Плащай, за да не учат: Няма връзка между финансирането и качеството на образованието

Плащай, за да не учат: Няма връзка между финансирането и качеството на образованието

Около 40% от българските ученици продължават да са под критичния праг познания по четене, математика и природни науки

Деян Димитров
13647 прочитания

© Георги Кожухаров


Увеличените публични разходи за образование в България не водят до повишаване на образователните резултати, сочи публикувано от Световната банка обширно изследване от известни образователни икономисти за ролята на фискалните трансфери за подобряването на образователните резултати. Докладът, дълъг над 300 страници, е с фокус образователните системи в 7 държави, сред които и България.

Резултатите на българските ученици в големи международни тестове като PISA не са се променили за последното десетилетие, образователната система е силно неравна и сегрегирана, с големи концентрации на ученици с ниски образователни резултати в едни и същи "провалящи се" училища, а парите, които общините преразпределят чрез делегираните бюджети нямат връзка с резултатите, които учениците постигат. "Казано по-директно, изглежда, че разходите за образование не играят никаква роля за образователните резултати", обобщава за "Капитал" изпълнителният директор на Центъра за изследвания в образованието Асенка Христова, един от авторите на главата за България в проучването.

Непроменени ключови показатели

Образователните резултати на българските ученици не са се променили от десетилетие, а образователните неравенства остават високи, сочи докладът на Световната банка. Българските резултати в теста PISA, който измерва функционалната грамотност на деветокласниците, остават на практика непроменени от 2006 г. насам - около 40% от българските ученици се представят под критичния праг по четене, математика и природни науки. Резултатите на България в проучването PIRLS, което измерва четивната грамотност на четвъртокласниците, сочат, че 5% от тях още не са се научили да четат - показател, който остава на това ниво от 2001 г. насам.

Разбивката на данните от PISA сочи към най-голямата образователна сегрегация в Европа - учениците с беден социално икономически профил в страната обикновено са концентрирани в едни и същи лощо представящи се училища, а учениците с по-добър социално икономически профил учат в други добре представящи се "елитни" училища. Според авторите на изследването 54.7% от вариацията в образователните резултати на учениците в страната се обясняват с разлики между училищата, в които учат. Големи са разликите и между учениците от градовете и тези от по-малките населени места - става дума за ефективно изоставане от над три години учене за учениците от по-малките населени места. "Липсата на подобрение на ключовите показатели за резултати в образователния сектор в продължение на повече от десетилетие и явните признаци на големи неравенства в системата предполагат необходимостта от преосмисляне на механизмите за фискални трансфери в страната", пишат авторите на доклада.

Повече средства за най-уязвимите

От 2007 г. насам в България училищата се финансират по единен разходен стандарт, определен от МОН на глава на ученик според типа община, в която се намира училището. Средствата се разпределят от общините към училищата по строго разграфени дейности. Принципът, познат като "парите следват ученика", въведен през 2007 г., който доведе и до масово затваряне на училища, вече не е единственият определящ. Над единния разходен стандарт на ученик с реформи от 2017 г. нататък се добавят и допълнителни трансфери на базата на местните характеристики - уязвимостта на учениците в дадена община, ниската гъстота на населението и други фактори, които повишават цената на образованието. С тази реформа най-бедните общини в страната вече получават най-много финансиране на глава на ученик. Това е положителен фактор според авторите на доклада, който се старае да намали неравенствата във финансирането на училищата и да привлече учители по места, където иначе не биха работили. От тази гледна точка реформата е успешна, но тя пак не е обвързана с качество.

Но без подобрение в резултатите

Чрез различни статистически методи авторите на проучването не откриват никакво доказателство, че повишените разходи за образование в България водят до повишаване на образователните резултати на учениците. Точно обратното - някои от данните на пръв поглед сочат за обратна зависимост - общините, които харчат най-много на ученик, генерират и най-ниските резултати на националното външно оценяване по български и математика след 7 клас - неравенствата се запазват. Дори след контрол над фактори като размер на общините, размер на класовете и бедността сред учениците, данните от 2018-2019 г. не показват никаква връзка между финансирането и резултатите по български език и литература на седмокласниците.

Финансовият модел не е панацея. По принцип за да работи финансирането като стимул за качество, то трябва да е свързано с цялостна промяна на стимулите в системата. С наливането на повече пари за същото, просто няма как.

Асенка Христова
Асенка Христова

изпълнителен директор на Института за изследвания в образованието

Голяма част от повишеното финансиране в българското образование от 2017 г. насам е насочено към повишаване на учителските заплати и поддържането им над средните за страната. Повишаването на учителските заплати ясно доведе до увеличение в броя на българските учители и в задържането на съществуващи учители в професията, които се отчитат и в данните на Световната банка, но при липсата на каквито и да е стимули в тази насока, то не води до повишаване в качеството на преподаване. Докладът на Световната банка прави извода, че финансовите стимули за учителите не са съобразени с нито една надеждна мярка за постиженията на учениците.

Същата липса на стимули важи и за останалите участници в системата - министри, образователни инспектори, кметове и общински образователни екипи, директори на училища. Общините например са принципали на почти всички общообразователни училища в страната и трябва да осигуряват достъп и участие в образованието, но в голяма степен са ограничени до преразпределение на централно спуснатите делегирани бюджети по строго определени от МОН правила за дейности, които не включват образователните резултати на учениците като елемент. Докато общините могат да включват средства и от своите ограничени бюджети, на практика много малко се възползват - 98% от средствата за общообразователните училища идват от правителството или от европейски програми, сочи докладът. Така децентрализацията по отношение на образованието е по-скоро формална и административна.

Измерване на добавена стойност

Според Христова промяната във финансирането с фокус върху качеството може да даде начало на други ключови реформи, от които се нуждае образованието. Докладът дава като успешен пример бразилския район Кеара, където е проведена финансова реформа с фокус върху качеството. Кеара награждава както училища с много високи резултати и нисък процент на отпадащи ученици, така и училища с незадоволително представяне, които все пак в рамките на някакъв период от време демонстрират увеличение на основните си показатели. Според Христова подобен подход трябва да бъде приложен и в България, но за целта трябва да можем да измерваме добавената стойност на образованието.

Тук идва другата ключова реформа - да се създадат инструменти, с които да се следи качеството и добавената стойност в системата като част от по-голяма интегрирана, последователна и надеждна рамка за оценка и проследяване на това какво учат (или не учат) учениците. Националните външни оценявания и матурите не изпълняват тази роля, най-малкото защото не са сравними година по година, нито е ясно към какво се целят и не могат да се ползват като база за правене на политики. "Ние нямаме система за оценка на качеството, която да проследява надеждни индикатори за качество, свързани с образователни резултати, които не са само оценка от един изпит в един образователен етап", обяснява Христова.

Но кога?

Без ясен и последователен подход за осигуряване на качеството в образованието, който да интегрира всички цели и стандарти за качество на училищно и системно ниво, българското правителство не може да взима информирани решения относно разпределението на финансирането и подобряването на преподаването и ученето. Необходимостта от промяна в стимулите при финансирането не е изцяло непозната за българската система. В събота служебният министър Николай Денков определи пред bTV необходимостта финансирането да следва качеството за ключова. За целта трябва да се изгради система за оценка на качеството - препоръките на доклада на СБ. По думите на Денков биха били необходими между 6 месеца и една година за изграждане на система за оценка на качеството, която проследява как училището помага на ученика да напредне.

"Нужна е спешна промяна на стратегията за финансиране на образованието, като от принципа "парите следват ученика" се премине към "парите следват качеството".

проф. Николай Денков
проф. Николай Денков

служебен министър на образованието

Увеличените публични разходи за образование в България не водят до повишаване на образователните резултати, сочи публикувано от Световната банка обширно изследване от известни образователни икономисти за ролята на фискалните трансфери за подобряването на образователните резултати. Докладът, дълъг над 300 страници, е с фокус образователните системи в 7 държави, сред които и България.

Резултатите на българските ученици в големи международни тестове като PISA не са се променили за последното десетилетие, образователната система е силно неравна и сегрегирана, с големи концентрации на ученици с ниски образователни резултати в едни и същи "провалящи се" училища, а парите, които общините преразпределят чрез делегираните бюджети нямат връзка с резултатите, които учениците постигат. "Казано по-директно, изглежда, че разходите за образование не играят никаква роля за образователните резултати", обобщава за "Капитал" изпълнителният директор на Центъра за изследвания в образованието Асенка Христова, един от авторите на главата за България в проучването.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове
Close
Бюлетин
Бюлетин

Вечерни новини

Най-важното от деня. Всяка делнична вечер в 18 ч.


4 коментара
  • 1
    grp33607215 avatar :-?
    Yavor Hadzhiev

    Наистина е спешно да се преосмисли моделът на финансиране и, бих добавил, на управление на училищата. Много е важно реформата да се направи внимателно, така че едни стари порочни практики свързани с "парите следват ученика" да не бъдат заменени с други порочни практики за максимизиране на финансирането в училищата.

  • 2
    evpetra avatar :-|
    evpetra

    Преди всичко в училищата трябва да се въведе ред и дисциплина - ако учениците не слушат учителя, как ще чуят какво им говори. В началните класове трябва да се върнат оценките и повтарянето на класа при слаб успех - не може в V клас изведнъж да се появяват ученици, които не мога да четат. Това като начало.

  • 3
    velvoofell avatar :-|
    velvoofell

    Обучението по математика и природни науки трябва да преосмисли целите си - подготовка на малък процент ученици за кандидатстване и изпадане зад борда на всички останали или базови концепции, развиване на мисленето, търсене на информация, стимулиране на любопитството.

  • 4
    hph16649537 avatar :-|
    hph16649537

    Финансирането не може да даде резултат, защото разликата между училищата идва на първо место от различната мотивация на учениците, а тя пък от различната амбиция на родителите им. Училищата, които се водят по-елитни, просто привличат деца на по-амбициозни родители, затова и успехите им са по-високи. И това нема да се промени.

    Но общото ниво следва да се вдигне, затова е задължително да се намери начин за независимо оценяване работата на всеки отделен учител, от което да зависи и размера на заплатата му, а при много лоши резултати и освобождаването му. Само така ще имат мотивация да влагат всичко от себе си в преподаването първо, търсейки подход към всеки ученик. И второ, ще се създаде конкуренция и "естествен отбор", в който слабите и немотивирани учители да отпадат от професията.
    Нещо като матура по всеки предмет след всеки клас и подреждане на учителите по среден успех на всичките им ученици (по класове и предмети) в една обща национална класация. Съответно, групиране на учителите, като най-успешните на национално ниво получават и най-големи заплати, а ако две години подред си в най-долната група - губиш работата си.

    Разбира се, добре е да има и бонуси за учители, работещи в по-малки населени места или цигански райони, защото там и мотивацията на учениците (разбирай родителите им) е по-слаба.
    Не е лошо и да се забрани на учителите да дават частни уроци, защото влизат в конфликт на интереси. Напускаш работа в училището и даваш уроци колкото искаш.
    Да се поработи и върху дисциплината и авторитета на училището като институция.
    И най-вече да се промени методиката и образователната програма. Училището може да развива много повече полезни качества, знания и умения в учениците.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход