Ромите наваксаха сами изоставането си с няколко обиколки
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Ромите наваксаха сами изоставането си с няколко обиколки

Ромите наваксаха сами изоставането си с няколко обиколки

През последните десет години ромската общност видимо се модернизира, а образованието заема челно място в този процес

Деян Димитров
9265 прочитания

© Цветелина Белутова


Темата накратко
  • През последните десет години ромската общност видимо се модернизира, а образованието заема челно място в този процес, показва изследване на Тръста за социална алтернатива и "Глобал метрикс".
  • Миграцията в чужбина е икономическият и ценностен мотор, който движи тази промяна.
  • Сегрегацията между роми и българи в училище обаче се задълбочава.

Антония Сотирова е учителка едва от няколко месеца, но погледите на децата и преподаването я изпълват със смисъл. Тя учи децата в ромското училище в Ихтиман на английски език. На пръв поглед необичаен избор за млад човек с висше образование по туризъм и няколко години работен стаж в чужбина.

Но за самата Антония тъкмо образованието е това, което я измъква от социалната стигма и й дава хоризонти да преследва мечтите си. Родена в смесено семейство с баща българин и майка от ромски произход, тя израства, чувствайки се без вина виновна. Нито кон, нито магаре, както сама казва. "Още от ранна детска възраст се сблъскваш с много нежелание и лоши реакции - хората те съдят, без да те познават. Но в университета превъзмогнах това - там те съдят по интелекта, възпитанието и обноските, не по това какъв си. Там израснах като личност", разказва учителката.

Антония се връща в общността първо като здравен медиатор, а сега продължава да учи за педагожка и да живее в родния си град. Историята й е част от една промяна, която се случва незабелязано от медиите и от българското общество. Защото публичният дискурс за "циганския проблем" е удобна фасада, зад която се крият политически партии от целия спектър, които нямат никакви идеи как да решават проблемите на хората. През последните десет години ромската общност видимо се модернизира:

Образованието заема челно място в този процес. За това време образователното ниво на ромите се е подобрило с големи темпове, отчита и проучване на Тръста за социална алтернатива (ТСА) от средата на януари 2021 г.:

  • Процентът на младите роми, които са завършили средно образование, се е удвоил, а делът на завършили висше образование се е увеличил шест пъти, макар и от ниска базова стойност - от 0.2% до 1.2%.

  • Все повече са ромите, които смятат, че е добре ромските младежи да получават по-високо образование, като най-често посочваното е средното, следвано от висше, а намалява делът на хората, които смятат, че основното образование е достатъчно, показва още изследването на ТСА.
  • Има огромна корелация между грамотността на ромите и шансовете им за реализация на пазара на труда - сред неграмотните рискът да бъдат безработни е с 30% по-висок, отколкото при останалите групи, а доходите им са значително по-ниски от тези на останалите роми. (Повече за изследването виж в карето и в графиките.)

Това са

добри новини не само за общността, но и за икономиката

Без подобряване на положението на ромите, които са съществен процент от хората в трудоспособна възраст, застаряващото българско общество е обречено на неуспех и бедност.

Ако Световната банка казва, че в следващите години над 20% от работната ръка ще са хора от ромски произход, ние като държава не можем да рискуваме тези хора да получат ниско образование или почти неподготвеност за влизане активно на пазара на труда, защото така рискуваме всички социални системи.

Огнян Исаев
Огнян Исаев

директор на програма в Тръста за социална алтернатива

ТСА е неправителствена организация, която оказва финансова подкрепа, за да се намали бедността и за да се преодолеят пропуските в образованието и пазарната активност на хората от икономически уязвимите групи, с фокус върху ромите.

"Не само публични средства, но и много фондации финансираха различни проекти, насочени към достъпа на качествено образование, реинтеграция в образователната система, но за съжаление през последните 10 години нямаше изследване, което да измери какъв е ефектът от тези инвестиции и какво се е променило", обяснява Огнян Исаев каква е целта на изследването. А социологът доц. Алексей Пампоров, който е част от екипа, направил проучването, добавя, че е важно то да даде и посока накъде да бъдат насочени усилията и инвестициите, както и яснота къде вече има устойчивост на постиженията.

Как е направено проучването

Проучването за образователните постижения на ромите е поръчано от Тръста за социална алтернатива и проведено от социологическата агенция "Глобал метрикс" заедно с доц. Алексей Пампоров от Института по философия и социология към БАН. Изследването обхваща 4164 лица, от които 3655 лица, които живеят в ромски селища/квартали/махали, или райони с компактно ромско население, които се самоидентифицират с ромски произход, и 509 лица, които живеят в квартали с преобладаващо българско население или в квартали със смесено население.

То копира методологията на "Регионално проучване за ромите", което беше извършено през 2011 г. от програмата на ООН за развитие UNDP (ПРООН), EK и Световната банка.

Тогава то запечата към онзи момент какво е положението на ромите по отношение на образованието, заетостта и някои общностни практики и послужи като база за националните стратегии за интеграция на ромите, припомня доц. Пампоров. А целта на проучването на ТСА и "Глобал метрикс" е да предостави база за сравнение между 2011 и 2021 г.

От проучването излиза, че образователните постижения на ромите сa продукт на икономическия мотор, задвижван от миграцията им към Западна Европа и срещата с модерността и уредеността на западните общества. Тоест няма нищо общо с политиките на държавата или някаква институционална грижа да се преодолеят изолацията и изостаналостта на ромите.

Деян Колев от ромската организация "Амалипе", която работи основно в сферата на образованието, наблюдава тези процеси на терен в близо 300 училища в цялата страна. "В началото, когато училищата влизаха в програмата ни "Всеки ученик ще бъде отличник", делът на учениците, продължаващи от основна степен в средна, беше 39%. В момента е около 91%", разказва Колев и добавя: "Преди 15 - 20 години имаше огромен проблем с това, че ромските деца не вземаха диплома дори за основно образование, и ние бяхме насочили усилията си натам. Но постепенно видяхме, че този проблем започва да изчезва. От една страна, училищата се научиха да работят по-добре с ромските деца и, от друга страна, общностите се промениха, така че посещаването на училище постепенно се превърна в ценност."

Все по-малък е процентът момчета и момичета, които отпадат от образованието заради ранни женитби. Проблемът все още съществува, но не е масов. Концентриран е в няколко региона, в няколко подгрупи на ромската общност. В същото време все повече ромски семейства се отделят от разширеното традиционно семейство и заживяват отделно с децата си. А това дава по-добри условия на живот на самите деца.

Тези тенденции често са свързани с подобряването на икономическото положение на ромите. Доц. Алексей Пампоров казва, че най-силният фактор за интеграцията на ромите и излизането от гетото в България е отиването на работа в чужбина. Докладът сочи, че 28.2% от ромите над 18-годишна възраст, живеещи в обособени квартали, са живели някога за повече от един месец в чужбина.

Миграцията е изключително силен позитивен фактор за развитие и напредък, но не само защото работещите в чужбина изпращат пари обратно в общностите си, обяснява Пампоров. "Нискоквалифицираният труд в България е лошо платен, несигурен, често на черно, без осигуровки. В Италия, Испания, Франция здравната осигуровка е гарантирана, ако имаш работа. Повечето от тези хора работят, гарантират им се социални права и статут. Те си изграждат самочувствие и виждат как е хубаво да се живее. После се връщат тук, строят къщи, инвестират в бизнес", добавя той.

За Деян Колев ромската миграция в Западна Европа има шанса да направи това, което българската миграция във Влашко и Европа е направила по време на Възраждането. Да внесе нови, по-модерни ценности, които да променят местната общност. Той наблюдава как ромите, живели в чужбина, възприемат западните ценности за образованието и че почти няма случай децата им, независимо дали са били с тях навън, или са останали при роднини в България, да не са в училище. Той се надява повече роми да се завърнат от чужбина в България, тъй като това категорично би променило общността.

"Свидетели сме как в малки населени места самите роми инвестират в инфраструктурата, ремонтират пътища и улици със собствени средства, за да заприличат на местата, където те живеят и работят в чужбина", дава пример и Огнян Исаев от ТСА. Според него всичко това влияе и върху тяхната политическа култура. Ромите стават по-взискателни към местната власт по отношение на отговорността й към гражданските структури и услуги, които предоставя - поддържане на улиците, снегопочистване, водоподаване и т.н.

Изследването на ТСА и "Глобал метрикс" обаче не показва положението на ромите през розови очила. Така например това, че има повече роми висшисти и повече завършващи средно образование, не означава преодоляване на разликите между българската и ромската общност.

Точно обратното - за последните десет години процесите на образователна сегрегация в България са се влошили, казва проучването.

Почти всеки втори ученик от ромски произход учи в училище, където ромите преобладават

"Това е един много сериозен дял и показва, че държавата не се справя въобще с процесите на десегрегация. Ромските деца учат в по-лоши училища, изолирани от другите деца. Когато се изолират общностите, те няма как да си комуникират и във всекидневието след това", казва доц. Пампоров.

Зад тази статистика стоят два проблема - обособените ромски училища в махалите и това, че българските родители масово изтеглят децата си от училища, в които учат и ромски деца. Това се е случило например с професионалната гимназия по текстил "Добри Желязков" в Сливен, в която за период от 10 години в класовете осми, девети и десети са останали почти 100% роми. Въпреки че по думите на Деян Колев гимназията дава много добра подготовка за пазара на труда и кадрите, които излизат оттам, веднага намират работа, българските деца постепенно са започнали да се изтеглят оттам.

Според експертите този проблем може да се преодолее само с целенасочена държавна политика и квоти.

Когато местната власт вземе решение ромските деца да бъдат равномерно разпределени във всички училища, тогава нещата могат да се получат.

Деян Колев
Деян Колев

председател на Център "Амалипе"

Такъв модел е бил приложен успешно в община Габрово през 2018 г. Сегрегираното ромско училище е закрито, а децата в него - разпределени в останалите училища в града. "Една година поехме допълнително усилие заедно с общината, мотивирахме родителите да не си отписват децата, а общината работеше с училищата да приемат децата, да им дават допълнителни часове за наваксване на знанията. Днес няма нито едно отпаднало от училище дете", разказва Деян Колев от "Амалипе".

Политиките на сегрегация не съществуват само в образованието. Сериозна част от ромските квартали в големите градове остават извън регулация. Когато нещо не съществува по документи или е незаконно, в него не могат да се инвестират средства. Огнян Исаев от Тръста за социална алтернатива посочва, че дори някои инвестиции, които идват от ЕК, заобикалят ромските квартали - като инфраструктура, подновяване на водопреносната и канализационната мрежа, дори благоустрояването на детски площадки. Ако това се преодолее, смята той, развитието и интеграцията на ромската общност ще се случват много по-бързо и по-ефикасно, а публичните средства, които се инвестират в тази сфера, ще бъдат с много по-голямо въздействие.

Онези, които са успели да излязат от гетата, не се различават по нищо социално-икономически от останалата част от населението. Проблемът е в гетата и гетоизацията, а не в етническата принадлежност

доц. Алексей Пампоров
доц. Алексей Пампоров

социолог, Институт по философия и социология към БАН

Изследването всъщност показва, че ромите, които живеят несегрегирано, имат много по-висока заетост, раждаемостта им е по-ниска, семействата са сходни с българските модели.

Една от целите на доклада на Тръста за социална алтернатива е именно да предостави работещи данни, на базата на които да могат да се правят реалистични планове за интеграцията и развитието на ромската общност.

Ако институциите си поставят ясни цели и действително покажат воля да затворят пропастта между българи и роми, резултатите през следващите десет години могат да са в пъти по-добри и обнадеждаващи. И от това ще спечелим всички.

Всичко започва от детската градина

Едно от заключенията на доклада е, че обхващането на ромските деца от най-ранна възраст в детска градина има огромен положителен ефект за по-нататъшното образование. Делът на завършилите висше образование е два пъти по-висок сред лицата, които са посещавали детска градина. Делът на завършилите средно образование при лицата, които са посещавали детска градина, нараства два до три пъти спрямо тези, които не са посещавали. "Познанието и създаването на меки умения още от ранна възраст е много важно и предопределящо ангажираността на детето на следващ етап в основно образование. Има пряка обвързаност между децата, които са посещавали детска градина, и доходите - техните доходи са по-високи от доходите на тези, които не са посещавали детска градина", обяснява образователният експерт Огнян Исаев.

От септември миналата година заедно със задължителния характер за детската градина от 4-годишна възраст държавният бюджет се задължи да отпуска допълнителни средства за премахването на таксите в общинските градини, като поне половината от тези средства трябва да се използват от общините за пълно премахване на таксите. Решението обаче е на самите общини - във В. Търново например има амбиция таксите да паднат за всички, докато в други общини като София тенденцията е за намаляване на таксите без пълно отпадане. Дори при ниски такси това може да откаже най-бедните семейства, чиито деца биха спечелили най-много от обхващане в детска градина.
Темата накратко
  • През последните десет години ромската общност видимо се модернизира, а образованието заема челно място в този процес, показва изследване на Тръста за социална алтернатива и "Глобал метрикс".
  • Миграцията в чужбина е икономическият и ценностен мотор, който движи тази промяна.
  • Сегрегацията между роми и българи в училище обаче се задълбочава.

Антония Сотирова е учителка едва от няколко месеца, но погледите на децата и преподаването я изпълват със смисъл. Тя учи децата в ромското училище в Ихтиман на английски език. На пръв поглед необичаен избор за млад човек с висше образование по туризъм и няколко години работен стаж в чужбина.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

9 коментара
  • 1
    chitatelsz avatar :-|
    Читател

    Това е прекрасно, защото те са бъдещият работен и научен потенциал/актив на страната ни. Разчитаме на тях.

  • 2
    ss avatar :-P
    SS

    Щат не щат трябва да влизат в крак , иначе няма смартфон и фейсбук ...

  • 3
    aceton avatar :-|
    асен георгиев

    поредното бла-бла. само десегрегацията е кусурът. милиарди се наляха в тези индобългари, а ползата никаква.

  • 4
    vzoran avatar :-|
    vzoran

    Има проблем че училищата са сегрегирани на добри и лоши и нищо реално не се постига вече с години това те да се изравнят. Много има още какво да се прави за лошите училища. Нека след това да видим има ли сегрегация по друг признак.

  • 5
    hdj27318443 avatar :-|

    Най-после нещо положително.

  • 6
    georgebigster avatar :-|
    georgebigster
  • georgebigster

    Нека ви кажа какво се случи в моето любимо начално училище 8-мо ОУ "Юрий Гагарин" гр.Сливен. Преди 15 години в моето училище имаше по 1 циганче в клас, като планът беше плавно процентът да се увеличава. Започнах първи клас 2004г. с 1 циганче, завърших 7-ми клас 12 в класа. През това време по-заможните и по-будни рудители отписаха моите съученици от нашето училище, записаха ги в училища в центъра, като не им пречеше да ги карат всеки ден на училище, стига да не учат с циганчетата.

    А дисциплината в училище с увеличаване на циганчетата буквално се срина и разби. Събираха се на групички, тормозеха българчета заплашвайки ги с по-големите си братя, гавреха се с възрастни учителки, имаха самочувствие понеже родителите им работят в чужбина и се присмиваха на учителките, че работят за 300-400 евро.

    Резултатът? Днес 15 години по-късно училището, което между другото е с прекрасна материална база и наистина едни страхотни учители, е напълно циганско. Абсолютно всеки един родител българин отписа децата си от там, Последният випуск с някакви българчета завърши през 2013г.

    А кварталът? От чисто български квартал, макар и в близост до циганската махала, ЖК Даме Груев се превърна в квартал със смесено население, циганите, които работят в чужбина могат да си позволят да купуват апартаменит от възрастни хора и често изкупуват цели етажи и входове за цялото си семейство.

    Но няма проблем, директорката, която стори всичко това - Галя Илиева, си прибира парички от разни "рома" фондацийки, както и от такива идващи от Арабските страни, за да стимулират "ислямското себеусещане" в циганите от кв.Надежда (циганският квартал) и новодомците от моят роден квартал.

    Нека това е пример какво ще последва във всяко едно "десегрегирано" училище и всеки един квартал в който се провеждат подобни политики изброени от статията.

    А да, след моето училище, циганите продължаваха в ПГТО "Добри Желязков" , спомената тук в статията. Дори не ходеха редовно на училище, но просто не се отписваха, за да могат да си изкарат книжка. И директорката е доволна, че си взима заплатка, и циганчетата доволни, че са със 'средно' и книжка. Въобще всички са доволни. :)

  • 8
    selofia avatar :-P
    Селофия

    Бай Мангал се поучи от личен опит, че е по-добре чавето да има квалификация... да може да чете и пише, а и да владее латински езици... Като живя наблъскан в Дортмунд и видя как се получават аванти от тия от арапския изток, а той, нищо че е гражданин на ЕС - го гледат накриво понеже не може да се подпише без затруднение и - както евреите и лудите е горен в КЦЛ.. взе да му просветва... Също така взе да се двоуми кога тартора казва да се гласува за Грух...
    Нека пита, нека знай.. както е във вица... Когато циганите не са заети с работа, за да си набавят препитание са на гърба на работещите... дали с обществени аванти или кражби и измами... все тая.
    Когато обаче са на работно място - хем си имат за тях си, хем не тежат на социалните, хем допринасят нещо за обществото... и не са оставени безконтролни и свободно да се занимават с разрушителни занимания като да ти вдигнат металните колове в лозето например...
    Тука като дойде табора от Румъния -след седмица им организираха от общината изслушване - защо са дошли, какво мислят да правят, дори просенето е регистрирано... Тези, които не смятаха да работят нещо ги принудиха да си ходят, а за останалите организираха места за практика в някаква професия... Въпреки това имаше опити за продажба на секс и дроги, джебчийство и кражби и насилие... Тези бяха изгонени по-бързо от ИД терористи...
    Затова - ако говори език, има някаква квалификация, има желание за интеграция - има препитание и относителна сигурност и предвидимост...
    Няма ли минимум образованост ромале - по зле е от афганистанските минджахидини, които получават гратис настаняване, курсове по език и професия, прехрана и куп други аванти от комуната и джамията.. за разлика от източноевропейските ... хм... съграждани...

  • 9
    sfasaf avatar :-P
    sfasaf

    Не са наваксали, но дано са на прав път и дано да наваксат. Практиката показва, че на мургавите създания нищо им няма. Вижда се от читавите хора, които излизат от домовете за сираци. Стига да имат разумна среда за развитие и родителите им да работят, няма какво да им попречи освен самите тях.

    Както, впрочем,важи за всички хора. Стискам палци, дано се получат граждани от младите представители на циганската общност.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

Лоши сънища

Лоши сънища

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност.