания в образованието Асенка Христова обаче разликата се дължи на това, че резултатите на учениците, идващи от най-горния социално-икономически сегмент, се влошават, докато тези на най-ниския си остават непроменени.

Илюстрация


Боян Захариев от "Отворено общество" посочва като причина за забавената реформа и дългогодишния неправилен фокус на училищното образование върху оптимизиране на финансирането вместо върху промяната на съдържанието и борба с неравенството: "В един момент според мен се прекали за сметка на други по-важни неща. През 2007 г. закрихме за една година 700 училища от около 3000 и нещо. Аз не бих го повторил това по този радикален начин, с такава финансова преса."

Ще се разклати ли системата

Според Траянов повишаването на заплатите и "писаните" реформи са необходими, но недостатъчни условия за истинска промяна. "В крайна сметка учителят трябва да приложи компетентностния модел и да го въведе в преподаването. За да направи тези неща, той трябва да промени свои нагласи и поведения, вкоренени до някаква степен", казва той и дава пример с Полша и Естония, чиито образователни системи са били близки до българската, преди да предприемат сериозни реформи след лоши данни в PISA.
Траян Траянов, изпълнителен директор на фондация "Заедно в час"

"Ако искаме да имаме напредък в резултатите на ученици, искаме те да усвояват уменията на XXI век, ние тогава трябва да сме сигурни, че учителите имат уменията на XXI век. Какво правим, за да сме сигурни, че учителите имат уменията на XXI век? И до ден днешен имам наблюдения от наши участници, които, посещавайки квалификационни програми в университета, отиват там, за да им чете някой лекция от тетрадка."

Мнението на Наталия Митева, директор на образователната програма на фондацията "Америка за България" е, че класическият модел на българското образование включва учители, които, веднъж обучени, влизат в класната стая и повече не обновяват уменията си и не разменят опит с други учители. Тази изолация създава инертност и прави по-трудно навлизането на иновации сред учителите, чиято работа е подчинена и на нормативните ограничения. Боян Захариев допълва, че едва от тази година е започнал да се улеснява обменът на знания и иновации между учителите, но според него заради принципа "парите следват ученика" училищата са влезли в силна конкуренция и може да се окажат консервативни към подобен обмен.

Още по-големи са неяснотите как ще бъде измерен реалният ефект от влязлата в сила преди три години реформа върху качеството на училищното образование. По думите на Наталия Митева министерството мери повече броя на учениците и учителите, обхванати от дадена програма или цикъл на оценяване, отколкото качествените резултати от тях. Дори Вълчев се оплака от проблем с меренето от проверките на регионалните управления след публикуването на резултатите от PISA.
Нели Колева, началник на отдел "Публични партньорства" в "Заедно в час"

"Не е постижение, когато едни ученици, които ходят на частни уроци по половината изучавани предмети в гимназиален етап, стигнат до университета. Постижение е, когато ученици, които разчитат само и единствено на училището, преминават в по-горен образователен етап. Това също е една диференциация, която трябва да се направи. Позитивен аспект на тази PISA е, че тя обхваща по-голям процент ученици от непривилегировани общности спрямо предишната."

Другият изтъкван от образователните експерти системен проблем е нагласата "да се фокусираме върху талантливите деца", която подхранва неравенствата и т.нар. образователна бедност. "Водещите образователни системи не действат по този начин. Те просто не пропускат дете", казва Траян Траянов от "Заедно в час".

Инфографика

Според Боян Захариев от "Отворено общество" големият пропуск на сегашната реформа е справянето точно с тази елитарна нагласа и отражението й в системата. "Едната крайност са профилираните гимназии от всякакъв вид, а в другата имаме профилирани професионални училища, които са много зле. Те са сегрегирани дори когато не са само за ромски ученици с много ниски постижения, а за всякакви ученици с много ниски постижения. В много от тях не си взимат и матурите", казва той. Според Траянов "колкото по-дълъг е периодът на обща образователна подготовка, толкова са по-високи резултатите и толкова по-малка е всъщност тази пропаст между постиженията на учениците от нисък социално-икономически статус и ученици от по-привилегировани семейства". И отново дава пример с Полша и Естония, където профилирането на учениците е чак след 9-и клас.
Боян Захариев, програмен директор на програма "Образователни политики" в "Отворено общество"

"Ние трябва да продължим с работата по осигуряването на равни шансове на учениците и в един момент да реформираме тази елитарна система, което не беше направено в новия закон. Много други неща бяха направени, това не. Според мен това е потенциален двигател за някакво по-рязко дръпване напред, защото имаме цели училища, където няма ученици, способни да решат по-трудна задача по математика или да се справят с по-креативен научен проблем."

Засега не е ясно доколко и тази поредна реформа ще разклати закостенялата и наследена от миналия век система на училищното образование и доколко ще бъде реално възприета от учителите. Но все пак е крачка в правилната посока. Проблемът е, че е много закъсняла, а ситуацията не позволява още време за губене.

Капитал #49

Текстът е част от брой 49 на седмичния Капитал (6 - 12 декември). В броя ще прочетете още:

PISA 2018: Училище за вчера
От какво боледува педиатрията
Бъдещият софийски жк "Галакси"

Купете

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

"Уча.се" с лекота "Уча.се" с лекота

Дарин Маджаров започва с любителски безплатни видеоуроци, днес регистрираните в платформата потребители са над 650 000

28 фев 2020, 1068 прочитания

Училище за природа в селото на несъгласните 2 Училище за природа в селото на несъгласните

Екоучилището в село Влахи показва нагледно как човек може да върви напред в хармония с околната среда

22 фев 2020, 2028 прочитания

24 часа 7 дни

28 фев 2020, 15184 прочитания

28 фев 2020, 5123 прочитания

28 фев 2020, 2932 прочитания

28 фев 2020, 2605 прочитания

28 фев 2020, 2302 прочитания

Всички новини
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Образование" Затваряне
Топ обявите за работа на Karieri.bg

Преглед на актуалните предложения за работа в областта на маркетинга, финансите, IT сектора, търговията, човешките ресурси

Още от Капитал
Еднопосочен билет към енергийната борса

Новото поетапно освобождаване на пазара повдига много въпроси и дава малко отговори

Супермаркет у дома

Иван Александров, изпълнителен директор и основател на eBag.bg, пред "Капитал"

Китайските уроци от коронавируса

Заразените намаляват заради твърдата намеса на държавата

Потупване по рамото от Брюксел

С нетрадиционно позитивен доклад за икономическите дисбаланси Европейската комисия даде още един тласък на България по пътя към еврото

Фотограф под прикритие

Мартин Пар показва сатиричния си поглед към туризма с изложбата "Този малък свят"

Важни ли са дипломите днес

Връзката между образованието и бизнеса – it’s complicated

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10