Новият брой:
Служебната президентска република

Добър или лош, законът трябва да се спазва

Малко за съжаление са изданията, които гледат сериозно на проблемите около опазването на културно-историческото наследство. Напоследък може би единствено в. “Капитал” се стреми да отстоява принципна и компетентна позиция, съобразена с действителното състояние и законовите положения в тази наистина сложна област. В обширните публикации от 9-15. II. 1998 г. вестникът слага пръст в раната, опитвайки се да анализира сблъсъка на интересите на незаконните разкопвачи (иманярите), нелегалните и полулегалните търговци и прекупвачи на антики, трафикантите, от една страна, и от друга, държавната политика по отношение издирването, собствеността и съхранението на движимите паметници на културата. Своего рода междинна позиция в този конфликт заемат частните колекционери (потенциални собственици на частни музеи), чиято дейност засега няма необходимата законова уредба. Естествено, констатациите, до които достига “Капитал”, не се харесват на засегнатите страни. Естествено също така, известни музейни специалисти се включват в дискусията, разширявайки нейната територия в посока регламентиране взаимоотношенията между Националния исторически музей (НИМ) и други утвърдени музеи, засягащи взети “временно”, но невърнати техни експонати.
При това положение задачата на тук пишещия, в качеството му на отговорен държавен служител, е да вземе обективно отношение по всички повдигнати въпроси.
Реалните процеси в държавата изпреварват мерките, свързани с опазването на културно-историческото наследство. Колкото и да е неприятно, това е факт и следва да го признаем. Законът за паметниците на културата и музеите (ЗКПМ) датира от 1969 г. и макар поправян десетина пъти, не отговаря на европейските норми в тази област. Вече седем години този проблем се дискутира, в определени моменти се съставят работни групи и се подготвят проекти за нов закон, дори през 1994 г. бяха представени завършени разработки. Но до този момент резултат в окончателен вид няма. А единствено законът може и трябва да урежда въпросите по статута, собствеността, движението, търговията и износа на движимите паметници на културата. Сегашният ги урежда схематично и формално. Нещо повече, някои поправки от 1995 г., вместо да го подобрят, внесоха допълнителни несъответствия и застрашиха опазването на ценностите. Например според чл.11 ал. 3 от ЗКПМ само декларираните от собствениците предмети, които имат качества на паметници на културата, попадат под негова защита. Не става ясно какъв статут имат недекларираните предмети, притежаващи такива качества. Парадоксът става още по-голям в чл. 12, т.”б”. Според записаното в нея само инвентираните в музеите и музейните сбирки предмети имат статут на паметници на културата.
Но, макар и лош, законът важи за всички. А непознаването му, както знаем, не оневинява нарушителя. ЗКПМ категорично урежда статута на археологическите находки. Чл. 16 ги определя като държавна собственост. Ето защо най-малкото несериозно звучат пледоариите на г-н Б. Димитров относно правното понятие археологическа находка. Това е научно понятие, но влязло веднъж в закона, то автоматично се превръща в правно. Ето защо при съдебен спор се ползват т. нар. вещи лица, които в случая трябва да бъдат специалисти археолози.
Проблемът обаче е друг. И г-н директорът на НИМ великолепно го знае. Проблемът е, че в преразпределянето на иначе обявените държавни културни ценности участват лица и групи, разполагащи с огромни финансови средства. Те могат да си платят на адвокати, на прокурор, на съдия, на свидетели. И да докажат в съда, че незаконно придобитата археологическа ценност е наследствена от пето поколение. Но това не е проблем на музейния специалист, а на съдебната власт, на органите на МВР.
НИМ действително увеличи фондовете си през последните години. Но не благодарение подхода на г-н директора му. Истината е следната: след ликвидацията на Националния музей “Рилски манастир” и предаването на манастира на църквата целият негов фонд (с изключение на паметниците, собственост на църквата) беше предаден на НИМ. Същото беше извършено с фондовете на закритите национални музеи на революционното движение (преименуван преди ликвидацията му в Музей на политическите партии) и на българо-съветската дружба (сега музей “България и славянският свят”, филиал на НИМ). Това представяне стана със съответните актове на Министерския съвет и на Министерството на културата. Каква е тук заслугата на Б. Димитров?! Каква е неговата заслуга, че във фондовете на НИМ беше записана богата колекция от български християнски ценности, съхранявана преди това в Археологическия институт и музей при БАН (части от същата бяха представени от господина като родолюбиви анонимни дарения). Каква е заслугата на мастития директор за предаването от НСБОП в НИМ на иззети при полицейски акции ценности? Или за даренията, получени от президентството, примерно?. Цифрата от 508 хиляди експоната, които бил притежавал НИМ, е чиста проба измислица на Б. Димитров. Защото никой в музея днес не знае колко е точният брой на експонатите му. Със сигурност обаче се знае, че той е много, много по-малък. В главната инвентарна книга фигурират 39 хиляди инвентарни номера, като в доста случаи под един номер са записани няколко експоната, без да е водена отчетност за точния им брой. Той ще бъде установен едва след приключването на пълната инвентаризация на фондовете, започнала през 1997 г., от комисия, назначена от Министерството на културата. Между другото въпреки нормативните разпоредби такава инвентаризация в НИМ не е извършвана от десет години.
Нито Министерството на културата, нито аз лично сме против частното колекционерство и частните музеи. Обратното, убедени сме, че те трябва да бъдат поощрявани и регламентирани законово. Още през 1992 г. като директор на тогавашния Национален център за музеи лансирах идеята за частни музеи. По-късно в подготвяния от нас проект за закон за културното наследство тази идея придоби нормативен вид. Сигурен съм, че не е далеч моментът, когато ще бъдем свидетели на откриването на първия у нас частен музей. Решително обаче съм против спекулата, маскирана под формата на колекционерство, какъвто е случаят примерно с банка “Славяни”. За три-четири години тази злополучна банка изкупи толкова ценности, колкото притежава един средно голям български музей. Голяма част от тях - археологически (според ЗПКМ - държавна собственост), без да се знае произходът им. Не се знае също какво е плащано на т.нар. бивши собственици. Бих задал въпроса поддържа ли Б. Димитров (официалният експерт-оценител на банката), че за статуетка на Ерос от II в.пр.Хр. е платено 1 000 000 долара, така както е записано в описа на банковата колекция, която беше изложена в НИМ. Излишен въпрос. Истината е, че на предложителите са подхвърляни далеч по-незначителни суми, а посредством оценките са прикривани финансови пасиви и изтичане на капитали. Именно това нарекох в друга моя публикация срастване на държавната структура (НИМ) с частни групировки и спекулативни интереси.
За пореден път в “Капитал” беше повдигнат въпросът за връщането на експонатите от други музеи, предадени в НИМ за временно ползване. Това е ставало въз основа на заповеди, издавани от ръководители на бившия Комитет за култура. Сроковете обаче не са били спазвани и голяма част от експонатите и до днес са в експозицията на НИМ. Веднага искам да отбележа, че още от 1992 г. има заповед за поетапно връщане на паметници на културата от НИМ на музеите в страната. Единствено АИМ при БАН през 1997 г. получи с нова заповед на министъра всички свои експонати.
Без да поставя под съмнение значимостта на НИМ като национална културна институция, Министерството на културата смята, че действията и отношенията на този музей с останалите музеи трябва да се основават единствено на Закона. Предстои обсъждането и приемането на вече разработените документи, регламентиращи връщането и условията на гостуване на ценни паметници от други музеи в експозицията на НИМ.

Алберт БЕНБАСАТ
началник управление “Музеи, галерии и изобразителни изкуства” в Министерството на културата


Четете неограничено с абонамент за Капитал!

Статиите от архива на Капитал са достъпни само за потребители с активен абонамент.

Абонирайте се

Възползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент

2 лв. / седмица за 12 седмици Към офертата

Вижте абонаментните планове
Все още няма коментари
Нов коментар

Още от Капитал