Успяват ли модерните училища да променят българското образование

Стъпките към подобряване на образователните модели и въвеждане на иновации са налице, но държавата трябва да превключи на по-бърза скорост

Първият учебен ден за новата учебна година е днес, а с него идват и новите тревоги за системата на българското образование
Първият учебен ден за новата учебна година е днес, а с него идват и новите тревоги за системата на българското образование
Първият учебен ден за новата учебна година е днес, а с него идват и новите тревоги за системата на българското образование    ©  Велко Ангелов
Първият учебен ден за новата учебна година е днес, а с него идват и новите тревоги за системата на българското образование    ©  Велко Ангелов
Темата накратко
  • Новите образователни модели подобряват средата плавно, а резултатите са видими.
  • Частното образование успява да изпревари държавното по темпове на нововъведения и иновативни подходи.
  • "Монтесори", иновации и STEM са началните фази на промяна, които се утвърждават.

Новата учебна година започна, а с нейното начало пак се събуждат въпросите и тревогите за качеството на образователната ни система и каква работа върши тя на своите клиенти - децата, техните родители и на обществото.


Благодарим Ви, че чететете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.

За да видите статията, влезте в профила си или се регистрирайте.

Всеки потребител може да чете до 5 статии месечно без да има абонамент за Капитал.

Четете неограничено с абонамент за Капитал!

Възползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент

1 лв. / седмица за 12 седмици Към офертата

Вижте абонаментните планове
Темата накратко
  • Новите образователни модели подобряват средата плавно, а резултатите са видими.
  • Частното образование успява да изпревари държавното по темпове на нововъведения и иновативни подходи.
  • "Монтесори", иновации и STEM са началните фази на промяна, които се утвърждават.

Новата учебна година започна, а с нейното начало пак се събуждат въпросите и тревогите за качеството на образователната ни система и каква работа върши тя на своите клиенти - децата, техните родители и на обществото.

Свикнали сме с клишето, че българското образование е лошо, но за разлика от други проблемни сектори, като съдебната система или корупцията в държавното управление, в училищата, макар бавно и плахо, всъщност има промяна. Нейните знаци се виждат в появата на все повече иновативни образователни модели и тенденции, както в държавните, така и в частните училища.

Инициативите за промени идват, както от Министерството на образованието и науката, така и от самите родители, които в стремежа си да осигурят най-доброто образование за децата си задействат механизма на търсенето и предлагането. Търсенето на по-добри алтернативи, модели и възможности, предполага и увеличаване на предлагането, каквото всъщност се наблюдава.

Процесът е много далече от крайната си цел - да има образование, адекватно на XXI век, в който животът и работата на хората е драматично различна от тази преди десетилетия, когато е заложен сегашният модел, по който учат децата.

Образованието като инвестиция

"Ако мислите за един ден напред - вземете си храна. Ако мислите за една година напред - посадете дърво. Ако мислите за сто години напред - образовайте децата си", гласи китайска поговорка.

Осъзнаването на важността на образованието и инвестицията в него е процес, който също се движи бавно в българското общество. Част от българските родители тръгват по трудния път за избор на училище - държавно или частно, и модел на образование за своите деца, а други все още избират най-лесният и чисто логистично близък вариант за училище.

Инвестицията в частно образование в България вече е избор за голяма част от родителите по няколко причини.

"Добрите частни училища дават не само чудесно образование, но и решават на родителите много проблеми и затруднения. Успяват да тушират големия стрес от образователната ни система или поне той да не се усети в семействата", сподели за "Капитал" Йорданка Благоева (Данибон), която поддържа сайт и блог за частното образование в България.

Според нея предимствата на частното образование са повечекакто за децата, така и за родителите, а не на последно място и за учителите.

"Има много хубави държавни и общински училища, но държавата ги задушава. Твърде много се меси в детайлите, а трябва да се фокусира върху сериозни проблеми за решаване: учи се на две смени (следователно трябват нови сгради), класовете са по 26 души, чуждите езици не се учат достатъчно добре (с В2 се завършва езикова гимназия, а в частните училища с такова ниво са в 5 клас), часовете по български език и литература и по математика не достигат, за да се подготвят учениците за НВО и матурите", смята Данибон.

Етикетът "Иновативно училище"

За част от държавните училища в България моделът "Иновативно училище" се превръща във водеща причина за избор от родителите. Привлечени от идеята за промяна на модела, те започват да търсят и разглеждат училища с подобен профил.

По последни данни на МОН от публикувания списък на страницата на ведомството 542 от всички 1948 училища в страната са иновативни. Броят има расте с всяка изминала година, а критериите за взимането на етикета са регламентирани в Наредба 9, според която "за иновативни се определят училищата, които извършват целенасочена, планирана и контролирана промяна чрез въвеждане на иновативни практики, с които се решават организационни и съдържателни проблеми в образователния процес".

В същата наредба са описани и дейностите, които следва да изпълняват училищата, за да бъдат определени като иновативни.

На теория идеята сама по себе си изглежда чудесна и е пряка стъпка към подобряване на системата. "Появата на иновативните училища в България е позитивна тенденция", сподели за "Капитал" ас. д-р Лъчезар Африканов, който е преподавател в Нов български университет в сферата на образователното лидерство. "Глобалната идея да се насърчат държавните училища да разсъждават и действат в посока на въвеждане на иновации в образователните модели е чудесна, ако изпълнението на идеята е качествено", споделя д-р Африканов.

На практика обаче се оказва, че МОН издава сертификат за иновативно училище на базата на защитен иновативен проект, който обхваща малка част от образователния процес в конкретно училище. Това са така наречените иновативни паралелки, които обикновено са една или две за всяко училище. Така иновативният проект не обхваща цялото училище и достъп до иновативен процес на образование в училищата, които имат статут на иновативни имат само децата, които учат в конкретните паралелки.

"Концентрирането на добри учители, с добри методи на образование в паралелки с деца, които постигат добри резултати, не означава автоматично, че училището е иновативно, защото в него може да има и паралелки с изключително лоши резултати", посочва Лъчезар Африканов.

Иновативната посока в образованието всъщност започва още с въвеждането на нови методи в началното и предучилищното образование в България. Пример в тази посока са стартиращите "Монтесори" паралелки за начален етап в няколко общински държавни училища в страната.

Моделът работи от 2017 г. след създаването на първата "Монтесори" паралелка в общинското училище в Железница. Сега в страната има 8 такива паралелки - 6 в Пловдив, една в София и една в с. Орешак, където се обучават деца предимно от ромски произход.

"Всъщност това стана възможно и се случи именно благодарение на промените в закона за образованието и позволеното от него въвеждане на иновативни методи на преподаване в българските училища", сподели за "Капитал" Деси Стоева, която е "Монтесори" обучител и създател на първата "Монтесори" детска градина.

Като много положителна стъпка в посока на промяна на модела на образование и въвеждане на иновативност и креативност Деси Стоева още определи, създаването на "Монтесори" магистърска програма в Софийски университет, която за момента е единствената в България, но пък е стъпка към подкрепата на иновативните образователни подходи. "Ето това е посока, в която може да се насочат повече усилия от страна на държавата, за подкрепа и създаване на такива програми за обучения на иновативни образователни специалисти", посочи още Стоева.

Висок стандарт или високо качество

Моделът на одобрение на иновативните училища сам по себе си ги превръща в училища с високи стандарти, които отсяват най-добрите ученици, с най-добър произход, вместо в училища с високо качество, където да се обучават ученици с всякакъв произход. Това е проблем, защото така се създават различни класи образование, което засилва разделението в обществото.

Високото качество на образование предполага програми, фокусирани върху учениците, а високият стандарт на училищата предполага специални програми. Училищата, които претендират за висок стандарт, обикновено наемат най-добрите учители. За своя сметка училищата, които залагат на високото качество, се стремят към изграждане на екип от учители, обединени около мисията за качествено образование.

Не на последно място предопределяйки високия стандарт, училищата създават съревнователния модел сред учениците, вместо изграждането на умения за учене. Така се появява и разделението на държавните училища на "елитни" и не толкова "елитни", като има примери за "елитни" училища, които не са иновативни.

В системата на частното образование високо качество невинаги означава висок стандарт и идеята за елитарност се постига основно чрез модела и спецификата на образование в тях. "При повечето успешни частни училища често в основата е човек, който има хъс да направи всичко да е перфектно. Много от най-успешните частни основни училища са инициатива на буден родител и/или учител, който знае как стоят нещата в държавното образование и иска да направи училище, в което всичко да е отлично - и материалната база, и преподавателският екип и постиженията на учениците", посочва Данибон.

Отварянето на учителската професия към мотивирани да преподават хора от други сфери, повишаването на качеството на подбора и подготовката на учителите и полезната продължаваща квалификация също подобряват процесите в страната, но те трябва да вървят и с истинска свобода за преподавателите. Свобода да разгърнат потенциала си, да изберат адекватни за техните ученици методи и програми, да изпробват нови стратегии за учене. А в тази си свобода те трябва да бъдат подкрепени - от родителите, от експертите в системата на образованието, от ментори и наставници, от обществото като цяло, а не поставени в постоянен страх от критика.

"Най-добрите подобрения в образователната система се раждат от вътрешния обмен между учителите, а не от външни експерти", смята д-р Африканов.

STEM - стъпка напред

В национален мащаб и под ръководството и управлението на МОН в България действа и национална програма за "Изграждане на училищна STEM (Science, Technology, Engineering, Maths - Наука, Технологии, Инженерство, Математика) среда". Тя има за цел да да повиши интереса на учениците и техните постижения в областта на науките и технологиите, като подкрепи създаването на училищни центрове с фокус върху STEM.

За финансиране по програмата могат да кандидатстват всички държавни и общински училища, които се намират на територията на Република България, а до момента одобрение са получили 560 училища, като пълният списък на кандидатствалите може да бъде открит на страницата на програмата. Има държавни училища, в които се съчетават едновременно и двата елемента - проект за иновативност и изграден STEM център, което наистина разширява фокуса и подобрява модела.

Пътят към добрия избор

Пред родителите стои трудният път за избор на училище и модел на образование като той е многоцветен и различен с множеството класации и категоризации на училищата съобразно различните критерии за подредба. Класациите и на държавните, и на частните училища основно стъпват върху постигнатите резултати от националното външно оценяване и зрелостните изпити.

Реално обаче предаването от уста на уста и споделянето на добър опит и практики дават значително по-добър резултат при избора. А основното е добрият анализ на всички фактори, определящи едно училище като добро.

При всички случаи училища, в които преплитането и съчетаването на иновативен етикет с наличието на STEM център, участват в асоциацията на Кеймбридж училищата или прилагат програмите на "Джуниър ачийвмънт в България", предлагат възможност поне една от изброените методики да засегне детето и то да получи малко по-различно образование. Това, разбира се, не е гаранция за успех - понякога се случва, въпреки всички тези етикети, някои училища да са сериозно повредени от мениджмънта си.

За да продължи тенденцията към подобряване на образователния модел и въвеждане на иновативни подходи, трябват усилия, ангажименти и разбиране на потребностите на новото време. Това не е само работа на държавата или МОН, а на всички, които имат отношение към системата на образованието - родители, учители, деца и обществото като цяло.

Класациите от оценките може и да не са добра основа за взимане на решение в кое училище да учи дадено дете, но от тях може да се направи един притеснителен извод. По данни на Министерството на образованието и науката (МОН) в 27 училища от 950, в които се е провел зрелостен изпит в България, средният успех на матурата е точно слаб 2.00. Всъщност това означава, че нито един ученик в тях не е издържал успешно зрелостния изпит и няма да получи диплома за завършено средно образование.

Представете си тази статистика в болниците например - в 27 болници 100% да са смъртните случаи, или пък в 27 държавни учреждения 100% от служителите да не работят изобщо. Иначе казано, 6455 деца, или около 15% от всички завършващи средно образование в страната, нямат необходимия минимум от знания по български език.

И ако на ниво иновативни училища има видима промяна, подобрение в проблемните училища практически няма. Това, за съжаление към момента не говори добре за системата, а действия за реална промяна не се забелязват, въпреки крехките усилия на няколкото служебни и редовни правителства.

Не само резултатите от зрелостните изпити, а и международни изследвания като PISA показват, че българската образователна система като цяло продължава да има твърде много проблеми и основното - тя не предлага равен достъп до качествено образование.
1 коментар
  • Най-харесваните
  • Най-новите
  • Най-старите
  • 1
    kosuma avatar :-|
    Ме
    • - 1
    • + 1

    Подобни статии показват колко далеч сме от реалните проблеми в нашето образование. А проблемите са простички : -демотивирани учители и ученици,
    -дете не може да получи прилично образувание,ако не ходи на частни уроци и родителите не плащат допълнително (обикновенно пак на същите учители от училището на детето)
    -трудна реализация на пазара на труда

    Нередност?
Нов коментар