С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
1 31 яну 1998, 0:00, 3286 прочитания

Метрото тръгна. Защо?

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

“Чак по мръкнало председателят на Губизпълкома преряза с ножица червената лента. Работниците и представителите на обществените организации шумно се качиха във вагоните. Дръннаха мелодични звънчета и първият трамвай, управляван лично от Треухов, потегли, сподирян от нестихващите викове на тълпата и пъшкането на оркестъра. Осветените вагони изглеждаха още по-ослепителни, отколкото през деня. И десетте в плавна върволица се движеха през Гусишче; след като минаха под железопътния мост, леко се изкачиха към града и свърнаха към “Голяма Пушкинска”. Във втория вагон пътуваше оркестърът. Изкарали духовите инструменти през прозорците, музикантите свиреха марша на Будьони.”
Из “Дванайсетте стола” на Илф и Петров

Най-кратката рецензия в историята - “Снощи пианистът Смит изнесе концерт. Защо?”, може идеално да пасне и за пускането на подземната железница в София. Така нареченото метро тръгна, без никой да разбере причината за това. Нито е завършено, нито ще облекчи трафика, нито ще откаже поданиците на Софиянски да питат защо общината не направи първо паркинги или защо метрополитенът обявява на търг отчуждени заради строежа на метрото имоти. Единственият предвидим плюс на подземното оживление беше, че начеса крастата на жителите на “Люлин” и “Обеля”, някои от които още гледат и трамвая като Железния кон.
От 28 януари шест метроспирки по трасето “Обеля” - бул. “Константин Величков” са в експлоатация. “Метрото в София представлява екскурзионно придвижване от едно място, на което няма транспорт, до друго такова място”, каза жител на кв. “Лозенец”, който едва ли някога ще бие път специално за да се порадва на съоръжението.
Люлинският ъндърграунд ще осигурява придвижване в тази отсечка за шест минути. Удоволствието ще струва 200 лева. Около 2001 г. тунелът ще изплюва пътници и пред “Шератън”, за радост на чужденците.
“Благодаря на строителите, на всички, които от 1968 г. са дали нещо от себе си за изграждането на това метро”, каза Стефан Софиянски при откриването.

Рязането на лентата

стана на една от няколкото спирки - “Западен парк”. Впоследствие се разбра, че тя е най-осветена и приветлива. Идеята за собствена “архитектура и специфика” на всяка установка е осъществена, като спирка “Люлин” е със сиви плочки, спирка “Сливница” е с оранжеви пейки, “Константин Величков” е с червени детайли. Освен това някъде има колони, другаде - монитори, по които да се следи редът в тунела.
Иначе всяка станция изглежда така: пасажерите влизат през стъклена врата с лепенки “Вход”. На стената виси схема - права линия с пунктир от двете страни, върху която с алена точка е отбелязана спирката-домакин. На междинната площадка вляво е будката на охраната, вдясно - гише “Каса и информация”. Посредата прясно боядисани ограждения (които могат да се прескочат трупешката) трасират пътя към три КПП-та. Закупеният билет се пъха в процепа на триъгълен апарат, чийто дисплей е на едри кръгове като онези в телевизионните викторини. После се завъртат едни метални кълбета, набодени с пръчки, и пътникът е пропуснат. Между другото в деня на откриването върху едното устройство за билети някой служител беше издълбал “Болно - не се сверява”.
След като се спусне по панорамните стълби, софиянецът се озовава на лъскава платформа и се радва на кошчетата, които още не са демонтирани в полза на нечие домакинство. Има и няколко комплекта пейки, застопорени в различна конфигурация на различните спирки. По стените тук-там има намек за мозайка или пано, като е почти сигурно, че графитите ще компенсират еднообразието. Долу има часовник и елтабло, което показва колко минути са минали от отлепянето на влака от тази спирка. При всички случаи, докато разбереш за какво става дума, мотрисата е пристигнала (целият метрокрос е около 6 минути). Има и други атрибути на подземния превоз - табелки и стрелки, упътващи или към “Обеля”, или към “Център в строеж”. Има и “Изход”. Единствената реклама е абсолютно в тон с пияните от щастие люлинци - на уиски.
Отстрани на платформата са двата чифта релси. По 6.5-километровата отсечка в пикови часове ще се движат 4 мотриси на интервал от 6 минути.
“Ще композираме в зависимост от натоварването”, обясни шеф от “Метрополитен” сред шума на машините.
За откриването на метрото спирка “Западен парк” беше обогатена архитектурно и с няколко преносими маси - за църковните такъми, шампанското и бонбоните. На водосвета дойдоха още московският кмет Лужков, вицепремиерът Божков, Муравей Радев - министър на финансите, шефът на парламента Соколов, депутати и транспортни босове. Най-много, разбира се, бяха служителите със значки “Метрополитен - София”. Развълнуван чиновник с любителска камера конкурираше с пробивност професионалните обективи. “Трябва да мина, 20 години сме дали за това нещо”, пуфтеше човекът. Новинарите отвърнаха: “Ние пък 20 години сме плащали за нещо, което не искаме.”
След водосвета и приветствените слова младежки ансамбъл затрополи хора и ръченици, от които конструкцията се затресе. След като гръмна шампанското, официалните гости се почерпиха с “Таралежки” и се качиха на влакчето. В локомотива се виждаха (въпреки цигарения дим) трима машинисти. Сияеща служителка, облечена в тъмнозелена униформа и с островърхо кепе, вдигна палка и тренът потегли. След малко се върна.
В това време нетърпеливи тълпи деца бяха залепили носове на залостените врати. Към два часа охраната пусна желаещите да видят метрото. В дългоочаквания ден возенето беше безплатно.
Талази пенсионери и ученици атакуваха пероните по шестте спирки. Децата се дивяха на релсите, бабите и дядовците се оглеждаха в мониторите и галеха пейките. Група любознателни старци се отцепиха и опасно наведени на ръба на платформата загледаха за

Светлина в тунела

Пронизителна свирка оповести пристигането на влакчето за центъра. Спонтанно ръкопляскане акомпанира тежкото паркиране на руската машина. (Стари столичани си спомнят подобна сцена от пускането на трамвай №9 нагоре от хотел “Хемус” към “Хладилника” - “хората аплодираха ватмана, после висяха от вратите, тичаха покрай мотрисата...”)
“Пази се - затварям вратите. По-бързо да става качването”, нареждаше строг глас по високоговорителя, докато местното население се тъпчеше в трена. Вътре възрастните хора насядаха по мушамените седалки, хлапета разглеждаха клетката с надпис “При опасност натисни бутона” и пожарогасителя.
Остроумни малчугани изпотиха някои пасажери с тематичен хумор а ла “Семейство Адамс”. За някои от беловласите преживяването май без преувеличение се равняваше на бънджи-скок. Няколко пенсионерки стояха неподвижно, хванати през кръста. “Не знаем дали ни харесва метрото. Ще ви кажем, като стигнем”, потвърдиха притеснението си те.
“Супер е”, възторгваха се внучета и обясняваха: “Въобще не знаехме какво е това метро. Нещо като влак е, но не се усеща как се движи.” “Метрото е добро - сравнявам го с германското и съветското, но ни е скъпо”, съобщи опитен пътник. “Пишете, че съм дошъл чак от Пирдопско за откритието”, настоя дядо. Старица, която с едната ръка си оправяше забрадката, а с другата дърпаше внучето си от вратата, се изопна и без да може да си спомни докрай поовехтелия шаблон, изстреля: “Радваме се на постиженията!”
Лека паника настана на последната станция “Константин Величков”. След призива на водача всички да слязат множеството се изсипа на платформата и се видя в капан. Просто защото познатите стълби на подземието се оказаха само в единия край. “Къде е изходът, бе”, “тук ли е за Централна гара”, “откъде се излиза”, питаха се метропионерите един друг. По-нервните запалиха цигари. Всички въздъхнаха с облекчение при вида на задаващия се от другата страна вагон: “Еха, пак идва!”
“Чакам да се стопли и ще отида да го видя”, “в събота ще водя децата на метрото”, планират гражданите. По света имат Дисниленд, ние имаме метро.



  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Готвим приема на първите студенти по хуманна медицина Готвим приема на първите студенти по хуманна медицина

Проф. д-р Магдалена Миткова, ректор на университет "Проф. д-р Асен Златаров"

10 май 2019, 2540 прочитания

Думата имат хората, които обикновено нямат думата Думата имат хората, които обикновено нямат думата

Представители на различни професии, обществени слоеве и образование ще разкажат историите си на събитието "ХОРА, които обикновено не говорят пред ХОРА"

11 апр 2019, 2532 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Общество" Затваряне
Защо не издържа моралната защита на Клинтън

Q&A: Проектът Libra

Най-важното, което трябва да се знае за новата криптовалута на Facebook

Климатичният завой на България

София влиза, макар и с някои уговорки, в лагера на страните в ЕС, които искат по-бързо свиване на парниковите емисии

България изнася все повече машини и авточасти

Увеличението във външната търговия през 2015 г. идва основно от пазарите на ЕС. Спад има при суровините, но той е ценови

Ново място: Cup & Roll 2

Ресторантът потвърждава, че софийската публика най-сетне има засилено любопитство към корейската кухня

Ние, писателите

Сборникът "Интервюта" ни дава възможност да надникнем по-дълбоко в личността и философията на Йордан Радичков