Младежкият пробив на неконвенционалното изкуство
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Младежкият пробив на неконвенционалното изкуство

Младежкият пробив на неконвенционалното изкуство

1310 прочитания

В началото на седмицата в Националната художествена галерия се появи изненадваща изложба от български творби на неконвенционалното изкуство. Доскоро подобна изява на млади автори беше немислима в тези зали, изпълнени с консерватизъм. Пробивът е извършен от група “Диско’95", съставена от художниците Кольо Карамфилов, Димитър Митовски, Красимир Добрев, Красимир Карабаджаков и Румен Жеков, а изложбата им се нарича “ДискоЛувър”.
Инсталацията е разположена в три от залите на бившия царски дворец и е предизвикателен разказ за абсурда, тоталното преобръщане на стойностите и липсата на всякакви стабилни критерии в съвременния свят.
Основното изразно средство на авторите са преднамереният кич и еклектиката - друга характерна особеност на днешното време. Петимата художници не се страхуват и от значителна доза хумор и самоирония, вероятно защото сюжетът на “разказа” е трудно смилаем.
Първата част от изложбата представя парижки салон от миналия век - върху шарени тапети (на цветчета и котки) от пода до тавана са наредени картини по темата “Любов, смърт, гуляи”. Обединителната линия на произведенията е абсолютното им разностилие - в тях има и наивизъм, и нещо подобно на комикс, но рисуван с маслени бои, и фотографски изображения в сладникавата мелодраматична стилистика от началото на века. И за да бъде миш-машът пълен, в залата е инсталиран просвяткващ халогенен прожектор, който превръща всичко в една налудничава дискотека.
Следващата зала е посветена на пиратството, което според авторите е в пълна несъвместимост с душевността на българина. Платната не са толкова много, но от бутафорията и кича, струящи от тях, на човек му секва дъхът. Едното от тях представлява уголемена моряшка татуировка с класическа русалка, другото - страстна сцена между пират и закръглена дама, заобиколени от амурчета и още куп статисти, задръстили картинното пространство. В залата е изложен и нещо като ковьор (килимче за стена) - неотменна част от еснафско-директорския интериор върху който е изписана цитираната фраза за пиратството и т.нар. българска душевност.
Кулминацията в “ДискоЛувър” е творбата на Кольо Карамфилов “Нарцис”. Тя е в последната зала и стъписва с резкия обрат в настроението и стилистиката си. Една нереална градина от триизмерни човешки глави, обърнали поглед нагоре, които сякаш са поникнали върху огледалата на пода. Отраженията им в тавана образуват нещо като фантастична плетеница от цветя. Само че тук става въпрос не толкова за цветята, колкото за безсмисления човешки нарцисизъм.
Последното произведение в изложбата е перфектно изпълненият каталог, който е самостоятелна работа със своя вътрешна логика. Един паралелен свят, в който митичната крава Йо спокойно може да замести кравата от шоколадите “Милка”...
Намесата на група “Диско’95" в застиналия интериор на НХГ е брутално-провокативна и въздействаща. Всичко е преобърнато наопаки и сякаш плува в безвъздушно пространство, където липсват опорни точки. В това пространство красивото и грозното вървят ръка за ръка, възвишеното и пошлото са сменили местата си, границата между кич и еклектика е размита, а смехът избива на плач.
Цялата тази галерия от стилове и внушения е подправена с балкански митове и убийствени страсти.
В “ДискоЛувър” сериозното и несериозното са неизменно свързани. В този смисъл изложбата би могла да се възприеме и откъм забавната й страна - като покана за включване в купона. А петимата от “Диско” знаят как да се забавляват!

В началото на седмицата в Националната художествена галерия се появи изненадваща изложба от български творби на неконвенционалното изкуство. Доскоро подобна изява на млади автори беше немислима в тези зали, изпълнени с консерватизъм. Пробивът е извършен от група “Диско’95", съставена от художниците Кольо Карамфилов, Димитър Митовски, Красимир Добрев, Красимир Карабаджаков и Румен Жеков, а изложбата им се нарича “ДискоЛувър”.
Инсталацията е разположена в три от залите на бившия царски дворец и е предизвикателен разказ за абсурда, тоталното преобръщане на стойностите и липсата на всякакви стабилни критерии в съвременния свят.
Основното изразно средство на авторите са преднамереният кич и еклектиката - друга характерна особеност на днешното време. Петимата художници не се страхуват и от значителна доза хумор и самоирония, вероятно защото сюжетът на “разказа” е трудно смилаем.
Първата част от изложбата представя парижки салон от миналия век - върху шарени тапети (на цветчета и котки) от пода до тавана са наредени картини по темата “Любов, смърт, гуляи”. Обединителната линия на произведенията е абсолютното им разностилие - в тях има и наивизъм, и нещо подобно на комикс, но рисуван с маслени бои, и фотографски изображения в сладникавата мелодраматична стилистика от началото на века. И за да бъде миш-машът пълен, в залата е инсталиран просвяткващ халогенен прожектор, който превръща всичко в една налудничава дискотека.
Следващата зала е посветена на пиратството, което според авторите е в пълна несъвместимост с душевността на българина. Платната не са толкова много, но от бутафорията и кича, струящи от тях, на човек му секва дъхът. Едното от тях представлява уголемена моряшка татуировка с класическа русалка, другото - страстна сцена между пират и закръглена дама, заобиколени от амурчета и още куп статисти, задръстили картинното пространство. В залата е изложен и нещо като ковьор (килимче за стена) - неотменна част от еснафско-директорския интериор върху който е изписана цитираната фраза за пиратството и т.нар. българска душевност.
Кулминацията в “ДискоЛувър” е творбата на Кольо Карамфилов “Нарцис”. Тя е в последната зала и стъписва с резкия обрат в настроението и стилистиката си. Една нереална градина от триизмерни човешки глави, обърнали поглед нагоре, които сякаш са поникнали върху огледалата на пода. Отраженията им в тавана образуват нещо като фантастична плетеница от цветя. Само че тук става въпрос не толкова за цветята, колкото за безсмисления човешки нарцисизъм.
Последното произведение в изложбата е перфектно изпълненият каталог, който е самостоятелна работа със своя вътрешна логика. Един паралелен свят, в който митичната крава Йо спокойно може да замести кравата от шоколадите “Милка”...
Намесата на група “Диско’95" в застиналия интериор на НХГ е брутално-провокативна и въздействаща. Всичко е преобърнато наопаки и сякаш плува в безвъздушно пространство, където липсват опорни точки. В това пространство красивото и грозното вървят ръка за ръка, възвишеното и пошлото са сменили местата си, границата между кич и еклектика е размита, а смехът избива на плач.
Цялата тази галерия от стилове и внушения е подправена с балкански митове и убийствени страсти.
В “ДискоЛувър” сериозното и несериозното са неизменно свързани. В този смисъл изложбата би могла да се възприеме и откъм забавната й страна - като покана за включване в купона. А петимата от “Диско” знаят как да се забавляват!


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

Новите от запаса

Новите от запаса

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност.