Обратно на училище в COVID стил
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Обратно на училище в COVID стил

Учениците се завръщат по класните стаи на 15 септември, като училищата ще се опитват да минимизират рисковете главно чрез отделяне на класовете един от друг.

Обратно на училище в COVID стил

Учебната година започва присъствено в цялата страна без задължителни маски в час

Деян Димитров
4362 прочитания

Учениците се завръщат по класните стаи на 15 септември, като училищата ще се опитват да минимизират рисковете главно чрез отделяне на класовете един от друг.

© Юлия Лазарова


Темата накратко
  • Учебната година започва присъствено в цялата страна без задължителни маски в час
  • Правилата на МОН и МЗ са много общи и директорите са оставени сами да доизмислят детайлите как да опазват здравето на учениците и учителите.
  • Създаването на класни стаи на открито е възможно решение за ограничаване на заразата.

Редици от раздалечени столчета изпълват двора на училището. А разноцветни табели маркират къде трябва да застане всеки клас. На входната врата е поставен диспенсър с дезинфектант - задължителният атрибут на 2020. Така първокласниците в столичното частно училище "Увекинд" започнаха своето приключение като ученици тази седмица, в една, меко казано, странна година.

Новата учебна година в условията на COVID-19 започва присъствено за всички ученици в България с малки изключения. Водещата стратегия за ограничаването на разпространението на вируса в училище на МОН и МЗ е максимална изолация на паралелките едни от други, както и на различните випуски според материалните възможности на училищата в страната. Ако все пак има заразени деца, отделни паралелки и училища ще превключват отново към дистанционно обучение. Един от водещите аргументи на МОН за присъственото обучение е, че то е най-добрият вариант за обучението на децата и тяхната социализация. Според поръчано от министерството социологическо проучване, проведено от "Тренд", над 80% от родителите желаят децата им да се върнат в училище. За повечето родители това е желано връщане към нормалността за тях и децата им, като нямат съмнение, че ученето заедно в училищна среда носи много повече ползи за децата, отколкото целодневното обучение пред екран.

Родители и неправителствени организации настояват и за нещо по-просто и важно за спазване на хигиената в класните стаи тази година - училищата да осигурят топла вода, сапун и тоалетна хартия за своите възпитаници. В същото време министерството е решило маските да не са задължителни в час, а само в междучасията и общите пространства. Това правило се прилага в Германия, където училищата имат много по-добра вентилация от българските и по-засилени мерки и обществена дисциплина извън училище. Друг проблем е, че правилата, разписани от МОН оставят твърде голямо поле за интерпретации и оставят директорите сами да си блъскат главите как да реализират голяма част от мерките.

Рисковете от присъствената година

Опитът на други държави в Европа с присъственото обучение показва, че е невъзможно да не се появят огнища на болестта на места, където много деца се обучават едновременно. Въпросът е тези огнища да не доведат до масивно разпространение на вируса, а оттам до повторно затваряне на училищата. С това са свързани и основните тревоги на директорите.

В рамките на две седмици от отварянето на училищата в Берлин 42 училища от 825 докладваха случаи на COVID-19 сред ученици и преподаватели и стотици ученици бяха карантинирани. Това обаче не доведе до цялостно затваряне на образователната система заради организацията на кохорти, която се прилага широко в Германия - групи от ученици, на които им е забранено да се смесват едни с други. "Каквито и мерки да се вземат, рискът в училищата е голям, така че трябва да сме подготвени, че това ни очаква и нас - към края на септември, началото на октомври ще видим резултатите", обяснява в интервю за Bulgaria on Air учителят по математика в "Увекинд" и образователен експерт Петър Велков. Той е един от гласовете за повече предпазливост и избор на алтернативни на присъственото обучение варианти.

Рисковете от разпространението на COVID-19 в училищата не са маловажни дори ако вирусът минава по-леко сред по-малките деца. "Основният риск е от трансмисия на вируса, защото децата много по-често боледуват асимптомно, но са хора, които могат да разпространяват - рискът не е за самите деца, а за хората около тях и за техните семейства", обяснява за "Капитал" пулмологът д-р Александър Симидчиев, един от водещите експерти по COVID-19 в страната. След като се запозна с насоките, които МОН и МЗ разпратиха до директорите на училищата в края на август, д-р Симидчиев коментира, че в медицинската си част те не са лоши, но има нужда от повече яснота кои учители и училищен персонал са в риск, как да бъдат предпазени, как да се контролира този риск. В момента това е изцяло в ръцете на директорите.

Без маски в час

В България също се планира организация на движението в училище, подобна на германската. Училищата се съветват да премахнат кабинетната система и всеки клас да си стои в една класна стая. Да се разместят междучасията, така че учениците по-рядко да се разминават по коридорите и по всякакви други методи паралелките да се отделят една от друга. Това обаче е условие, което зависи силно от материалната база на училищата и броя ученици. "В начален етап и в прогимназията могат да си стоят в стаите, но в гимназията е много трудно - имам 63 паралелки и 56 класни стаи. От тази гледна точка малките училища са облагодетелствани, защото могат да минат и на две смени, за да отделят класовете допълнително едни от други", обяснява пред "Капитал" директорката на 22 СЕУ "Георги С. Раковски" Елена Кърпачева, в чието училище на две смени учат 1630 ученици.

Учениците ще бъдат задължени да носят маски в междучасията и в общите пространства, но ще могат да ги махат в самата класна стая. "Някои мерки са по-важни от други - все повече данни показват, че вирусът се разпространява по въздушно-капков път през аерозоли. От това следва, че двете най-важни мерки са маските и вентилацията", смята изпълнителният директор на "Заедно в час" Траян Траянов. Според него българското решение за маските не е било придружено от медицинско обяснение защо учениците няма да носят маски в час и дава за пример Южна Корея, където дори най-малките ученици носят маски в час. Траянов уточнява, че маските в час не са задължително най-правилното решение, но образователната система и родителите трябва да бъдат информирани за причините за решенията на МОН и МЗ и да се стъпва на ясна научна база при оформянето на мерките. В Германия водещи причини за поетия риск с маските са добрата вентилация в училищата, за която през лятото бяха положени допълнителни усилия за адаптация на класните стаи, достъпът на учениците до безплатно и бързо тестване, строгият контрол в други аспекти на икономиката и обществото.

Министърът на образованието Красимир Вълчев коментира през август пред "Капитал", че в дългосрочен план вентилацията в училищата ще бъде приоритет и ще бъдат насочени средства за това от ОП "Региони в растеж" и новия възстановителен фонд на ЕС, но училищата нямат капацитет да предложат "качествени въздуховодни инсталации" в краткосрочен план за началото на учебната година. Вместо това ще се набляга на проветряване на класните стаи в междучасията. От интервю на Вълчев пред bTV във вторник стана ясно и че няма да се прави скрийнинг на всички учители и ученици преди началото на учебната година.

Тежест за директорите

Насоките на МОН и МЗ, разпратени до директорите в края на август, представляват 31-страничен документ, който включва разнообразни задължителни противоепидемични мерки и незадължителни препоръки, сред които и различните начини, по които паралелките трябва максимално да бъдат разделени една от друга. В препоръките на МОН има редица няесноти - както за здравни мерки, така и как реално да се реализират въпросните мерки.

Пример за това е казусът с така наречения изолатор, който нашумя в социалните медии покрай краткотрайното решение на 119-о столично училище да превърне будката на портиера пред училището в място, където деца с грипоподобни симптоми ще чакат родителите им да ги приберат. Този казус демонстрира как едно неясно понятие може да доведе до странни адаптации, като директорите трябва да дописват антиепидемичната мярка според възможностите на учителите. Задача на директорите е и да определят контактните лица на учениците с положителен PCR тест.

"Така написани, насоките създават огромен потенциал за собствена интерпретация и злоупотреба от страна на училищните ръководства", коментира пред "Капитал" учител, който не пожела да бъде цитиран с името си. Директорът на 119-о училище Диян Стаматов пък смята, че така цялата тежест за контрола на епидемията пада върху него и колегите му - той пита какво да прави с всяко подсмърчащо дете, каквито е нормално да има поне по 30-40 на ден в едно голямо училище, и посочва, че родителите на тези деца ще обвиняват него, ако някое дете все пак се окаже заразено, а не е било карантинирано в "изолатора". Директорът на 119-о е силно притеснен как ще протече годината, като притесненията му са споделени и от други директори, с които разговаря "Капитал".

Положителен елемент обаче е, че засега МОН не третира мерките като финални, а източници на "Капитал" от министерството обясняват, че те подлежат на промяна и развитие в консултация с училищата, родителите и другите заинтересовани лица в образователната система.

Постижимо ли е образованието на открито?

Някои частни училища предвиждат да предлагат обучение навън, докато времето го позволява. В "Увекинд" например са обособени три "класни стаи" на двора, където различни класове ще се сменят по време на учебния ден. Докато МОН препоръчва ученето на открито, когато е възможно, според Траянов това така и не се превърна в достатъчно ключов мотив от дискусията за присъственото обучение. "Има много данни, че повечето събития с масово заразяване се случват на закрито. Темата с ученето на открито силно отсъства от националния дебат", коментира пред "Капитал" той. Според него МОН максимално се опитва да запази образованието в стандартната му форма с досегашните форми на обучение и съотношение учител - ученик, а вместо това трябва да се мисли за алтернативи и в организацията на преподаването, и в самия учебен процес, по които да се улесни адаптацията към пандемията. Един възможен експеримент според Траянов е да се удължи зимната ваканция, но да се скъси лятната, така че учениците да имат повече време за учене на открито.

Според източници на "Капитал" в МОН ученето на открито е по-възможно повече в малките населени места, защото, дори да има парк близо до училището, в голям град като София стигането до него включва събиране на групи в училище, пресичане на булеварди и допълнителни рискове и организация за училищата. Според Траянов това обаче не е задължително така - много от училищата в столицата разполагат с големи дворове, в които могат устроят "класни стаи" на открито - както прави и "Увекинд". В пространството за учене "Пътеки" пък родителите са решили да се закупят тенти и по този сравнително евтин начин да се предостави и известна защита от времето, така че децата да могат да продължат да учат на открито по-дълго време. Мярката не е задължително запазена и за частните училища. Снимки от дрон, публикувани тази седмица в мрежата, показаха, че 125-о училище в столичния квартал "Младост 1" вече е обособило класни стаи със столове на открито на разстояние една от друга в двора си в подготовка за 15 септември.

"Мантрата тази година трябва да е, че няма студено време - има неподходящо облекло", добавя Траянов. В крайна сметка и при минали пандемии се е наложило на учениците да учат почти изцяло на открито - фотогалерия в New York Times дори показва ученици в зимно облекло и одеяла, учещи навън по време на испанския грип от 1918 г., няма причина тези варианти, може би в по-малко екстремни форми, да не бъдат обсъдени сериозно и за сегашната пандемия.

Темата накратко
  • Учебната година започва присъствено в цялата страна без задължителни маски в час
  • Правилата на МОН и МЗ са много общи и директорите са оставени сами да доизмислят детайлите как да опазват здравето на учениците и учителите.
  • Създаването на класни стаи на открито е възможно решение за ограничаване на заразата.

Редици от раздалечени столчета изпълват двора на училището. А разноцветни табели маркират къде трябва да застане всеки клас. На входната врата е поставен диспенсър с дезинфектант - задължителният атрибут на 2020. Така първокласниците в столичното частно училище "Увекинд" започнаха своето приключение като ученици тази седмица, в една, меко казано, странна година.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

3 коментара
  • 1
    jfd52676300 avatar :-|
    Hoho Boho

    Covid 19
    "Небето синьо кат коприна,
    това е моята родина
    Няма вече самолети,
    няма налеп по листата,
    ах, ковид ти спаси Земята."
    Вече в небето на България няма прелитащи самолети, които си прочистват резервоарите за гориво, защото няма

    прелитащи самолети, понеже са паркирани на летищата и няма лъскави налепи по листата на дърветата, и няма капки от

    кондеза под дърветата. Ето, че ковид 19 спаси природата на България. А на въпросът, защо не спасяваха природата на

    България, докато летяха самолетите, си отговорете сами.

  • 2
    jfd52676300 avatar :-|
    Hoho Boho

    Covid 19
    "Небето синьо кат коприна,
    това е моята родина
    Няма вече самолети,
    няма налеп по листата,
    ах, ковид ти спаси Земята."
    Вече в небето на България няма прелитащи самолети, които си прочистват резервоарите за гориво, защото няма

    прелитащи самолети, понеже са паркирани на летищата и няма лъскави налепи по листата на дърветата, и няма капки от

    кондеза под дърветата. Ето, че ковид 19 спаси природата на България. А на въпросът, защо не спасяваха природата на

    България, докато летяха самолетите, си отговорете сами.

  • 3
    jfd52676300 avatar :-|
    Hoho Boho

    Covid 19
    "Небето синьо кат коприна,
    това е моята родина
    Няма вече самолети,
    няма налеп по листата,
    ах, ковид ти спаси Земята."
    Вече в небето на България няма прелитащи самолети, които си прочистват резервоарите за гориво, защото няма

    прелитащи самолети, понеже са паркирани на летищата и няма лъскави налепи по листата на дърветата, и няма капки от

    кондеза под дърветата. Ето, че ковид 19 спаси природата на България. А на въпросът, защо не спасяваха природата на

    България, докато летяха самолетите, си отговорете сами.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK