С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
14 фев 1998, 0:00, 922 прочитания

Усетът за бизнес е като усета за класическа музика

Юлия Христова, президент на фондацията “Приятели на Нов симфоничен оркестър”, пред “Капитал”

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Каква е философията на финансирането на Новия симфоничен оркестър?

- Нищо ново и необичайно не е направено при изграждането на този оркестър. Новото е, че тогава, през 1991 г., започнах да правя симфоничен оркестър - нещо, което не е типично за края на ХХ век. От много години оркестрите се събират в друг тип - т.нар. фестивален или оркестър за звукозапис. Институцията оркестър поради факта, че е необходим много дълъг гратисен период за създаване, изисква много инвестиции. Затова в Европа и в Америка вече не се създават оркестри. В България, където отново се започва с много неща, беше възможно създаването на оркестър тогава - 1991 г. Днес е вече почти невъзможно.
Тогава трябваше да се избере какъв тип институция да бъде оркестърът - по американския начин на финансиране директно от обществото или европейския тип финансиране, който все още залага приоритетно на основна субсидия от държавата или от общината.

Вторият тип финансиране според вас е отречен?

- Да. Самият факт, че през последните десетина години в Европа се тръгна към съкращаване на оркестри, театри, фактът, че се все повече се обръща внимание на т.нар. германски тип финансиране, където приоритетно общините поемат издръжката на културните институции, всичко това говори за невъзможността, въпреки че обществото става все по-богато, държавата през следващия век да се грижи за такъв тип културни структури, каквито са оркестрите и оперните театри и театрите изобщо. Ето защо тогава, през 1991 г., много по-перспективен ми се видя американският тип финансиране, който е известен по света като спонсориращ тип институция.
Самият симфоничен оркестър като конструкция е една пирамидална конструкция. В основата стоят множеството редовни оркестранти, а нагоре по йерархията се минава през концертмайстори, водачи на групи, солисти и се стига до маестрото. Това, което преди век са направили в Америка, е, че по подобие на оркестъра са създали и обществото на приятелите на оркестъра. В него има множество от индивидуални спонсори, които са с по-малки финансови възможности (така както с по-малки изпълнителски възможности са редовните оркестранти), и корпоративни спонсори, в които се включват и организации от типа фондации-донори, както и държавата и/или общината. Корпоративните спонсори отговарят на нивата на солистите и маестрото. Например един от донорите от най-високите нива на Метрополитен опера или на Карнеги хол в Ню Йорк е общината на Ню Йорк. Те всяка година даряват вноска от минимум един милион долара.
Индивидуалните и корпоративните спонсори образуват обществото на оркестъра. Във финансово отношение нещата стават стабилни, когато зад всеки един музикант, а те са 74, стои поне един член на обществото на оркестъра. Ние постигнахме това едва този сезон. Всъщност това е гражданското общество в умален вид. Множеството от индивидуални или корпоративни донори от обществото на оркестъра заменят държавата или общината, които стават само част от него. По този начин стабилитетът на институцията оркестър за следващия и по-следващия сезон е постигнат.

На колко възлиза едногодишната издръжка на оркестъра ви?

- Всеки сезон е различен. В момента, в който след вземане на кредити успяхме да създадем името на оркестъра, това за нас беше към средата на втория сезон, на практика трябваше да спрем. Например миналата година имахме само два концерта и разходите ни бяха приблизително около 3000 долара. Тази година отново имаме силен сезон. Благодарение на системата на финансиране, за която говорих, и субсидия от два милиона лева от Министерството на културата общият ни бюджет възлиза на петдесет милиона лева. Но всичко търпи корекции. През октомври м.г. направихме програма за концерти от сезона, която да възлиза на 50 000 долара. Разбрахме обаче, че едва ли ще бъде постижимо да се активират толкова спонсори и затова направихме навреме корекция в програмата.

Каква е разликата при артистичната дейност на оркестъра ви и на оркестрите с класически тип финансиране?

- Имаме една представителна част и една друга, която е сбор от много други дейности. Това отново е концертна дейност, но не излиза по афишите на София. Тази втора част представлява продажбата на продукта “Нов симфоничен оркестър” в неговите камерни формации на онези клиенти, които биха искали да ползват камерна програма в рамките на 30-35 минути за специално събитие. Практиката говори, че това преобладаващо са чужди фирми. Много малко са българските фирми, които биха си позволили такъв лукс, защото тази година ние продавахме нашите поръчкови концерти за 1000-1200 долара, при които са ангажирани максимум тринадесет музиканти.

Тогава техните хонорари не са малки?

- Те получават хонорари, каквито им се плащат за камерен концерт от афиша. Цената на концерта надвишава разходите, които правим за хонорарите на музикантите, но парите, които остават, се използват например за направа на афишите за целия сезон или за други разходи по оркестъра.

Какви са привилегиите, с които привличате вашите спонсори?

- Кампанията за набиране на участници в годишния фонд “Нов симфоничен оркестър” не предлага само лукса да бъдеш спонсор на оркестъра. Срещу всяко равнище на донорство - от 25 до 5000 долара и нагоре, има привилегии, които оркестърът предлага. Една от привилегиите в по-високите нива (1000 долара и повече) е черно-бялата реклама в нашите концертни програми. Разбира се, рекламната площ се продава и на други рекламодатели, които изявяват желание да рекламират за точно определен концерт.
Дори при най-ниската привилегия се вижда различният статут на този участник в концерта. Той е специален гост. Той влиза в залата с останалата публика, но в паузата се отделя в специално фоайе, обозначено с надпис “за спонсорите на оркестъра”, което е украсено с цветя. Вътре им се предлага чаша вино. Така могат да установят контакт с другите спонсори. Много хора, които не се познаваха, се запознаха на нашите концерти и мисля, че по-нататък станаха партньори.
Това е една от важните функции на една такава институция като симфоничния оркестър. Концертът е по-различна и много чиста територия. Защото да влезеш и да слушаш една концертна програма с Бранденбургския концерт на Бах, а следващия път да дойдеш да слушаш Моцарт и си човек от деловите среди, очевидно сериозно се занимаваш и с музика, и със собствения си бизнес.

Наистина ли смятате, че има връзка между усета към симфоничната музика и усета за бизнес?

- Да. Убедена съм, защото това е наблюдение от седем години. Да слушаш 50 минути симфония от Борецки или произведение на Бах, и то не епизодично, това означава елитарна позиция на публиката, която тя защитава и в професията си. Затова и привилегията на дарителите от по-високите равнища е вечеря или обяд с диригента на оркестъра или маестрото, тоест възможност да контактува с музикантите директно.
Най-високата привилегия е участие в борда на директорите на оркестъра. Това е престижна, морална позиция, за която се заплаща най-скъпо. Но трябва да дадеш тези пари, а не да ги получиш, както е в борда на директорите на търговските дружества.

Какви решения взема бордът?

- Той има консултативни функции. Той взема решения по проблемите, които ние му поставяме. В смисъл как най-добре да се елиминира един или друг проблем. Става въпрос за финансови, а не творчески въпроси.

Доколко е приложим този американски модел от други музиканти в България?

- Този опит, струва ми се, постепенно ще бъде адаптиран в Европа. А в България - най-вече, защото ние живеем в безкрайно благодарно време. Каквото се заложи сега, ще бъде печелившата позиция в следващите години - ориентирането към такъв тип културни структури, които да разчитат на такъв род действия, каквито ние вършим сега, и да дават много добро качество на продукта, от което зависи всъщност дали ще се хареса на обществото. Но нашият опит не може да бъде приложен веднага, защото знаем каква е икономическата конюнктура сега в България.

Имала сте период, който описвате като лихварския, тоест времето, когато оркестърът е разчитал само на заемите, които сте вземала от различни места. Това ли беше най-тежкото ви време?

- Това беше ужасно време. Предполагам, и ще плащам много висока цена за това време. Емоционално изразходвах много неща и това тепърва ще се отразява на мен самата. Инвестирах много емоция. Защото трябваше да приема на плещите си много неща, за които не бях готова. Говоря за онези безкрайно много часове, които прекарах пред кабинетите в търсене на кредити. Говоря за отношението към мен, когато не съм могла да ги погасявам и съм се опитвала да обяснявам, че всъщност създаването на оркестър е сериозна работа, не е за ден-два и че би могло да се направи така, че и двете страни да са взаимно коректни. След това времето показа, че съм била права, защото всички задължения постепенно започнаха да се изплащат, без да се спира работата на оркестъра. Беше важно да се работи така, че да не спира работата на оркестъра. Ако бих могла да погася една част от задълженията си за сметка на нулев сезон на оркестъра, защо тогава сме инвестирали за създаването на оркестъра? През цялото време той беше на системи. Едва този сезон не е.

Намирате връзка между състоянието на оркестъра ви и състоянието на икономиката?

- Този трети силен сезон след сезоните 91/92 и 92/93, при толкова тежката позиция, в която по принцип се намира един луксозен продукт като нашия, означава, че държавата е в добра позиция. Това е симптоматично за това, което се случва и ще се случва, при това в много добра посока.

Не оживя ли оркестърът най-вече благодарение на американски дарители тук, в България?

- Беше естествено и логично американските граждани да разберат това, което правим, и да ни подадат ръка. Просто те и родителите им са правили това от деца. Впрочем сигурна съм, че в България нещата ще се развиват още по-добре, защото инвеститорският интерес на хора, които почти си бяха тръгнали, се възстанови. Това са хора, които за пореден път повярваха в това, че биха могли да имат трайни интереси у нас. Те и затова се включиха в обществото на оркестъра. Защото американците са хора, които дори от позициите на спонсорска вноска не правят нищо, без това да има значение за по-нататъшната им работа или присъствие.

Какво трябва да направи българската държава, за да бъде ефикасно прилаган този модел на финансиране на културни институции?

- В новия закон трябва да се даде възможност за равен старт на различни културни структури в държавата независимо дали са към Министерството на културата, към общините или са частна организация. Задължително трябва да се направи така, че онзи манталитет от миналото, който в музикантското съсловие е в превишена доза, онзи манталитет, който смята, че всичко зависи от държавата, той трябва да изчезне. Нещата в крайна сметка са в ръцете на всеки един. Това, което държавата трябва да направи, е да даде рамката с началните и крайните параметри за дейността на този, който иска да рискува и да разчита на себе си.

Интервюто взе Веселин ДРЕМДЖИЕВ

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Чешкият акционер в Le Monde не гарантира независима журналистика 1 Чешкият акционер в Le Monde не гарантира независима журналистика

Доверието между ръководство и редактори във френския вестник все повече намалява

22 сеп 2019, 1696 прочитания

Ралица Матеева: На учениците трябва да се даде шанс сами да произвеждат съдържание Ралица Матеева: На учениците трябва да се даде шанс сами да произвеждат съдържание

Учителката от СОУ "Ангел Кънчев" в Русе Ралица Матеева пред "Капитал"

13 сеп 2019, 2263 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Общество" Затваряне
Френският мирис на корупция

Шефът на Конституционния съд Ролан Дюма е замесен в скандал с комисиони от продажби на оръжие

Още от Капитал
Ново време за "Славянска беседа"

Двама френски предприемачи са купили 2 хил кв. м за близо 3 млн. евро, за да направят офиси и споделено простраство

Фандъкова, когато не е кмет

Желанието на настоящата кметица е да се еманципира от ГЕРБ и да спечели на своя страна "умните и красивите"

Формулата на Манолова: кмет-омбудсман

Обещанието за допитване до хората по всички важни въпроси носи предизборни дивиденти, но и рискове от прекомерни очаквания и блокажи

Борис Бонев: между гражданите и политиката

Единственият непартиен кандидат се бори за гласове с малък бюджет и без подкрепа от партийни структури

Надежда за "Ирина"

Режисьорката Надежда Косева преплита темите за женската сила и клаустрофобията на малкия град в новия си филм

Изкуство на ръба

"Фриндж" в Единбург е най-големият фестивал на изкуствата в света

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10