"Обхващането в задължителната предучилищна възраст е ключова за когнитивното, социалното, емоционалното и най-вече за езиковото развитие на децата от семейства, в които не се говори български език", каза Вълчев. Целта на понижаването на възрастта за задължителното предучилищно образование е именно по-ранната интеграция на децата, които са най-заплашени от отпадане от образованието.

Вълчев допълни, че при въвеждането на задължителното предучилищно образование за 5-годишни е имало компромис от 2 години за общините, където това е било невъзможно. Най-вероятно изключения ще има и сега в градове и села с недостатъчно места в детските градини, но общият принцип ще бъде за задължително образование от 4-годишна възраст нататък.

Сметки за отпадналите деца

Вълчев призна, че през 2019 г. драстично по-малко деца в задължителна училищна възраст са били върнати в образователната система в сравнение с 2017 г. и 2018 г. Механизмът, предназначен за предотвратяване на отпадането от училище и връщането на вече отпаднали деца обратно в системата, е отчел успех само със 6500 деца за тази година. За сравнение, през последните две години чрез механизма са записани общо около 42 500 деца. Така за трите години механизмът отчита общо 49 000 деца, вкарани в образованието, но 6000 от тях обаче наново са отпаднали от системата. Така нетният ефект е за 43 хил деца.

Защо се забавя механизмът?

Вълчев обясни, че поне част от рязкото забавяне в работата на механизма се дължи на съвпадането на началото на учебната година с провеждането на местни избори, тъй като по места работата на механизма се координира и извършва от общински служители. "Фактът, че голяма част от кметовете бяха ангажирани с предизборна кампания и това малко или много е демобилизирало усилията на общинските служители по отношение на механизма", обясни Вълчев.

Много по-голяма роля обаче е играло "напрежението, създадено от целенасочените кампании слухове за отнемане на деца... За съжаление, имаме противници. Имаме фактори, които работят целенасочено по отношение тази иначе важна политика", поясни Вълчев.

Новият социален министър Деница Сачева пък допълни, че държавата именно се опитва да помогне на децата в риск и на семействата им и допълни, че част от подстрекателите на кампаниите срещу "отнемане на деца" участват и в кампаниите срещу ваксините.

Бъдещето на механизма

"Това, което виждаме, е, че се увеличава процентът на обхват на децата от уязвими групи в гимназиален етап. Виждаме го и през броя на учениците в гимназиите. Тоест можем да кажем, че имаме средно повече години, прекарани в образователната система", обясни Вълчев и свърза това развитие с това, че вече за шофьоркса книжка се изисква завършен X клас, а не само VIII клас, както преди. Става дума обаче само за 400 повече деца, записани за продължаване на образованието си след 8-и клас тази година спрямо миналата обаче.

Вълчев посочи и увеличение в необхванатите от образованието деца на 6-годишна възраст, като обясни, че засега тези данни са необясними за министерството, но най-вероятно също са свързани с истерията за отнемането на деца. В момента по данни на МОН става дума за около 12 000 необхванати от образователната система деца в предучилищна възраст.

Заради недостатъчните резултати вицепремиерът Томислав Дончев призова за повторна мобилизация по механизма. Това ще включи и пълен обходи на децата, които не са обхванати в задължителната предучилищна възраст, като образователният министър поясни, че обходът ще започне през януари. Дончев обаче призова и за по-превантивна функция на системата вместо превръщането на сегашния механизъм в рутина, "защото механизмът сработва едва когато детето вече е изпаднало в рискова ситуация".