С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
1 19 май 1997, 16:02, 4883 прочитания

Секти, "наркотик" и рокендрол

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Паниката, свързана с роенето и развихрянето на сектите в България преди няколко години, беше на път да отшуми. От следтоталитарния бум на ветрилото религиозни общности останаха купища Кошмарни разкази, недоказани обвинения, разстроени родители, невротизирани деца. Миналата седмица в НДК мина конференцията на евангелистите. Гост-пастор в дните на националната християнска конференция беше 71-годишният чикагски проповедник Робърт У. Шамбак. Съорганизатори от българска страна официално бяха три легитимни изповедания, регистрирани от Дирекцията по вероизповеданията - Българска божия църква, Обединена божия църква и Съюзът на евангелистките Петдесятни църкви в България. В залите на националния дворец обаче като VIP-аудитория седяха и лидерите на религиозни групи като "Слово на живот", на които не без основание е отказана или отнета регистрация. Предизвикани (по собствените им твърдения) от този факт богослови, великденски християни, националисти от БНРП и активисти на ВМРО протестираха мирно пред НДК всеки ден до края на международната евангелистка среща. За "Капитал" пастор Павел Игнатов от Българска божия църква по-късно каза: "Това, че тук на първия ред седи моят добър приятел Пламен Цолов или някъде тук ще намерите Георги Бакалов, не е проблем. Ние сме сродни общества. Това, че те са млади, малко по-екстравагантни, малко по-буйни, с времето ще улегнат - дайте им шанс да се поправят."

Близо цяла седмица специални заграждения и няколко полицаи деляха централния вход на НДК от групата, въоръжена със знамена, хоругви и плакати "За православие", "Православни българи, елате, иначе срам за България". Мяркаше се и иконата на св. Иван Рилски. Тромавата реакция на висшия църковен клир се състоеше във възванието на патриарх Максим от четвъртък до българския народ - да не участва в сектантските сборища. В "Света Неделя" беше отслужен и молебен за единение на православните българи срещу сектите. "Мълчаха и двата синода, чак на третия ден нещо се чу. На висшите духовници обаче трябва да им е ясно, че тези хора вътре не може да се премахнат с един молебен, с един водосвет. Просто трябва църквата да си стъпи на краката и да си върши дейността така, че да не оставя пространство за тях. Когато в една стая има 10 души, а тя е за 8, не могат да влязат още 20", каза отец Георги и допълни, че недоволството пред НДК с провокирано и от ненужния шум, който евангелистите са вдигнали около иначе законната си сбирка.


На третия ден от Националната християнска конференция по бул. "Витоша" с "Тих бял Дунав", под националния флаг и черно-червените знамена на ВМРО премина поредното шествие на семинаристи и хора на националистите отец Гелеменов и д-р Иван Георгиев. В градинката на националния дворец неголямата група "поздрави" с освиркване наметналия по характерен начин сакото си Жорж Ганчев, който е нарастващ интерес разпитваше по ветеринарни въпроси непознат избирател - собственик на питбул. После младежите с гореща кръв се разположиха покрай огражденията пред входа на НДК и зачакаха края на евангелистката лекция. Междувременно в зала 1 се тълпяха участници в конференцията, упътвани от свои "братя и сестри" с табелки "Служител" на ревера. На фона на тиха музика и светски шум мястото, на което беше премиерата на "Ла донна е мобиле" (филмът, в който Къци Вапцаров изигра пастор-евангелист, а Йона Йотова "самоуби" набожната си героиня с повтаряне на думите "аз съм грешна"), се пълнеше с много млади хора, опърпани възрастни, немалко болни - с патерици и в инвалидни колички. Със сигурност неразбиращи какво става хлапета се надбягваха по сцената, прелистваха тематично списание, което ги убеждаваше, че и техният любимец Маколи Кълкин им е "брат", но не по лудории, а по доктрината, която изповядва. Със странен блясък в очите по редовете се разполагаха още бременни жени, цели семейства, доста "факултет"-ни представители и дори забрадена по помашки дузина. Постепенно сцената се напълни с пъстър хор, двама китаристи, пианист и беквокали. В уречения час пълната зала се изправи на крака, за да посрещне пред микрофона пастора на Обединена божия църква Васил Еленков. Тонът на пастора (по-точно смразяващите му дъскорезни обрати) напомняше страшно много маниера на говорене на лидера на БНРП д-р Иван Георгиев, което май остана единственото общо между хората във и онези пред НДК. Службата започна с въпроси: "Готови ли сте да предавате, готови ли Сте да приемате." Викове "Алилуя" и "Амен" заместиха светското "да". После пастор Еленков опита едно от дългите "е-е-е -та на Фреди Меркюри и даде тон за бодра песен, завършваща с "Исус Христос е Бог". Публиката пееше, танцуваше, скачаше и се смееше от сърце. Зала 1 много приличаше на по-малката си сестра, домакин на "Такси". Някои от присъстващите записваха актуалната мелодия с високо вдигнати касетофони. Други изглеждаха така, сякаш са дошли не за да се забавляват - те стояха със скръстени ръце и стиснати очи, като мърдаха устни в беззвучна молитва. Най-потискаща беше гледката на добре облечено момиче на паспортна възраст, което посред религиозната "фиеста" се разрида с глас, а после застина с разперени нагоре ръце, като "предавам се". Най-накрая Васил Еленков отправи драматичното послание, което Николай Колев-Мичмана откри още на световното първенство по футбол през 1994: "Господи, ние сме твой народ. Ти си наш." След още няколко утвърждаващи вярата песни на сцената излезе Робърт У. Шамбак. Пасторът от Чикаго започна службата по всички правила на задокеанското токшоу - той разказваше увлекателно случки "личен архив", не пестеше шеги, играеше с публиката, за да може по-успешно да вмъкне библейските сюжети и желаните внушения. Много любопитно беше, че докато проповедникът се бореше за титлата "човекът-театър", неговата преводачка се стараеше да интерпретира както думите, така и емоциите и интонацията на Шамбак. На моменти дори само вокалните ефекти взривяваха аудиторията, част от която се опитваше да подражава на американеца, като докара правилното (за други географски ширини) произношение на "амин" - "амен", с носов намек като на Гонзо от "Мъпет шоу".

"Много е готина тази религия, защото се казва: който вярва, той има всичко и е здрав, а който не вярва - няма. И като не постигнеш нещо, съответно казват ти, ами, слаба ти е вярата", коментираха богословите отвън т.нар. теология на просперитета, факт е, че основният контингент в зала 1 можеше да се раздели на отбор "Адрес 4000" и на тим "Последен грош".

"Те проповядват пълни глупости - как може бог да иска да се самоубиеш, да си завещаеш апартамента и парите на някаква организация", ядосваше се хлапак с трикольор в ръка. В подстъпите на националния дворец бяха преговорени и слуховете за бизнеса на пасторите, бяха повторени и опасенията, че става дума за "претопяване", режисирано от САЩ.



"Що се касае до това кой дава парите... цялата ни държава живее назаем и е срамно в този момент, когато някой благодетел, както в случая г-п Шамбак, е организирал чрез световноизвестната организация "Нахранете гладните" да се докарат неколкостотин тона храни за социални, старчески домове, а и за самите християни, да плати 100 000 долара само за превоза, без същинския товар, и някой да каже кой ви дава право да плащате. Смешно е, когато всеки българин желае да отиде в Америка. Там има най-малко три православни църкви - едната е в Чикаго и аз съм я посещавал. Никой не пречи на православните българи в Америка да правят каквото искат, да практикуват, каквото желаят, и да изповядват вярата си, както те искат, и макар и малцинство, те не са ограничавани. А евангелските църкви в България са реално присъствие. Имаме влияние над повече от 300 000 българи евангелисти, и то не са само великденски християни, а хора, които вярват, посещават редовно църквата, и това е нещо, с което всеки би трябвало да се съобразява", задочно отговори Павел Игнатов и добави: "Апелираме за повече търпимост - крайно време с това общество да свикне, че в нова демократична България ще има едно богато религиозно разнообразие."

"Бий сектанта по главата, бий, бий, бий", "довиждане", "тук оставаме", сричкуваха отвън гологлавите фенове на Гелеменов, докато участниците в притеснителния форум излизаха от НДК.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

И адвокати за всички! 1 И адвокати за всички!

Американският адвокат Фред Рууни, наречен "Бащата на правните инкубатори", и неговият принос в обучението на юристи за социални каузи

17 яну 2020, 6928 прочитания

Чешкият акционер в Le Monde не гарантира независима журналистика 1 Чешкият акционер в Le Monde не гарантира независима журналистика

Доверието между ръководство и редактори във френския вестник все повече намалява

22 сеп 2019, 2621 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Общество" Затваряне
Потайностите на софийския нотариат

Още от Капитал
Малайзийски полет към село Щръклево

Община Русе даде предварително съгласие да продаде летището си на дружество с малайзийско участие. Проектът на компанията е за 57 млн. лв.

Андон Балтаков: Не искам да звуча като прогноза за облачно време

Генералният директор на БНР пред "Капитал"

За дизайнерите с любов

Българският стартъп Artery Team представя местни и международни дизайнерски марки в Etsy

Новите дрехи на "Шишман"

Несигурното бъдеще покрай предстоящия ремонт на знаковата улица в центъра на София отново разбуни духовете

Порто, Сиза и Елиасон

Музеят Serralves в Порто отбелязва своята 20-годишнина с изложби на архитекта Алваро Сиза и на артиста Олафур Елиасон

Гордост, кино и предразсъдъци

Sofia Pride Film Fest показва няколко филма за различните измерения на любовта и привличането

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10