Могат ли българските деветокласници да управляват парите си?
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Могат ли българските деветокласници да управляват парите си?

Повечето български ученици успешно се справят само с най-лесните задачи от теста, които са свързани с познаването на базисни финансови понятия и най-често срещаните в ежедневието финансови продукти

Могат ли българските деветокласници да управляват парите си?

Финансовите познанията и умения на българските ученици значително отстъпват спрямо връстниците им от държавите в ОИСР

д-р Светла Петрова
3301 прочитания

Повечето български ученици успешно се справят само с най-лесните задачи от теста, които са свързани с познаването на базисни финансови понятия и най-често срещаните в ежедневието финансови продукти

© Pexels.com


Др. Светла Петрова е образователен експерт с дългогодишен опит като Национален координатор на Програмата за международно оценяване на учениците (PISA) и Национален координатор на Международното изследване на гражданското образование (ICCS) и част от екипа на Института за изследвания в образованието. С разрешение Капитал публикува най-важното от по-обстоен анализ от д-р Петрова на резултатите от модул "Финансова грамотност" на PISA 2018, които бяха обявени на 7 май. Пълният анализ можете да намерите прикачен към статията или на страницата на Института за изследвания в образованието.

В PISA 2018 участваха около 600 000 ученици от 79 държави и региони на възраст 15 - 16 години, в това число и около 5300 български ученици. Те решаваха компютърно базиран тест за измерване на грамотността им в областта на четенето, математиката и природните науки. Освен това, учениците от 20 държави се включиха в допълнителен модул - "Финансова грамотност". Изследването на финансовата грамотност на учениците през 2018 г. е третото изследване на PISA в тази област, но първото, в което България участва. Както и при резултатите по математика, природни науки и четивна грамотност, които излязоха в края на миналата година, България се нарежда много под средното за ОИСР, като са налице силно изразени неравенства между ученици от различни социо-икономически класи и между половете.

Дефиницията на PISA за финансовата грамотност на учениците включва няколко аспекта, като: познаването и разбирането на финансови понятия и рискове, както и уменията, мотивацията и увереността да се използва това познание и разбиране за взимане на ефективни решения в редица финансови контексти за подобряване на финансовото благосъстояние на отделните индивиди и на обществото, и за участие в икономическия живот.

Къде е България по финансовата грамотност на учениците?

В модула "Финансова грамотност" участват учениците от 20 държави, включително 13 държави от ОИСР. Техният среден резултат е 505 точки. Средният резултат на българските ученици е 432 точки. Наред с това отново се потвърждава значителна вариация в резултатите на българските ученици според пола, говоримия в семейството език и социално-икономическия статус.

В България се наблюдава най-голяма разлика между резултатите на учениците според техния пол. Разликата между средните резултати на момичетата и момчетата в България е съществена - 19 точки в полза на момичетата, докато разликата в държавите от ОИСР е много по-малка - 3 точки в полза на момчетата. Следва Индонезия, където момичетата изпреварват момчетата с 18 точки, и Грузия - с 12 точки в полза на момичетата.

Съществена разлика наблюдаваме и при резултатите на българските ученици според критерия майчин език (езика, на който говорят у дома). Учениците, които са посочили, че общуват предимно на български език, имат среден резултат от 447 точки, докато останалите са постигнали среден резултат от 371 точки (разлика от 76 точки).

Разбивка на данните

Скàлата, чрез която PISA обобщава знанията и уменията на учениците в областта на финансовата грамотност, е разделена на 5 равнища на постижения, като най-ниско е първо равнище, а най-високо - пето равнище. Данните показват, че около 38,5% от българските ученици (33% от момичетата и 43% от момчетата) могат да се справят само с най-елементарни финансови задачи - техните резултати са на първо и под първо равнище. От друга страна, само 2,4% от учениците в България са решили най-трудните задачи при почти 11% от учениците средно в ОИСР. Всички анализи на PISA досега показват силна връзка между резултатите на българските ученици във всички области на измерването и техния социално-икономически статус. Учениците с по-висок социално-икономически статус постигат по-високи резултати и обратно. Тази тенденция се засилва през отделните етапи на PISA, което само по себе си е показател за задълбочаването на образователните неравенства като функция на икономическите неравенства в България.

Във всички държави и региони, които участват в този модул, учениците с по-висок социално-икономически статус постигат по-високи резултати в сравнение с учениците, които произхождат от семейства с нисък социално-икономически и културен статус. Средно в ОИСР техният резултат е по-висок със 78 точки. Най-голяма е тази разлика в Перу - 118 точки, следва България - 108 точки, и Словакия - 101 точки. Ако средно в ОИСР около 10% от вариациите между резултатите на учениците могат да бъдат обяснени с техния семеен и социален произход, то в България това са 14,8%. Този показател отново илюстрира колко силна е връзката между резултатите на учениците и техния произход.
По-общият преглед на данните показва, че само около половината ученици във всички държави участват по един или друг начин във финансовата система и имат опит при използване на финансови продукти. Техните резултати на теста са по-високи. Участието на българските ученици във финансовата система е сравнително по-слабо - само около една трета са посочили, че имат опит с конкретни финансови продукти. Изключение наблюдаваме единствено при онлайн пазаруването, като повече от 70% от учениците посочват, че са купили нещо онлайн поне веднъж през годината непосредствено преди оценяването.

Увереността на българските ученици при използване на финансови продукти и извършване на онлайн плащания е сравнима с тази на учениците в ОИСР, а по отделни показатели - дори и по-висока. Въпреки това по-малко от половината от учениците в България смятат, че притежават достатъчно знания и умения, които да им осигурят увереност и сигурност при осъществяване на дейности във финансовата сфера.

Др. Светла Петрова е образователен експерт с дългогодишен опит като Национален координатор на Програмата за международно оценяване на учениците (PISA) и Национален координатор на Международното изследване на гражданското образование (ICCS) и част от екипа на Института за изследвания в образованието. С разрешение Капитал публикува най-важното от по-обстоен анализ от д-р Петрова на резултатите от модул "Финансова грамотност" на PISA 2018, които бяха обявени на 7 май. Пълният анализ можете да намерите прикачен към статията или на страницата на Института за изследвания в образованието.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

Те виждат малко след носа си

Те виждат малко след носа си

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK