Ще влезе ли Татарчев в Европа
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Ще влезе ли Татарчев в Европа

Reuters

Ще влезе ли Татарчев в Европа

Йонко ГРОЗЕВ, Български хелзинкски комитет

710 прочитания

Reuters

© Reuters


Преди време в неформален разговор един прокурор с видимо задоволство обясняваше колко е прекрасно да бъдеш прокурор. По думите му всичко зависи от теб и никой не може да те контролира. Тази сладка мисъл ще да е люляла приспивно и главния прокурор на републиката от 1992 г. насам. Седемгодишен мандат, несменяем, а и огромната част от актовете му не могат да бъдат отменени от никого.

Г-н Татарчев беше грубо събуден от този си сладък сън в края на по миналата седмица от Европейския съд по правата на човека с решението по делото "Луканов". Главният прокурор реагира първоначално с бисера, че решението на съда е "пожелателно", а не задължително, и с обещание за по-подробна реакция, след като решението му бъде преведено и се запознае с него. Във вторник националната телевизия излъчи и обещания ни подробен анализ.

Анализът съдържаше и политически, и правни аргументи, щедро гарнирани с псевдоправна терминология от рода на "няма сила на правно валиден съдебен акт". Тези аргументи трябваше да убедят българската публика, че главният прокурор е кристално чист и невинен и срещу него е заформен тъмен заговор с участието на бившето правителство, продажните юристи, представлявали България по делото, и самия Европейски съд. За значителното парично обезщетение, което ще трябва да плаща българският данъкоплатец, вина има всеки друг, но не и главният прокурор.

Със сигурност бившето правителство не се престара в усилията си да спечели делото. Политическият мотив беше видим. А използването на международните институции за разчистване на вътрешни политически сметки (българско явление) не правеше чест на едно правителство, което непрекъснато ни убеждаваше, че международният престиж на България му е основен приоритет. Бившето правителство можеше да постигне споразумение пред Европейската комисия по правата на човека и да предотврати международното раздухване на скандала. Но не го направи. Обяснението, че Главната прокуратура се е противопоставила, не е убедително, защото Главната прокуратура не е страна по делото и не може да се противопостави. Но и Главната прокуратура не пожела да опровергае тези твърдения, както и силно стряскащото твърдение, появило се в пресата, че е искала индивидуален отчет от членовете на Европейската комисия по правата на човека защо са взели решението, което са взели. Неформално, защото - отново - тя не е страна по спора, но с целия си "тежък" авторитет. Ако е вярно, и това ще влезе в уникалния ни принос към международното правораздаване.

В своето телевизионно изложение главният прокурор разви следните

Политически съображения:

Решението на съда е намеса в независимостта на българската съдебна система; за всеки непредубеден гражданин е ясно, че има връзка между натрупания външен дълг от 10 милиарда и отпуснатите помощи. По втория аргумент - ако хора се вкарваха в затвора за това, което е ясно на непредубедените граждани, то няма да ни трябва съдебна система. Колкото до това, че решението е намеса в независимостта на съдебната ни система, учебникарско познание е, че независимостта на съдебната система означава липса на възможности за оказване на политически натиск. С решенията си Европейският съд не създава възможности за оказване на политически натиск върху българските магистрати, а отчита доколко техните действия са съобразени с общоевропейските правни стандарти. Ако българските магистрати могат да откажат да спазват задължителните норми, каквито са и нормите на Европейската конвенция, защото това е намеса в независимостта на съдебната власт, утре главният прокурор би могъл да поиска да не спазва и вътрешното ни законодателство, на същото основание. Ограничена е не независимостта на съдебната власт, а суверенитетът на България, като беше прието Европейският съд да разглежда дела по жалби от България. Това решение обаче беше взето през 1992 г. от българското Народно събрание, не от Европейския съд. И то беше цената да станем членове на Съвета на Европа, първата стъпка в европейската ни интеграция.

Правните аргументи

на г-н Татарчев не бяха по-убедителни. Извън произволните квалификации като "процесуално недопустимо" и "незаконосъобразно" основният му аргумент е следният: Като е обосновавал решението си с твърдението, че няма данни за извършено от Луканов престъпление, съдът се е изказал по съществото на спора по вътрешното българско законодателство - нещо, което съдът не може да прави, защото той прилага единствено Европейската конвенция за правата на човека.

Текстовете на конвенцията изрично предвиждат, че ограничаването на основните свободи освен на другите изисквания, на които трябва да отговаря, трябва и да е законно. Или с други думи, в съответствие с изискванията на вътрешното законодателство. Така че по всяко едно от стотиците разгледани дела комисията и съдът преценяват дали случаят е разглеждан в съответствие с вътрешното законодателство на съответната страна.

Делото "Луканов" обаче не беше решено на това основание. Съгласно член 5 на конвенцията лишаване от свобода е възможно само при строго определени условия. Едно от тях е задържане по "основателно подозрение" за извършено престъпление. Целта на такова задържане може да бъде единствено да гарантира присъствието на обвиняемия на процеса да предотврати укриването на доказателствата по делото и извършването на ново престъпление. По делото "Луканов" и комисията, и съдът приеха, че за задържането не е имало "основателно подозрение" за извършено престъпление. Дали твърдените от следствие и прокуратура факти са достатъчни, за да "обосноват подозрение", няма как да се прецени по друг начин, освен като се подложи на преценка наказателното право на съответната страна. Във всички подобни дела комисията и съдът преценяват дали по вътрешното наказателно право тези факти могат да обосноват престъпление. Такава преценка по вътрешното право е съставна част от прилагането на член 5 на конвенцията.

Комисията и съдът са особено внимателни и предпазливи при преценката дали твърдените факти представляват престъпление по вътрешното законодателство. По обясними причини. Един чуждестранен юрист и при най-добросъвестно събиране на информация за една правна система си остава чуждестранен юрист. Значително по-често нарушения при предварителното задържане се установяват или при преценка на липсата на опасност от укриване, унищожаване на доказателства, или просто за прекалената му продължителност. Случаят трябва да е много категоричен и безспорен, за да бъде установено нарушение именно на основанието липса на "основателно подозрение за престъпление". Фактите, събрани и представени по делото срещу Луканов, обаче по категоричното становище на всички членове на съставите на комисията и съда не "са съставлявали престъпление по българския закон в съответния момент". Единодушно. Освен това по българското право за текстовете, по които е обвинен Луканов, се изисква намерение за придобиване на облага за себе си или трето лице. И пак без нито едно особено мнение според съда "не бе изнесен нито един факт или информация в състояние да покажат, че жалбоподателят е бил основателно подозиран, че е имал намерение да придобие облага за себе си или трето лице". На това г-н Татарчев отговаря, че не може да се представят такива доказателства, защото ще се попречи на следствието. След което във вторник изрецитира данни за оръжейни сделки и обвинение, че са подкрепяни терористични организации. Само че участие в международен тероризъм е престъпление, различно от престъплението "длъжностно присвояване". И Луканов никога не е обвиняван от прокуратурата в участие в международен тероризъм. Доказателства за такива действия не са представяни в Страсбург, а само са правени твърдения за "тъмни сделки". Твърденията пред един съд обаче се доказват. Но дори и правителствените агенти по делото да бяха представили данните, които главният прокурор незнайно защо реши, че сега може да огласи, без това да попречи на проточилото се пет години следствие, те нямат отношение но делото пред Европейския съд, защото обвинението е за "длъжностно присвояване".

Другият аргумент на г-н Татарчев може да се обясни единствено с неточности в превода, който е ползвал. А той е, че съдът е излязъл извън своята компетентност, като е постановил решение за време, когато конвенцията не е била в сила за България. Но такова нещо съдът просто не е правил. И следствието срещу Луканов, и неговото задържане предхождат влизането в сила на конвенцията и съдът се е съобразил с това. Законността на задържането под стража е продължително събитие и то трябва да отговаря на изискванията на конвенцията във всеки един момент от задържането, а не само в началния момент. Съдът е преценявал законосъобразността на задържането от 7 септември 1992 - датата, на която конвенцията е влязла в сила за България. И е присъдил обезщетение само за времето от 7 септември до 30 декември 1992 г.

Присъединяването ни към Европа очевидно ще е болезнен процес, не на последно място поради силните стремежи на българските държавници към безконтролна власт. Днес, пет години след началото на обявеното като Дело №3, резултатът от него е парични загуби за бюджета. Не това обаче смути г-н Татарчев. Това, което истински го смути, е, че неговите действия могат да подлежат на ефективен съдебен контрол. Толкова го смути, че не би се спрял и пред това да ни направи за смях пред европейската правна общност. Да се надяваме, че новото правителство няма да му съдейства в това начинание.

Преди време в неформален разговор един прокурор с видимо задоволство обясняваше колко е прекрасно да бъдеш прокурор. По думите му всичко зависи от теб и никой не може да те контролира. Тази сладка мисъл ще да е люляла приспивно и главния прокурор на републиката от 1992 г. насам. Седемгодишен мандат, несменяем, а и огромната част от актовете му не могат да бъдат отменени от никого.

Г-н Татарчев беше грубо събуден от този си сладък сън в края на по миналата седмица от Европейския съд по правата на човека с решението по делото "Луканов". Главният прокурор реагира първоначално с бисера, че решението на съда е "пожелателно", а не задължително, и с обещание за по-подробна реакция, след като решението му бъде преведено и се запознае с него. Във вторник националната телевизия излъчи и обещания ни подробен анализ.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK