Десет дни повече учене и по-къса лятна ваканция: Какъв ще е ефектът от нов график на учебната година

Предлаганите от МОН промени едва ли ще подобрят съществено качеството на образованието, но ще осъвременят учебния календар и могат да подобрят ритъма на ученици, родители и учители

МОН предлага варианти за първия учебен ден на 1-ви и 7-ми септември.
МОН предлага варианти за първия учебен ден на 1-ви и 7-ми септември.
МОН предлага варианти за първия учебен ден на 1-ви и 7-ми септември.    ©  Велко Ангелов
МОН предлага варианти за първия учебен ден на 1-ви и 7-ми септември.    ©  Велко Ангелов

Прекарват ли децата в България достатъчно време в училище? Ако питате Министерството на образованието (МОН), то отговорът е твърдо "не" и то не само заради дистанционното обучение през последните две години. Според ведомството българските ученици учат най-малко астрономически часове в Европа от I до X клас и имат най-дългите летни ваканции. "При тази ситуация, съчетана с недостатъци в учебните програми и учебниците, не е изненадващо, че повечето ученици са все по-неподготвени и все по-неконкурентоспособни на своите европейски връстници", смятат от образователното министерство.

Така миналата седмица от МОН предложиха учениците от I до VI клас да учат 10 дни повече, с удължение на учебната година в края на юни. В същото време воденото от акад. Николай Денков министерство предлага и два варианта за по-ранно начало на учебната година на 7-и (оптимален вариант според МОН) или на 1-ви септември, като обаче тези учебни дни ще бъдат наваксани с по-дълги ваканции през учебната година.

Графикът на учебната година в България безспорно е отдавна овехтял и не е адекватен спрямо съвременния живот и нужди. Късното начало на учебната година и дългата лятна ваканция са въведени преди точно век от правителството на Александър Стамболийски и са съобразени със земеделската работа, в която децата някога са помагали. Днес нещата стоят по коренно различен начин и нужда от осъвременяване определено има.

Предложените промени обаче са по-скоро козметични и сами по себе си не биха имали особен ефект върху големия проблем на българското образование - подобряване на качеството. За да влезе българското образование и качествено в 21-ви век, е нужна сериозна преработка на учебното съдържание и програми, каквато ведомството тепърва започва. Процесът обаче ще отнеме време. От друга страна, сегашните предложения за минимално разместване на учебната година са сравнително безболезнени и ще имат малки (д)ефекти.

Допълнително учебно време

Министерството мотивира предложенията си за по-ранно начало на учебната година със сметки за общия брой задължителни астрономически часове на учениците от I до X клас - средно в България те са 7040, а за Европа - 8617 часа. В държави като Дания, Ирландия, Испания и Нидерландия пък учениците прекарват над 10 000 часа в училище. Според данни на МОН също така най-малките ученици в България учат много по-малко от връстниците си в други държави. "България е една от само три държави (заедно с Албания и Гърция), в които малките ученици излизат по-рано от големите в лятна ваканция", коментира и изп. директор на "Заедно в час" Траян Траянов.

От друга страна обаче тези данни са само за задължителните часове в училище. "Така наречената занималня всъщност е много сериозна част от самоподготовката и допълнителната възможност за извънкласни дейности, която не съм много сигурен, че е отчетена в представената оценъчна система за брой часове", казва председателят на синдиката на директорите и директор на 119 СУ Диян Стаматов.

Под въпрос е и дали системи с различно учебно съдържание и програми могат да бъдат сравнявани само на база часове. "Няма нито едно надеждно изследване, което да показва, че учебното време има значение само по себе си. Не съм много сигурна, че българските ученици прекарват най-малко време в учене - голяма част от тях ходят и на допълнителни уроци, прекарват много в подготвка на домашните вкъщи", смята Асенка Христова, изп. директор на Центъра за изследвания в образованието.

В крайна сметка МОН изчислява, че с предложените десет допълнителни учебни дни за децата I до VI клас ще се добавят малко над 700 часа учебно време до 7749 часа. Това отново е под средното за Европа. "Ако ще се търси подобрение в качеството само с добавени часове, трябва да добавим много повече. Силно се съмнявам обаче, че механичн апромяна може да донесе добавена стойност", коментира за "Капитал" Адриан Николов, икономист от Института за пазарна икономика (ИПИ), който следи образователната сфера.

По-къса лятна ваканция

Дългата лятна ваканция на българските ученици - между 108 и 79 дни в различните класове, е много старо наследство и скъсяването й е тема отдавна. Промяната би се отразила както на децата, така и на работещите родители, за които грижата за децата в дългите летни ваканции е сериозен ангажимент, а и на учителите, за които това би означавало повече натоварване и по-кратка лятна ваканция.

"Неефективният и разкъсан, особено заради изпитите през май и юни, учебен календар има нужда от цялостна рационализация, която да позволи непрекъснати периоди на учене, редовни почивки за презареждане на учители и ученици и повече учебно време", смята Траянов. Но добавя, че това трябва да е обвързано с преработка на учебното съдържание и план и вкарването им в XXI век. От тази гледна точка двата варианта на МОН, които включват преразпределение на почивни дни от лятната ваканция към учебната година, по-скоро имат резон. "Подобни промени са положителни за родителите - малко по-дългите зимни и пролетни ваканции биха им позволили да планират малко по-дълги почивки, но реформата е много дребна, за да има значително влияние върху начина, по който родителите си планират времето и отпуските", смята Адриан Николов от ИПИ.

Опакото на монетата според него е, че промяната ще донесе повече стрес за учителите, които вече са много натоварени извън обичайните нормативи. Според Стаматов обаче "самата продължителност на учебната година за голяма част от колегите не представлява проблем. По-скоро съдържанието е важно - какво се учи и как то се учи".

Кои реформи са най-приоритетни

Всички експерти, с които разговаря "Капитал", както и много други наблюдатели са единодушни, че трябва да се приоритизират други реформи в образованието, свързани с повишаване на качеството му.

"Големият проблем в образованието в момента е да се създадат условия за ефективно учене, за активно участие на учениците в учебния процес, повишаване на мотивацията и ангажираността им, подобряване на учебните програми и учебното съдържание и само тогава евентуално можем да очакваме, че повечето дни, които учениците ще прекарат в класната стая, ще имат някакъв ефект", смята Асенка Христова.

Важно е и така нареченото активно време за преподаване, измерител в международните изследвания PISA и PIRLS. Сред актуалните проблеми на образованието в Българие е, че често учителят прекарва половин учебен час в опит да овладее класната стая. Това може да се промени с повишаването на мотивацията на децата да учат - чрез интересно, достъпно и модерно учебно съдържание и активното им ангажиране в учебния час вместо само с лекции от дъската.

Най-важната реформа в българското образование, смятат експертите, трябва да е в съдържанието, програмите и методите на преподаване. "Дори добрите учители са ограничени от това, което МОН налагат като изисквания и стандарти по учебните програми", смята Адриан Николов.

Министър Денков също нееднократно е коментирал, че те са остарели, прекалено академични и сложни и се нуждаят от преглед. Вече е сформиран екип в министерството и надеждите са до 2-3 месеца да има ясна картина за проблемите. Това обаче ще е бавен процес. "Предишния път през 2014 г, когато МОН редактираха програмите, това продължи две години и половина. Свръхамбициозна и не много реалистична задача е това да бъде факт преди септември", коментира Стаматов. И посочва, че ако новите програми изискват и нови учебници, то процедурата би отнела още минимум 24 месеца.

През това време козметичната реформа за старта на учебната година и времетраенето на ваканциите навярно не би навредила, но едва ли ще повиши качеството на образованието.