Как ще похарчим 12 млрд. лв. от ЕС

Модерно образование, или 1.5 млрд. лв. за строителство, ремонти и нова техника

Shutterstock

Модерно образование, или 1.5 млрд. лв. за строителство, ремонти и нова техника

Предвидени за сектора пари в Плана за възстановяване не предвиждат промени в учебния процес, а залагат на подобряване на материалната база

Деян Димитров
16839 прочитания

Shutterstock

© Shutterstock


Темата накратко
  • Планът за възстановяване предвижда всяко училище да разполага с модерно технологично пространство за работа.
  • Има опасност обаче учителите и учениците да не знаят какво да правят с него.
  • Реални реформи в системата на обучение не се залагат и в крайна сметка образованието може да остане на сегашното си ниво.

Планът за възстановяване прави заявки за множество реформи в образованието, но повечето от тях реално са вече предприети от МОН мерки през последните 5 години. Сега дори не изглежда да е предвидено надграждане върху тях въпреки финансирането от почти 1.5 млрд. лева. Законът за предучилищното и училищното образование (ЗПУО), включително измененията от септември 2020 г., с които детските градини станаха задължителни и за 4-годишните, например са представени като комплексна образователна реформа. Такава наистина има - с нови учебни програми, които тепърва трябва да покажат резултатите си. Но е трудно това да бъде представено за нова мярка, тъй като е процес, траещ вече 4 години. Това важи за всички цели за средното образование - планът повтаря вече започнали дейности вместо частта с реформите да демонстрира някаква коренна промяна в настоящата посока.

Истинският потенциал за промяна в българското образование е заложен най-вече в програмата за изграждане на цялостна STEM (природни науки, технологии, инженерни науки, математика) среда в българското училище. Това ще стане чрез създаването на STEM центрове в 1980 български училища - реално би трябвало да бъде покрито всяко българско училище, което до този момент не е кандидатствало за такъв център по досегашната национална програма.

Рискът е обаче това да се окаже още една програма за закупуване на хардуер и софтуер вместо в програма с реален заряд за трансформация на учебния процес. Дали това ще се случи зависи от управлението на проекта и колко добре МОН комуникира на директорите и училищните екипи реалния потенциал на STEM центровете и необходимостта от обучения и подкрепа за учителите, така че да усвоят методиките на преподаване, необходими за добавена стойност от проекта.

Милиард и половина, за какво?

В Плана за възстановяване и устойчивост за трансформацията на българското образование са заложени почти 1.5 млрд. лв., от които над милиард ще бъдат директно инвестирани в средното образование. Парите ще бъдат разпределени по няколко различни направления, но основите са две - за създаване на STEM среда в българските училища (576 млн. лв) и за обновяване и модернизиране на сградния фонд на българските училища (680 млн. лв. главно за СМР). Доколкото второто е предимно саниране и ремонти на училища и детски градини, по-големият фокус е върху изграждането на STEM средата, която реално има потенциал да промени нещо в сектора.

"В образователната среда ще се развиват и надграждат лаборатории за придобиване на умения и работа по проекти чрез съвременно оборудване за експериментална работа във всички STEM области и внедряване на дигитални технологии, включително такива, които позволяват да се работи интердисциплинарно, синхронно и асинхронно", пише в документа. Целите са да се повиши дигиталната грамотност и мотивация за учене на учениците, както и да насърчи мултидисциплинарна работа на проектен принцип от страна на учениците.

Какво точно е STEM?

STEM центровете в училище не са просто научни лаборатории по физика или химия, ами представляват големи работни пространства, понякога и цял етаж, които повече приличат на "coworking" пространства. "Има различни кътове или зони в тези пространства, там може да има зона за писане, за експерименти, за прототипиране, за работа в екипи, за групови игри, за презентиране, и тн. Всяка от тези дейности в различните зони идва с различен облик на пространството, различно обзавеждане и оборудване", обяснява за "Капитал" образователен експерт работил по програмирането на STEM центрове, който не пожела да бъде цитиран с името си.

Добър опит

STEM центровете вече се развиват в българската образователна среда от няколко години, от неправителствени организации като "Америка за България" и Центърa за творческо обучение. През 2020 г. МОН финансира и национална програма "Изграждане на училищна STEM среда", която е продължена до 2022 г. Положителното в нея беше, че не означава само ремонтна дейност и ново оборудване, въпреки че те са част от програмата, а има и обучение на училищния екип как да интегрира новите технологии и възможности в работата си и методиките си на учене, възможност за създаване на нови роли в училище, като технологичен директор или мениджър на STEM центъра, както и избор между редица различни видове центрове и възможност на персонализация според нуждите на училището. Целта е всички ученици и учители от едно училище да могат по някакъв начин да използват STEM центъра и чрез работата в него да се трансформира целия учебен процес. Тази свобода на училищата да избират какво им е необходимо, както и какво ниво на обучение на преподавателите, са заложени и в Плана за възстановяване.

Това отразява развитие на съвременната наука - в днешно време науката, която може да се причисли към групата STEM никога не е изолирана дисциплина, а най-често е в комбинация с дигитални технологии, с маркетинг и с някоя социална наука, за да произведе продукт, който да стигне до потребителите. "За да могат оценките, които нашите ученици изкарват, да значат нещо за компаниите, в които те ще работят, за да могат да създават повече добавена стойност за България, за себе си и за света, те трябва да работят по продукти по този начин от училище", обяснява за "Капитал" управителят на Центъра за творческо обучение (ЦТО) Александър Ангелов. Той е убеден, че STEM центровете могат да се превърнат в модел за подражание, на базата на който училищата цялостно да се трансформират с времето.Ангелов смята, че за да са полезни бъдещите 1980 STEM центъра, ученето в тях трябва да се случва чрез създаване на продукт, в което участват и различни учители от различни дисциплини.

"Много по-дълбокото използване на STEM подхода и STEM средата, които тези центрове би трябвало да представляват, би било тогава, когато учителите се научат и биват подкрепени да преподават на проектен принцип и на проблемно базиран принцип. Да дават на учениците си задачи от реалния живот - например свързани с устойчивото развитие на градовете, събиране на боклука, решаване на някакви технологични предизвикателства или изобщо предизвикателства - и около тези задачи учениците да формират поетапно стъпки за разрешаването им, през което те ще използват различните дисциплини", обяснява за "Капитал" друг образователен експерт.

Потенциални слабости в проекта

За да се преподава по този начин обаче, са необходими висококвалифицирани педагогически екипи, които планират как да трансформират учебния процес, така че инвестицията в центъра да не е просто ремонт и покупка на допълнителни технологии. В начина, по който в момента са разписани средствата по проекта личат слабости - 40% от средствата са отделени са СМР, 35% за закупуване на машини и съоръжения, 10% за разходи по придобиване на патенти и софтуер, 5% за труд и само 10% за развиване на човешкия капитал. "За мен липсва много голямо перо - това са именно новите учебни програми, по които ще се работи. Трябва да бъде внесена или адаптирана солидна програма, в която дигиталните технологии са компонент във всички учебни предмети, а не са самоцел, изолирано съдържание в някои ИТ-свързани предмети. Бъглария отново е в дъното на класациите за дигитални умения на младите хора (пък и на всички). Трябва да се мисли за голяма инвестиция в човешкия капитал в системата и нов стандарт за измерване на качеството в образованието. ", смята Ангелов.

Това не е програма за ремонт и хардуер. Това е програма, в която има ремонт и хардуер, които са подчинени на голяма идея и доброто ѝ разбиране и трябва да се инвестира в този ред - голямата идея и информационна кампания и после другото.

Александър Ангелов

управител на Центъра за творческо обучение (ЦТО)

Друг голям проблем според него е добавянето на 93.6 млн. лв. в програмата за така наречените ВОСКС или високотехнологични и оборудвани свързани класни стаи, които са предвидени за 2243 училища в страната. Една от целите на зад тази мярка е да се оборудват максимално количество класни стаи, тъй като въпреки всички закупени устройства през последната година на пандемията, то е направено несистематично и непрекъснато нещо липсва, споделя с "Капитал" източник, близък до МОН. Според него пакетът за една високотехнологична класна стая включва проектор, екран и компютър и струва около 10 000 лв.

Според Ангелов идеята за ВОСКС не само че се припокрива с функциите на STEM центъра, но е и изостанала, защото това са технологии, закрепени за стената, а идеята е да са свързани учениците и учители, не физическото пространство. "Наличието на такива класни стаи и дигитални пространства има смисъл само когато вече има изградена методика и доказан опит това да се използва в проекто-базирано обучение. Няма никаква добавена стойност, когато организацията на учебния процес е класно-урочна просто се добавят дигитални технологии в една класна стая, както и да се харчат пари за скъп хардуер. В развитите образователни системи дигиталните технологии се "вплитат" в учебния процес, а не се поставят в центъра", смята Ангелов. Като по-смислена алтернатива той дава модела на преподаване 1 към 1, който се прилага в общинските училища в Пловдив и в отделни паралелки в други части от страната, при който всеки ученик и преподавател имат лаптоп и са свързани в облака.

Един център да ги управлява

Друга новост, добавена от служебното правителство, е създаването на Национален STEM център към МОН за 20.8 млн. лв., който ще поеме централното управление на проекта и ще работи и като централно звено за обучение на учители. В него се планира изграждане на 10 лаборатории по STEM науки и 10 зали за обучение. Бюджетът е разпределен така: 4.7 млн. лв. са за сградата на центъра, 3 млн. лв. за ремонт на съществуващата сграда в учебния център, 5 млн. лв. за общежитие, 6 млн. лв. за 10 лаборатории и 2 млн. лв. за 10 зали за обучение. Ще бъдат построени и три регионални STEM центъра в съществуващи бази на МОН из страната на обща стойност 14.1 млн. лв.

Ролята на националния център ще бъде да "координира, подпомага и консултира изграждането и развитието на STEM среда във всяко българско училище, като създава модел за учене, квалификация, работа с научноизследователски методи и инструменти", пише в проекта. Той ще има и други функции - ще има гореща линия за учители, развиващи STEM център в свои училища, ще провежда практически и теоретични обучения, дори ще бъде дом на олимпийските отбори на България, които ще използват високотехнологичната и модерна среда за подготовка за състезания и организиране на срещи с ръководителите на отборите. Центърът ще е непрекъснато онлайн, за да може да консултира учители и млади изследователи през образователния облак на МОН. Под въпрос е обаче защо административният и управленски капацитет се обвързват с построяването на чисто нова сграда за 20 млн. лв. "Не мога да намеря обяснение как тези строежи ще генерират икономически растеж, каквато е реалната цел на Плана - вече имаме редица държавни сгради, посветени на иновациите, които седят празни - като "София тех парк", като Олимпийския център... Сегашната идея обслужва цели всякакви - разработване на съдържание за учители, лаборатории различни, високи постижения за ученици, но ме оставя с впечатлението, че реалната цел е да се изхарчат едни пари", коментира за "Капитал" образователен експерт, пожелал да остане анонимен.

Според Александър Ангелов, който също е скептично настроен към мярката, единственият работещ вариант за подобен център би било публично-частно партньорство под форма "университет, няколко по-малки организации със специфична експертиза, и много дълбоко подготвена малка група училища, в които вече има STEM центрове, тогава има смисъл да се направи един център-гнездо на държавна или общинска територия, да бъде оборудван и да бъде източник на ноухау. За това обаче трябват години подготовка и много добър мениджмънт, а не строеж и ремонт. Може да се стартира още днес, с минимален бюджет", смята експертът. Проектът на МОН все пак прави заявка за създаването на Координационен съвет към центъра с участието на СУ "Св. Климент Охридски", БАН, педагогическите факултети в страната, научно-природните музеи и други организации, "който ще способства за обмена на знания и опит между различните звена в страната, свързани с квалификация на педагогическите специалисти и иновативното обучение, но и на ръководния състав в българското училище", пише в проекта. Ангелов обаче остава скептично настроен. "Иновацията в практиката не трябва да бъде водена от държавата. Трябва да бъде водена от експерти в университетите и експерти в други организации. Аз не виждам нито един пример, в който държавата е успяла в момента да обезпечи такава иновативна дейност, която да работи както трябва", коментира той. Според него има голям смисъл да се направи програма за обмен на добър опит между български и чужди училища, като на първо място да се изкарат съдържанието и методиката.
Темата накратко
  • Планът за възстановяване предвижда всяко училище да разполага с модерно технологично пространство за работа.
  • Има опасност обаче учителите и учениците да не знаят какво да правят с него.
  • Реални реформи в системата на обучение не се залагат и в крайна сметка образованието може да остане на сегашното си ниво.

Планът за възстановяване прави заявки за множество реформи в образованието, но повечето от тях реално са вече предприети от МОН мерки през последните 5 години. Сега дори не изглежда да е предвидено надграждане върху тях въпреки финансирането от почти 1.5 млрд. лева. Законът за предучилищното и училищното образование (ЗПУО), включително измененията от септември 2020 г., с които детските градини станаха задължителни и за 4-годишните, например са представени като комплексна образователна реформа. Такава наистина има - с нови учебни програми, които тепърва трябва да покажат резултатите си. Но е трудно това да бъде представено за нова мярка, тъй като е процес, траещ вече 4 години. Това важи за всички цели за средното образование - планът повтаря вече започнали дейности вместо частта с реформите да демонстрира някаква коренна промяна в настоящата посока.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.

Влезте в профила си

Всеки потребител може да чете до 5 статии месечно без да има абонамент за Капитал.

Вижте абонаментните планове
Close
Бюлетин
Бюлетин

Вечерни новини

Най-важното от деня. Всяка делнична вечер в 18 ч.


1 коментар
  • 1
    hou1510481221539200 avatar :-|
    Stoyan Dimitrov

    Ужас... Пак едно и също. Липса на въображение и експертиза у учителите и тези, които правят програмите, ще се запълни с пари. Че и то не на българския, а на немския данъкоплатец.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал