Новият брой: Накъде след вота
Close

Инспектор Стрезов живее от секс, лъжи и видео

“Седях си в офиса, почиствах от нагара моя 38-калибров и се чудех какъв ли ще е следващият ми случай. Харесва ми да съм частен детектив и въпреки че един-два пъти ми масажираха венците с автомобилен крик, сладкият мирис на гущерите си заслужава риска.” Така започва един свой разказ Уди Алън.
“Беше минало вече 4 следобед, аз си сърбах бучката лед със “Сто гайди” и доволен оглеждах новото офисоборудване , току-що купено от един неизвестен представител на завода за разпадащи се елементи.” Това пък е началото на разказа “Снежето” от Филип (не Марлоу) Атанасов, шеф на най-голямата българска охранителна фирма “Саламандър”.
В България вече има колеги на Инчхай - частен детектив. Почти без изключение те са бивши служители на отдел “Криминална полиция” в МВР или някогашен контингент на Втори отдел (оперативно издирване) на Държавна сигурност.
“Висяхме по балконите да следим неверни съпруги, пазехме буркани в мазетата, пуснахме се по дирите на открадната врата”, смеят се на частната си премиера екс щатни полицаи. По думите им сега вече работата е по-различна, техниката е по-напреднала и екипното начало е много важно. За успешното проследяване на един човек например трябват поне две-три коли, в които отделно да са натоварени още толкова детективи. Освен това те трябва да са в непрекъсната връзка помежду си - радиостанции, мобифони и пр.
Детективският живот трябва да е страшно вълнуващ. Добрият преследвач по неволя се оказва на театър или на мач. Отделно са рисковете на професията - частен детектив разказва за обект, който цял ден се движил из града Х със скоростта на Малкия Мук и “ловецът” на информация се прибрал с мускулна треска.
Във всекидневниците напоследък се намират координатите на детективски агенции или се рекламират сходни услуги като “Събиране на несъбираеми кредити”. Почти всички Уотсън-обяви са безкрайно оскъдни като информация - само телефонен номер. В “Жълти страници” в раздела “Детективски агенции” например има по-малко от 10 адреса. Като ги издириш наживо обаче, се оказва, че това са частни домове, офиси на охранителни фирми или просто фантоми. На мястото, където трябва да се намира денонощната приемна на произволно избраната детективска агенция АКБ, всъщност се пада входът на телефонната палата. Въпреки предпочетената близост дори телефонът на любопитната фирма “не е в час”.
Офисът на друга агенция пък се намира в квартален клуб на пенсионера. Само много наблюдателният посетител може да забележи, че на една от масите стои табелка “Запазена” с фирмена лепенка отгоре. Скоро пред озъртащия се клиент се изправя келнерът, загадъчен като епизодичен герой от “Туин пийкс”, и изразява желание да помогне. След малко

С лимонадата идва и частният детектив

Любопитен факт е детективска агенция, която според очевидци може да бъде наречена “Фемина” или “Спайс гърлс”, защото в офиса й сноват само вдъхновени от методите на Мата Хари женоря.
“Работата ни е като в обикновен филм от видеотека. Хора идват всякакви, но главно с пари. Най-често случаите са свързани със семейни проблеми - изневяра, имоти и т.н.”, казва пристрастен към анонимността детектив. Напоследък са в разцвет фирменият шпионаж и проучването на длъжниците. Има още много разнообразни казуси - майка търси сина си, осъден на смърт преди много време и безследно изчезнал; жена иска доказателства, че роднините й се опитват да я уморят; разстроен собственик се надява да намерят скъпата му кола; друг плаща на детектив, за да получи обратно колекцията си, и т.н. и т.н.
Класацията на тревогите обаче продължава да се оглавява от изневярата. В класическия случай, ако жена е решила да закопчае мъжа си прелюбодеец

Битовият Джеймс Бонд

може да помогне, след като получи снимка на лицето, точен адрес и приблизително разписание на неговия ден. Само един незнаен инспектор Стрезов предупреди по телефона, че 12 дни следене, доклад за него и снимки ще струват 600 долара.

Наследниците на Поаро

общо взето, отказват да огласяват тарифите си. Всичко зависело от поръчката, сложността на изпълнението, разходите и времето. “Не е лека тази работа, нито е евтина. Трябва да си плътно зад обекта. Ако той влезе в ресторант - влизаш зад него. Това значи консумация, не може да седиш два часа на сода”, разстроен е коломбовец. Други от занаята също се оплакват, че навсякъде в заведенията имало певици и музика, което им пречело да подслушват - “трябва да е тихо”.
От броени дни е факт МВР-законопроект за телохранителите и частните детективи. Според него лицата, занимаващи се с издирвателна дейност на обществени начала, ще могат да подслушват лични разговори или да фотографират обектите само след... изричното им съгласие.
Досега нормативният регламент, по който работеха детективите, се изчерпваше с текстовете на две наредби - №14 за охранителната дейност и №15 за огнестрелните оръжия и боеприпасите. В новия закон, посветен на детективите, първо се посочва, че такива могат да бъдат основно екс оперативни работници. Професионалните ченгета, които изберат да се занимават с частна издирвателна дейност, нямат право да нарушават конституционните права на гражданите. По смисъла на Закона за специалните разузнавателни средства обаче при подслушването и следенето с електронни методи “временно се ограничават неприкосновеността на личността и жилището и тайната на кореспонденцията и на другите съобщения”. Което значи, че бизнесът на детективите автоматично остава извън закона. Детективите нямат право да арестуват, събраната от тях информация няма доказателствена тежест в съда.
“Ограничиха докрай правата на частния детектив. Не можеш да го снимаш без негово съгласие, не можеш да запишеш разговор, не можеш да го проследяваш, без той да знае”, казват си урока частници с шапка и лула. Шефът на “Саламандър” Филип Атанасов коментира, че да спазваш

Холмс-закона

означава, ако клиентът е съпруга, която иска “да хване на калъп” своя мъж, детективът да я придружава като бодигард, да следят кръшкача заедно и в подходящ момент лично жена му, с вещите напътствия на детектива, да го щракне на портрет, защото това вече не е нарушение на конституционните му права.
Детективите в романите и на екрана, макар и досадници, все пак са представени като полезни и винаги са от “добрите”. Конфликтът им с полицията също не е тайна. За разлика от ситуацията зад океана обаче тук недружелюбността на полицаите е причинена от несравнимо по-добрите условия, при които бившите им колеги и настоящи частници работят. “Купуваме най-добрата радиосвързочна техника, имаме мобилни телефони, носим хубави пистолети. При това си плащаме данъците”, хвалят се от “Саламандър”. “Те са наши приятели, постоянно им помагаме - от информация до спонсорство, ремонт на кабинети, пари за бензин”, твърдят от едноименната на скъпа марка обувки фирма.
За сметка на това обаче полицията продължава да не прави разлика между частните детективи и мутрите.


Четете неограничено с абонамент за Капитал!

Статиите от архива на Капитал са достъпни само за потребители с активен абонамент.

Абонирайте се

Възползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент

1 лв. / седмица за 12 седмици Към офертата

Вижте абонаментните планове
Все още няма коментари
Нов коментар

Още от Капитал