Година на реформи: Ще стане ли образованието по-качествено
Екипът на министър Николай Денков има твърде много задачи пред себе си, като приоритизирането им ще е най-голямото предизвикателство
Вечерни новини
Най-важното от деня. Всяка делнична вечер в 18 ч.
С идването на новото правителство и с поемането на образователния ресор от екипа на проф. Николай Денков - един от българските учени с безспорни и международно признати постижения, в сектора се родиха и нови надежди за по-качествено и модерно образование в България. Добрите намерения обаче са едно, но образователната система има твърде много проблеми и, казано най-общо, в момента тя не предлага равен достъп на учениците до качествено обучение.
Международни изследвания като PISA показват, че българското образование е изключително неравно и страда от академична сегрегация - силните ученици се фокусират в едни училища, а слабите изцяло в други. В същото време българското образование е и изключително изостанало в методите на преподаване.
Компетентностният подход, който на практика означава децата да учат чрез практика, да работят в екип и да търсят решения на интердисциплинарни проблеми, е залегнал в законите и наредбите за образованието, но на практика отсъства от повечето класни стаи. Друг огромен проблем е подготовката на кадрите в системата - докато повишените учителски заплати спряха срива в броя на учителите, важна е и квалификацията им.
От Министерството на образованието (МОН) обещават, че фокусът на реформите през 2022 г. ще бъде именно в повишаване на качеството на образованието, като екипът на министър Денков наистина направи някои важни ходове в тази насока. В средното образование МОН представи модел, по който ще се измерва добавената стойност в образованието, започна преглед на учебните програми и учебниците и започна дискусия за удължаване и известна промяна на графика на учебната година.
Във висшето образование проф. Денков започна реформа за окрупняване и сливане на някои по-малки университети на доброволни начала, която поне на теория ще цели по-добрата им видимост и рейтинг на международната научна сцена, макар да срещна силен отпор от университетите. МОН представи и мерки за борба с плагиатството в университетите.
Задачите пред МОН са много, а основният въпросът е дали министерството ще приоритизира правилните реформи и дали правителството ще оцелее достатъчно дълго време, за да ги извърши. От тази гледна точка е важно какъв точно е планът за реформи, с който работи МОН. "МОН работи по стратегическите цели и параметри, заложени в коалиционното споразумение за управление на правителството. Работим едновременно и успоредно по всички реформи, които е възможно да бъдат започнати към момента", отговориха за "Капитал" от пресцентъра на образователното министерство на въпрос каква точно е картата за реформи оттук нататък.
Но заложените в коалиционното споразумение точки за реформа са почти 90. "Ние записахме над 80 точки по всички искания на четирите партии и оставихме дообсъждането им за по-късно, което така и не се случи. В тези точки има и вътрешни противоречия", обясни представител на една от партиите, участвал в преговорите. Така например исканията на ИТН и на БСП за два или дори само един разрешен учебник на предмет едва ли ще се случат, тъй като екипът на министър Денков е против, споделят с "Капитал" източници от МОН.
Остава да видим кои определен точки от дългия списък все пак ще се превърнат в реални реформи.
Задача 1:
Измерване на качеството
В дългосрочен план може би най-важната започната реформа от Министерството на образованието е новият модел за измерване на добавената стойност от образованието. Една от причините училищата да предлагат толкова неравна услуга е, че до този момент за "качество" в българското образование на практика нито е имало обективна мерна единица, нито пък повишаването му е било обвързано с финансирането на училищата.
През февруари МОН представи нова методика за измерване на добавената стойност в образованието, в която основен критерий ще е напредъкът, който учениците показват в края на всеки образователен етап. Той ще се оценява чрез настоящата система на национални външни оценявания и матурите след XII клас, но сравненията вече ще се правят на база сходни училища, т.е. езикови с езикови училища, професионални с професионални и т.н. Предвижда се също така да се сравняват резултатите не на един випуск спрямо предходен, а едни и същи ученици през годините - това би показало напредъка им, или т.нар. добавена стойност, която училището дава. Целта на МОН е моделът да се превърне в един от стълбовете, определящи финансирането на училищата, и по този начин то да се обвърже с качеството. Това е първа стъпка за въвеждането на единен стандарт за качество в българското образование, който да позволи и провеждането на по-нататъшни информирани с данни реформи.
Възможните препъникамъни пред тази реформа се крият в лошото качество на матурите и другите национални външни оценявания. Резултатите им не показват обективно добавената стойност на преподаването в самите училища, тъй като учениците масово ходят на частни уроци. Изпитите се променят често и не изследват едни и същи умения и компетентности, което прави сравненията между випуски, училища или дори един и същ ученик в различни етапи от образованието му трудни. Така тази реформа ще е невъзможна без качествена промяна в националните външни оценявания и матурите.
Задача 2:
Прегледът на учебните програми и учебниците
Една от точките, зад която застанаха и четирите партии от коалицията, беше необходимостта от промяна в учебните програми, така че да отговарят по-добре нуждите на XXI век. Министър Николай Денков нееднократно е коментирал, че те са остарели, прекалено академични и сложни и се нуждаят от преглед, а много от учебниците са прекалено академични и трудно разбираеми за децата. Целта на коалицията е да реформира учебните програми, така че да станат по-прагматични и да включат т.нар. компетентностен подход на практика.
В началото на март МОН започна преглед на учебното съдържание по общообразователните предмети от I до X клас, като в процеса се включват над 170 специалисти от цялата страна.
Предишната промяна в програмите създаде първи и втори гимназиален етап, като учениците избират само няколко предмета, които фокусирано да изучават в XI и XII клас. Така материалът, който дотогава се изучаваше от I до XII клас, бе синтезиран във времето от I до X клас, което кара учителите да препускат още повече в преподаването и да имат още по-малко свобода как да преподават. Очакването на министъра на образованието е преди 15 септември прегледът да даде данни за необходимите промени, което само по себе си е амбициозна цел.
Реформата на учебните програми обаче ще отнеме повече време. От МОН очакват резултати до 1-2 години. Последния път, когато те бяха променени, изготвянето реформата отне две години и половина. Написването и одобрението на нови учебници, съобразени с новите програми, може да отнеме още до 24 месеца, смята председателят на синдиката на директорите Диян Стаматов. Изключително важно е тази реформа да даде повече свобода на учителите сами да постигат заложените образователни цели - в момента учебните програми често връзват ръцете и на много добри преподаватели. Решение, предлагано в миналото от фондация "Заедно в час", е вместо един задължителен за всички модел да бъдат одобрени няколко на базата на опита на други държави, провели успешни образователни реформи, като училищата сами да могат да избират какво да следват, стига да постигат заложените от закона резултати.
Задача 3:
Квалификация и мотивация на учителите
МОН продължава да повишава заплащането на учителите, като стартовите заплати се повишиха в началото на април с 12.3% до 1415 лв. Заявената цел на министерството е учителската заплата да надхвърля с 25% средната за страната заплата като мярка за повишаване на мотивацията на учителите. Това е продължение на политиките на третото правителство на ГЕРБ, но само по себе си не е достатъчно, за да подобри качеството на образованието, както посочва и проучване на Световната банка от юли 2021 г. със заключение, че в България няма връзка между инвестираните в образованието публични средства и качеството му. От друга страна, МОН се опитва да привлече повече млади учители - по данни на ЕВРОСТАТ над половината от преподавателите в страната са на над 50-годишна възраст. Следователно мярката не е безсмислена, но трябва да бъде обвързана със смислени и успешни реформи в други части на образователната система.
Важна тема в предстоящите години ще бъде реформата на продължаващата квалификация на учителите. В момента тази система е изключително непрозрачна, тъй като няма никакъв механизъм за контрол на качеството на многобройните квалификационни курсове, а педагози разказват и за изцяло фиктивни курсове. Резултатите не демонстрират засега това да е дало резултат въпреки инвестираните около 30 млн. лв. годишно.
В края на януари пред парламентарната комисия по образование министър Денков обеща по-строг контрол върху квалификационните курсове и регистъра за тях. Също предстои разговор за програмите в университетите, които обучават педагогически специалисти, обясни тогава Денков. Все още няма яснота обаче кога тази важна реформа ще бъде представена.
Задача 4:
По-дълга учебна година
През март от МОН предложиха и няколко варианта за удължаване на учебната година с две учебни седмици през юни за учениците от I до VI клас и по-ранно начало през септември, което пък да бъде наваксано с малко повече почивни дни през учебната година. Учениците и учителите в България наистина се ползват с една от най-дългите летни ваканции в Европа, а според данни на МОН имат и най-малко официални учебни часове между I и X клас спрямо европейските си връстници.
Предложеният вариант от МОН всъщност е почти козметичен и при сегашните претоварени учебни програми не би имал особено голям ефект, дори в най-амбициозния вариант на министерството учениците пак ще имат по-малък среден брой часове от средното за ЕС. От МОН обвързват мярката с предстоящата промяна в учебните програми, макар според някои експерти по-логично би било обаче първо да се изготви планът за реформата, защото учебната програма би трябвало и да редефинира целите, които училищното образование иска да постигне, а след това да се мисли как учебното време най-добре би паснало на новата система.
Задача 5:
480 млн. лв. за STEM центрове
С прясно приетия План за възстановяване и устойчивост в българското образование предстои да влязат 480 млн. лв. европейско финансиране за изграждането на STEM центрове във всяко училище. Това е разширение на досегашна национална програма, по която такива центрове има изградени в 263 училища и представлява огромна възможност. Философията на STEM центровете е не просто за закупуване на определено количество техника или инсталацията на повече компютри в училище. Идеята е вграждането новите технологии във всички училищни процеси, като училищата ще могат сами да определят от какво се нуждаят учениците им, а преподавателите ще имат достъп до обучения и добри практики как да вградят технологиите и проектно базираното обучение в предметите си. Сред училищата, които вече са изградили собствен STEM център, има немалко примери за пълна трансформация на учебния процес и много по-висока мотивация на учениците да прилагат знанията си на практика.
По-малко идеалният вариант обаче е поради огромния мащаб на програмата (1980 училища) една сериозна част от учебните заведения просто да я възприемат като финансиране за попълване на технологичните си нужди. Училищата, участвали досега в националната програма, са го правили на конкурентен принцип на базата на визия, която искат да реализират. МОН трябва да инвестира сериозно в мащабна информационна кампания за ползите от вграждането на STEM подхода в цялостния учебен процес и в необходимостта инвестицията да се фокусира и в целеви обучения на преподавателските екипи, за да не се превърне това в гигантска инвестиция в още компютърни кабинети.
В началото на февруари МОН сподели идея за сливане на университети в образователни консорциуми, на която обаче редица ректори се опълчиха, въпреки че е доброволна, а не задължителна. Целта е повече ефективност и по-добра видимост на българските висши учебни заведения в международен план. Или както отбелязва министър Денков, при правилно обединение Софийският университет, който в момента е единственият български университет в топ 1000 в света, може да влезе в топ 500, дори в топ 300 на световната класация.
МОН предлага малки висши училища със сходен и/или допълващ се профил и разположени в едно и също или в близки населени места да се обединят под общо име и да имат общо или споделено ръководство. Идеята е "шапката" да бъде юридическо лице, но съставните висши училища да запазят значителна юридическа и академична самостоятелност. Чрез новата структура те обаче ще могат да споделят преподаватели, материална база като спортни съоръжения, общежития и др., обща администрация и обслужващи звена. МОН представят мярката като доброволна и с много варианти за постигането й, но въпреки това редица ректори на по-малки университети като УАСГ, Лесотехническия и други се оплакват, че образователното министерство се опитва да ги окрупни насила. Работна група трябва до края на юни да избистри концепцията за обединяването.
Реформата във висшето образование обаче не се ограничава само до сливанията, тя цели и много по-високи и ясни изисквания за акредитацията на висшите учебни заведения, с които да се въведе някакъв стандарт за качество на преподаването и научната дейност, както и при атестацията на отделните преподаватели. Извън това МОН представи и реформа за плагиатството във ВУЗ-овете, което представлява огромен проблем за българската наука. До момента единствено трудовете за напредък в академичното развитие (например от доцент към професор) подлежат на проверка за плагиатство. Сега тя ще важи за всички научни трудове в академичната среда, каквато е практиката на Запад от десетилетия.