И още два семестъра онлайн
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

И още два семестъра онлайн

След тази криза университетите отново трябва да убедят студентите, че могат да предложат образователна стойност, различна от получаваната в онлайн курс.

И още два семестъра онлайн

Финансово ударени от пандемията, университетите минават на хибриден модел от дистанционно и присъствено обучение от есента

Деян Димитров
14393 прочитания

След тази криза университетите отново трябва да убедят студентите, че могат да предложат образователна стойност, различна от получаваната в онлайн курс.

© Shutterstock


Темата накратко
  • Неяснотите около вируса и учебния процес създават нагласи за отлагане на записванията за следващата академична година.
  • Големите университети калкулират сериозни загуби от намалялата мобилност и отлива на чуждестранни студенти.

Коронавирусът промени обичайния ход на живота, но ако в много области нещата постепенно започват да се връщат към познатите параметри, в глобалния сектор на висшето образование продължават да властват объркването и несигурността. Аудиториите на университетите по света си остават празни, научните им лаборатории функционират с минимален персонал, в този семестър студентите учат и взимат изпити онлайн в различните дигитални платформи. Администрациите са фокусирали усилията си в търсене на модел, чрез който да върнат студентите в учебните зали и кампусите от есента, без да ги излагат на риск от зараза, да привлекат кандидати за новата академична година и да осигурят финансиране за нормалното й протичане.

И докато въпросителните пред студентите и кандидатстващите в местни висши училища са по-малко, най-силно промените ще засегнат учещите в чужбина и планиращите такъв вариант зрелостници. Университетите в Западна Европа, към които българските младежи основно се насочват, удължиха сроковете си за прием за 2020/2021 г. По данни на Министерството на образованието и науката от 2016 г. досега българските студенти в други страни са над 20 хил. Ако се съди по последните две години, в които навън са се записали средно по около 4 хил. души, толкова вероятно ще са и кандидатствалите тази година. Пред тях и пред всички чужди студенти стои изборът как да продължат или да започнат висшето си образование в променената ситуация. И в този избор участват много фактори.

Какво забърква кашата

Без да е ясно в детайли как точно ще продължи учебният процес в условията на неприключила все още пандемия, трансформацията на висшето образование се очертава към хибриден модел, който ще комбинира в различни съотношения онлайн обучението и по-активната двупосочна работа в мрежата между преподаватели и студенти с лекции в аудиториите и упражнения "на живо".

Експерти предупреждават, че преминаването онлайн по време на затварянето зарада вируса не трябва да се идеализира.Ефективното преподаване по този начин изисква време и ресурси, а принудителното му повсеместно внедряване е гаранция по-скоро за спад в качеството на образователния процес. Проведени през последните два месеца проучвания сред студенти в САЩ и Великобритания потвърждават тези опасения. Повечето от тях смятат, че обучението им в използваните дигитални платформи се е влошило в различна степен и много малко са на обратното мнение. Анкета на британския Съюз на университетите и колежите сред бъдещи студенти показва, че над две трети от тях биха искали началото на академичната година да се отложи, за да се осигури по-голям дял на традиционното обучение.

Ефектите от пандемията водят до промяна на образователните стратегии. Проучвания на Inside Higher Ed, Times Higher Education и различни американски университети показват, че близо 20% от сегашните студенти са склонни да прескочат следващата година и да изчакат по-ясно развитие на ситуацията с коронавируса. Заедно с несигурността какво предстои догодина, свързана и с недоброто справяне с епидемията в страни като САЩ и Великобритания, както и рязко намалената глобална мобилност, това може да доведе до значителен спад на завръщащите се и записващите се студенти от други страни.

Настроенията спрямо онлайн обучението
Преглед на оригинала

Голямо международно проучване през април сред близо 15 хиляди младежи в света, заинтересувани да следват в чужбина, показва, че близо две трети от тях обмислят да отложат намеренията си с година, а 11% вече са взели такова решение. Този отлив се обяснява и с нежеланието да минат на обучение предимно в интернет и съмненията в неговата конкурентност - те не искат да плащат хиляди евро, а да се окаже, че дипломите им не се ценят особено от работодателите. Това изправя университетите и най-вече по-малките пред проблем с оцеляването. Все пак огромният дял от анкетираните - 90% , свързват бъдещето си с обучение в чужбина. Авторите на проучването от QS Quacquarelli Symonds - един от световните лидери за анализ на висшето образование, препоръчват на образователните институции в Европейския съюз, които разчитат на чужди студенти, да пренапишат плановете си и да проявят повече гъвкавост, за да ги привлекат за следващата академична година.

Комбинацията от онлайн и "лице в лице" обучение може да промени първоначалния избор на кандидатстващите, като на преден план излезе съображението за по-близко разстояние, което би позволило вариант с онлайн занимания от вкъщи и пътувания за по-кратко време за лекциите и упражненията в аудиториите. Икономическият удар, който кризата от COVID-19 нанесе, намали възможностите на много семейства да подпомагат финансово обучението на децата си, както и възможностите на самите студенти да работят частично, за да покриват част от издръжката си. Този проблем ще се усети по-остро в университетите с високи такси и разходи за живеене.

Смесената система

Преминаването към изцяло дистанционно обучение през последните няколко седмици от семестъра се оказа шоково дори за университети в САЩ и Великобритания с опит в интеграцията на дигитални образователни платформи. Преместването на всички материали онлайн, както и създаването на условия за провеждане на лекции и упражнения в интернет, е нестандартна задача в академичната практика. В онлайн лекция вицепрезидентът за отворено учене на Масачузетският технологичен институт (MIT) Санджей Сарма разказва, че в MIT са успели да прехвърлят 1200 курса онлайн заради пандемията. Институцията обаче вече има опит в това, тъй като от 2002 г. предлага безплатни и достъпни за всички курсове онлайн. Сегашната криза популяризира и ускорява и тенденцията за дистанционно обучение, но това според Сарма ще е едно от предизвикателствата за университетите след края на кризата: "Студентите видяха, че дистанционното образование се получава и се питат какво прави университета толкова специален. Институциите във висшето образование трябва да открият какво могат да предложат на студентите като специална образователна услуга, което да не е достъпно в мрежата. Ако един университет няма отговор на този въпрос, студентите просто няма да се завърнат".

Това е и една от причинит предпазливо да се планират смесени подходи за началото на есенния семестър. Във Великобритания дискусията за модела, по който академичното образование ще продължи, беше повдигната от университета в Кембридж. Още през май оттам обявиха, че всички лекции до лятото на 2021 г. ще са виртуални. "Университетите, с които комуникираме, планират по-големите лекции да са онлайн, а по-малките упражнения да са на живо на територията на университета", каза пред "Капитал" директорът на офиса на академичните съветници в Американски колеж в София (ACS) Емили Алън. Според нея реално от този модел няма изключение - незавидимо дали университетите официално са го обявили или все още го обмислят. Съотношението в занятията онлайн и в аудиториите ще зависи до голяма степен и от разходите за подсигуряване на здравната безопасност на територията им.

Таксите за чуждестранни студенти във водещите университети
Преглед на оригинала

"В случай че по-голям дял от образованието остане онлайн, университетите не могат да си позволят да запазят сегашните такси. Хората просто няма да искат да плащат същите пари, ако децата им си седят в стаята пред компютъра през цялото време", коментира пред "Капитал" Санди Баум, експерт по финансовите въпроси в образователния тинк-танк Urban Institute. Затова връщането на студентите поне частично в аудиториите е един от начините висшите учебни заведения да запазят равнището на досегашните такси. Някои от по-големите като този в Станфорд вече обявиха, че дори ако се наложи цялото обучение да е онлайн, таксите няма да се променят.

В Zoom не е същото

По наблюденията на Сарма от MIT лекциите в Zoom не са ефективен модел за преподаване. Той се надява през есента университетите да започнат да предлагат видеолекции предварително и да се фокусират повече върху други форми на работа със студентите - и дистанционно, и на живо. Студенти от различни места споделят в мрежата, че са останали разочаровани от последните няколко месеца - в САЩ някои дори съдят университета си, за да получат парите от таксите си обратно, тъй като предложената услуга не е била на нивото на обещаното. "Дори когато всички сме заедно във видеолекция, усещането е, че си работиш сам на компютъра", разказа студентка от Националния университет в Сингапур (NUS) пред "Капитал". Според д-р Питър Хърман, преподавател по литература в Университета в Сан Диего, липсата на социалния елемент е главната причина за недоволството на студентите. "Когато следваш изцяло онлайн, пропускаш възможността да се учиш от останалите студенти. Студентите ми се оплакват, че дори когато целият материал е пред тях и гледат лекциите, се чувстват като че ли получават само 10% спрямо традиционното преподаване", пише Хърман в свое мнение за Inside Higher Ed.

"Има специалности, които не могат да се учат онлайн - като медицината, инженерството и други, в които физическото присъствие не може да се замени с дигитално."

Санди Баум
Санди Баум

експерт в Urban Institute

Академичните ръководства се тревожат, че ако отрано обявят, че прекалено голям дял от учебния процес е дистанционен, ще загубят потенциални студенти. "Много ученици, които кандидатстват, искат нормалното университетско преживяване - те не искат да седят вкъщи, а да са независими и да отидат в университета. Не желаят да взимат часове онлайн - правят го вече цяла пролет и са готови да бъдат заедно", описва Емили Алън настроенията на кандидатстващите в момента.

Covid-19 поставя сферата на висшето образование в незавидна позиция. От една страна, много аспекти на бързата трансформация към дистанционно преподаване ще останат и след кризата - големите лекции по всяка вероятност ще си останат онлайн не само в името на безопасността, но и защото еднопосочното преподаване вече се смята за остаряла концепция. Прекомерното наблягане на дигиталните инструменти за обучение обаче също рискува да изгуби много студенти. В тази ситуация университетите ще трябва да измислят нови начини да оправдаят престижа, необходимостта си и таксите си, при това в ситуация на тежки финансови затруднения.

Финансовите проблеми

Намалената глобална мобилност и огромната несигурност, която вирусът създава, атакува финансовата стабилност във висшето образование, чиято интернационализация беше разгърнала се тенденциа в последните десетилетия. Всички прогнози, идващи от самите образователни институции и от експерти в сферата, предвиждат броят чуждестранни студенти рязко да намалее през следващата академична година. Дори мерките, ограничаващи пътуванията, да бъдат вдигнати в близките седмици и месеци, а университетите да обявят ясни програми за есенния семестър, студентите догодина пак ще са по-малко. Сроковете за потвърждаване на кандидатстване или завръщане в един университет изтичат, а при неясна ситуация с пандемията и икономическо забавяне вследствие от нея, много чуждестранни студенти вероятно ще изберат да не рискуват.

Fitch Ratings смята, че американските университети може да загубят до 20% от идващите от други страни през новата учебна година, като много от големите вече са на огромна загуба заради първата вълна на коронавируса. По данни на CNN от май 33% от всички чуждестранни студенти в страната идват от Китай. И сега все още е невъзможно да се пътува между САЩ и Китай. По данни на Bloomberg Харвард вече отчита спад на приходите от 415 млн. и очаква да е на загуба от 715 млн. долара за предстоящата академична година. "Много предлагат финансова помощ за студентите, но обикновено китайските студенти плащат пълни такси, а други получават помощта. Без тези приходи ще усетят удар, по-голям пропорционално от липсващия дял от студентите", смята Санди Баум. Според нея богатите университети не са в опасност, но много от по-малките частни университети могат да фалират заради кризата.

Според консултантската London Economics британското висше образование пък ще понесе загуби на стойност 2.5 млрд. паунда (3 млрд долара) през следващата година. Броят на китайските студенти във Великобритания може да намалее с до 47%, а общият брой студенти - с до 24%. "Почти всичко, което британските университети правят, е на загуба освен обучението на чуждестранни студенти. Всеки от тези студенти плаща средно над 6000 долара годишно повече, отколкото струва образованието му, което води до печалби на институциите от над 3 млрд. долара годишно", посочва директорът на Института за политики във висшето образование (HEPI) в Оксфорд Ник Хилман.

Една от главните тревоги на много студенти е, че финансовите затруднения ще се отразят на образователното качество. От своя страна университетите се надпреварват да уверяват, че това няма да се случи, обяснявайки, че орязването на разходи ще засегне най-вече средствата за заплати и наемане на нов персонал. От MIT казват, че в академичната 2020-2021 предстоят "някои трудни избори", като вече е замразено наемането на нови преподаватели, а членове на висшето ръководство доброволно са приели с 20% по-виски. И че някои екипи през следващата година ще трябва да бъдат "намалени или трансформирани".

Пред "Капитал" говорител на британския London School of Economics (LSE) обясни, че заради очакваното значително намаление в броя чуждестранни студенти университетът е наложил "условно замразяване на наемането и намаление на бюджета на университета с 10% за всичко освен плащането на заплати". Директорът на LSE е намалил заплатата си с 20%, а всички членове на ръководния екип са приели 10% за поне следващите 6 месеца. Проучва се и възможността за корекции в заплащането и на други по-високо платени служители. Университетът в Манчестър е приел почти идентични мерки с очакване, че ще загуби между 15% и 25% (над 270 млн. паунда) от приходите си за следващата академична година заради спада в броя на чуждестранните студенти.

Университетите търсят решение колко студенти да върнат на територията си, как и кои.
Фотограф: Francois Lenoir

Ако има удар по качеството на висшето образование, докато институциите в него търсят начин да пестят пари, той най-вероятно първо ще засегне бакалавърското ниво. Това е така, защото на повечето места магистрите (graduate), лабораторните учени и студентите по някои специалности като медицината и инженерните науки ще имат предимство при физическото завръщане. Последно ще бъде засегната научната дейност, голям дял от която се финансира от частни компании и дарения или чрез грантове от правителството, а не от приходите от таксите за обучение.

Създава се сериозна опасност пропастта между изследователските гиганти като Оксфорд и Кембридж във Великобритания или университетите от Бръшляновата лига в САЩ и всички останали да се увеличи, смята Ник Хилман. Според него парите за изследвания и научна дейност няма да намалеят, но правителствените може да се пренасочат целево към решаване на социални проблеми, възникнали от кризата, или към разработването на ваксини и лекарства. Така гигантите ще запазят голяма част от финансирането си, докато другите ще останат ударени двойно - и от по-малкия брой студенти, и от пренасочването на средствата за научна дейност.

Затруднения за кандидатстващите

Очертава се да пострадат и бюджетите за международни пътувания и конференции. Всички университетски панаири и презентации за есента и зимата вече са отменени. "Тези презентации от представители на университетите на живо са важен определящ фактор за избора на много ученици и имат повече от една функция. Учениците научават за някое място, както и за интересни специалности, които се предлагат, и имат шанса да зададат въпросите си директно", обяснява Емили Алън от Aмериканския колеж в София. Наблюденията й за българските ученици, с които работи, са, че приетите в университети с "известни брандове" се надяват да стигнат до тях през август или септември и не се отказват. Според нея коронавирусът по-скоро е фактор, който отказва ученици, приети в по-малко известни места. Алън посочва и друг интересен факт: ученици на Американския колеж, които са приети в повече от един западен университет, масово през последните няколко седмици кандидатстват и в Американския университет в Благоевград - като допълнителна застраховка срещу несигурността.

Специално за Великобритания е малко вероятно да има голям отлив от кандидати от по-бедните държави в ЕС като България. Причината е, че заради Brexit випускът, започващ следването си от септември е последният, който ще завари по-ниските преференциални европейски такси. Все още никой не е сигурен дали Великобритания ще ги запази и за випуските след 2020/21 г., но неяснотата действа като финансов стимул за сегашните зрелостници да не отлагат.

Водещите университети в Германия
Преглед на оригинала

Ефектите от пандемията могат да създадат неравенства в кандидатстването и през следващата година. Във Великобритания има установена практика за отлагане на академичната година по желание на приет студент. В САЩ подобно нещо е възможно чрез договорка с университета. London Economics очаква по-голямата част от спада в броя на международните студенти да се дължи именно на отложено следване. И докато в предстоящата академична година това ще навреди на бюджетите на университетите, след година ще се отрази негативно на шансовете на новите зрелостници - защото така ще си намали броят на свободните места, за които следващият випуск ще се бори.

Според Санди Баум от Urban Institute прескачането на година не е рационално решение за учениците независимо от формата, която обучението в университета ще се наложи да приеме. Тя напомня, че висшето образование всъщност е много рационален избор по време на икономическо забавяне, още повече че не е сигурно колко още ще продължи опасността от вируса. "Какво биха правили, ако не следват? Не е лесно да си намерят работа през тази година пауза, в която безработицата е огромна. Не могат и да правят нещо интересно, като примерно да пътуват в чужбина, заради наложените ограничения. Това време ще е в голяма степен изгубено и те ще останат с година назад в образованието и професионалния си живот", заключава Баум.

Засега изглежда, че за засегнатите от кризата университети с добра слава и младите хора, които учат или искат да учат в тях, не остава друг избор освен с взаимни усилия и компромиси да намерят изход от кризата. В България, където борба за конкурентни дипломи няма, бъркотията от COVID-19 не предвещава сериозни ефекти върху състоянието на висшето образование.

Какво се променя за Софийския университет

Фотограф: НАДЕЖДА ЧИПЕВА


Много вероятно е българските висши училища да бъдат прескочени от проблемите, пред които са изправени големите международни университети в Европа и САЩ. България не е популярна дестинация за чужди студенти, затова не са заплашени от финансов шок, свързан с прогнозите за рязък спад в записванията за новата академична година. Както навсякъде, и на българските университети им се наложи ударно да въведат дистанционно учене, което традиционно не е толкова добре интегрирано в системата на висшето образование.

Резултатите от проучване сред 1187 студенти в Софийския университет "Св. Климент Охридски" по време на извънредното положение сочат, че 28.4% са преминали на онлайн обучение по всички дисциплини, 41.3 на сто - по повече от половината. Мнозинството от анкетираните свидетелстват, че по повечето дисциплини освен предоставените материали се е провеждало и синхронно обучение с аудио и видеовръзка. "Тези резултати са много голям успех, защото необходимостта от преминаване изцяло към онлайн обучение дойде изненадващо и провеждането на 60-80% от часовете със синхронна връзка означава, че преподавателите и студентите са се организирали много бързо за такава сериозна промяна", коментира пред "Капитал" ректорът проф. Анастас Герджиков. Той обясни, че СУ е влязъл в кризата с изграден технически капацитет и подготовка на преподавателите заради изпълнени в минали години проекти в сферата на електронно образование. Университетът обаче не планира допълнителни инвестиции в тази посока за есента, тъй като бюджетът не ги позволява.

Студенти в СУ от своя страна коментираха, че минаването изцяло към дистанционно обучение заради коронавируса е било със смесен успех. "В началото сравнително бързо се интегрираха процесите, тъй като някои от преподавателите ни, така или иначе, бяха решили да използват образователната платформа Learn за някои от домашните и част от обучението ни. Точно с тях бързо се разви ситуацията. Имаше и преподаватели, които реално до края, до 14 май, все още не бяха сигурни за това дали ще им изпращаме нещата по имейл или на място. За някои от предметите и контролните изчаквахме буквално до последния момент, за да узнаем дали ще бъдат присъствени, или дали изобщо ще се състоят", разказа Цветомира Гяурова, първа година в Стопанския факултет. Тя се радва, че много от преподавателите са се ангажирали с дистанционното обучение, но отбелязва. че студентите все още нямат никаква яснота какво ще се случва от септември нататък. "Засега се надяваме занятията да се провеждат присъствено, но имаме готовност, ако се налага, да минем отново изцяло онлайн", обясни проф. Герджиков.

Герджиков коментира и въпроса за евентуалното намаляване на таксите в университетите. "Електронното обучение не е по-евтино от присъственото - заетостта на преподавателите е същата и дори по-голяма заради подготовката на онлайн курсове, тестове и пр., а отделно от това има нужда от инвестиции в техника, инфраструктура и софтуер", каза ректорът и допълни, че според сведенията от стотици европейски университети, партньори на СУ, повечето не планират да променят таксите си.

Следствие от кризата с COVID-19 е временната смяна на модела на кандидатстването в Алма матер. Докато някои университети като частния НБУ въведоха онлайн приемен изпит, приемът за 116 от 118 специалности в СУ ще стане според оценките от матурата, която е държавен зрелостен изпит, за да се избегне струпването на много кандидат-студенти на едно място. Опасенията за снижен праг на отсяването не отразяват същината на проблемите в българското висше образование. В много университети с добра репутация приемът е свободен, а трудността идва от усилията и уменията, които се изискват за завършването им. Образователни експерти също напомнят, че приемът по стандартизиран изпит, какъвто е матурата, е практика на много места, въпросът е дали качеството на матурите в България е на необходимото високо ниво.
Темата накратко
  • Неяснотите около вируса и учебния процес създават нагласи за отлагане на записванията за следващата академична година.
  • Големите университети калкулират сериозни загуби от намалялата мобилност и отлива на чуждестранни студенти.

Коронавирусът промени обичайния ход на живота, но ако в много области нещата постепенно започват да се връщат към познатите параметри, в глобалния сектор на висшето образование продължават да властват объркването и несигурността. Аудиториите на университетите по света си остават празни, научните им лаборатории функционират с минимален персонал, в този семестър студентите учат и взимат изпити онлайн в различните дигитални платформи. Администрациите са фокусирали усилията си в търсене на модел, чрез който да върнат студентите в учебните зали и кампусите от есента, без да ги излагат на риск от зараза, да привлекат кандидати за новата академична година и да осигурят финансиране за нормалното й протичане.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK