Също в неделя началникът на кризисния щаб ген. Венцислав Мутафчийски посочи пред "Нова телевизия" два варианта за организация на образованието след края на извънредното положение (когато и да настъпи той) - "или започват най-малките, или започват най-големите". Първият вариант би намалил тежестта на родителите и би им позволил да се върнат на работа, като Мутафчийски отбеляза, че е рисков. Вторият, изглежда, е предназначен главно за учениците от VII и XII клас, на които им предстоят изпити, обвързани с по-нататъшна образователна селекция - за влизане в гимназии след VII или за кандидатстване във висши учебни заведения след XII.

Тези съобщения обаче въобще не се превеждат в ясен план. От МОН обявиха, че тепърва започват консултации с учители, директори, родители и други заинтересовани за предстоящите стъпки, като във вторник уточниха, че все още няма решение за връщане на учениците в училище.

Липсата на яснота поставя на нокти и учители, и родители. "Министерството не говори на човешки език нито с учителите, нито с учениците, нито с родителите, защото няма план. Ако вземем един принцип от бизнеса - родителите са клиентите, а с клиентите трябва да се говори човешки и разбираемо", коментира пред "Капитал" учителят по история и образователен експерт Емил Джасим. Според него в МОН са пропуснали да покажат лидерство по време на извънредното положение и да заемат позиция как трябва да се случва учебният процес занапред. Джасим посочва, че "големият герой на тази ситуация е българският учител, който наистина се справя, ако ще и не навсякъде много добре".

Трябва ли връщане в училище*

"Няма никакво съмнение, че падна огромна тежест и върху родителите, особено при по-малките ученици", обяснява Джасим. Докато по-горните класове поне би трябвало да са повече или по-малко самостоятелни в работата си, просто не може да се очаква от учениците в началните класове да работят изцяло без родителски надзор или да прекарват вредно количество часове пред компютъра. Това създава и очакване сред някои родители училищата и детските градини по-бързо да отворят врати.

Според началния учител от "Увекинд" Петър Велков обаче именно малките ученици не бива да се завръщат в училище. На стената си във Facebook той споделя данни, че около 48% от българските учители са над 50 години, като средната възраст на учителите в начален етап е още по-висока, което ги прави рискова за COVID-19 група. В същото време по-малките ученици са преносители, тъй като децата по-често карат вируса безсимптомно. "Ние рискуваме да подготвим потенциална бомба със закъснител - от една страна, безсимптомно прекарващи и предаващи вируса да срещнем с хора в една от най-рисковите групи за болестта", смята Велков. Малките деца трудно спазват мерки за хигиена и особено за дистанция. Други учители казаха пред "Капитал", че дори и да могат да контролират малките да спазват дистанция в класните стаи, в коридорите в междучасията това е изключително трудно. "Възможен вариант е да заключим учениците по стаите, а учителите да се местят от стая в стая, но подобен подход би бил труден дори при по-големите, а по-малките просто ще полудеят."

Връщането на учениците от по-големите класове, главно VII и XII, може и просто да не е необходимо спрямо потенциалните рискове от COVID-19. Освен ако МОН не удължи учебната година, завръщането по класните стаи би траяло само няколко седмици, които не може да бъдат определящи. "Докато има неравенства и разлики, с огромни усилия на учителите над 75% от учебния материал е взет", смята Емил Джасим. Според Велков "бяха положени кански усилия от страна на учителите и качеството на дистанционното обучение изобщо не е лошо, на места е отлично", поради което според него не би имало сериозни образователни загуби за учениците, ако учебната година завърши дистанционно.

Велков разказва и за притеснения на някои родители, че при връщане в училище децата може да се заразят и да им бъде наложена карантина. Ако това се случи, учениците може да изпуснат именно важните изпити, заради които властта ги е върнала по класните стаи. Според него със сигурност ще има родители, които няма да пуснат децата си обратно в училище. "Отделно при появата само на един случай в едно училище това ще означава пак затваряне, карантина и връщане към дистанционно обучение в конкретното училище, тоест безсмислено към този момент упражнение", смята Велков.

*След завършването на този редакционен брой на Капитал, от МОН обявиха, че годината ще завърши дистанционно, а учениците ще присъстват в училищата само за провеждане на изпитите. Решението е взето след проведен разговор между министъра на образованието и науката Красимир Вълчев, членовете на Отрасловия съвет за тристранно сътрудничество в образованието и представители на родителски организации. Датите за изпитите все още предстоят да бъдат конкретизирани. Също предстои да бъде оповестено каква част от учебното съдържание няма да бъде включена в изпитите след анализ на данни за извънредното положение. Решението на МОН беше обявено след като на сутринта на 29 април, лидерът на НФСБ Валери Симеонов обяви пред "Нова", че след разговори в коалиционния съвет, с Борисов Вълчев са достигнали до решение учениците в VII и XII клас да се върнат в училище само за два изпита - по български по математика.

Двойната роля на изпитите

По закон българските ученици трябва да държат матури, за да могат да завършат средното си образование и да докажат, че са усвоили някакъв минимален образователен стандарт. В същото време всички национални външни оценявания (след IV, VII, X, XII клас) целят да дадат на МОН диагностика на системата. Според източници от МОН именно сега тези изпити са особено важни, за да може да се обобщят ефектите от децентрализираното дистанционно обучение. Засега няма изгледи изпитите да се държат дистанционно, защото министерството не може да осигури равнопоставена среда за всички ученици. "Задължително трябва да се спази законът, хубав или лош, така е гласуван. Абсолютно възможно е това да се направи, без да се връщат учениците в училище да доучват каквото и да било. Могат да завършат сега дистанционно и да се явят на изпити, спазвайки правилата за физическа дистанция. Това е въпрос на организация", коментира Джасим. "Единствената функция, която не по закон, а фактически изпълняват матурите, е да се провери как се върши работата в горен гимназиален курс. Когато стане ясно как се върши работата, мерки обаче не се взимат."

"В момента имаме национално външно оценяване в VII и XII клас, което е комплексен инструмент, съчетаващ две цели. От една страна - измерване на резултат от ученето, от друга - инструмент за селекция в следващото образователно ниво. Това като цяло компрометира тези изпити от гледна точка на това, което мерят, като ги превръща в "изпити с висок залог", казва изпълнителният директор на Центъра за изследвания в образованието Асенка Христова. Тъй като изпитите след VII и XII клас определят в коя гимназия или университет ще бъде приет ученикът, много голяма част от родителите са мотивирани да инвестират в частни уроци. "Много е съмнително дали тези матури могат да измерят добавената стойност на училището в чистия му вид. На практика много от децата, които ходеха на частни уроци и школи физически, продължиха да го правят и в дистанционен режим. Продължаваме да имаме принос на частните уроци при формирането на крайния резултат", смята Христова. Това значи, че матурите и външното оценяване след VII клас няма как ясно да покажат стойността на дистанционното обучение по време на извънредното положение.

Най-важната практическа функция на националното външно оценяване указва обвързването им със следващи образователни етапи. "След седми клас цялото преразпределяне по образователни пътеки изцяло зависи от тези външни оценявания и не мисля, че отделните училища имат готовност да си направят собствени изпити в момента", смята Христова. Според нея университетите могат да са по-гъвкави и при необходимост бързо да организират самостоятелни изпити.

Преди края на извънредното положение МОН трябва да отговори дали ще бъде удължена учебната година, дали матурите няма да бъдат отложени пак, дали ще бъдат отворени детските градини, дали, кога и кои класове ще се завърнат по класните стаи, какви мерки ще трябва да спазват учителите и как се оценяват рисковете. Колкото по-рано е ясно това, толкова по-добре за всички.