С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
1 22 авг 1998, 0:00, 2202 прочитания

Идеологията и комиксът вървяха ръка за ръка

Художникът Петър Станимиров пред в. “Капитал”

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Какво представлява комиксът?

- По тоталитарно време комиксът в България беше табу. И то не сред художниците, а на пазара, и най-вече в Художествената академия, където би трябвало да се изучава. Днес изкуството на комикса вече е задължителен предмет в специализираното висше училище.

Как се прави добрият комикс?

- С много компромиси. Сценариите по това време се приемаха трудно, трябваше да покриват определени изисквания и да бъдат защитени пред специална художествена комисия.

Какви хора влизаха в тази комисия?

- Във всеки случай творците там нямаха място. Двама или трима от рецензентите имаха нужното образование, което не означаваше, че са такива и по призвание.

Зад гърба си имате голям списък с имена на български комикси, детски списания и книжки. Избройте някои от тях.

- Работил съм в “Чуден свят”, “Дъга”, участвах в екипа на списание “Септемврийче” до 1988 г., като след 10 ноември се прехвърлих в “Разкази в картинки”. Екипът ни се състоеше от 7-8 от най-добрите български художници и по това време излизахме в 100-150 000 тираж - нещо абсолютно невъзможно и непознато на книжния пазар в наши дни. Разбира се, нещата не вървяха толкова гладко, колкото на нас ни се е щяло.

В какво точно ви оценяваше художествената комисия?

- Във всичко, с което беше свързано изкуството по това време. Идеологията и комиксът вървяха ръка за ръка. И затова почти всички свободомислещи творци се бяха насочили към научнофантастичния жанр - в научната фантастика всеки може да назове по завоалиран начин нещата с истинските им имена. Когато някой от нас имаше нуждата да изрази нещо в картинка, правеше го чрез фантастичен комикс.

А партизанските истории?

- А, тези истории присъстваха и покрай тях нямаше кой знае какви конфликти. Истинската борба започваше, когато в научнофантастичната или съвременната история се налагаха промени на имена, цветове и символи.

По-точно?

- Знаете ли колко пъти са връщали един комикс само защото лъчите на звездата били като на американската звезда, а не като на руската. Да не говорим за всичките нюанси на червеното, които ние трябваше да избягваме понеже са характерни за капиталистическия лагер. Руското червено си имаше един нюанс и ние си го знаехме наизуст.

Как подбирахте героите си?

- Добрият човек задължително беше българин или руснак, името му също беше добро и, не дай си боже, да сложим на отрицателния герой съветско име, наставаше едно безкрайно приемане и предаване на проекти пред комисията. Все пак не мога да твърдя, че сме били притискани прекалено силно от властта. Напротив, чувстваше се протекцията на Людмила Живкова, която аз така и не познавах лично.

Можете ли да опишете създаването на книжката в картинки стъпка по стъпка?

- Разбира се, занимавал съм се с комикси десет години. Отнема около месец за събиране на информация - ровене в енциклопедии, научни издания, справочници. Не е лесно да се представи достоверно която и да е история, особено ако става дума за исторически или научнофантастичен комикс. Втората стъпка е развиването на персонажите, но веднъж стигнало ли се е дотам, нещата се подреждат от само себе си. Все още се смея, като си припомня как от незнание или чист мързел в сценариите за комикси, които съм чел, хан Омуртаг присяда уморен и си свива цигара. Или как нанизи люти чушки висят от покрива на шатрата.

Какво е чувството да си уникален, единствен в работата, която вършиш?

- Ние наистина бяхме единствените специалисти в областта на илюстрацията по това време. Нямахме конкуренция. И затова по-късно, след промените, всички мои колеги, останали в страната, се насочиха към анимацията. Защото бяхме без конкуренция и защото вече нямаше какво скрито да извадим наяве в един научнофантастичен комикс. Художници като Божидар Димитров, Евгени Йорданов, Ивайло Иванчев, Николай Добрев, доайенът на популярния комикс “Дарко”, се насочиха към анимацията. Единствените, които се захванаха с кино, бяха Сотир и Пенко Гелеви.

Близък приятел сте и с едно от най-популярните български имена в областта на западната анимация в момента Румен Петков?

- Видях се с него буквално вечерта, преди да избяга. Знаете как стояха нещата в онези години - дори и най-близките не трябваше да знаят какви са плановете за утрешния ден. Румен е много добър аниматор и намери своето място в телевизията “Картун нетуъркс”. Почитателите на рисуваните филми със сигурност виждат ежедневно името му в началото на почти всяка серия от филмчето “Джони Браво”. Румен успя, защото не се поколеба да използва всяка възможност, колкото и рискована да беше.

А вие? Къде е вашето място след славните години на комикса?

- Започнал съм като плакатист, преминах през периода на комикса, за да продължа в края на 90-те години като запален почитател на компютрите. В момента съм се насочил към разработването и създаването на компютърни игри, защото западният пазар изпитва невероятен глад за подобна продукция. Ние, българите, им я предлагаме на безценица - работливи сме, професионалисти, при това сме и евтини. Няма защо да се лъжем обаче - сами сме си го заслужили. Само като любопитен факт искам да ви разкажа една история за българския художник, който през 1991-1992 г. печели конкурс на белгийското издание за комикси “Ломбард”. Сценаристът беше холандец, сценарият се състоеше от три страници и след обилната вечеря и забавленията, които домакините любезно предложиха, ни чакаше изпит. И то тежък. Представете си как един представител на Източния блок се е сработвал в детайли с бившия враг! Налагало се е човекът да ми изпраща тук, у дома, каталози и западни списания, за да мога да пресъздам западните кофи, западняшкия боклук достоверно. Историята беше съвременна и шпионска, така че нямахме право да рисуваме бедност и мизерия.

Защо не останахте в Белгия?

- Защото те не ме приеха. По-точно, обясниха ми още в самото начало, че ако са доволни от мен, след година работа за издателството ще ми дадат шанса да се преместя в страната със семейството си. Само че междувременно заплатата ми ще е 1 400 ДМ - сума, недостатъчна за живот в държава като Белгия. Така че да се оправям както мога, само и само да не им увисвам на шиите. Тогава си мислех, че е за добро - вече бях основал “Плеяда прес” - една от първите регистрирани издателски къщи в България. Авторските и приказни книжки, илюстрирани от най-добрите български художници, надхвърляха 60-70 заглавия годишно. Покрай издателството имах удоволствието да се запозная и с Дийн Кунц, когото представихме на българската публика наред с един друг майстор на ужаса, Стивън Кинг. По-късно пуснахме и първите книжки за игра “Мега”, така че след десет години в света на комикса и осем години издателска дейност предпочитам да потърся опора в нещо по-сигурно - в компютъра.

Той ли е вашият живот в момента?

- Да, компютърът е машина, която не изневерява, стига човек да знае какво да си поиска. Няма нещо, което да не мога да направя с компютъра, но тук нямам възможност за развитие. В момента работя върху мултимедийни книжки за деца, които за съжаление ще напуснат България чрез някоя западна компания и по-късно ще се върнат в страната на тройна и четворна цена. Но аз съм оптимист - докато работя, всичко е наред. И съм щастлив, защото знам, че не са ме забравили - през март 1998 г. получих наградата на Любен Дилов “Гравитон” за цялостен принос в областта на научната фантастика.

Бихте ли останали в България?

- О, не, при първа възможност не бих се и замислял за последно сбогом към родината.

Интервюто взе Лили КОСТОВА



  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Съоснователят на "Телерик" ще открие конференцията "Образование за бъдеще" Съоснователят на "Телерик" ще открие конференцията "Образование за бъдеще"

Светозар Георгиев ще зададе посоката на конференцията с първата лекция на 23 ноември

15 ное 2018, 2566 прочитания

Ректорът на варненския ТУ ще бъде отстранен заради плагиатство 3 Ректорът на варненския ТУ ще бъде отстранен заради плагиатство

Случаят е без аналог и според МОН трябва да послужи за пример в академичните среди

9 ное 2018, 3548 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Общество" Затваряне
Българските slee

Защо Брюксел вдигна ръце от България

Основната причина за провала на мониторинга е, че ЕК просто нямаше достатъчно правомощия да наложи промените.

Дизелът залязва на изток

Забраните за стари дизели в западноевропейски градове се превръщат в износ на мръсен въздух към Източна Европа, а решенията трябва да се взимат и на двете места

"Агрия груп" купува производител на слънчогледово олио

Базираната в Лясковец "Кехлибар" ще е първата компания за преработка на слънчоглед в портфейла на холдинга

Кредитор продава рециклиращите машини на Пламен Стоянов-Дамбовеца

Оборудването е струвало около 10 млн. лв. при покупката му, а сега се предлага за около половината

Есенният филмов маратон

По-интересните заглавия на "Киномания 2018"

Ния от 9 до 5

Петата самостоятелна изложба на създателката на Water Tower Art Fest Ния Пушкарова е арт експеримент с отворено студио

K:Reader

Нов и модерен инструмент, който пренася в дигитална среда усещането от четенето на хартия.

Прочетете целия вестник или списание без да търсите отделните статии в сайта.
Капитал, брой 46

Капитал

Брой 46 // 17.11.2018 Прочетете
Капитал PRO, Канадци купиха златен проект до Ивайловград, търси се сепаратор на софийския боклук, арест за най-богатия македонец

Емисия

DAILY @7AM // 19.11.2018 Прочетете