Защо корабокрушират външните оценявания в образованието

Нашумелите казуси "Какво е пожарникар" в матурата след 4-ти клас и преразказът на "Талисманът" в матурата след 7-и са симптоми на по-голям проблем с външните оценявания

Матура след 7-и клас, 2019 г. Снимка: Диян Стаматов 119 СОУ
Матура след 7-и клас, 2019 г. Снимка: Диян Стаматов 119 СОУ
Матура след 7-и клас, 2019 г. Снимка: Диян Стаматов 119 СОУ    ©  NA
Матура след 7-и клас, 2019 г. Снимка: Диян Стаматов 119 СОУ    ©  NA
Темата накратко
  • Преразказът на спорния разказ "Талисманът" в матурата след 7-и клас за пореден път хвърли светлина върху недостатъците на системата на външните оценявания.
  • Функцията на тези тестове да създават ясна картина на ситуацията в образованието отдавна не работи.
  • Образователната система трябва да се възползва от външни експерти, за да имат тези изпити истинска стойност.

Всяка година националните външни оценявания (НВО) след 4, 7, 10 и 12 клас причиняват вълнения, но в последните две седмици емоциите в социалните мрежи бяха по-високи от обичайно заради абсурдни задачи в матурите. Изпитът по български език и литература след 4 клас произведе "новината", че 88% от учениците не знаят какво е пожарникар. Оказа се обаче, че отвореният отговор дава 0 точки, ако ученикът напише "човек, който гаси пожари", без да включи понятието "професия", което разяри родителите. Във вторник на матурата след 7 клас пък децата преразказваха разказа на варненския писател и учител по рисуване Красимир Бачков - "Талисманът". Текстът обективно няма качества - той е еднопластов, стереотипен и лошо написан, а личността на автора е, меко казано, спорна и това предизвика лавина от недоволство.


Благодарим Ви, че чететете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.

За да видите статията, влезте в профила си или се регистрирайте.

Всеки потребител може да чете до 5 статии месечно без да има абонамент за Капитал.

Четете неограничено с абонамент за Капитал!

Възползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент

1 лв. / седмица за 12 седмици Към офертата

Вижте абонаментните планове
Темата накратко
  • Преразказът на спорния разказ "Талисманът" в матурата след 7-и клас за пореден път хвърли светлина върху недостатъците на системата на външните оценявания.
  • Функцията на тези тестове да създават ясна картина на ситуацията в образованието отдавна не работи.
  • Образователната система трябва да се възползва от външни експерти, за да имат тези изпити истинска стойност.

Всяка година националните външни оценявания (НВО) след 4, 7, 10 и 12 клас причиняват вълнения, но в последните две седмици емоциите в социалните мрежи бяха по-високи от обичайно заради абсурдни задачи в матурите. Изпитът по български език и литература след 4 клас произведе "новината", че 88% от учениците не знаят какво е пожарникар. Оказа се обаче, че отвореният отговор дава 0 точки, ако ученикът напише "човек, който гаси пожари", без да включи понятието "професия", което разяри родителите. Във вторник на матурата след 7 клас пък децата преразказваха разказа на варненския писател и учител по рисуване Красимир Бачков - "Талисманът". Текстът обективно няма качества - той е еднопластов, стереотипен и лошо написан, а личността на автора е, меко казано, спорна и това предизвика лавина от недоволство.

Тези казуси обаче са просто симптом на по-мащабен и дългосрочен проблем с националните външни оценявания, които се явяват едновременно диагностика на системата, инструмент за селекция, а скоро ще бъдат и база за оценка на качеството на средното образование. В същото време те са лошо проектирани и трудно сравними във времето. Това вреди не само на учениците, но и на цялата образователна система, която не може да изпълнява заложените си цели заради некачествени данни. А от това страдат всички, защото системата на образованието е най-силният инструмент за изравняване на социално-икономическите неравенства и на устойчиво развитие на икономиката и се нуждае от всяка възможна подкрепа.

Казусът с "Талисманът"

"Този текст за съжаление задълбочава съществуващите вече в българското общество стереотипи - дискриминацията, усещането за заучена безпомощност. Неща, които не трябва да валидираме, се валидират чрез този текст", обяснява Нели Колева, ръководител на екип "Стратегически партньорства" във фондация "Заедно в час", пред "Капитал". Тя посочва, че учениците са свикнали произведенията в матурата да са част от установения литературен "канон" и че включването на лоша литература в изпита я легитимира чрез сравнението с текстовете от минали години.

"Талисманът" на Красимир Бачков е взет от банката на МОН за непознати текстове. От пресцентъра на министерството обясниха, че текстовете, писани за тази библиотека, трябва да покриват следните конкретни параметри:

  • Препоръчителен обем до 650 думи.
  • Класическа композиция, ясна сюжетна линия.
  • Две-три (не особено сложни) описания - може да са на хора, природни обекти, предмети...
  • Кратък диалог/диалози
  • Отсъствие на редки/архаични думи или термини, които могат да затруднят възприемането.

"Непознатият текст за преразказ на изпита в 7 клас няма за цел да възпитава у децата литературен вкус - това се прави чрез изучаваните произведения в учебната програма. Той трябва да отговаря на посочените вече критерии и да проверява езиковата култура и способността на децата в тази възраст да предават ясен сюжет", отговориха на въпрос на "Капитал" от пресцентъра на МОН. "Освен това конкретният разказ учи на емпатия, съпричастност и взаимопомощ, показва как благотворителността може да спаси живот, защото е очевидно, че не талисманът, а събраните чрез концертите на ученическия оркестър пари за лечение са помогнали на героинята да оздравее", се впускат в собствен литературен анализ експертите на МОН.

Това виждане за съдържанието на текста очевидно не се споделя от много родители. Важно е учениците да се сблъскват с добри литературни примери, преминали и през ценностна проверка, и да не бъдат легитимирани лоши такива.

Валидиращият ефект на текста е виден и от публикациите на автора Красимир Бачков. "Днес на матурите по БЕЛ се падна мой разказ. За разлика от писателите - храненици на Сорос, които са вечно в прожекторите и новините, и аз получих своето признание!", коментира той от профила си във Facebook. Бърза проверка в социалните мрежи и гугъл показва, че авторът е защитник и на още ред конспиративни тези: "сатаната" САЩ, световната конспирация на СЗО, джендърите и още, което допълнително възмути социалните мрежи. От МОН отказаха да коментират "нечии лични емоции" и обясниха, че подборът на автори за "банката" с непознати текстове изисква да имат "предишен опит в кратките художествени форми - разкази, новели".

Добри намерения, слабо изпълнение

Преди матурите и външните оценявания министърът на образованието Николай Денков обяви, че тази година на изпитите ще има много повече въпроси, изследващи функционалната грамотност на учениците, по примера на международния изпит PISA, който се фокусира именно върху този аспект от образованието.

Може би единственото достойнство на текста, върху който работиха седмокласниците във вторник, е, че сюжетът му наистина е лесен за предаване, а задачата на изпита все пак е преразказ. От това следват други въпроси обаче. Каква функционална грамотност - умението на учениците да прилагат наученото в реални ситуации и качествено да анализират информация - измерва обаче тази задача? "Не е лошо, че децата не познават текста, че този път не са получили отговор на литературен въпрос "какво е искал да каже авторът". Оттук нататък обаче започва серия от проблеми", смята Колева.

Дори абстрахирайки се от ниското му качество, не е ясно как този текст работи за функционалната грамотност - за учениците е важно да могат да извличат информация, а не просто да я възпроизвеждат.

Проблем, който добре личи и в казуса с пожарникарите в матурата след 4 клас, е формулирането на въпросите. Ако изпитите бяха апробирани качествено по международните стандарти, въпрос, който 88% от учениците грешат, щеше да бъде премахнат като лошо формулиран още при оформянето на изпита, смята изпълнителният директор на Центъра за изследвания в образованието Асенка Христова. "Бих казала, че въпросът за пожарникаря в четвърти клас показва известно аналитично мислене в правилния отговор, който повечето деца са дали, но МОН им казва "всеки път когато вие проявите нещо друго и различно от единствената рамка, то ще бъде наказано". Логиката върви в обратна посока", коментира Колева.

"Тестове за външно оценяване, особено такива "с висок залог", не се правят, като се трупат някакви въпроси и текстове в "библиотека" (банка)", смята Христова. За да имат реална стойност тези изпити, при изготвянето им трябва да бъдат приложени разнообразни методи на психометричен анализ на отговорите, на структурата на теста и редица други фактори, с които да се валидира дали тестът наистина изследва уменията, за които пита и дали този тест има статистическа стойност. С други думи - дали може да бъде използван като реален инструмент за диагностика на образователната система или дори на това къде са дефицитите на определено дете. "Ако беше направено всичко това, щяхме да спестим една седмица дебати за злополучния въпрос за пожарникаря. Или за странния текст за преразказ. А ако го правим всеки път както трябва, вероятно ще започнем да измерваме истинските знания и умения на децата - не за да ги "стимулираме" да учат за изпит, не да ги "награждаваме" и "наказваме", не да симулираме "подобрение", а за да може образователната система да им даде това, което следва да им даде", коментира Христова.

Изключително натоварени с функции изпити

Лошото качество на външните оценявания е дългосрочен проблем на образователната система. До момента тези изпити не изпълняват нито една от функциите си добре, защото са натоварени с прекалено много очаквания. От една страна, външните оценявания трябва да са диагностика на системата - да предоставят точни данни къде са проблемите и върху какво трябва да се работи. Това реално не се случва, защото изпитите в различните етапи не са сравними един с друг, а много често поради постоянната смяна на точкуването и рубриката дори едни и същи изпити в поредни години не са сравними помежду си.

Диагностичната им функция допълнително се влошава от втората задача на оценяванията - изпитите след 7, 12, а понякога и след 10 клас се ползват за селекция на учениците в по-нататъшния им образователен етап. Това превръща външните оценявания в изпити с много висок залог - дали ученикът ще отиде в "елитна" гимназия, дали ще бъде приет в добра университетска специалност. "Нашата образователна система реално измерва способността на родителите да компенсират дефицитите й. Не друго. Тези ученици, които се справят добре, повечето време ходят на уроци", коментира Колева. И тъй като много ученици ходят на частни уроци, изпитът не може да измери какви са проблемите на училището, защото не е ясно какво е научено в него и какво извън.

МОН планира да базира и оценката си на добавената стойност на образованието на същите тези външни оценявания и по този начин да решава не само кои училища се справят добре и кои не, ами и как това да влияе на финансирането им. Обвързването на финансирането с качеството е изключително важно, но не и когато основата за това е толкова нестабилна.

Какво е решението?

Националните външни оценявания не могат да изпълняват функциите, с които са натоварени, без промяна. За да се случи тя обаче, МОН трябва много ясно да дефинира какви са модерните цели на образователната система, да обучи учителите и директорите в това да реализират тези цели в класната стая и да нагласи системата за контрол и диагностика, каквато трябва да бъдат тези изпити спрямо тези вече проведени реформи.

"Ние искаме след 10 години да няма разлика между кварталните училища, селските и тези в центъра на София. Искаме учениците да получават всичко, което трябва да знаят, в рамките на учебния процес. Искаме да имат добре развито аналитично мислене, да различават фалшивите новини от истинските. Това е визия. Може да стане по много различни начини, но със сигурност не е директен пътят, ако нямаш идея каква трябва да бъде крайната цел", заявява Нели Колева от "Заедно в час". Системата трябва да реши какво целят тези външни оценявания - да бъдат диагностичен инструмент с нисък залог за бъдещето на учениците или инструмент за селекция в по-нататъшен етап с висок залог. Но не могат да бъдат и двете.

А колкото до нелепите въпроси, които се появяват от време на време в матурите - редно е да се впрегне експертният потенциал в широката образователна система извън МОН чрез кръгли маси и разговори с организациите на гражданското общество, така че НВО реално да вършат работа за системата и за децата.

Все още няма коментари
Нов коментар

Още от Капитал