Борба с промискуитета и отегчението и други идеи на "Има такъв народ" за училището

Съществена част от програмата на партията за образованието е оформена от визията на кандидат-премиера Пламен Николов

До съвсем скоро Пламен Николов беше изцяло непознат на българската политическа сцена, а в месеците преди изборите "Има такъв народ" го представяше главно като образователен експерт. През 2018 г. той се явява на кастинга за политици в телевизионното шоу на Слави Трифонов, където водещият и сценаристите му преценяват кои участници стават за целта и кои не. Там именно Николов представя и свои идеи за образованието в България, а от тази година фигурира на сайта на "Има такъв народ" като образователен експерт на спечелилата изборите през юли партия с лидер Трифонов. В първото си медийно участие като номиниран за премиер в "Панорама" той заяви, че иска да направи България "просветена страна".

В изявите си в телевизията "7/8" Николов лансира тези, които са подкрепяни широко от професионалните експерти в училищното образование - да има повече екипна работа, класовете да са по-малобройни, а учителите да имат повече време, за да обръщат индивидуално внимание на учениците и да упражняват материала вместо да препускат из него.

Конкретните му предложения обаче, станали част от програмата на "Има такъв народ", публикувана на сайта, са предимно неясни, на моменти популистки, някои звучащи и нелепо, а други дори опасно. Партията например обещава да "стегне" дисциплината в училищата и да "редуцира нежелани поведения (агресия, промискуитет, отегчение), като създава програми според нуждите на всяко училище. Въвежда се "индивидуално базиран подход, който да посреща поведенческите особености, предлагайки последствия в случаите на отклонения в поведенията, които не са обясними медицински или по друг начин, изискващ терапевтична подкрепа". Ако е грешка във формулировката, тя е повторена два пъти - до изборите през юли в програмата фигурираше същата точка, но под наслов "фокус върху дисциплината в училище". "Агресията, промискуитета и отегчението" отсъстваха и са добавени по-късно, но последствията за отклонения в поведението си бяха там и в оригиналния вариант. Какви конкретно "последствия" се предвиждат за провинилите се чрез "отклонения в поведенията" засега не се съобщава на публиката.

Тройно увеличение на учителските заплати

На кастинга през 2018 г. Николов предлага тройно увеличение на учителските заплати и на бюджета на МОН поне до този на МВР. В последния си управленски мандат правителството на ГЕРБ увеличи заплатите на учителите поетапно с общо около 70%, но все още ефектът от това върху качеството на образованието не е проличал.

Липсата на положителен резултат от решения като вдигане на заплати "на калпак" е отдавна установена, показват изследвания. Скорошен доклад на Световната банка отбелязва специално, че значителното нарастване на учителските заплати при третото правителство на Бойко Борисов не е обвързано с постигане на някакви образователни резултати от учениците.

Николов се обяви против делегираните бюджети и принципа "парите следват ученика". Според явилия се на кастинга на Трифонов кандидат за политик трябва да се премине към бюджет, отпускан на учебно заведение, от който да се изключат капиталовите разходи и тези за поддръжка на учебните заведения, а те на свой ред да се одобряват от общинските съвети. На практика това означава да се отнеме относителната свобода на училищата да решават за какво да харчат част от делегираните бюджети и да се прехвърли отговорността за част от разходите към общините.

"Ако искам да сменя крушка или да подменя счупено стъкло, пред общината ли би трябвало да кандидатствам?" Така образователен експерт коментира идеята на кандидат-премиера на ИТН.

По същество през 2018 г. Пламен Николов е предлагал да се отменят реформите и от 2007, и от 2017 г. и да се въведе чисто нова система за финансиране, без да става ясно точно каква.

2021 г.: Финансирането - с хастара навън

Три години по-късно, вече като образователен експерт на партията, Николов обещава финансовият модел в образованието да бъде "преобърнат с хастара навън". Тази радикална заявка обаче не е последвана от конкретни идеи, а само от общи формулировки - като тази, че делегираните бюджети създавали демографски проблеми чрез стимулите за привличане на ученици и че трябва да бъдат сменени с "тотално преосмислена" система и "така въпросът ще бъде решен".

"Държавата е редно да субсидира всички свои държавни образователни стандарти, които предварително е заложила", заявява Николов в интервю, водено от негова съпартийка, на 2 юли 2021 г, което показва, че вероятно не знае, че това се е случило. И е уредено в Закона за предучилищното и училищното образование и Наредбата за финансиране на МОН.

Програмата на ИТН си дава срок от четири години, колкото е на практика управленският мандат, "за определяне на модел, който осигурява финансиране на училището спрямо възможностите му и икономическите интереси на страната".

Носталгия по миналото

Кандидат-премиерът на ИТН е привърженик на разпространените сред носталгиците тези, че преди 30 години българското образование е преживявало "втори златен век" и е било на второ място в света след Израел, но поредицата реформи са го влошили. Няма данни българското образование някога да е било второ в света или дори в Европа. Преди теста PISA България не е участвала в международни измервания. А и допреди 30 години образованието беше силно повлияно идеологически с пропагандните цели на управлявалата близо половин век комунистическа партия.

Таблет за теб, таблет за мен

"Не би следвало да има дете, което да не използва таблет", казва Николов през юли. Това беше и един от дузината приоритети за управлението, които Слави Трифонов обяви заедно с първото проектоправителство на "Има такъв народ" в деня след изборите - осигуряването на до 1 млн. таблета за българското образование. Експертните изследвания обаче показват, че таблетите като образователна технология имат отрицателна добавена стойност. Доклад на McKinsey, изготвен преди началото на пандемията и публикуван през юни 2020 г., за ефекта на технологиите върху образователните резултати на учениците сочи, че учениците, учещи с таблети в класната стая, регистрират систематично по-ниски резултати. Данните показват, че във всеки предмет учениците, учещи с таблет, се справят с половин оценка по-зле от тези, които учат по традиционния или други начини.

С таблетите трудно се върши групова работа, а липсата на клавиатура означава, че трудно се водят бележки или се създава сложен текст. Поначало таблетът е създаден не за учене, а с развлекателни функции. Като учебни устройства таблетите имат и по-кратък живот от лаптопите и не са се наложили в нито една модерна образователна система по света. Експерти припомнят проекта "Фатих" в Турция, в който бяха закупени 17 млн. таблета за учениците и който се провали с гръм и трясък. За България, която е в топ 10 в света по интернет свързаност, подобна идея е дори анахронична.

"Силови държавни служители"

Според Пламен Николов повече хора ще бъдат мотивирани да навлязат в учителската професия, ако учителите имат специален юридически статут. "Имаме идея в нашата програма да направим определен вид изменение и поправки в съответното законодателство, така че учителят да се чувства изключително защитен под формата на държавен служител, силов държавен служител. Един полицай, ако се чувства изключително защитен теоретично от закона, когато изпълнява своите задължения, той знае, че по никакъв начин, ако бъде нападнат или наранен, това няма да се размине на нападателя, същото трябва да важи и за учителите. Да изведем личността на учителя до един особен пиедестал освен този, който му е дал народът като представа от възрожденските времена", призовава Николов.

Във визията му за повишения статут на учителите липсват аспектите, свързани с квалификация и планове за професионално развитие. Никъде и в програмата на партията не се срещат и идеи за преодоляване проблемите с неравенствата, с ниските резултати на учениците, с квалификацията и подкрепата за претоварените с административна тежест учители.