Математическото чудо на Морската столица
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал
Новият брой: Ало, Маджо

Математическото чудо на Морската столица

Гимназията традиционно праща най-много зрелостници на изпита по математика в България - общо явилите се през 2019 г. са 148 ученици. Те са получили средна оценка 5.46

Математическото чудо на Морската столица

Зад успехите на учениците от гимназия "Д-р Петър Берон" стоят подкрепата на учителите, иновации и модернизация на учебния процес

12943 прочитания

Гимназията традиционно праща най-много зрелостници на изпита по математика в България - общо явилите се през 2019 г. са 148 ученици. Те са получили средна оценка 5.46

© Надежда Чипева


Математиката е важна и интензивно изучавана учебна дисциплина, но само до 7 клас, когато по предмета се полагат задължителните матури. Загубата на интерес към нея спада рязко на следващите по-важни зрелостни изпити - тези след 12 клас, където тя е избираем предмет. Такова е наблюдението на Института за пазарна икономика, който отчита още, че липсата на по-широкообхватна математическа подготовка за сметка на хуманитарните и езикови профили, в които избират да се развиват учениците, рано или късно ще спъне икономиката, която се цели към по-високотехнологичните сектори.

От ИПИ посочват, че през 2019 г. близо 50 хил. деца са се явили на държавен зрелостен изпит по български език и литература, а втори изпит по математика са избрали да положат едва 2255 деца.

На фона на тази статистика силно се откроява едно варненско училище. Това е математическата гимназия "Д-р Петър Берон", която традиционно праща най-много зрелостници на изпита - общо явилите се през 2019 г. са 148 ученици. Те са получили средна оценка 5.46.

Математическото чудо на Варна не свършва с матурите. От началото на учебната 2019-2020 година до средата на май ученици от гимназията са получили над тридесет златни, сребърни и бронзови медала от международни и национални състезания, конкурси и турнири. Възпитаниците на училището ежегодно постигат подобни резултати във всички учебни направления, като водещи са математика, информатика и информационни технологии, лингвистика и астрономия.

Основен фактор за тяхната подготовка и мотивация е подкрепата от училището. То стои зад техните идеи и следва техните амбиции. От една страна, интересът на учениците е причината в гимназията като концепция да се въведе предприемачеството. От друга пък, самото училище все повече дигитализира учебните и административните процеси през и трансформира базата в по-високотехнологично пространство, за да предостави максимални условия за изява на младежите. Ако има една спирачка пред развитието на варненската математическа гимназия, в която се обучават близо 1200 деца, тя е дългогодишната липса на собствена сграда.

Овладяване на инструментите

Ако влезете в раздел "Новини" на Математическа гимназия "Д-р Петър Берон", ще бъде трудно да намерите нещо различно от постиженията на учениците на национални и международни състезания. Изявите в сферата на математиката и информатиката не могат да се приемат като изненада предвид профила на гимназията. Но училището има класирани на финал на олимпиади в почти всички образователни направления - лингвистика, езици, астрономия, физика, география, биология, химия, философия.

За разлика от други профилирани гимназии МГ - Варна, държи на фундаментална подготовка по всички предмети, а не само по профилиращите.

"За да постигнем силно средно образование, трябва във висока степен да се задълбочат знанията и уменията по отношение на това, което наричам "инструментите" - математика, компютърни науки и езици", казва дългогодишният директор Павлин Петков пред "Капитал". "Ако човек владее инструментите, той ще бъде добър във всяка област, с която се захване", допълва той.

Ползите за младежите са известни - лауреатите се озовават в базата данни на университети и фирми, което ускорява развитието им след завършване на гимназията.

"Главната ни цел не е да правим олимпийци", обяснява Петков. Фокусът на училището е върху осигуряване на условия и задълбочена подготовка за тези ученици, които проявяват интерес и потенциал, и екипиране на всички с базовите умения, които биха им гарантирали успех във всяка професия. В усвояването на точните науки е избран е изследователският подход.

Учениците се реализират в различни направления, а това, че масово заминават за чужбина, е мит. Наблюденията на гимназията показват, че едва между 10 и 20% от възпитаниците продължават образованието си в чужди университети.

Училище от бъдещето

Училището въвежда технологиите в ежедневния учебен процес, като преплита дисциплини и модернизира административните процеси. Облачните технологии и платформата на Google за образование G Suite, включително дигиталните класни стаи, са част от учебния процес от вече четири години. Администрацията е преместила онлайн и цялата бумащина - във вътрешен сайт всеки учител може да намери полезни документи, насоки и стандартизирани формуляри.

Часовете също се променят. От 2018 г. гимназията разполага с "дигитална класна стая" с интерактивни тъчскрийн маси, 70-инчов мултифункционален тъчскрийн дисплей с NUC компютър и два сателитни екрана за аудитория 60 - 80 души, както и 30 устройства Chromebook, които работят с G Suite. Техниката е свободна за достъп от всеки учител, който иска да използва интерактивен подход в час.

"Задачите, които даваме на учениците, се реализират в часовете - включително изследването и проучването на информация, създаването на презентации", казва Димитрина Докимова, зам.-директор по образователни технологии. Една от целите е младежите да развият самостоятелност в ученето, което също е фактор да са толкова успешни, счита Докимова.

Друга цел е да могат да прилагат знанията от един предмет в друг. "Природните науки, макар че не са профилиращи предмети при нас, са изключително удобна среда от гледна точка на учебни програми и съдържание, за да се интензифицира подготовката чрез вплитане на технологии в обучението", казва Петков. "За един проект е необходима автентична задача и да се обединят повече учебни предмети. В живота процесите са свързани - не влизаш в различни часове", обяснява Докимова.

Опитът с технологиите и облачните пространства подготвя училището за гладък преход при рязкото преминаване към дистанционно онлайн обучение след обявяването на извънредно положение в страната на 13 март. "Уменията, които натрупаха учителите през последните два месеца, ще се отразят и на часовете, когато се върнем в клас. Рязко ще се увеличат заявките от учители за технологични решения в класната стая", счита Петков. Активните виртуални класни стаи нарастват от около 100 до близо 500 през втората половина на март.

Фактор за посоката на гимназията през последните години е зададеният на национално ниво ход към модернизация на образованието. Водещият двигател обаче, изглежда, е нематериален - връзката между учителите, учениците и бившите възпитаници на гимназията, от която се зараждат куп нови идеи.

Предприемачеството и MG Talks

"Защо не си направим клуб по предприемачество?" Това е ученическият въпрос, който преди 7 години стартира нова глава в близо 50-годишната история на математическата гимназия. По думите на Докимова този клуб дава възможност на учениците да развиват идеите си, а на училището - да подкрепи проекти, които са важни за тях. Като учител по география и ръководител на клуба, Докимова започва да учи за предприемачеството наравно с младежите. В тази неформална среда се раждат общо 18 учебни компании и много нови идеи.

Една от тях е MG Talks - неформални лекции, разговори и презентации от бивши възпитаници на гимназията за учениците. Концепцията е базирана на популярните TED Talks, а темите са разнообразни - от предаване на житейски опит в университета или в работа и кандидатстване след 12-и клас, през презентационни умения и предприемачество до медийна грамотност. "Учениците трябва да имат възможност да се запознаят с различни направления, в които могат да се развиват. Срещите с бивши възпитаници им помагат да се ориентират", счита Докимова.

Според зам.-директора ключът е доверието между ученик, учител и училището. Това дава увереност на младежите, че могат да предлагат идеи, а те да бъдат приети и подкрепени от гимназията. "Средата в МГ е такава, че хората много си помагат. Фактор са и високите изисквания - хората се обединяват, за да преодолеят трудностите", казва Докимова.

Умна къща, но без покрив

Ако има едно нещо, което спира гимназията, това е продължаващата липса на собствена сграда. От десетилетия училището дели помещенията с ОУ "Захари Стоянов" - обстоятелство, което нито едното от двете учебни заведения не намира за приятно.

При всички извънкласни занимания в гимназията учениците в първа смяна трябва да са напуснали сградата до 13:15 ч., за да може да влезе основното училище. Общо 1000 души в 46 паралелки в гимназията делят по един кабинет по физика, биология и химия. "Фоайетата са преградени и превърнати в класни стаи. При нормални условия извънкласните дейности, подготовката за състезания и допълнителни обучения, свързани с интересите на учениците, могат да се провеждат следобед, след задължителната част от обучението. Но това не е възможно в сегашните условия", казва Петков.

За изграждането на собствена сграда за едното от двете училища се говори от години. На моменти дискусията се ускорява, но след това отново настъпва затишие. А липсата на реален проект и яснота за бъдещото пространство, с което ще разполагат, предотвратява изготвянето на дългосрочни стратегии и за двете училища.

"Липсата на пространство ни ограничава от кандидатстването по различни проекти. В базата в кв. "Чайка" трудно можем да направим повече", казва Петков. "Имаме парцел в района на техникумите, изготвихме техническо задание за проектиране. Знаем какво е необходимо като видове помещения, лаборатории и кабинети. Но няма ясен хоризонт кога би могло да се случи", допълва той.

Математиката е важна и интензивно изучавана учебна дисциплина, но само до 7 клас, когато по предмета се полагат задължителните матури. Загубата на интерес към нея спада рязко на следващите по-важни зрелостни изпити - тези след 12 клас, където тя е избираем предмет. Такова е наблюдението на Института за пазарна икономика, който отчита още, че липсата на по-широкообхватна математическа подготовка за сметка на хуманитарните и езикови профили, в които избират да се развиват учениците, рано или късно ще спъне икономиката, която се цели към по-високотехнологичните сектори.

От ИПИ посочват, че през 2019 г. близо 50 хил. деца са се явили на държавен зрелостен изпит по български език и литература, а втори изпит по математика са избрали да положат едва 2255 деца.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

3 коментара
  • 2
    fifi_5 avatar :-|
    fifi_5

    Не хвалете толкова училището, има си и доста отрицателни страни.

  • 3
    chernomorski avatar :-|
    Chernomorski

    Явно няма добра общинска управа, която да сега да беше решила проблема със собствена сграда на гимназията. При кмет, който в Израел са издънва и влиза в различни далавераджийски схеми нищо добро не очаква Варна...


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK