С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Регистрация
1 31 мар 1997, 13:23, 4888 прочитания

Дъновизмът ограничава личния духовен избор

Вера Гюлгелиева, писател и преводач, автор на три тома разкази и на повестта "Аглика ханъм"

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Кризата в България е тотална. Кризата на духовния живот е част от нея. След като векове наред вярата в Христос и принадлежността към Българската православна църква са поддържали българския народ буден и са му давали сили да запази основните си морални добродетели, петдесетгодишният период на господство на войнстващ атеизъм се оказа пагубен за душите на много българи. Пред нас са неизброими доказателства за верността на казаното по-горе - ежедневните посегателства върху живота на родители и деца, самоубийствата в армията и в старческите домове, ширещата се наркомания - навсякъде цари духовна пустош и безнадеждност.

Институциите, от които зависи състоянието на духовния живот, са в не по-добро състояние. Църквата, училището, семейството - какво общо имат тези институции със спомените за тях отпреди петдесет или седемдесет години? Нищо общо - затова защото и те, подобно на цялото общество, се люлеят от конфликти, а нерядко са просто погълнати от нищета.

На фона на тази зловеща картина в обществения ефир нерядко ни се предлагат решения. Нека хвърлим поглед на едно от тях, което освен това има и претенцията за българска автентичност - учението на Петър Дънов (или т.нар. дъновизъм).

Още от пръв поглед безпристрастният наблюдател може да установи немаловажен факт - по сергиите с т.нар. езотерична литература дъновистките книги са далеч по-многобройни от книгите на останалите религиозни и философски течения. По Българската национална телевизия в предаването "Трето око" нерядко се прибягва до името на Петър Дънов като до безспорен авторитет, а на дъновизма са посветени цели емисии. Намеренията и размислите на модиста Пако Рабан се отразяват от българските медии не само затова, че е известен моден дизайнер, а и затова защото е последовател на Петър Дънов... Изобщо

Дъновизмът се радва на благосклонното внимание



на българските медии. Както и на Светия синод на Българската православна църква. В този смисъл ярък пример е "богословският анализ", изготвен и издаден от началника на отдел "Културно-просветен" в Светия синод на Българската православна църква Константин Златев (София, 1994, издателство "Верен"), където авторът, православен християнин и чиновник във висшата православна администрация, не отправя нито една критика към дъновизма.

Но това са случаите, когато дъновизмът се изявява на пръв план. В много други случаи става дума за дъновизъм, дори и да не се изтъква името на Дънов. Така например вестник "Труд" в броя си от 12 юли 1996 г. съобщава за намеренията на дъновистите да се въведе в училищата т.нар. паневритмия - в България е слабо известно, че това са упражнения, препоръчвани от Петър Дънов. Съобщава се, че дъновистите имат цялостна образователна програма, стъпила на заветите на Петър Дънов. В по-общ културен контекст често се лансира терминът нова култура - този термин е свързан с претенцията на Дънов да даде предписания за бъдещото състояние на културата на човечеството.

При тези многобройни позовавания на името на "Учителя Дънов", почти никога не се засягат някои, меко казано, смущаващи факти около същността на самото учение и мястото му в българския обществен живот.

Най-напред няма съмнение, че става дума за религиозно течение - Всемирното бяло братство, както се наричат дъновистите, е регистрирано като вероизповедание към Дирекцията по вероизповеданията към МС, а всяка година в Държавен вестник се публикуват и датите на официалните религиозни празници за дъновистите - това са дните на пролетното и есенното равноденствие.

Петър Дънов смята своето учение за религиозно-философска система, тъждествена с християнството. Той обаче твърди, че някои от записаните проповеди и поучения на Христос се нуждаят от съвременна интерпретация. В същото време обаче Петър Дънов изрича и твърди нещо

Кощунствено за всеки един правоверен християнин

- независимо дали става дума за православен, католик или протестант, или просто вярващ. В своето обръщение "Възвание към народа ми", произнесено през 1898 г., той завършва с думите: "Аз съм Елохим, Ангел на Завета Господен." Или с други думи казано, той декларира себе си като представител на висшата Божествена Йерархия, затова защото Елохим е едно от названията на бога в Стария завет.

Сто години след това изказване на Петър Дънов светът има премного доказателство за злото, което могат да сторят хора, смятащи себе си за богове...

Като реакция на Българската православна църква на нейния Архиерейски събор през 1922 г. Петър Дънов е обявен за самоотлъчил се от църквата Христова. В мотивите на решението се посочва между другото, че: "Петър Дънов, в своите лъжеучения, използвайки настаналия подир последните войни смут в душите на православните българи, руши в тях вярата в живия личен Бог, Твореца, Промислителя, Осветителя и Миросъздателя... че приема истинно и вярно прогласяването му от неговите заслепени почитатели не само за учител, но и за "прероден Христос"...

Трябва да се каже, че в отношенията на Петър Дънов и неговите ученици действително е съществувал ритуал, много напомнящ на отношенията между Христос и учениците му - при общите братски беседи всички са сядали на земята, а само Петър Дънов, облечен целият в бяло, е седял на бяло столче върху бяла възглавница, заобиколен от учениците си.

Имплицитно приравняване на Христос и Петър Дънов се съдържа и в термина учител, употребяван както за Исус Христос, така и за Петър Дънов.

Интересно е

Отношението на Петър Дънов към болшевизма

- това учение на атеистичния материализъм, чиито първи жертви станаха християните и техните храмове в Русия, а по-късно и на други места в Средна и Източна Европа. Ще припомним, че Петър Дънов умира в края на 1944 г., т.е. той е свидетел на голяма част от злините, сторени от болшевиките на народите от Източна Европа. И така:

"Съвременният свят е обхванат от една нова идея - болшевизма. Тя е Божествена идея, но опасно е да не се изопачи. Всяка нова идея е Божествена, но като се прилага, в нея се вмъкват човешки елементи - користолюбие, егоизъм и др., които я изопачават. Не се страхувайте, че известно движение ще вземе големи размери... Партия ли е комунизмът? Партия, но по-добра от другите... Господ е решил да оправи света чрез светските хора. Политиканите и социалистите ще оправят света, защото те искат свобода. Ще кажете: как тъй? Тези хора разрушават, не градят. Питам: когато градите нова къща на мястото на старата, не разрушавате ли първо старата и после градите? Ако не изхвърлите от ума си един стар възглед, не може да се роди нова мисъл."

Коментара относно казаното от Петър Дънов всеки може да направи за себе си, но е ясна близостта между болшевизма и дъновизма - и за двете учения са без значение причинените мъки и страдания на вярващите християни, мюсюлмани, евреи; и за двете доктрини водещ е принципът на революцията - т.е. на разрушаването, а не на еволюцията - т.е. на развитието. А близостта между дъновизъм и болшевизъм става още по-очевидна, щом войнстващият атеизъм на болшевиките може да бъде определен от Петър Дънов като Божествена идея.

Определянето на дъновизма като вероизповедание поставя и много други въпроси, свързани най-вече със светските му изяви. Това важи особено за предаванията по телевизията, пропагандиращи дъновизма, и за мястото му в образованието. Дали не сме изправени пред положението традиционната православна християнска вяра да не се допуска в училищата, а по телевизията да има само единични предавания с християнска насоченост, докато за дъновизма да съществува зелена улица за изява според желанието и убежденията на отделни журналисти и преподаватели в училищата?

Дъновизмът е учение, което по принцип е насочено към всички хора, но особено място в него заемат славяните и най-вече българите," за които Петър Дънов твърди, че са "пионерите между славяните". Има негови изказвания от типа, че "България ще бъде духовен кредитор, духовен разсадник за целия свят", че "българския народ велико бъдеще го очаква и България ще бъде първата страна в света, където хлябът ще се раздава безплатно". Ясно се вижда, че на България и българите се отрежда някаква особено важна роля в световното духовно развитие. Тук има реална

Опасност от появата на духовен национализъм

на основата на който дадена група от хора, в случая българите, да се счита за привилегирована, и то само на основата на произхода си. Границата между истинската духовност, зачитаща най-вече постиженията на отделната личност, и фалшивата духовност, защитаваща групови интереси, при дъновизма рискува да избледнее съвсем... Още повече християнството, с традициите на което е закърмен българският народ, изрично подчертава еднаквата възможност за докосване до Духа на всеки, който приеме Христос в себе си, без разлика на националност, произход, раса и пр.

Все така сравнявайки християнството и дъновизма, бихме насочили вниманието на читателите и върху едно друго изказване на Петър Дънов:

"Някои казват: какво ще стане с България? - Щом България приеме Божественото Учение, добре ще бъде с нея. Но ако не го приеме, зле ще й бъде. Колкото евреите прокопсаха, толкова и българите, ако попречат на Бялото братство. Да го знаят българите. Съдба има..."

Това изказване, от което лъха заплаха, поставя с особена сила въпроса за

Принудата като средство за мотивиране

на хората в духовния живот

Новата култура не бива да се създава под натиска на заплахата. С още по-голяма сила важи това за народ като българския, историческата съдба на който е изпълнена с насилие и робство.

Време е да разберем, че преживяното от пас, българите, като народ - робството и униженията, на които сме били подлагани в дългогодишната ни историческа съдба, са също така и наш исторически капитал, с помощта на който ще можем още по-добре да разберем нуждата от разцвет на християнските ценности в края на XX век. Нека също така осъзнаем, че духовният избор не е групов, а е индивидуален избор - и колкото повече истински индивидуалности тръгнат по пътя на Духа, толкова по-добре и по-пълноценно ще живеят групите хора. Но този процес не може да бъде поставян в зависимост от формалната принадлежност към едно или друго учение или народност. Така повече българи по своя собствена свободна воля ще могат да поемат по християнския европейски път!
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Етикети: Петър Дънов

Крайният срок е
27 май!


Повече подробности на capital.bg/next

Остават броени дни до крайния срок за участие в конкурса за млади бизнес лидери Next Generation 2018!



“Капитал” и “Кариери” търсят активните, вдъхновени и вдъхновяващи мениджъри и предприемачи.

За да разкажем историите им.
И да ги наградим с EMBA стипендии от City College - международния факултет на The University of Sheffield.

Кандидатствай или номинирай Next Generation мениджър или предприемач!


Конкурсът се провежда с подкрепата на Trelleborg.

Прочетете и това

Високата цена на четенето Високата цена на четенето

Какво влиза в стойността на всяка книга и защо поскъпват с третия най-висок темп в ЕС през 2017 г.

25 май 2018, 1375 прочитания

Малкото българско възраждане Малкото българско възраждане

Читателят преоткри българската литература. Защо?

25 май 2018, 831 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Общество" Затваряне
Двадесет години след първата си премиера "Междузвездни войни" отново са касов хит

Все по-краткият живот на смартфоните

Големите компании пускат хитови телефони на все по-малки интервали от време, като същевременно цената на устройствата расте

Хартиен поздрав с добавена реалност

Българската компания iGreet разработва поздравителни картички, към които има добавени виртуални изображения

Миролио продаде дела си в "Булгартабак" за 26.6 млн. лв.

През фондовата борса бяха прехвърлени 7.22% от капитала, които отговарят точно на дела на италианския бизнесмен

"Съгласие" купи животозастрахователния портфейл на "Дженерали" (коригирана)

Сделката е сключена в началото на декември, след като италианската компания обяви, че в България ще се съсредоточи само върху общото застраховане

Железопътни дневници

Влакови маршрути в Европа, които ще направят ваканцията ви необикновена

Нова услуга: Cook it

Още една опция за готвене без пазаруване

K:Reader

Нов и модерен инструмент, който пренася в дигитална среда усещането от четенето на хартия.

Прочетете целия вестник или списание без да търсите отделните статии в сайта.
Капитал, брой 21

Капитал

Брой 21 // 26.05.2018 Прочетете
Капитал PRO, Тема на броя: Как мишката не изяде книжката

Емисия

СЕДМИЧНИКЪТ // 25.05.2018 Прочетете