Планът за образованието е списък от покупки

Текстът е част от серията за новия национален План за възстановяване и устойчивост, който трябва да бъде приет до следващата година и да инвестира 12 млрд. лв в икономиката до 2026 г. Отворените дебати по плана ще вървят до началото на 2021 г., а окончателният план трябва да бъде приет до април. Повече за самия План може да видите тук.

"Този план много ми прилича на социалистическия начин на строене на заводи - първо се строи заводът и се купува техниката и чак след това се намират хората, които могат да го управляват." Така учителят от "Увекинд" Емил Джасим определя описаните в Плана за възстановяване мерки за образованието, от които учителите на практика отсъстват. Прави се силна заявка за "комплексна образователна реформа за актуализация на учебните програми, разпространение на иновациите, разширяване на обхвата, надграждане на успешни практики и умения за дистанционно обучение, ориентация към STEM (природните науки) и развитие на когнитивните умения". Но реално става дума за списък от покупки за техника - създаването на фонд от технологични устройства и оборудването на STEM кабинети в 1680 училища от около 2500 функциониращи в страната.

Проектът "Изграждане на STEM среда" ще разполага с 650 млн. лв. до 2023 г., докато повече пари - 711.9 млн. лв., са планирани за ремонт, реконструкция, саниране, изграждане на ВЕИ, отопление, вентилация и охлаждане в образователните институции, което няма пряка връзка със самото образоване, а е по-скоро строителство.

Нуждата от инвестиции обаче е наистина огромна, тъй като в новите учебни програми е силно застъпена експериментална практика в природните науки. И ако преди училищата имаха оборудвани специализирани кабинети по физика, химия и биология, сега всичко е западнало и експерименти почти не се провеждат. "Никой учител не може да бъде пуснат сам да купува оборудване, дори училището да има пари, да не говорим, че в повечето случаи то няма пари. Затова би било добре, ако тези средства наистина се вложат в създаването и оборудването на такива кабинети с материали и комплекти, които отговарят на учебните програми", обяснява пред "Капитал" д-р Красимира Чакърова, която ръководи департамента по природни науки на Американския колеж в София. Ключов въпрос според нея е кои ще са снабдителите за такава огромна задачa. "Световното предлагане е голямо, но и ужасно скъпо. Ние се снабдяваме с материали и от български фирми, но дали те ще могат да смогнат с оборудването на толкова много лаборатории - надали," добавя Чакърова.

За отделения бюджет за STEM кабинети учителят по философия и председател на сдружение "Образование без раници" Иван Господинов смята, че трябва да е разпределен по-равномерно във времето, така че "училищата да могат да си закупуват консумативи, с които да извършват смислена експериментална дейност в тези кабинети. А не да се направят кабинетите и училището да няма пари за консумативите и примерно кабинетите да се използват на 50% от капацитета си."

"Ние ще накупим още техника, но ще има ли кой да работи с нея", пита Джасим и посочва, че липсват мерки за възстановяване на образователната система от коронакризата. Средствата за образование трябва да бъдат насочени приоритетно и към квалификация на учителите, реформа на учебните програми и привличане на млади хора в системата, което не става само с увеличение на заплатите на учителите, смята още той и посочва, че парите могат да купят техника, но не могат да купят идеи и умения.

"Голяма част от тези пари трябва да отидат в учителите, да им се освободи едно време за самостоятелна квалификация и допълнително за групова работа с други учители. Това, което липсва в нашата система в момента, е обезпеченото време, в което учителите да се съберат и да планират заедно нещо като STEM образование или каквито и да било междупредметни връзки", смята Господинов.