С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
1 ное 1997, 0:00, 2091 прочитания

“Бунтът на мравките” - стенен фолк

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

В едно шоу на Бени Хил има момент, когато на екрана се вижда безлюдна улица и една тухлена стена, на която е написано с тебешир “Пушенето спира растежа”. Камерата се смъква доста по-надолу, където се чете “Сега ли ми го казваш”.
Стенните надписи са начин на общуване и себеизява, познат от скалните рисунки до пасажа с бай Ганьо в Прага, който преписва една ругатня от някаква фасада, като мисли, че това е името на улицата. Драсканиците са навсякъде, като в България са “тиражирани” главно по ученически чинове, студентски банки, подлези, превозни средства, гари, табелки. Нуждата, която кара един тийнейджър да заскърца с тебешир (пастел, флумастер, маркер) по някаква повърхност, е различна, смятат експерти психолози. Принципно графичните откровения може да са поза, демонстрация на свобода на поведението. Когато се изписват имената на певци и състави, психолозите виждат утвърждаване на кумирите, популяризирането им, което подкрепя идентификацията с тях. Най-общо обаче непозволените надписи трябва да се тълкуват като протест, т.е. преднамерено нарушение на реда, правилата, чистотата, възпитанието. Това важи особено за нецензурните писания.
Бунтарски е коренът на т.нар. графити, появили се в Америка и Западна Европа още през 70-те години. Практиката на уличните надписи се е родила като незаконна по дефиниция - това е гласът на бедните, потиснатите, младите, черните, въобще всички, които са изпитали пренебрежението или потисничеството на обществото и са решили да го пунтират или да му се подиграват чрез фасадната естетика. По-традиционната задача на нашарените зидове е да бъдат посредници - “Легализирайте хашиша”.
Според британския Речник на изкуството терминът графити е свързан с оформянето на забранени знаци в нещо свързано, подчинено на една идея. “Марките” се майсторят от един или няколко души, обикновено непрофесионални художници, върху стена или друга повърхност, която обикновено е видима за публиката - влак, микробус, търбухът на метрото. “Работите в метрото трябва да са четливи дори за пътниците в движещ се вагон”, разкриват пристрастилите се към уличното изкуство тийнейджъри. Графитите варират от прости форми до сложни многоцветни композиции. Площите, които се използват за нелегално декориране, са стените на баните, гаражите, обществените заведения, затворите. Рисува се със спрей, защото той позволява удобство и скорост на изпълнението, дори то да е king-size. Стандартните размери на задокеански графит са 4.5 на 2.5 метра, като за него отиват няколко часа и около 30 флакона с 15-20 цвята.
Графитите са изкуство на крайните квартали в големите градове. Начинаещите графитисти започват, като имитират другите и същевременно работят върху подписа си. “Личността преодолява хаоса чрез индивидуалното лого”, казват маниаците на токсичните багри. (Специализираните издания на graffiti-омагьосаните им препоръчват използването на маска с двоен филтър при изографисването.) Постепенно жестът на изписването на собствения подпис (може да е прякор или псевдоним) се развива и преминава в своего рода калиграфия. Подписът или композицията се нанасят директно или с шаблон, после се появяват ефектите на напластяване, на рисунката се придават обеми. “Всичко това е с единствената цел чистото, лъскавото, подреденото да бъде раздвижвано”, припомнят underground-художници. Смята се, че писането по стените е подвариант на рекламното общество, т.е. в графитите личи влиянието от билбордове и витрини.
Днес посланията, кодирани в тъжните лица от спрей, едрите букви, отрупани с елементи, страховитите плетеници, биомеханичните хибриди продължават да са непозволени. Факт е обаче, че на все повече места толерират графитите - в Марсилия повечето кафенета са украсени от бунтарите с благословията на общинските власти, в Австралия на стенните надписи се гледа като на спорт, а една от най-успешните рекламни кампании на “Ливайс” беше изцяло от графити. С професионализирането на графитистите “протестът” им се оказа преработен и комерсиализиран. В родното място на модерните графити - Ню Йорк, виртуозите на улични цапаници правят изложби, получават поръчки за аранжирането на витрини, щамповат тениски. Сега най-добрите екземпляри са върху “законни” стени, където авторите работят необезпокоявани.
На този фон употребата на “графити” за българските словоизлияния на тухла и цимент може да бъде само условна. Единствените публични намеци за калиграфия в София са на една стена около “Феята” и върху сградата на Художествената галерия. Графитите на скейтърите, освежили Паметника на съветската армия в Борисовата градина, бяха заличени за часове от ято пенсионери и червени бабички. Оттам насетне в столицата останаха само надписи, повечето от които изглеждат по-уместни за страниците на лексикони или на “Кама сутра”.
Преди демокрацията “графитите” бяха спорадични и строго профилирани - ssssssили политически, или футболни. Самотна класика е надписът “Тодор Берия Живков”, който Симон Варсано изписа на бул. “Ленин” точно преди 10 ноември 1989 г. Фоторепортерът, посветил няколко нощи на набези до избраното за изобличение място, беше прострелян от полегнали в засада милиционери. Преддемократичен хит е запечатаният с блажна боя възторг “Да живее международното положение”.
Днес стенните драски са на няколко основни теми. Много популярна е фасадната терца “Косьо, Хубен, Тушев”. “Тези надписи започнаха да се появяват преди две години, но авторите не сме ние”, обясниха носителите на известните имена. Те са Хубен Черкелов, Косьо Минчев и Георги Тушев - завършили при известни живописци в Амстердам, собственици на столичната галерия “XXL”. Миналия месец тримата авангардисти “слезли” от стените на страниците на списание “Art in America”. “Предпочитаме хората да ни свързват със сериозното изкуство, което правим, а не с някакъв си надпис”, каза Тушев за “Капитал”.
Призивът “Четете библията” е сред най-разпространените в столицата и на места се допълва от скиците на Христос с трънен венец на главата. И “Бог е любов”. Религиозните изблици се конкурират от политическите лозунги. Любопитното е, че макар и малобройни, националистическите организации имат неуморни фенове. Надписите “Долу БС(к)П” и “Само СДС” се губят сред БНРП, ВМРО, ДДД, “Ера-3”. Край стадион “Васил Левски” пък трудолюбив графоман е дописал, че “БНРП е от БКП”, “Ера-3 са главорези”, “ДДД е СМС”. Авторите на подобни надписи (които вероятно смятат, че арийци са хората, които перат в езерото “Ариана” с “Ариел”) са оформили с почерка си и предложението “От всяко циганче - сапунче”.
Външнополитическата осведоменост в наши дни е кристализирала до “Free Ireland” и “Само I.R.A.”. В контекста на проблясъците е и изводът “Sofia is Bulgaria”, най-вероятно направен от току-що сдобил се със софийско гражданство българин.
Футболните запалянковци са с по-ограничен стенрегистър - “Forza Левски!”, “Славия - бели порове”, ”Локо - свине”, “Red or dead”.
Доста забавни са самоцелните признания, шокиращите хрумвания, дълго обмисляните девизи и пр. “издания” с тебешир, пастел или дори червило: “I don’t love anybody”, “Вера обича Васко”, “I love some boys with long hair”, “Трепем с ток”, “Бием лошо”, “Любен - загубен”, “Бира - секира”, “Тук съм”, “Изядохме си пуканките”, “Мразя пънк”, “Жоро е тъп, но какво от това” и т.н. Народен творец е изписал трескаво на една колона в центъра на София: “If you wanna fuck the sky you must teach your dig to fly”. Малко неочаквано стои и обяснението: I love Seb Bach - може би ключът към разбирането му не е в “Токата и фуга”, а в един малко по-съвременен виц.
Положението с драсканиците “на закрито”, в училище, също е страшно. Освен евъргрийн-предупреждението като “Внимание! Даскал-цербер!” вече се срещат и оферти като тази: “Продавам дрога - цени по договаряне”. Да не говорим за WC-стихосбирките.
Студентската общност се познава по малко по-претенциозния и обременен от съответната специалност подход към цокъл-нонсенса: “Надежда всяка тука оставете”, “Знам, че нищо не знам”, “Животът е палитра очакване за пълната картина на лещата”. Освен че под някои ключове за осветлението в ректората пише “Цък!!!”, а под грозен отвор в стената се чете “Дупка!”, срещат се и нелоши рисунки. Една от тях е на мастилено прасенце - “гуцьI - pluralia tantum”, канонизирал е някой множественото число. Най-бледите надписи обаче са най-свестни. “Бла-бла” - “Поне пиши без правописни грешки”.



  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Думата имат хората, които обикновено нямат думата Думата имат хората, които обикновено нямат думата

Представители на различни професии, обществени слоеве и образование ще разкажат историите си на събитието "ХОРА, които обикновено не говорят пред ХОРА"

11 апр 2019, 1554 прочитания

България е на челни позиции в Европа по намаляване броя на затворниците 2 България е на челни позиции в Европа по намаляване броя на затворниците

Общоевропейска тенденция е снижаването на престъпността и на размера на присъдите за лишаване от свобода

7 апр 2019, 2196 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Общество" Затваряне
Преумора, стрес и неврози заплашват децата в училище

Имплозия на "Позитано" 20

След бламирането на Корнелия Нинова за евролистата въпросът е накъде е поела БСП и кой я води

Фотоистория: Катедралата "Нотр Дам" – емблемата на Париж

Строителството започва през 1163 г. и завършва през 1345 г., като сградата се смята за шедьовър на готическата архитектура

"Агрия груп" купува производител на слънчогледово олио

Базираната в Лясковец "Кехлибар" ще е първата компания за преработка на слънчоглед в портфейла на холдинга

Миролио продаде дела си в "Булгартабак" за 26.6 млн. лв.

През фондовата борса бяха прехвърлени 7.22% от капитала, които отговарят точно на дела на италианския бизнесмен

1968 по Уорхол

Warhol 1968 в Moderna Museet връща атмосферата и духа на първата самостоятелна изложба на американския артист в Европа

Кино: "Джебчии"

Семейството срещу света с простота и нежност