С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
2 17 яну 1998, 0:00, 7123 прочитания

“Интелектуални лъжи” или злоупотребата с псевдонаука

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Втора година продължават горещият междуконтинентален спор, предизвикан от публикуването на книгата-пародия “Интелектуални лъжи”, и пороят от статии за и против тезата на двамата й автори, въпреки че шумните скандали не са чести в научния свят, който в представите на непосветения е обгърнат с аурата на непогрешимостта и невъзмутимото спокойствие.
Професорът по физика в нюйоркския университет Алън Сокал и белгиецът Жан Брикмон използваха изключително оригинален и ефектен начин, за да изразят несъгласието и безпокойството си от тенденция, която завладява огромни сектори от хуманитарните науки предимно в американските университети. Според авторите става дума за предимно френски учени и мислители, прегърнали теоретичния инструментариум на т.нар. постмодернизъм - интелектуално течение, което отхвърля рационалистическата традиция на Просвещението. То използва независими теоретични разработки, които не се базират на какъвто и да било емпиричен опит и третират науките като повествование или като своеобразни социални конструкции.
За да реагират на този феномен, Алън Сокал и Жан Брикмон предоставят през лятото на 1996 г. на американското университетско ляво списание с културологична насоченост Social Text , пародия на разпространения в момента

Еклектичен и доста спекулативен постмодернистичен жанр

за да проверят дали текстът ще бъде публикуван (без, разбира се, да разкриват на редакторите, че става въпрос за пародия).
Статията, озаглавена “Преодоляването на границите: към една трансформативна херменевтика на квантовата гравитация”, е изпълнена с абсурди и очевидни алогизми, но най-вече афишира краен познавателен релативизъм. Тя започва с подигравка към остарялата “догма”, според която “съществува свят извън нашето съзнание, чиито особености са независими от индивида и дори от цялото човечество”. Освен това категорично се заявява, че “физическата”, както и “социалната” реалност в основата си представляват една лингвистична и социална конструкция”. В края на краищата авторите стигат до заключението, че “константите на Евклид и Нютон, които някога се смятаха за универсални, днес се схващат в тяхната историческа неизбежност”.
Цялата статия е изпълнена с доводи, противоречащи на всякаква логика. Но най-забележителен е фактът, че фалшификацията е публикувана, и то в специален брой, като отговор на критиките, изказани от някои учени срещу постмодернистичното поведение!
Пародията незабавно е разкрита от самия Сокал и след като медиите й обърнаха внимание, получи огромен отзвук не само в англоезичния свят. Освен това доста млади (и не толкова млади) хора, работещи в областта на литературата и хуманитарните науки, изпращат писма на двамата учени, за да им благодарят и да изразят неодобрението си срещу постмодернистичните и релативистични тенденции, които доминират в техните научни дисциплини.
Често благодарностите са изказани по доста интересен начин. Например студент, който сам си е плащал обучението, споделя, че харчи парите си, за да купува дрехи на царя, който, както се казва в приказката, всъщност е гол. Друг студент пише, че неговите колеги се присъединяват към Сокал, но моли да не се разкрива самоличността му, защото се надява да промени науката, но едва след като заеме постоянна длъжност.
По-важното в случая обаче е не толкова публикуването, колкото самото съдържание на текста. Той е изграден от цитати, принадлежащи на видни представители на философското и социално

Смесване на естествените науки и математиката

Цитираните откъси са абсурдни или лишени от смисъл, но в същото време са напълно автентични. Всъщност статията на Сокал е просто “цимент”, който свързва различните цитати помежду им. Сред авторите, “въвлечени” в мистификацията, са Жил Делюз, Феликс Гатари, Жак Лакан, Бруно Латур, Люс Иригари, Жан-Франсоа Лиотар, Мишел Серес и Юлия Кръстева, които са сред най-прочутите френски интелектуалци на епохата и чиято теоретична продукция се изнася масово, включително и в САЩ. Разбира се, цитирани са и американски учени, но в повечето случаи та са ученици или коментират постановките на французите.
Впоследствие авторите издават цяла книга със заглавие “Интелектуални лъжи”, в която подробно се обяснява на обикновения читател защо цитираните текстове са абсурдни и безсмислени.
Авторите нямат за цел тотално да отричат постмодернистичната мисъл, а по-скоро да привлекат вниманието върху относително слабо познатите аспекти на непрекъснатата злоупотреба с концепции и термини, произхождащи от математическите науки. С една дума, анализират се някои мисловни недоразумения, силно застъпени в постмодернистичните писания.
Ето как авторите излагат основните си доводи:
1. Често се говори за научни теории, за които пишещият има доста мъглява представа. В повечето случаи той използва научна терминология, без да знае точно какво означава тя.
2. Някои “учени” внасят термини от точните в хуманитарните науки, без да имат и най-малкото емпирично или концептуално оправдание за подобна стъпка. Ако един биолог например иска да употреби в своята област на изследване термини от диференциалната геометрия, колегите му веднага ще поискат от него да се обоснове. Неясните аналогии са неприемливи. В хуманитаристиката, напротив, може да се пише всичко: Жак Лакан твърди, че структурата на неврозата е окръжност, Юлия Кръстева - че поетичният език се въздига от силата на непрекъснатостта, а Бодриар казва, че модерните войни се осъществяват в неевклидово пространство.
3. Някои автори демонстрират огромна ерудиция, тъпчейки главата на нещастния читател със сложни думи в контекст, в който те нямат място. Без съмнение целта е непосветеният да бъде впечатлен и силно обезпокоен от липсата си на ерудиция.
4. Съществуват текстове, изпълнени с безсмислени фрази, като с това се цели манипулация и просто игра с езика. Тук става дума за истинско словесно отровителство, съчетано с върховна незаинтересованост за смисъла на думите. Всички тези автори от четвъртата група говорят с увереността, че компетентността им е безспорна. Без съмнение те смятат, че могат да използват престижа на точните науки, които да придадат блясък и сериозност на техния дискурс. На всичкото отгоре те са уверени, че никой няма да забележи злоупотребата с научни концепции.
Книгата “Интелектуални лъжи” не атакува хуманитарните науки или философията като цяло, а по-скоро посочва хората, които работят в тези области и които допускат подобни спекулации.
В частност тя “разваля” репутацията на текстовете, които се приемат за задълбочени, тъй като са трудни - те изглеждат неразбираеми, защото в действителност не искат да кажат нищо.
Или най-просто казано, книгата се нагърбва с ролята на онова момченце от приказката, което се провиква, че царят всъщност е гол.
Френските интелектуалци обаче приеха това предизвикателство на американския физик болезнено. Социологът Бруно Латур написа, че всъщност “малка група физици, теоретици, лишени от тлъстите бюджети на студената война, сега търсят нова заплаха” и я намират в интелектуалците постмодернисти от чужбина. За тях според френския социолог Франция се е превърнала в нещо като интелектуална Колумбия, която произвежда интелектуални наркотици, на които американските млади учени не могат да устоят, така както на наркотика крак. Проблемът обаче според други е, че ако за един френски студент или преподавател е приемливо, че науката се разполага в социален или исторически контекст, то за един американец това означава просто фантастика. Затова може би Сокал казва, че е притеснително залитането на американските леви кръгове към субективизма, към разбирането, че науката е само мит сред останалите. Това според него минира възможността да бъде анализирано обществото и да бъдат предлагани алтернативи.
Все пак авторите, които предизвикаха грандиозен интелектуален скандал не само от двете страни на океана, но и в самата Франция, специално отбелязват, че те съвсем не искат да окарикатурят съвременните френски философи и философи като Дерида и Фуко въобще не се споменават в тяхната книга. Нашата цел е, казват те, да стимулираме истинската и сериозна наука, за да не съществуват бисери, подобни на този на Luce Irigaray, който пише: “Уравнението Е=Мс2 има ли сексуализиран смисъл? Може би да. Да приемем хипотезата, че да в степента, че тя привилегирова скоростта на светлината по отношение на други скорости, от които ние имаме жизнена нужда.”



  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Готвим приема на първите студенти по хуманна медицина Готвим приема на първите студенти по хуманна медицина

Проф. д-р Магдалена Миткова, ректор на университет "Проф. д-р Асен Златаров"

10 май 2019, 1674 прочитания

Думата имат хората, които обикновено нямат думата Думата имат хората, които обикновено нямат думата

Представители на различни професии, обществени слоеве и образование ще разкажат историите си на събитието "ХОРА, които обикновено не говорят пред ХОРА"

11 апр 2019, 2124 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Общество" Затваряне
Тайната на клетъчното стареене е разкрита

Game-Changer* на газовия пазар

Междусистемната връзка с Гърция е първият реален проект за намаляване на газовата зависимост от Русия

В режим на готовност

Очакването за следваща криза внася доза предпазливост в инвестиционните стратегии

"Слънчо" поглежда отвъд хоризонта

С проект по "Конкурентоспособност" за 1.6 млн. лв. компанията ще започне да изнася детски храни в региона

"Агрия груп" купува производител на слънчогледово олио

Базираната в Лясковец "Кехлибар" ще е първата компания за преработка на слънчоглед в портфейла на холдинга

Работохолици до доказване на противното

Марк Грифитс, професор по поведенческо пристрастяване и директор на звено за изследване на хазарта в Nottingham Trent University

Фотографът на печалния образ

Изложбата "Изгнания" на документиралия Пражката пролет Йозеф Куделка за пръв път напуска Париж, за да гостува в София