Реформата в университетите: Плах опит за по-качествено висше образование
Предлаганите от министър Денков доброволни обединения между по-малки и тематични ВУЗ-ове цели да ги направи по-ефективни, без да губят самостоятелност
Вечерни новини
Най-важното от деня. Всяка делнична вечер в 18 ч.
След няколко седмици слухове, че МОН едва ли не планира насила да окрупнява университети, във вторник министърът на образованието най-после представи на Съвета на ректорите плановете си за реформа. Те наистина включват предложения за обединения между малки университети със сходни профили и в географска близост един до друг, но без да губят юридическата и академична самостоятелност или специализиран профил.
Целта е повече ефективност в системата и по-добра видимост на българските висши учебни заведения в международен план. Или както отбеляза министър Денков пред БНР, при правилно обединение Софийският университет може да влезе в топ 500 на световната класация, дори в топ 300.
Предвид че засега плановете са обединенията да се случват само на доброволен принцип, те едва ли ще се радват на голяма популярност. Но и сливанията сами по себе си едва ли са магическа формула за реално по-качествено обучение, макар че се превърнаха в най-обсъжданата в медиите част от плана на МОН. Той всъщност поставя доста голям фокус повишаването на качеството по други начини - с по-високи изисквания към преподавателите и реформа в акредитацията на университетите. Или казано иначе - МОН ще търси гаранции, че в университетите се извършва качествена преподавателска и научна дейност, което сега просто липсва.
Ведомството планира също така да пресече практиките на плагиатство в българските университети, като бъде разширен обхватът на проверките.
Едрите проблеми на висшето образование
В мотивацията на промените от МОН посочват, че системата на висшето образование в България е силно фрагментирана, а страната ни е сред лидерите по брой висши училища спрямо населението. В момента в България те са 52, от които 38 са държавни. "През тази академична година 13 от тях имат по-малко от 2000 студенти, в 5 са дори под 1000, а най-малкият обучава 343 студенти. Редица университети обявяват множество класирания всяка година и въпреки това трудно запълват или изобщо не успяват да запълнят свободните места", се посочва в анализа на МОН.
От друга страна, картината в България е и силно неравна. Според доклад на Световната банка от лятото средният брой студенти варира от 5385 във висше училище в Северен централен регион до 3650 в Югозападния регион, в който е и София, където са над 50% от университетите в страната. Докладът наистина препоръчва обединения на отделни университети за повече ефективност в системата и повече видимост на българските висши учебни заведения в международен план.
Като алтернатива на сливанията или възможност за комбинирани политики институцията препоръчва и да се обърне внимание на програмите във висшето образование - през последните две десетилетия в опит да привлекат повече студенти университетите са отворили огромен брой програми със спорно качество, предимно поикономика, администрация и управление и педагогика. "Техническият университет в Габрово има специалност икономика, където няма много студенти, няма и голям капацитет. Защо му е на ТУ - Габрово, да има това направление? Защото в определен момент е било популярно да се учи икономика. В момента 27 висши училища имат икономика и администрация и управление", описа за "Капитал" проблема проф. д-р Петя Кабакчиева, председател на Националната агенция за оценяване и акредитация (НАОА), която акредитира висшите училища.
Плановете на МОН за обединения
Сега МОН предлага малки висши училища със сходен и/или допълващ се профил и разположени в едно и също или в близки населени места да се обединят под общо име и да имат общо или споделено ръководство. Идеята е "шапката" да бъде юридическо лице, но съставните висши училища да запазят значителна юридическа и академична самостоятелност. Чрез новата структура те обаче ще могат да споделят преподаватели, материална база като спортни съоръжения, общежития и др., обща администрация и обслужващи звена, както и да организират обща кандидатстудентска кампания. Подобна промяна не би засегнала специализирани професионални направления или катедри.
Предложенията за реални обединения, които МОН прави пред Съвета на ректорите, са:
- Химико-технологичният и металургичен университет, Минно-геоложкият университет, Лесотехническият университет, Висшето училище по телекомуникации и пощи и Висшето транспортно училище. Заедно те биха могли да създадат Софийски университет по технологии.
- Националната академия за театрално и филмово изкуство, Националната музикална академия, Националната художествена академия и Академията за музикално, танцово и изобразително изкуство биха могли да образуват Национална академия по изкуствата.
- От ведомството предлагат и обединението на филиали на висши училища във Видин (Русенския университет) и Враца (МУ - София, и ВТУ) и създаването на образователен университет, който да обучава кадри за региона.
Всяко подобно сдружение би било доброволно, както е записано и в Стратегията за висшето образование 2021 г. - 2030 г. МОН обещава да има целево финансиране за подобни обединения.
"Целта е тези по-малки университети да споделят ресурси и преподаватели и да не дублират специалности извън специализираните профили, така че да могат да инвестират повече в образователна и научна дейност"
Николай Денков
министър на образованието пред БНР
Ще се случи ли?
Доброволният характер на тази реформа автоматично поставя пред нея много малки шансове за успех. По-рано този месец на фона на предварителните слухове за промените ректорите на някои от споменаваните като подходящи за сливане университети - като МГУ, ЛСУ и НХА, публично се обявиха против механично сливане на ВУЗ-ове. Все още не е ясна реакцията им обаче след представянето на конкретните плановете във вторник.
"Голямото предимство на обединяването е, че по-големите институции са по-видими за световната академична общност, за работодателите, за международните класации и за кандидат-студентите. Такова обединяване обаче може да се постигне по различни начини - както чрез юридическо сливане, така и с включването в мрежи и консорциуми със запазване на юридическата самостоятелност", коментира за "Капитал" по-рано през февруари ректора на СУ проф. Анастас Герджиков.
А как ще се повиши качеството на обучението?
Бюджетът за 2022 г. предвижда още 20 млн. лв. за допълнителни възнаграждения за преподавателите в университетите, но срещу реформи.
Висшите училища ще трябва да прилагат критерии и показатели в своите правилници за атестиране на академичния състав в съответствие с нова методика, която вече се разработва в МОН. В момента атестацията на преподавателите се извършва от собствените им факултети, което, разбира се, води до отлични оценки, без да е ясно какво е качеството на преподаването. Сега ще бъдат въведени общи изисквания за образователни и научни резултати, обясняват от МОН.
"Преподавателите в университетите почти не обвързват учебните програми с с националната квалификационна рамка и всеки сам си решава. Какво и как се случва на един студент е въпрос на какви са предпочитанията на преподавателите. Въпросът е все пак има ли набор от някакви умения, знания и компетентности, които един завършил ще се очаква да има, и тук нещата се пропукват", обяснява един от авторите на доклада на Световната банка пред "Капитал".
МОН планира реформи и в акредитацията на самите учебни заведения - в тях ще участват само преподаватели, регистрирани в Националния център за информация и документация (НАЦИД) и които покриват изискванията за това. Според Денков в някои ВУ в страната над 50% от преподавателите не покриват формалните изисквания. Методиката за акредитация на университетите и отделните направления в тях също е в процес на реформа от Национална агенция за оценяване и акредитация (НАОА). В момента резултатите масово са високи.
"Имаме механизми за акредитация на университетите, но друг е въпросът какво се случва при нея и дали оценките са обективни - правят се взаимни услуги, тъй като страната е малка, а оценителите са преподаватели от съседни университети, които стават взаимно зависими в оценката един на друг", обяснява за "Капитал" източник, запознат със системата. МОН предлага в бъдеще при акредитацията да се използват основно числови данни от надеждни източници за реални показатели, подобни на тези в Рейтинговата система на висшите училища, която често показва много различна информация за професионалните направления в отделните висши училища спрямо акредитацията им от НАОА.
Кой носи отговорност за качеството?
"За мен основният проблем във висшето образование е кой носи отговорността за качеството на преподаването и качеството на научните изследвания в тези университети. А дали са в една или друга структура няма особено значение", коментира за "Капитал" д-р Христомир Йорданов, изследовател във Факултет за германско инженерно обучение и промишлен мениджмънт към ТУ - София. Според него следствие от академичната автономия в българската система е, че тя се приема и като управленческа автономия. "Отговорността за цялото управление и за качеството в момента я носи ректора пред Общото събрание, тоест пред служителите на университета. Което най-малкото e странно. Повечето университети по света не процедират по този начин", добавя Йорданов.В германския модел се назначава президент на университета от министерството на образованието, за да се грижи за мениджмънта на университета, който отговаря за качеството пред министерството, тъй като получава финансиране от него. В американските държавни висши училища като Университета в Калифорния, където са UCLA, Бъркли, Университета в Сан Диего, си имат борд. Английските висши училища също имат борд. "В този борд влизат в общи линии хората, които веднъж дават парите за тази работа или са дали земята на университета и веднъж влизат хората, които имат интерес от обучението, което се провежда в този университет на така наречените кадри", обяснява Йорданов.
В България също я има идеята за настоятелство на университета, но поради липса на добра дефиниция до момента тези настоятелства нямат особен ефект за отчетност или подобряване на качеството, посочва докладът на Световната банка.