Затварянето на училища заради COVID-19 разширява класовите разделения в Европа
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Затварянето на училища заради COVID-19 разширява класовите разделения в Европа

Германия затвори училищата си от 16 декември до поне 15 февруари.

Затварянето на училища заради COVID-19 разширява класовите разделения в Европа

А нещата само ще се влошават

The Economist
7900 прочитания

Германия затвори училищата си от 16 декември до поне 15 февруари.

© Reuters


Никой никога не е наистина готов за локдаун. Но когато Нидерландия затвори училищата си през декември, колежът Herman Wesselink в богато предградие на Амстердам беше по-подготвен от повечето. Родителите на около половината от учениците имат висше образование. Почти всички разполагат със собствена спалня, в която да учат. Училището предоставя на учениците си лаптопи от години и по време на първия локдаун миналата пролет то плавно премина към дистанционно обучение. Директорът твърди, че учениците не са изостанали дори с малко по отношение на съдържанието, въпреки че техните умения за учене са залинели.

Колежът Mundus, търговско училище в по-беден квартал на Амстердам, е претърпял промяната по-трудно. Около една трета от учениците са нови имигранти или бежанци. Професионалното образование трудно може да се провежда дистанционно. Уроците продължават да се провеждат с половината клас, но е невъзможно да се спазват правилата за социално дистанциране при предмети като грижа за болни, казва директорът Диана Бруммелхуис: "Не можете да научите някого да се справя с инвалидна количка чрез лекции". Тя изчислява, че учениците й изостават с поне една четвърт от нормалното си темпо на обучение.

Щетите

Подобни контрасти се разиграват в цяла Европа. На континент, известен със своите социални системи, затварянето на училища заплашва да разшири различията в образованието, етническата принадлежност и класа. В сравнение с останалия свят, Европа не се е представила зле по време на пандемията. Повечето от училищата отвориха врати през есента, докато в Южна Америка и Южна Азия те до голяма степен останаха затворени. Но втората вълна на COVID-19 принуди много европейски училища да затворят отново.

Това вреди на всички ученици, но най-много засяга по-бедните и уязвимите. Министерството на образованието на Франция заяви, че локдаунът от миналата пролет е увеличил разликата в изпитните резултати между нормалните училища и тези в затруднени райони с няколко точки. В Германия първият локдаун намали времето за обучение от 7.4 часа на ден на 3.6.

Един от основните проблеми е какво да се направи по отношение на всички важни национални изпити в Европа.

Анализът на резултатите от националните изпити от миналата година в Нидерландия излезе с депресиращата констатация, че по време на пролетните ограничения средният ученик не е научил нищо. Онези, чиито родители са слабо образовани, са се справили още по-зле: те приключиха първите два месеца на онлайн обучението, знаейки по-малко, отколкото когато започнаха.

Франция е най-твърдо решена от всички европейски държави да не допуска училищата да затварят, като се аргументира, че рисковете за образователните постижения и за социалното сближаване са по-големи, отколкото тези за общественото здраве. Миналата пролет президентът Еманюел Макрон пренебрегна съветите на епидемиолозите и нареди училищата да бъдат отново отворени. Те останаха в това положение, макар че от ноември насам повечето гимназии работят на смени.

Германия затвори училищата си от 16 декември до поне 15 февруари. Държавните правителства искат да започнат отварянето им отново, но канцлерът Ангела Меркел иска да изчака, докато случаите на COVID-19 спаднат наполовина от сегашните нива. Северна Европа в общи линии следва германския модел (с изключение на противопоставящата се Швеция, която затвори за кратко само през януари).

В Южна Европа затварянията бяха по-малко. Испанските училища продължават да работят от есента насам, въпреки че повечето гимназии използват някаква форма на дистанционно обучение. Около 35-40 хил. нови учители и асистенти са били наети, за да е възможно намаляването размера на класовете. В Италия началното образование не е било прекъсвано. Гимназиите, които затвориха през ноември, сега са отворени за повечето класове. И двете страни изпитваха затруднения с отдалечените класни стаи заради лоша интернет връзка и липса на компютри за по-бедните ученици.

Подобни технически проблеми тормозят и по-бедния изток на континента. Въпреки това затварянията там са по-строги. В Полша училищата са затворени от края на октомври насам; училища за тези на възраст до осем години отвориха отново на 18 януари. Проучване сред полски учители от миналото лято установи, че повечето познават ученици, които не са се появили откакто обучението е преминало онлайн. Училищата в Румъния бяха затворени почти непрекъснато от март до отварянето им на 8 февруари, но повече от една четвърт от децата в страната не са оборудвани за онлайн обучение, според благотворителната организация "Спасете децата". До януари правителството е осигурило около 250 хил. таблета, но заяви, че още 287 хил. ученици все още се нуждаят от такъв.

Увреждания от ограниченията

Много експерти се притесняват от емоционалните и свързаните с развитието увреждания вследствие на ограниченията. Но данните са нееднозначни. Проучване сред нидерландски социални работници от миналата година установи, че емоционалното пренебрегване на децата, за които са били отговорни, е много по-често срещано, отколкото през същия период през 2017 г. Но въпреки че някои деца съобщават за по-малко проявена привързаност от страна на семействата си, други твърдят, че получават повече, включително и повече прегръдки. Други експерти пък се притесняват за работещите родители, принудени да останат вкъщи, за да се грижат за децата. Около 150 хил. полски жени са отпаднали от работната сила на страната от миналия март насам, твърди икономистът Петър Левандовски.

Един от основните проблеми е какво да се направи по отношение на всички важни национални изпити в Европа. Германия продължава напред с квалификацията Abitur, за да гарантира, че завършилите тази година ще получат същото уважение. Гимназиите в Нидерландия остават отворени за ученици, които карат последната си година преди финалните изпити - така наречените eindexamen. Във Франция страшните четиричасови изпити baccalauréat са отменени, освен частите от тях, които страната смята за съществени: френска литература, заключителен устен изпит и, разбира се, писмен изпит по философия.

Поне сериозността от заплахата за образованието е вече осъзната. Австрия, Дания и Нидерландия отвориха отново началните си училища на 8 февруари; Румъния отвори началните училища и повечето гимназии. Въпросът е какво ще предприемат правителствата, ако процентите на заразяване се повишат през пролетта: дали отново ще затворят училищата или ще намерят други болезнени мерки (като вечерен час или забрани за домашни посещения), за да компенсират присъствието на децата в клас.

2021, The Economist Newspaper Limited. All rights reserved

Никой никога не е наистина готов за локдаун. Но когато Нидерландия затвори училищата си през декември, колежът Herman Wesselink в богато предградие на Амстердам беше по-подготвен от повечето. Родителите на около половината от учениците имат висше образование. Почти всички разполагат със собствена спалня, в която да учат. Училището предоставя на учениците си лаптопи от години и по време на първия локдаун миналата пролет то плавно премина към дистанционно обучение. Директорът твърди, че учениците не са изостанали дори с малко по отношение на съдържанието, въпреки че техните умения за учене са залинели.

Колежът Mundus, търговско училище в по-беден квартал на Амстердам, е претърпял промяната по-трудно. Около една трета от учениците са нови имигранти или бежанци. Професионалното образование трудно може да се провежда дистанционно. Уроците продължават да се провеждат с половината клас, но е невъзможно да се спазват правилата за социално дистанциране при предмети като грижа за болни, казва директорът Диана Бруммелхуис: "Не можете да научите някого да се справя с инвалидна количка чрез лекции". Тя изчислява, че учениците й изостават с поне една четвърт от нормалното си темпо на обучение.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

Лоши сънища

Лоши сънища

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност.