С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
13 сеп 1997, 0:00, 977 прочитания

Изкуството - голямата шумотевица

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Четири важни събития са посветени това лято на съвременното изкуство - биеналетата в Лион и Венеция, Документа в Касел и скулптурните проекти в Мюнстер. Две от тях - Документа и Венецианското биенале, са част от митовете на нашата епоха.
Стотиците хиляди посетители свидетелстват за интереса към изкуството на днешния ден. В същото време обаче във френските вестници се завихри полемика, в чийто център стоеше един от най-оригиналните философи на Франция - Жан Бодрийар, който открито нападна съвременното изкуство с твърдението, че то е нищо, нула (в. “Liberation”, 20 май 1996). На 1 април 1997 г. сп. “Art press” публикува статия под заглавие “Крайната десница напада съвременното изкуство”, на която Бодрийар отговори отново в “Liberatoin” (7 май 1997) с материал, озаглавен “Заговор на тъпоумници”, отричайки връзката между опозицията на съвременното изкуство и крайната десница.
В крайна сметка остроумната забележка на Бодрийар не сложи край на дебатите. Остава въпросът трябва ли абсолютно да се отричат инсталациите, под претекст че фотографските репродукции никога не представят цялото съдържание на “машинариите”, които често са твърде стряскащи, и възможно ли е видеоарт да се предлага на търг. Можем ли днес да считаме, освен ако не изпаднем в крайна иконофобия, фотографията за второстепенен жанр, при положение че тя надминава живописта в портрета и пейзажа?
Често кичозно и провокативно, показващо повече от трийсет години кървави пърформанси, навяващи мисълта за връщане към култа на Митра, днешното изкуство повечето пъти дезориентира, в случаите, когато не шокира. В епоха, в която папуасите от Нова Гвинея вече са открити, интересът е насочен към примитивната част на модерното общество, а често и към преоткриване спонтанността на примитивните взаимоотношения.
Днес повече не може да се прави строго разграничение на жанровете. Съществува един универсален език, който се използва от архитектурата до декоративните изкуства, както твърди Джермано Челант, куратор на биеналето във Венеция.
Пита се дали днес отново изживяваме раждането на един банален неоакадемизъм или напротив - появата на истински таланти?
Но преди да говорим изобщо дали изкуството е живо или мъртво, трябва да видим произведенията. От Лион до Мюнстер на фона на глобализацията на изкуството и езика художниците са тези, които отразяват като в огледало края на века.

Биеналето в Лион

Твърде брутално зрителят се сблъсква в една от залите с група плъхове. Черни и високи по два метра, 12-те плъха, произведение на австрийката Катарина Фрич, са свързани помежду си с един вид гордиев, неразплитаем възел. Изглежда, така е и в живота - от време на време плъховете омотават опашките си и се прехранват благодарение остатъците от храна, които себеподобните им оставят. В германските легенди този кръг от гризачи се нарича “кралят на плъховете”. Катарина Фрич прави интригуваща творба, даваща повод за размисли.
Тази и други работи на немскоговорящи автори на IV Биенале в Лион, свидетелстват за модернистичното им превъзходство над френските художници. Като цяло кураторът на проявата - легендарният организатор на петата Документа в Касел през 1972 г. Харалд Зийман, е балансирал между двете концепции за съвременното изкуство - естетизираща и шаманизираща, като е поканил участници, принадлежащи и към двете течения.

Документа в Касел

“Стаята на чудесата” на немската модерност е на ръба на нервна криза. Красноречиви в това отношение са заглавията - в “Spiegel” “Окото е на диета в Касел” и “Добър ден, тъга” в “Munchen forum”. Това негодувание преди всичко е насочено към “шефката” на тазгодишното издание - французойката Катрин Давид. Първата жена, ръководила Документа, превръщащ всеки 5 години Касел в световна столица на съвременното изкуство, успя да обедини всички срещу себе си. Телевизиите по цял свят се нахвърлиха върху инсталацията на Роз-Мари Трокел и Карстен Хьолер, представяща зад стъкло кроткото съществуване на семейство прасета, история, караща ни да се замислим за тези животни, които съпътстват и хранят хората отпреди хиляди години. Свързани със сакралния свят на изкуството, прасешките картини шокираха и незабавно внесоха привкус на скандал по четирите краища на света.
Такъв е духът на Документа, който предизвика повече шум, отколкото петнайсетпроцентната безработица в Касел. Преди всичко нападките се отправят към личността на кураторката, защото тази година събитието е бедно откъм зрелищност. Няма публични пърформанси като акцията на Йозеф Бойс през 1982, който посади 7000 дръвчета в знак на протест срещу изсичането на горите и киселинните дъждове. Няма и монументални скулптури като огромната наденица, надута с хелий и издигната в центъра на града от Кристо.
По-скоро политизиран, отколкото артистичен, твърде интелектуализиращ, Документа на Катрин Давид прилича по-скоро на го-лям митинг, отколкото на събитие, посветено на съвременното творчество. Изкуството сякаш е забравено в името на големите въпроси и проблеми на обществото.
Но все пак да не анатемосваме толкова прибързано. Откритията из изложбените зали са много - като странния анимационен филм на южноафриканеца Уилям Кентридж например, посветен на кошмарите на един човек, изпаднал в кома, или видеото на Йоахим Кьостер “Пит мюзик”, показващо квартет музиканти и тяхната публика. Интересно е и решението на кураторката да постави изкуство между железопътните релси на една гара, сцена на мащабните изселвания по време на Втората световна война.
И така, твърде многото инсталации, фотографии и документи определят Документа’97 като по-скоро социологическо, отколкото артистично събитие. Прекаленият интелектуализъм често убива удоволствието. Уви, каселският форум е попаднал в опасен капан. Днес той е длъжен да предложи сензации, за да задоволи “лакомията” на медиите. Това е проблемът на суровата, изчистена Документа на Катрин Давид - ще успее ли, въпреки всичко, да привлече 600 хиляди зрители, както беше през 1992 и да възвърне капиталовложенията от 70 милиона франка, или да считаме, че “d”-то, препречено от римското число десет, отпечатано върху всички плакати и реклами, е идеалният символ, сочещ края на Документа...

Биеналето във Венеция

Четиридесет и седмото биенале във Венеция е изненадващо, топло и тонизиращо. Организирано за шест месеца от един от водещите международни критици, Джермано Челант, върху една простичка тема - “Минало - настояще - бъдеще”, то представя шейсетина художници, подбрани на доста свободен принцип. На първо място, Челант залага на “старите кримки”. От Рой Лихтенщайн, един от идеолозите на pop art, до Анселм Кийфър, през Емилио Ведова, стар венециански експресионист, и твърде “игривия” Клас Олденбург - по-голяма част от подбраните художници отдавна фигурират във всички музеи за съвременно изкуство.
Подобаващо място е отредено на Марио Мерц, прочутия представител на arte povera (”бедняшко изкуство”) през 60-те, чийто идеолог е самият Джермано Челант. Само че този път прословутото “Иглу” на Мерц е изработено не от нетрайни материали, а от стъкло и бетон, в пълно противоречие с основните принципи на течението.
Дълго ще се помни пърформансът на Марина Абрамовиц, носителка на Gran Prix. Художничката беше седнала в сутерена на италианския павилион върху планина от животински кокали - предоставени й от един венециански месар. Трудно е да се каже кое беше по-непоносимо в този спектакъл - миризмата от отпадъците или вида на тази обезумяла жена, облечена в окървавена рокля, която си тананика, докато на стената се прожектира видеофилм с нейните родители. “Балкански барок” е името на алегоричното представление, извикващо спомена за югославаската трагедия.
В този ред на мисли и въз основа участията на другите художници, сред които Джеф Кунс, Бертран Лавие, Герхард Рихтер и др., чудесно усвоили даденостите на средата, съвсем на място идва сравнението между Венецианското биенале и Документа в Касел. То е като да сравняваш великденската литургия в “Сан Пиетро” в Рим и църковна служба в “Св. Тома” в Лайпциг.

Скулптурни проекти - Мюнстер

Третото им издание бележи безспорен успех. Куратор тази година е Каспър Кьониг, директор на училище по изкуства във Франкфурт. Бюджетът на мероприятието възлиза на 6 млн. франка, осигурени в по-голямата си част от частни спонсори.
Туристи и познавачи са доволни да открият тук произведения, обикновено затворени в пространствата на галерии и музеи. Сега те са разположени по площади, обществени паркове и върху водна повърхност, като “Синята покривка” на италианеца Маурицио Кателан или “Пустинните острови” на Андреа Зайтел. Нюйоркската художничка е създала иронични форми от бял полистирен. Под лятното слънце тези скулптури плуват по водата сякаш разбити белтъци върху английски мус. Удоволствието е гарантирано.
В Мюнстер изкуството отново намира социалната си функция - то забавлява, общува, взаимодейства с градската среда и със самата публика. Минувачите веднага разпознават работата на Даниел Бюрен, опънал хиляди триъгълни червено-бели флагчета над главната улица на града, които му придават празничен вид. Инсталацията на Нам Джун Пайк на терасата на замък, стил рококо, е една от най-интригуващите. Авторът е разположил 13 стари американски автомобила, произвеждани между 1920 и 1960 г., изцяло боядисани в сив металик. От купетата им звучи “Реквием”-ът на Моцарт. Инсталацията провокира мисли за нетрайността на формите и непрекъснатата им трансформация в бързо променящия се свят. Наред с Нам Джун Пайк, звездите в Мюнстер тази година са Георг Базелиц, Джеф Кунс, Ребека Хорн, Ришар Сера.
Накратко - оставяйки голяма част от произведенията, включително и от двете предишни издания на Скулптурни проекти през 1977 и 1987, управата на града дава възможност на жителите му да се запознаят с тенденциите в съвременното изкуство - минимализъм, концептуално изкуство или land art. Задълбочеността на познанията зависи от това дали се разхождаш пеша или с велосипед...
В крайна сметка най-важното при сегашното състояние на изкуството си остава идеята за запазване независимостта на личната реакция по отношение на дадена творба, възможността за влизане в директен контакт с нея. Останалото е фразеология.


Превод със съкращения Илина Коралова



  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Съоснователят на "Телерик" ще открие конференцията "Образование за бъдеще" Съоснователят на "Телерик" ще открие конференцията "Образование за бъдеще"

Светозар Георгиев ще зададе посоката на конференцията с първата лекция на 23 ноември

15 ное 2018, 2080 прочитания

Ректорът на варненския ТУ ще бъде отстранен заради плагиатство 3 Ректорът на варненския ТУ ще бъде отстранен заради плагиатство

Случаят е без аналог и според МОН трябва да послужи за пример в академичните среди

9 ное 2018, 3225 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Общество" Затваряне
“Всичко е алъш-вериш...”

От евтин бензин до смяна на системата

Кой какво се надява да постигне с участието в протестната кампания срещу управлението

Проверките на банките: Отново под стрес

Влизането на България в единния европейски надзор ще мине през проверка от ЕЦБ на шест български банки

"Агрия груп" купува производител на слънчогледово олио

Базираната в Лясковец "Кехлибар" ще е първата компания за преработка на слънчоглед в портфейла на холдинга

Кредитор продава рециклиращите машини на Пламен Стоянов-Дамбовеца

Оборудването е струвало около 10 млн. лв. при покупката му, а сега се предлага за около половината

Звезда и половина

Историкът Уилям Юинг за ретроспективата на легендарния фотограф Арнолд Нюман в София

Есенният филмов маратон

По-интересните заглавия на "Киномания 2018"

K:Reader

Нов и модерен инструмент, който пренася в дигитална среда усещането от четенето на хартия.

Прочетете целия вестник или списание без да търсите отделните статии в сайта.
Капитал, брой 46

Капитал

Брой 46 // 17.11.2018 Прочетете
Капитал PRO, Топ 5 от "Капитал": Темите, които можете да прочетете само тук

Емисия

СЕДМИЧНИКЪТ // 17.11.2018 Прочетете