Образование

Преведете това: Анг ахас ай кумагат нанг асо'т нанг лалаки

Отборът на България за пореден път е на първо място по златни медали, спечелени на Международната олимпиада по лингвистика

Българският отбор по лингвистика, чийто участници печелят 23-ти златен медал

Франциска Кутевска

Българският отбор по лингвистика, чийто участници печелят 23-ти златен медал © МОН

Вечерни новини

Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"

Темата накратко

Българските ученици печелят медали на всяко от 20-те международни състезания по лингвистика
Лингвистиката намира приложение в съвременните технологии за прецизиране на превода, направен от компютър
Възможно е от септември МОН изцяло да финансира дейността на българските олимпийци

Отговорът на въпросът от заглавието е: "Змията ухапа кучето и мъжа". Езикът е "тагалски", говори се във Филипините, обаче не е нужно да го знаете, за да разберете отговора - това е част от задача по математическа лингвистика. Извън тесния кръг на хората, които се занимават с нея и техните съученици, предимно от математическите гимназии, тази дисциплина не е много известна. Въпреки това обаче България е световна сила в нея.

Тазгодишното състезание по лингвистика в Банско отбеляза 20 години от началото на провеждането на Международната олимпиада по лингвистика. На нея учениците от България спечелиха един златен, два сребърни и един бронзов медал, с което страната ни се изкачи на върха по брой спечелени златни медали.

Първото ѝ издание се провежда през 2003 г. в Боровец, през 2008 г. в Слънчев бряг, а през 2015 г. отново сме домакини, този път в гр. Благоевград. "България е основател на тази олимпиада и ние винаги сме присъствали като участник. Единствено 2020 г. олимпиада не се проведе, заради епидемията от ковид", споделя Александър Велинов, който е и преподавател по лингвистика в Софийската математическа гимназия и ръководител на отбора.

Олимпиадата

Олимпиадата включва индивидуален и отборен кръг, като именно на първия българските ученици печелят четири медала тази година. "Ние традиционно сме едни от най-добрите. Винаги сме се въртели между второ, трето и четвърто място по брой златни медали. Просто имахме и малко късмет, защото другите страни, които са силни в момента, тази година нямаха златен медал", споделя Велинов.

В индивидуалния кръг всеки състезател има шест часа да реши пет задачи. А задачите включват думи или изречения на език непознат за участника и техният превод на неговия майчин език. "Чрез няколко логически метода, които ние използваме, трябва да се дешифрира какво е значението на тези текстове, думи и изрази, да се научи как да се използва правилото и като цяло да се разгадае феномена, който е даден", казва Константин Георгиев, носител на златен медал от тазгодишната олимпиада и олимпиадата през 2022 година.

Бюджет от 100 хил. лв., което по думите на Велинов е "значителна сума за нейното провеждане" е осигурен от Министерство на образованието и науката, като той е определен и приет още по времето на управлението като министър на образованието от настоящия Министър председател акад. Николай Денков. За провеждането на XX Международна олимпиада по лингвистика, в периода 21 юли до 29 юли 2023 г. в Банско, МОН е осигурило също и техническото и научното обезпечаване и наградите на участниците.

Всъщност състезания по лингвистика се провеждат в България още по времето на социализма (идеята е измислена в Съветския съюз - предшественикът на сегашна Русия), когато дисциплината е наречена математическа лингвистика, за да може да се прикрепи към някой от институтите в Българската академия на науките. По време на 90-те години интересът към тях запада. В началото на новото хилядолетие преподавателката от Русе Илияна Раева заедно с други преподаватели от Русия, Полша, Латвия и Нидерландия възобновяват провеждането на състезания по лингвистика, като създават и Международната олимпиада по лингвистика.

Що е то лингвистика

"Когато говорим за лингвистика, нюансът е повече към групите, езиковите семейства, явленията, които има в езиците, промените, които се случват в един или няколко езика, структурата на езика, как се развива един език спрямо другите, докъде е стигнал и какво има и какво няма", казва Велинов.

Оказва се, че лингвистиката има широко приложение, както в историята за установяване на връзка между различни групи от хора, които имат сходни езици, така и в усъвършенстване на превода от приложения като Google преводач и изкуствен интелект като Chat GPT. "Съвременните компании, които имат софтуер в тази сфера, използват също така и доста други неща като така наречените невронни мрежи, за да се обучава сам софтуера на явленията на двата езика, но разбира се, трябва екип от компютърни лингвисти или просто лингвисти да го погледне и да го настрои", отбелязва Велинов.

“Ученикът се превръща в нещо като един малък Шамполион, който е разчел Розетския камък преди няколко века.”

Александър Велинов

Полевите лингвисти пък се занимават със съхраняването и възстановяването на езици, които изчезват или дори такива, които вече са изчезнали. Така малкият остров Ман, намиращ се между Ирландия и Шотландия, връща езика си. През 70-те години на миналия век почива последния човек, говорил езика. Но с помощта на лингвистиката в момента мански се говори отново на острова и в някои от семействата това е първият език, на който проговарят децата.

Друг предмет на изучаване от лингвистите е еволюцията на езика или как той се променя във времето. Така в българския има обеззвучаване на крайна звучна съгласна в някои думи. Например дъжд става дъж. Друга промяна, която според Велинов ще се случи е отпадането на краткия и пълния член при съществителните имена от мъжки род, тъй като това правило е изкуствено въведено. "Това е изкуствено създадено в писмеността с цел да се докаже, че българите са един народ, тъй като историята в много случаи казва, че един народ е този, който говори един език", казва Велинов.

Всъщност обаче, подготовката за олимпиадата, от която България винаги носи медали, се извършва като извънкласна дейност в школи в различните градове. В българските университети няма специалност лингвистика. Това може да е пропуск на образователната система която Велинов смята, че като цяло е сбъркана, тъй като не предвижда по-нататъшното обучение на кадрите според новостите в съответната сфера на образованието. "Системата в цял свят е подобна. Човек учи до към 25 години, след което работи това, което учи. Това е било така преди 100-200 години, когато живота се развива много бавно. Сега не мога да се сетя въобще област, в която да трябва ти да можеш да научиш нещо и след 30 години то да бъде същото", споделя Велинов.

Постиженията на българския отбор

За 20 издания на олимпиадата българските ученици са спечелили общо 83 индивидуални медала - 22 златни, 25 сребърни и 36 бронзови. Само първите 5% от класиралите се получават златен медал. В отборния кръг на турнира до сега родните състезатели са завоювали 7 купи (2 златни, 3 сребърни и 2 бронзови). Допълнителни награди: 3 купи за най-добро отборно представяне на индивидуалното състезание, 14 награди за най-добро решение и 27 почетни грамоти. 19 от българските участници през годините са получили повече от един медал.

Подборът

За да може една държава да се яви на Международната олимпиада, трябва да има национално състезание, на което може да участват всички ученици. "Принципът на олимпиадата е, че тя е за всички. Условията за участниците са да са били ученици в гимназиален етап на обучение една година по-рано и да са под 20 години", споделя Велинов.

Учениците започват подготовка в школи по лингвистика, извън редовните учебни занятия. Има две състезания, на които те могат да се явят- Националната олимпиада по лингвистика и Националното състезание по лингвистика. 16-те ученици с най-висок резултат от двете състезания преминават на следващия етап, който включва два лагера за подбор. След приключването им 8-те ученици с най-висок резултат образуват националния отбор.

Подкрепата от МОН

Подкрепата от държавата за подобни дейности се осъществява по "Национална програма "Ученически олимпиади и състезания" на Министерство на образованието.

Програмата се развива в два модула. Министерството на образованието осигурява подкрепа на участниците в състезанията и олимпиадите и по двата модула, като подкрепя подготовката на всички разширени отбори за участие в международните и балканските олимпиади и състезания, чрез осигуряване на зали, консумативи, нощувки и храна на участниците и ръководителите на отборите в Националния STEM център, както и в поемане на таксите за правоучастие и пътните и летищни такси и застраховки на участниците.

Финансирането

"МОН подкрепя всички отбори, които участват на най-различни състезания като поема таксата за правоучастие и пътните за международните олимпиади", посочи в отговор за "Капитал" Велинов, който е и член на управителния съвет на сдружението на олимпийските отбори. "МОН обаче не осигурява подготовките на състезателите", посочи още той. Финалната подготовка на излъчения отбор по лингвистика например се провежда веднъж в Слънчев бряг и после още една в София. "Тези финални подготовки не са подкрепени от държавата изцяло", посочи математикът.

Сдружението обаче има уверението на новото ръководство на ведомството (проф. Галин Цоков), за промени в тази посока в най-скоро време. "Разговорите в тази посока започнаха всъщност още по времето на управлението на министерството от академик Денков, който е бивш олимпиец", отбеляза Александър Велинов. "Надяваме се вече на пълна подкрепа в тази посока и министерството да поема всички разходи на олимпийците, като се надяваме още от септември да влезе тази промяна на условията по националната програма", добави още той.

По Модул 2 подкрепата на отборите се изразява в "Осигуряване на обучение на талантливи ученици за участие в ученическите олимпиади" по 1500 лв. за обучение и 450 лв. за административни разходи за училището, в което се обучава ученикът, завоювал медал", посочиха от министерството.

"Както за всички олимпиади, така и за тази МОН осигури разширени отбори от 16 души за участие в международната олимпиада: осигуряване на зали, нощувки и храна на участниците и ръководителите на отборите в Националния STEM център около 3000 лева. Поемане на таксите за участие (близо 14 000 лева), транспорт на участниците до Банско. А след класирането училищата, в които се обучават медалистите, получават средства за подготовка и административни разходи през следващата учебна година. Всички медалисти получават и стипендии - по 135 лева месечно за една година", подадоха информация от ведомството в отговор за "Капитал".

"През годините сме имали различни спонсори", посочи още Велинов. Един от тях е сдружението на олимпийските отбори по природни науки. Последната подкрепа, която получава отборът тази година е кампанията "жълти стотинки" на Виваком (кутия с надпис в която хората обикновено остават рестото си от стотинки. По този начин са събрани 50 хил. лв., а Виваком даряват още 10 хил. лв. "Преди това много години наред ни подкрепяше фондация "Америка за България", която за дванадесет години, инвестира около 3,5 млн. долара във всички отбори, в техните подготовки и техните пътувания за международни олимпиади", посочи още преподавателят.

По темата работи и Мария Дойкова