Екран или учебник, AI или учител? Панацея ли са технологиите за образованието

Цифровите технологии могат да носят ползи, но въвеждането и поддръжката им е са скъпи и те не са подходящо решение за всеки проблем, посочва доклад на ЮНЕСКО

Класната стая на бъдещето в СПГЕ "Джон Атанасов"
Класната стая на бъдещето в СПГЕ "Джон Атанасов"
Класната стая на бъдещето в СПГЕ "Джон Атанасов"    ©  Анелия Николова
Класната стая на бъдещето в СПГЕ "Джон Атанасов"    ©  Анелия Николова
Бюлетин: Вечерни новини Вечерни новини

Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"

Темата накратко
  • Цифровите технологии промениха, но не трансформираха образованието.
  • Ползите от технологиите дори могат да намалеят при прекомерна употреба и липса на обучени за работа с тях учители.
  • Технологичните образователни промени следва да се въвеждат след задълбочен анализ от страна на институциите.

Близо милиард щатски долара на ден. Толкова според изследване на ЮНЕСКО ще струва поддържането на образователната технологична свързаност в страни с ниски и средно ниски доходи (виж графиката). Отделно изграждането на тази свързаност в глобален мащаб ще изисква стотици милиарди долари. Данните са обобщени в глобалния доклад Global Education Monitoring 2023, който организацията на обединените нации за образование, наука и култура (UNESCO) публикува ежегодно през последните 18 години.

Макар широкото мнение да е, че цифровите технологии са довели до много добри промени в образованието и ученето, все още е спорно дали технологичният напредък е преобразувал образованието. Приложението на цифровите технологии в училище варира в зависимост от общността и социоикономическия статус, от подготвеността на учителите, от образователната степен и доходите на държавата. Като изключим най-технологично развитите държави, компютрите и устройствата не се използват масово в класните стаи (виж графиката). По-бедните държави обикновено нямат възможността да въвеждат технологичните новости в образованието.

Освен това доказателствата за технологичното въздействие са смесени. "Технологиите понякога могат да са "спасителна линия" за образованието", се посочва в документа на световната организация. В този контекст са примерите за дистанционно обучение по време на локдауните заради COVID-19. Но също през пандемията се видя ясно и неравенството в достъпа и използването на образователни технологии. Само 40% от началните училища по света ползват интернет.

Докладът е разработен съвместно с TechOnOurTerms - кампания, която призовава нуждите от технологични решения за образованието да се приоритизират след оценка дали приложението им би било подходящо, справедливо и устойчиво за всяка държава конкретно. Така документът може да служи и като компас за политиците, когато вземат такива решения. Важно е те да обърнат внимание на няколко неща: имат ли доказателства как технологичните решения ще подобрят процеса, какви ще са пълните разходи, необходими за въвеждането на технологиите, както и за обучения и преквалификация на преподавателите и учителския персонал. Технологиите могат да бъдат проблем сами по себе си, ако те се използват в отсъствието на квалифициран учител. Например раздаването на компютри на учениците не подобрява ученето, ако учителите не участват в педагогическия процес.

“Цифровите технологии, включително изкуственият интелект, не могат да заменят ефекта от жив контакт между хора и не бива да изместват фокуса на образованието върху човека и индивидуалните различия”

ЮНЕСКО

доклад GEM

Екранът

Специално внимание в документа се поставя върху използването на мобилни телефони в образованието. Установено е, че продължителното време, прекарано пред екраните им, оказва негативно влияние върху развитието на децата. Използването на телефони и компютри над един умерен праг води до отрицателни резултати в академичните постижения и може да наруши учебната дейност в класната стая и у дома, пише там.

Позовавайки се на различни изследвания, ЮНЕСКО предупреждава, че повече време пред екрана води и до влошени психически резултати на учениците. Включително "по-малко любопитство, самоконтрол и емоционална стабилност, по-висока тревожност и диагнози за депресия".

Анализът показва, че по света почти една четвърт от държавите са въвели забрани за ползване на мобилни телефони в час - чрез закони или други регулаторни политики. Забраните са по-често срещани в Централна и Южна Азия (виж графиката).

В същото време над една трета от преподавателите в 7 държави, участвали в проучването, казват, че употребата на информационни и компютърни технологии в час разсейва учениците и това се отразява отрицателно на академичните им резултати.

"За съжаление обаче световната "новина", че ЮНЕСКО препоръчва забрана на смартфоните в училище, е продукт на научната неграмотност на първите журналисти, които са я отразили", коментира за "Капитал" Иван Господинов, който е председател на "Образование без раници". "Ден след новината в своя позиция ЮНЕСКО пояснява, че "учениците трябва да научат за рисковете и възможностите, които идват с технологиите, а

не да бъдат изцяло предпазени от тях", добави още той.

Според него докладът единствено изброява и описва няколко политики от различни държави и констатира очевидното, че телефонът може да разсея човек, но препоръка няма. "В много по-голяма степен докладът акцентира върху липсата на достъп до смартфони на над 3 милиарда души и произхождащите от това образователни несправедливости като ниската дигитална грамотност и ограничените възможности за учене през целия живот", допълни експертът.

Политиката

В доклада на ЮНЕСКО се казва, че страните в света трябва да гарантират, че имат ясни цели и принципи, за да е сигурно, че цифровите технологии в образованието са полезни и не вредят на здравето на отделните ученици и по-широко на демокрацията и правата на човека, например чрез навлизане в личния живот на учениците и разпалване на онлайн омраза.

Според доклада няма достатъчно солидни изследвания, които да демонстрират, че дигиталните технологии по своята същност добавят стойност към образованието. Голяма част от изследванията всъщност са финансирани от частни образователни компании, които се опитват да продават дигитални учебни продукти. Тяхното нарастващо влияние върху образователната политика по света е "причина за безпокойство", се добавя в него.

ЮНЕСКО открива още, че има и сериозно изоставане в стратегиите на страните за бъдещото образование. Например 54% от страните вече са определили какви умения искат да развиват в бъдеще, но само 11 от 51 правителства са включили изкуствения интелект в тях. Освен това само половината от страните имат въведени стандарти за развитие на ИТ уменията на учителите. Затова е нужна едновременна работа както за развитието на технологиите в образованието, така и за правилното им използване и ограничаване, когато е нужно.

Българският прочит

"Именно наличието или по-точно липсата на достатъчно данни от институциите е голям проблем в сферата на училищно образование и в България. Правят се политики, приемат се стратегии, национални програми и др. без задълбочен количествен и качествен анализ", посочи в своя коментар за "Капитал" изпълнителният директор на "Образование без раници" Розалина Лъскова. Тя посочи още, че в последните години от страна на МОН се инвестират не малко средства през национални програми за информационни технологии в образованието (освен през други инструменти) без детайлен отчет и анализ на постигнатото през годините.

Според Цветомир Маринов (експерт в "Образование без раници" и преподавател в 75. ОУ "Тодор Каблешков" в София) ролята на технологиите в образованието и тяхното умно използване е ключово. Технологиите трябва да бъдат допълнение към качествен учебен процес, а не самоцел. Те трябва да го допълват и да надграждат общуването между учител и ученици. Пред учителите стои нелеката задача да преподават учебния материал по начин, близък до интересите на учениците. Използването на технологиите в класната стая е едната част от решението, по-трудната част е запазването на фокуса, а именно забавното не трябва да измества образователното, защото технологиите трябва да надграждат учебния процес, като допълнителен източник на знания и проверка на разбирането на учебния материал.

ВИЗИТКА

"Образование без раници" е неправителствена организация, чиято цел е да подпомага осъвременяването на образованието в България и да създава алтернативни образователни и културни ресурси на български, предимно в Интернет. Мисията на организацията е модернизацията и дигитализацията на училищното образование в България. Тя превежда на български език и разпространява безплатната образователна платформа Кан Академия, обучава учители в сферата на дигиталната педагогика, подкрепя образователните институции в България по отношение на дигитализацията на училищата.