С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
1 22 авг 1998, 0:00, 2308 прочитания

Идеологията и комиксът вървяха ръка за ръка

Художникът Петър Станимиров пред в. “Капитал”

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Какво представлява комиксът?

- По тоталитарно време комиксът в България беше табу. И то не сред художниците, а на пазара, и най-вече в Художествената академия, където би трябвало да се изучава. Днес изкуството на комикса вече е задължителен предмет в специализираното висше училище.

Как се прави добрият комикс?

- С много компромиси. Сценариите по това време се приемаха трудно, трябваше да покриват определени изисквания и да бъдат защитени пред специална художествена комисия.

Какви хора влизаха в тази комисия?

- Във всеки случай творците там нямаха място. Двама или трима от рецензентите имаха нужното образование, което не означаваше, че са такива и по призвание.

Зад гърба си имате голям списък с имена на български комикси, детски списания и книжки. Избройте някои от тях.

- Работил съм в “Чуден свят”, “Дъга”, участвах в екипа на списание “Септемврийче” до 1988 г., като след 10 ноември се прехвърлих в “Разкази в картинки”. Екипът ни се състоеше от 7-8 от най-добрите български художници и по това време излизахме в 100-150 000 тираж - нещо абсолютно невъзможно и непознато на книжния пазар в наши дни. Разбира се, нещата не вървяха толкова гладко, колкото на нас ни се е щяло.

В какво точно ви оценяваше художествената комисия?

- Във всичко, с което беше свързано изкуството по това време. Идеологията и комиксът вървяха ръка за ръка. И затова почти всички свободомислещи творци се бяха насочили към научнофантастичния жанр - в научната фантастика всеки може да назове по завоалиран начин нещата с истинските им имена. Когато някой от нас имаше нуждата да изрази нещо в картинка, правеше го чрез фантастичен комикс.

А партизанските истории?

- А, тези истории присъстваха и покрай тях нямаше кой знае какви конфликти. Истинската борба започваше, когато в научнофантастичната или съвременната история се налагаха промени на имена, цветове и символи.

По-точно?

- Знаете ли колко пъти са връщали един комикс само защото лъчите на звездата били като на американската звезда, а не като на руската. Да не говорим за всичките нюанси на червеното, които ние трябваше да избягваме понеже са характерни за капиталистическия лагер. Руското червено си имаше един нюанс и ние си го знаехме наизуст.

Как подбирахте героите си?

- Добрият човек задължително беше българин или руснак, името му също беше добро и, не дай си боже, да сложим на отрицателния герой съветско име, наставаше едно безкрайно приемане и предаване на проекти пред комисията. Все пак не мога да твърдя, че сме били притискани прекалено силно от властта. Напротив, чувстваше се протекцията на Людмила Живкова, която аз така и не познавах лично.

Можете ли да опишете създаването на книжката в картинки стъпка по стъпка?

- Разбира се, занимавал съм се с комикси десет години. Отнема около месец за събиране на информация - ровене в енциклопедии, научни издания, справочници. Не е лесно да се представи достоверно която и да е история, особено ако става дума за исторически или научнофантастичен комикс. Втората стъпка е развиването на персонажите, но веднъж стигнало ли се е дотам, нещата се подреждат от само себе си. Все още се смея, като си припомня как от незнание или чист мързел в сценариите за комикси, които съм чел, хан Омуртаг присяда уморен и си свива цигара. Или как нанизи люти чушки висят от покрива на шатрата.

Какво е чувството да си уникален, единствен в работата, която вършиш?

- Ние наистина бяхме единствените специалисти в областта на илюстрацията по това време. Нямахме конкуренция. И затова по-късно, след промените, всички мои колеги, останали в страната, се насочиха към анимацията. Защото бяхме без конкуренция и защото вече нямаше какво скрито да извадим наяве в един научнофантастичен комикс. Художници като Божидар Димитров, Евгени Йорданов, Ивайло Иванчев, Николай Добрев, доайенът на популярния комикс “Дарко”, се насочиха към анимацията. Единствените, които се захванаха с кино, бяха Сотир и Пенко Гелеви.

Близък приятел сте и с едно от най-популярните български имена в областта на западната анимация в момента Румен Петков?

- Видях се с него буквално вечерта, преди да избяга. Знаете как стояха нещата в онези години - дори и най-близките не трябваше да знаят какви са плановете за утрешния ден. Румен е много добър аниматор и намери своето място в телевизията “Картун нетуъркс”. Почитателите на рисуваните филми със сигурност виждат ежедневно името му в началото на почти всяка серия от филмчето “Джони Браво”. Румен успя, защото не се поколеба да използва всяка възможност, колкото и рискована да беше.

А вие? Къде е вашето място след славните години на комикса?

- Започнал съм като плакатист, преминах през периода на комикса, за да продължа в края на 90-те години като запален почитател на компютрите. В момента съм се насочил към разработването и създаването на компютърни игри, защото западният пазар изпитва невероятен глад за подобна продукция. Ние, българите, им я предлагаме на безценица - работливи сме, професионалисти, при това сме и евтини. Няма защо да се лъжем обаче - сами сме си го заслужили. Само като любопитен факт искам да ви разкажа една история за българския художник, който през 1991-1992 г. печели конкурс на белгийското издание за комикси “Ломбард”. Сценаристът беше холандец, сценарият се състоеше от три страници и след обилната вечеря и забавленията, които домакините любезно предложиха, ни чакаше изпит. И то тежък. Представете си как един представител на Източния блок се е сработвал в детайли с бившия враг! Налагало се е човекът да ми изпраща тук, у дома, каталози и западни списания, за да мога да пресъздам западните кофи, западняшкия боклук достоверно. Историята беше съвременна и шпионска, така че нямахме право да рисуваме бедност и мизерия.

Защо не останахте в Белгия?

- Защото те не ме приеха. По-точно, обясниха ми още в самото начало, че ако са доволни от мен, след година работа за издателството ще ми дадат шанса да се преместя в страната със семейството си. Само че междувременно заплатата ми ще е 1 400 ДМ - сума, недостатъчна за живот в държава като Белгия. Така че да се оправям както мога, само и само да не им увисвам на шиите. Тогава си мислех, че е за добро - вече бях основал “Плеяда прес” - една от първите регистрирани издателски къщи в България. Авторските и приказни книжки, илюстрирани от най-добрите български художници, надхвърляха 60-70 заглавия годишно. Покрай издателството имах удоволствието да се запозная и с Дийн Кунц, когото представихме на българската публика наред с един друг майстор на ужаса, Стивън Кинг. По-късно пуснахме и първите книжки за игра “Мега”, така че след десет години в света на комикса и осем години издателска дейност предпочитам да потърся опора в нещо по-сигурно - в компютъра.

Той ли е вашият живот в момента?

- Да, компютърът е машина, която не изневерява, стига човек да знае какво да си поиска. Няма нещо, което да не мога да направя с компютъра, но тук нямам възможност за развитие. В момента работя върху мултимедийни книжки за деца, които за съжаление ще напуснат България чрез някоя западна компания и по-късно ще се върнат в страната на тройна и четворна цена. Но аз съм оптимист - докато работя, всичко е наред. И съм щастлив, защото знам, че не са ме забравили - през март 1998 г. получих наградата на Любен Дилов “Гравитон” за цялостен принос в областта на научната фантастика.

Бихте ли останали в България?

- О, не, при първа възможност не бих се и замислял за последно сбогом към родината.

Интервюто взе Лили КОСТОВА



  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Готвим приема на първите студенти по хуманна медицина Готвим приема на първите студенти по хуманна медицина

Проф. д-р Магдалена Миткова, ректор на университет "Проф. д-р Асен Златаров"

10 май 2019, 1676 прочитания

Думата имат хората, които обикновено нямат думата Думата имат хората, които обикновено нямат думата

Представители на различни професии, обществени слоеве и образование ще разкажат историите си на събитието "ХОРА, които обикновено не говорят пред ХОРА"

11 апр 2019, 2129 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Общество" Затваряне
Онасис: Не е в природата ми да губя

Game-Changer* на газовия пазар

Междусистемната връзка с Гърция е първият реален проект за намаляване на газовата зависимост от Русия

Бай Ганьо - европейски прокурор

Европейската прокуратура е уникална възможност за България да получи независим разследващ орган по корупцията

Миролио продаде дела си в "Булгартабак" за 26.6 млн. лв.

През фондовата борса бяха прехвърлени 7.22% от капитала, които отговарят точно на дела на италианския бизнесмен

Кредитор продава рециклиращите машини на Пламен Стоянов-Дамбовеца

Оборудването е струвало около 10 млн. лв. при покупката му, а сега се предлага за около половината

Селото се оказа тъкмо в града

Няколко стопанства с доставка, които предлагат чиста, разнообразна и вкусна храна

Работохолици до доказване на противното

Марк Грифитс, професор по поведенческо пристрастяване и директор на звено за изследване на хазарта в Nottingham Trent University