Българските slee

“Все едно ми е дали ще живея, или ще умра.” Така 16-годишният Димитър обясни защо няма да се качи в спасителната лодка, а ще предостави шанса на някой друг, докато в групата по психотренинг в поправителния дом в Бойчиновци разиграват въображаемата ситуация “Спасението” (от 13 души, сред които бременна жена, близнаци, свещеник, лекар, трябва да бъдат спасени 8). Димитър е в дома от 2 години и 5 месеца, но все още не е осъден по обвиненията в кражби. Само 55 момчета от общо 139 в детския затвор са осъдени, 45 са подсъдими, а 39 са обвиняеми според последната статистика.
Поправителният дом в Бойчиновци е основан през 1956 г. за момичета и момчета, лишени от свобода. През 1967 г. момичетата са преместени в женския затвор в Сливен. До “началото на демокрацията” домът е подчинен на МВР, а сега е в структурата на Главно управление на местата за лишаване от свобода към Министерството на правосъдието. Законът за изпълнение на наказанията разграничава затвор и поправителен дом, но домът в Бойчиновци от години е известен на обществото като детския затвор, въпреки че детството на много от момчетата на възраст от 14 до 18 години е свършило с убийството, изнасилването или кражбите, заради които са попаднали в ареста.

“Радвам се, че дойдох тук”

“В арестите е по-лошо - по няколко човека в помещение 2 на 3 метра, хвърлят храната като на кучета, бият, не може да се пуши...”, това е откровение, което често може да се чуе сред момчетата в “приемната”. Всеки новопристигнал, след като облече тъмносините работнически дрехи, се настанява в “приемната” за адаптиране, което продължава до месец. След това непълнолетните престъпници се озовават в зона А, Б или В. Зад буквения код всъщност се крие означение на трите етажа. В затворническия жаргон попадат и “РЦ” - рецидивист, “СР” - строг режим, а “2 часа каре” означава разходка навън.
Сега в лятната жега “карето” е между 17 и 19 часа, когато повечето момчета се отдават на спортните си страсти, като предимството е за футбола. Преди месец на зеления терен са разгромили гостуващите им американски ученици. В баскетбола обаче достойно са отстъпили на сънародниците на Майкъл Джордан. Ако ги нямаше телените огради около игрищата и решетките по прозорците на сградата, отвън затворът трудно би се различавал от някогашните пионерски лагери.
Денят в Бойчиновци започва в 6.30 часа сутринта по сигнал на дежурния надзирател. Според началника на дома Йордан Стефанов целта е

“възпитателен процес от ставане до лягане”

След закуска всички са на училище, а през ваканцията - на работа. Години наред са ги превъзпитавали най-често чрез наказания. Сега образованието трябва да помогне на момчето от детския затвор да се интегрира в обществото.
“Грешките на тийнейджърите не бива да ги преследват цял живот. Ако обществото отхвърли тези момчета, те отново ще тръгнат срещу него. Много важно е те да придобият умения, които ще им помогнат да си намерят работа”, каза секретарят на ноу-хау фонда към посолството на Великобритания Боб Синклер. По програмата за българо-британско партньорство на фонда преди месец английският посланик Роджър Шорт е дарил на поправителния дом машини за цеха по дървообработване на стойност 12 000 долара. Някои от момчетата си тръгват от дома с тапия за мебелист, шлосер или стругар.
В цех “Ракита” шест момчета под ръководството на двама възрастни затворници плетат столчета и масички. “Най-много за два дни правя една табуретка. Харесва ми. Днес завърших и курса по готварство, а другата седмица ще се явя на изпита. Любимото ми ядене е с пилешки бутчета”, разказва 19-годишно момче, което излежава седемгодишна присъда за убийство. Извършилите тежки престъпления остават безмълвни дори към поздрава “здравей”. Някои, чиито дела още не са гледани в съда, не говорят, защото така са ги инструктирали адвокатите им. Но за всички е тежко да си спомнят момента, в който са объркали живота си. “Най-мъчително е през третия месец, особено при убийците. Започват кошмарни преживявания и те търсят някого, с когото да говорят. Сериозни са и проблемите с наркоманите. С тях и с хомосексуалистите работим по специална програма”, обясни Васка Узунова, която от дълги години е психолог в поправителния дом.
Часовете след обяда са за занимания с психолозите. Личното време е вечер между 20 и 22 часа. Може да се гледа телевизия или видео, някои четат. Библиотеката се попълва най-вече от дарения, но вместо “Илиада” младежите предпочитат Стивън Кинг или Гришам, затова разчитат на близките си да им ги донесат. По-малките предпочитат Винету и капитан Немо. Има и фенове на “Кръстника” на Марио Пузо. Почти половината от момчетата обаче са неграмотни, затова се е наложило да бъде организиран летен ограмотителен курс. Преди време “Библията за деца” е била сред най-заеманите от библиотеката книги. Тогава всеки петък в поправителния дом с китари пристигали момчета и момичета от Евангелистката църква в Монтана. По-късно с тях започнали да се промъкват и хора, които търсели връзка с подсъдимите, затова ръководството забранило беседите. На четвъртия етаж в момента се изографисва параклисът. “Това ще е полезно място за момчетата. За себе си мисля, че съм се поправил. Надявам се за Коледа да изляза. Тук изкарах курса за шлосер, но навън ми предстоят матури в техникума и... искам да следвам”, признава 20-годишно момче с присъда за изнасилване, докато разбърква боите на художника.
“Големите радости” за момчета са кинопрожекциите в неделя, представленията на кукления театър от Монтана, фестивалите с песни и танци по зони. “Най-хубаво е, когато сме навън и когато ме водят на дело, тогава се качваме във влака и виждам много хора”, споделят момчетата с мярка за неотклонение задържане под стража. Може би най-любимото занимание на грамотните е да пишат писма. Ако имат пликове, изпращат послания с надежди и молби до президента, министър-председателя, купища писма са адресирани и до главния прокурор, но единствено заместник-министърът на правосъдието Златка Русева е отговорила и посетила поправителния дом. Епистоларни послания и покани получават и Сашка Васева, “Каналето”, “Хъшове”.
Поправителният дом има собствено стопанство, стадо овце, свинекомплекс, крави (една от които закупена със специално дарение от шведски гражданин), а тази година са ожънали и 100 тона жито. По този начин в затвора подпомагат изхранването на децата, защото парите от бюджета не стигат. “Организирахме и курс за бояджии, за да можем да продължим с ремонта на сградата”, обясни началникът на дома. На втория етаж вече са забравили олющената мазилка. На четвъртия се подготвя и кабинетът на психиатъра.
Неразрешимите проблеми засега са свързани със законодателни недомислици. След като има документ за завършен клас момчето задължително трябва да се запише в следващия клас, дори да не може да чете или пише, което обезсмисля обучението му. Освен това непълнолетните могат да се обучават на занаят, но не могат да работят. До Министерството на правосъдието е отправено и предложение дори след навършване на 20 години момчетата да доизлежават присъдите си в Бойчиновци, като работят в цеховете и помагат за издръжката на детския затвор. “Искаме при нас да бъдат привеждани и младежи от 23 до 25 години с дълги присъди, които желаят да завършат средното си образование”, обясни началникът Йордан Стефанов.
“Обвинен съм несправедливо за грабеж. Чакам делото, но много се притеснявам, защото имам една условна присъда за побой”, навежда глава 17-годишният М.М. , който е в “приемната” от 15 дни. Новопристигналите бързо се информират и за случаите на бягства: “Тук преди месец избягали три момчета, но много бързо ги заловили.”

По-далеч от затвора не можеш да избягаш

продължава непълнолетният крадец. “Когато поискам, мога да избягам, защото работя навън, но не си го и помислям”, твърди 16-годишен, а за ръководството на затвора 39 са “опасни за бягство”. Но дори да прескочат оградите, повечето няма къде да отидат. Само двайсетина са от пълни семейства. Проблемната семейна среда е фатална за бъдещето на младежите. Най-много са обвинените и осъдени за кражби и грабежи. Попадайки в детския затвор заради случайни престъпления - катастрофа със смърт, убийство при сбиване, интелигентни момчета от елитни училища се превръщат в “черната овца” на рода.
Според изискванията на ООН в дипломите, които издава училището към поправителния дом “Св. Св. Кирил и Методий” (бивше “А. С. Макаренко”), не трябва да се споменава, че младежите са били в затвор. През последните години в поправителния дом все по-често гостуват дарители и представители на неправителствени организации. Бойчиновци е включен в проекта “Пролет в затвора”, в съвместни програми на Младежки център за инициативи и консултации, Български институт за човешки отношения, фондация “Бъдеще за България”. Сред най-големите спонсори на детския затвор е и Българският червен кръст. По-важно от дарените инструменти според външни психолози обаче е човешкото отношение към техните питомци.
Над входа към спалните помещения между портретите на Ботев и Левски е изписано: “С престоя си тук се научи да се трудиш и живееш честно и стани истински човек.” До Бойчиновци рядко стига информация колко са научили този урок, освен ако някое момче не се върне отново в детския затвор.
Иначе тук всяка седмица пристига поне един непълнолетен престъпник.


*sleepers на американски жаргон означава момчета, които са били в поправителен дом


Четете неограничено с абонамент за Капитал!

Статиите от архива на Капитал са достъпни само за потребители с активен абонамент.

Вече съм абонат Абонирайте се

Възползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент

1 лв. / седмица за 12 седмици Към офертата

Вижте абонаментните планове
Все още няма коментари
Нов коментар

Още от Капитал