Новият брой:
Образованието: Лунната мисия на България

Интересът към учителската професия расте, но това не води до по-добро образование

Системата произвежда учители, които са повече от достатъчно като брой, но не успяват да предложат необходимото качество на обучение

Правителството на Бойко Борисов увеличи ударно заплатите на учителите и представи това като образователна реформа
Правителството на Бойко Борисов увеличи ударно заплатите на учителите и представи това като образователна реформа
Правителството на Бойко Борисов увеличи ударно заплатите на учителите и представи това като образователна реформа    ©  Николай Дойчинов
Правителството на Бойко Борисов увеличи ударно заплатите на учителите и представи това като образователна реформа    ©  Николай Дойчинов
Бюлетин Вечерни новини Вечерни новини

Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"

Темата накратко
  • Анализ на "Заедно в час" показва слабостите в системата за подготовка на кадри за образованието.
  • Неадекватният подбор и нереалното обучение в университетите са в основата на липсата на качествени учители.
  • Нужни са промени в няколко посоки, които да отговорят адекватно на нуждите на системата.

Преди няколко години страните от Централна Европа, като например Словакия, започнаха да отчитат, че част от емигриралите през годините се завръщат обратно. Анализът на този тренд показа, че има три основни причини това да се случва - повишаването на доходите, по-високото ниво на здравната система и сравнително качествено образование. Първите две се отнасят към качеството на живот на самите хора, които взимат решение да се върнат, а последното - за децата им.


Възползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент

2 лв. / седмица за 12 седмици Към офертата

Вижте абонаментните планове
Темата накратко
  • Анализ на "Заедно в час" показва слабостите в системата за подготовка на кадри за образованието.
  • Неадекватният подбор и нереалното обучение в университетите са в основата на липсата на качествени учители.
  • Нужни са промени в няколко посоки, които да отговорят адекватно на нуждите на системата.

Преди няколко години страните от Централна Европа, като например Словакия, започнаха да отчитат, че част от емигриралите през годините се завръщат обратно. Анализът на този тренд показа, че има три основни причини това да се случва - повишаването на доходите, по-високото ниво на здравната система и сравнително качествено образование. Първите две се отнасят към качеството на живот на самите хора, които взимат решение да се върнат, а последното - за децата им.

България на етапа не може да се похвали с особен успех в нито една от тези три области, като че ли най-трудно се дефинира каква трябва да е промяната в образованието.

Преди няколко години правителството на Бойко Борисов увеличи ударно заплатите на учителите и представи това като образователна реформа. Сега, няколко години по-късно, ще вижда, че това е било крайно недостатъчно. Заплатите на учителите, разбира се, не трябва да са ниски, но само увеличението доведе до по-голям наплив към тази професия, но никакво увеличение в качеството на услугата, която те предлагат. Едно изследване на експерти от неправителствената организация "Заедно в час" дава ясна представа за отговорите на въпросите относно количеството на учителите в образователната система в България и качеството на тяхната работа.

Учителите според статистиката

Според анализ и проучване на екип от "Заедно в час", който те предоставиха за "Капитал", за последните 6 години броят на студентите по педагогика е нараснал с 42%. На пръв поглед това означава, че не трябва да има недостиг на учители в системата на образованието. "Ако обаче направим един по-внимателен поглед върху данните и ситуацията, ще видим, че се разкрива и друга картина", казва Петко Иванов, който е ръководител "Технологии, операции и маркетинг" в "Заедно в час".

В България има 12 университета, които предлагат обучение по педагогически специалности. А според анализа на Петко Иванов на фона на намаляващия брой студенти в българските университети за последните 9 години делът на студентите по педагогика се е увеличил от 7.2% до 12.6% от от общия брой студенти. Това на практика означава, че всеки осми студент учи за педагогическа правоспособност. "Ако тенденцията се запази, на година между 7 и 9 хил. души ще придобиват правоспособност за учители", смята Иванов. В момента по официални данни на НСИ в образователната система има 90 хил. действащи педагози (включително педагози в професионалните гимназии и предучилищното образование).

Друг анализ на "Заедно в час" показва, че недостиг на учители през последните две години няма (освен по предмети като математика, информатика и природни науки). Това обаче за съжаление не означава, че в училищата влизат хора с достатъчно знания и умения, които да помогнат на учениците да постигнат високи резултати.

Защо е толкова привлекателно да си учител

Причините за този наплив и желание за усвояване на учителската професия са ясни. В голямата си част те се коренят в значителното нарастване на възнагражденията на учителите до степен, в която според Иванов, в 23 от 28 области в страната минималната заплата на учителите е по-висока от средната за областта.

В същото време последната анкета на синдикат "Образование" към КТ "Подкрепа" показва, че учителите са в готовност за протести, митинги и ефективни стачни действия при липса на увеличение на учителските заплати в бюджет 2023. Според анкетата готовност за участие в протестни действия и митинги имат близо 65% от запитаните, а над три четвърти от запитаните искат увеличение на заплатите с 20%.

Друга вероятна причина е разкриването на педагогически специалности в университетите, в които в последните 10 години има разкрити 102 нови педагогически специалности.

И не на последно място по значение, което е и най-тъжната причина за избор да се превърнеш в преподавател, са ниските "или по-точно никакви критерии за прием", посочва експертът. "В повечето специалности е достатъчно да си платиш семестриалната такса и те записват, а в определени специалности има стипендии или няма семестриални такси. Университетите приветстват това, защото повишеният интерес към учителската професия и разкриването на нови специалности и места означава повече приходи за тях", казва Иванов.

Още числа

През последните 8 години броят на учителите в начален етап нараства от 14.6 хил. до над 22.4 хил., или това е ръст над 53%. Основната причина за това не е нарастващият брой първокласници (дори напротив, той намалява всяка година), а въвеждането на така наречената ЦОУД (Целодневна организация на учебния ден - занималня) в почти всички училища в страната.

Ако погледнем общата бройка на педагогическия персонал, той нараства от 57.7 хил. през 2014 г. до 67.6 хил. през 2021 г., или със 17%. В същото време броят учащи намалява от общо 746 хил. до 710 хил., или с около 5%.

"Правейки простата сметка, ще видим, че през 2014 г. средно на един учител са се падали 10.5 деца, а през 2021 г. по 8.2 деца", посочва Петко Иванов.

Количество не е равно на качество

Увеличеното количество на учителите в системата на образованието всъщност не решава проблема с качеството на услугата, която предлага българското образование. Освен това съществува и друг проблем в системата и той е в невъзможността й да задържи произведените вече кадри. Това е проблем, който е поставен за решение дори в стратегическата рамка за развитие на образованието за 2021 - 2030 г. на Министерството на образованието. Именно една от приоритетните оси, заложени в нея, е създаването на мотивирани и креативни учители.

Според стратегията на МОН това ще се случи чрез "прилагане на политики за реформиране на образователния процес в педагогическите специалности, за усъвършенстване на продължаващата квалификация и за устойчиво обезпечаване на образователната система с педагогически специалисти, като се наблегне на мерки, свързани с неравномерното разпределение на учители в страната". Подкрепата за младите педагогически кадри е била заложена от министерството и в предходната стратегия за развитие за 2014 - 2020 г. Какво се е променило за този период и в каква посока е промяната обаче е въпрос с недобър отговор.

"Като най-ясен пример ще посоча, че според доклад на Световната банка (с данни на МОН) от новоназначените учители през 2016 г. след третата година остават да преподават само 10%", казва Петко Иванов. Това според него означава нов проблем, при който държавата създава свръхпредлагане на учители, които след това не успява да задържи в системата, за да предложи качествен модел на образование.

"Публична тайна е, че университетите не подготвят добри учители. Това се вижда ясно от процента на новоназначени учители, които остават в училище след първата, втората и третата година. Студентите (които са приети без подбор в университета) влизат в училище без достатъчно практическа подготовка и с грешни нагласи. В комбинация с недостатъчен капацитет за качествена подкрепа през първите им години това води до несправяне и бързо отказване от учителската професия", споделя още експертът.

Уникалното в случая е липсата на стратегия за увеличаване на качеството на учителите и техните бройки на места, на които наистина има нужда. Хиляди студенти, завършващи НУП (начална и училищна педагогика) и други изцяло педагогически специалности, остават без място в училище и без трансферими знания и умения на пазара на труда. "А всичко това се случва за сметка на нашите данъци и субсидии в посока да се увеличава броят студенти", е мнението на Иванов.

Каква е правилната посока

"В България на практика липсва процес за подкрепа на новоназначени учители. Това води до напускане на професията от онези, които се чувстват неподготвени да се справят с предизвикателствата в училище", посочват от "Заедно в час". Този процес според тях може да бъде променен в положителна посока чрез ефективно наставничество на новоназначените учители, което пък от своя страна да бъде постигнато чрез инвестиция в подобрение на капацитета на самите наставници.

Инициатива в тази посока провеждат вече 11 години самите "Заедно в час" чрез своите менторски програми за подкрепа и според тях това е доказано ефективна практика за задържането и мотивирането на новоназначените учители. В момента "Заедно в час" участва в международния проект NEST, който обучава експерти от РУО (Регионално управление на образованието) по иновативна програма за наставници на новоназначени учители.

На същото мнение е и държавата в лицето на МОН, които залагат същите мерки в своята стратегия за следващите години до 2030, където те също посочват подкрепата "на новопостъпващи педагогически специалисти в институциите от системата на предучилищното и училищното образование и прилагането на политики за мотивиране на завършващите педагогически специалности да започнат работа в малки населени места с недостиг на учители" за своя цел. "Реализирането на политики за връщане в системата на образованието на специалистите с професионална квалификация "учител", които в момента не работят в системата", също е записано като част от новата стратегия за подобряване на образователните процеси в страната.

На второ място следва да се обърне внимание на университетите и подготовката, която те дават за формирането на бъдещите преподаватели. "Причините за ниското качество на работата на част от учителите започват още от университета. Педагогическите програми на висшите училища в голямата си част са остарели, практическата подготовка е кратка и неефективна и студентите рядко се сблъскват с реални казуси от класни стаи. Има нужда от промени в учебните програми и правилниците на висшите учебни заведения", посочва Петко Иванов. В тази посока според него може да се работи за промяна на критериите, часовете, учебните програми (които в голяма степен не са осъвременени), контрола на качеството на самата практическа подготовка и инвестициите в човешкия капитал.

2 коментара
  • Най-харесваните
  • Най-новите
  • Най-старите
  • 1
    qvd50491823 avatar :-|
    Костадин Иванов
    • - 1

    Доколкото се соментират доходите, написаното е почти вярно. След това започват алабализмите. Административната работа непрекъсното расте, каквото и да се говори. Обществото очаква децата да бъдат прибрани и обгрижени, не принуждавани да учат. Ако Ангел или Ахмед не знаят таблицата за умножение, виновна е учителката. А учителят е сервитьор: той доставя знанията, но дали ще ги "хапнат", е друг въпрос. Моделът на преуспелия човек в България е сбъркан - това в най-добрия случай е футболист, следват мутри и чалгаджийки, а те не изглеждат образовани.

    Нередност?
  • 2
    kpb441163309 avatar :-|
    kpb441163309
    • + 1

    До коментар [#1] от "Костадин Иванов":
    Докато има нагласа като Вашата, че учителят е "сервитьор", а не "педагог", ще продължава да има все така лоши учители. Тук говорим именно за учители, не за преподаватели в университет.

    Учителят има за цел и задача да поднесе информацията така, че да бъде разбрана и усвоена, а не да си "изпее" урока и да разчита родителите на Ангел или Ахмед да му свършат работата, като се приберат у дома.

    Роля именно на учителя и на никой друг е да се увери, че подопечните му деца усвояват правилната механика и методика на учене, за да може един ден, след време, когато ученикът стане студент и се срещне със "сервитьори" на информация, да знаят как да я систематизират и научат и сами.

    Нередност?
Нов коментар