Децата живеят все повече в интернет. Рискове има, но те могат да се избегнат
По-важно е не колко, а как те прекарват времето си в мрежата и колко критично подхождат към съдържанието в нея
Вечерни новини
Най-важното от деня. Всяка делнична вечер в 18 ч.
Най-малко шест часа на ден. Толкова време са прекарвали пред екрана миналата година близо половината български ученици по данни на Института за изследвания в образованието. И въпреки че сериозна част от него е било посветено на онлайн обучение, а не само на забавление, факт е, че голяма част от децата днес прекарват в мрежата почти половината от будното си време - притеснително много на фона на възпитателния стандарт от съвсем близкото минало "до два часа телевизия на ден".
Тенденцията не е нова, но се задълбочава в последното десетилетие, а ковид епидемията в последните две години силно я ускори и добави още една сфера за "живот" онлайн - училището. Но със или без пандемия, животът на децата и тийнейджърите все повече прелива и онлайн - независимо дали учат на лаптопа, гледат YouTube на таблета или чатят по телефона.
Това крие немалко рискове. Част от тях са свързани с начина на общуване и възприемането на информация - развитието на езиковата грамотност, начина на изразяване, способността на децата да се концентрират по-дълбоко и продължително, без да се отегчат. Други пък са свързани с ефекта от често преекспонираните и идеализирани образи, които популярните потребители на социалните мрежи често си изграждат - това може да например да повлияе на самочувствието на децата и да доведе до комплекси, ако те възприемат тази измислена реалност като истина.
Предвид ускореното технологично развитие обаче трендът децата и тийнейджърите да живеят едновременно в две реалности надали ще се промени. Интернет сам по себе си е безценен инструмент, а рисковете могат да се минимализират, ако децата се научат да бъдат достатъчно критични към съдържанието в мрежата и да различават ясно различните правила, които важат във физическия и в дигиталния свят, смятат специалисти.
А след училище - пак онлайн
В последните две години ковид епидемията налагаше за дълги периоди задължително онлайн обучение в България, с чиито предизвикателства страната ни всъщност се справи доста добре за разлика от много други в ЕС. Това все пак не бе изцяло положителен процес - дистанционното обучение създаде нови проблеми и задълбочи стари, като например образователното неравенство и качеството на знанията на учениците (виж карето по-долу).
До голяма степен обаче то бе неизбежно.
Но дори когато не се обучават онлайн, модерните ученици са непрекъснато в социалните мрежи, при това от много ранна възраст. "Още през 2016 г. при последното ни национално представително изследване видяхме, че над 70% от децата са в социалните мрежи, преди да навършат 12 години", каза пред "Капитал" координаторът на Центъра за безопасен интернет Георги Апостолов.
Според него от безкрайния престой в тях има ясни рискове за децата и тийнейджърите. "Едно от най-тревожните неща, общ негатив, е отслабването на езиковата и писмената грамотност, тъй като интернет общуването има специфики. Днешните тийнейджъри комуникират повече с емоджита, отколкото с кохерентен текст. Това влияе върху речевия им ресурс. Това, което и преподавателите споделят с нас, е, че на децата им е по-трудно да се изразяват и да развият логически една мисъл докрай", добавя Апостолов, като според него са необходими някакви мерки, "за да се върне лентата малко назад" и да се насърчава повече четене на литературни текстове.
Другият риск идва от инфлуенсърите в социалните мрежи, които тийнейджърите често идеализират. "Те се сравняват с тези идеализирани образи и у тях остава чувството, че нещо при тях не е добре, че не са достатъчно хубави, че не изглеждат достатъчно перфектно. Това социално сравнение само по себе си води до понижаване на себеоценката - нещо, което много силно се наблюдава последните 10 години - повече депресивни състояния и изобщо такива негативни последици чисто от социалното сравнение", обяснява за "Капитал" психологът Валерия Симеонова, която работи с деца и тийнейджъри и е ментор на училищни екипи по програма "Училища за пример" на фондация "Заедно в час". Тийнейджърите непрекъснато се сравняват с връстниците си и с идолите, които следват, но често нямат достатъчно развитото критично мислене, че да осъзнаят, че образите в социалните мрежи са идеализиран изрязък от света, добавя психологът.
Какви са разумните стъпки от страна на родителите
Родителят трябва да е наясно, че в момента, в който пусне детето да ползва интернет, трябва да седне с него да поговори, и то не за да му обяснява какво е мрежата или да му показва технически чудеса. Разговорът трябва да бъде за сливането между физическия и дигиталния свят, за същите хора, населяващи и двата свята. И в единия, и в другия свят има хора с добри и лоши намерения. И в единия, и в другия свят има хора, които винаги ще търсят да те измамят с нещо или заради нещо.
Хубаво е винаги, когато има нещо, което е озадачило детето или го е накарало да се чувства неудобно, да го споделя с родител. Трябва да има постоянна комуникация между родител и дете от най-ранна възраст, защото те от най-ранна възраст са в интернет, и родителят да проявява искрен интерес към дигиталния живот на детето. Не шпионски тип, макар че е хубаво да се използват различните възможности за родителски контрол докъм 10-11-годишна възраст със знанието на детето, че това е за негова защита. След 10-11-годишна възраст става безсмислено, защото те вече могат да го заобиколят.
Няма вече само физически или само дигитален свят, те се сливат. Ето комуникацията върви и по двата канала и в двата свята паралелно. Въпросът е това да се гледа като възможност. Но възможността е, когато възрастните са на мястото си да насочват. За да те чуе детето по тези теми, трябва да се интересуваш искрено, а не да подхождаш със страх и паника към интернет.
Има един момент, в който детето само ще си направи профил, няма какво да се заблуждаваме. В момента, в който стане на 13-14 години, няма родителска сила, която да може да го спре, но максимално това да се отложи е единият ми съвет.
Вторият ми съвет е да се говори за капаните на социалните мрежи - максимално децата да бъдат образовани на техния език. Да говорим с децата и тийнейджърите, че образите на инфлуенсърите, които следим, са нереалистични - че хората споделят само най-хубавата част от живота си в социалните мрежи.
Бих посъветвала, когато говорим за идоли, които да следваме, дори да насърчим децата и заедно да потърсим с тях човек, на когото наистина си струва да се възхищаваме. Ако става дума за момичета, може да е борбена жена, която постига наистина големи успехи в кариерата си или в каквото са свързани интересите на детето. Ако става въпрос за момчета, да е мъж от някаква област, на когото да се възхищават. Когато те наблюдават живота на някого, нека това да са хора, които наистина си струват и могат да ги вдъхновят.
Да контролираме не чрез забрани, а чрез разговори и развиване на това критично мислене постепенно чрез социалните мрежи. Чрез въпроси и проява на интерес.
Преувеличени рискове?
Според проучване на благотворителната организация "Кралско общество за обществено здраве" през последните 25 години случаите на депресия са се увеличили у младите хора със 70%, като редица изследвания откриват корелация с използването на социалните мрежи, но не и ясна причинно-следствена връзка. Апостолов е скептично настроен към тезите, че престоят в интернет води сам по себе си до по-високи нива на депресия, тревожност и други психически проблеми.
Според него децата и тийнейджърите реагират цялостно на случващото се около тях и в света вместо самото използване на интернет да им вреди директно. Други изследвания като това на "Кралското общество" с подобни методологии пък показват нулева връзка, което кара един от най-уважаваните изследователи в сферата, Андрю Пшибилски, през 2019 г. да напише в статия - преглед на наличната литература, за Scientific American със заключението, че "използването на технологии има такова отношение към благосъстоянието каквото има яденето на картофи".
"Винаги се е твърдяло, че ако децата много общуват чрез различните технологии, те губят желание за социалния живот. Много отдавна това беше проверено и отхвърлено, защото се оказа, че най-активните в социалните мрежи деца са същите, които най-много купонясват и имат най-активен социален живот. Те имат широк кръг, с който общуват, и технологията е една допълнителна възможност да продължат общуването. Има го обаче и опакото на монетата - прекомерната употреба на интернет може и нерядко се свързва с неудачи в социализацията на деца", добавя координаторът на Центъра за безопасен интернет. Според него изключително често това, което изглежда като компютърна или интернет зависимост на едно дете, реално е симптом, тъй като детето търси убежище от някакви други проблеми в живота си.
Не колко дълго, а колко качествено
Важното винаги е за каква цел се използва престоят в мрежата - дали за образователна покрай дистанционното обучение, дали за комуникация с връстниците или за "безкрайно скролване". А ако метавселената, желана от компании като Meta (Facebook) и Amazon, се материализира, физическият и дигиталният свят ще се слеят още повече, което няма как да не засегне вече потъналите в социалните мрежи деца и тийнейджъри допълнително.
Така ролята на родителите ще бъде главно да помогнат на децата да осмислят критично случващото се и в двете вселени, а на образователната система - да модернизира изостаналото от технологиите съдържание.
Ковид и образователната система
Откъсването на учениците от класната стая заради пандемията влоши някои от и без това тежките проблеми на българското образование. "Училищната система влезе в пандемията с тревожно висока функционална неграмотност сред учениците, ниска ефективност при формирането на умения, висока склонност към отсъствия от часовете, високо ниво на отпадане от училище и много големи образователни неравенства, за чиито мащаб и произтичащи заплахи като че ли все още не си даваме ясна сметка", каза за "Капитал" изпълнителният директор на Института за изследвания в образованието Асенка Христова. Тя посочва, че още преди пандемията стандартизирани международни тестове като PISA са показали, че образователната система в България се отличава със социална, етническа, но и академична сегрегация.Дистанционното обучение впоследствие пък по думите й "създаде предпоставки за допълнително задълбочаване на вече съществуващите неравенства във възможностите и постиженията, ограничаване на образователните стремежи, дезангажиране с ученето и училището, забавяне на академичния напредък и влошаване на образователните резултати, затруднения в социализацията и личностното развитие, влошаване на основни умения поради липса на практика, неадекватно развитие на нови умения, хронични отсъствия и отпадане от училище".
Решението обаче не е толкова просто, колкото да се върнат всички ученици в класните стаи и системата да продължи постарому. Нужно е образователната система скоростно да се модернизира и да започне да насърчава активно учене и усвояване на умения, а не запаметяване на знания.
Но дори връщането към старата нормалност все още не е факт. Въпреки амбициите на министъра на образованието Николай Денков учениците да останат в училище възможно най-дълго, с развитието на новата вълна от омикрон в скоро време те може пак да се върнат пред екраните. За преминаване към дистанционно обучение на гимназистите заради многото болни и карантинирани учители във вторник призова дори председателят на синдиката на българските учители Янка Такева, която иначе е принципно противничка на неприсъственото обучение. Засега обещанието на министъра е за по-дълга от обичайното междусрокова ваканция, но дистанционното обучение с всичките си минуси пак тегне на хоризонта.