Часовете на Даяна между живота и смъртта
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Часовете на Даяна между живота и смъртта

Часовете на Даяна между живота и смъртта

14419 прочитания

Журналистите от френското списание “Експрес” Жан-Мари Понто и Жером Дюпюи издадоха книгата “Анкета за смъртта на Даяна”, в която обстойно разказват за последните часове на принцесата и нейния приятел Доди ал Файед. Ето описание на моменти от драматичната парижка нощ преди една година:

Часът е 0.25, 31 август 1997. Мерцедесът се забива с бясна скорост в тринадесетия подпорен пилон на тунела “Алма”. В разкъсаната кола нищо не помръдва. Само клаксонът свири без прекъсване в пустия тунел. Във въздуха се носи миризма на изгоряла гума. От смачкания капак на двигателя се извива гъст облак сив пушек - блокът на двигателя се е забил в купето близо метър. Колата е почти неузнаваема. Ромулд Рат и Стефан Дармон, двамата папараци, които следват Даяна и Ал Файед от началото на следобеда, пристигат с мотора си на мястото на инцидента няколко секунди по-късно. В първия момент те не разбират, че това е мерцедесът на двойката.
“Видях колата в тунела, блъсната в дясната му стена, разказва Стефан Дармон. Веднага реших да я задмина, минахме върху парченца от стъкло. Спряхме десет метра по-далеч. Ромулд слезе бързо и отиде към колата.” Рат е първият, видял ужасяващата картина: “Когато слязох от мотора, си махнах каската. Казах на Стефан да отдалечи мотора и хукнах към колата. Тогава видях, че е “Мерцедес” и си помислих, че може би в нея е двойката. Бях сигурен, когато стигнах до колата и познах г-н Ал Файед. Бях шокиран, защото това, което видях не беше приятно. За няколко секунди отстъпих назад. Докато тичах към колата, направих две снимки. Третата направих, когато отстъпих и бях видял Ал Файед в колата. Всичко това продължи по-малко от десетина секунди.”
Към Рат почти веднага се присъединяват още двама негови колеги фотографи - Арнал и Мартинез, които в черния си фиат едва успяват да избегнат удар с мерцедеса, влизайки в тунела. “Минахме много бързо край колата - с 90 - 100 км/ч, си спомня Мартинез. Спряхме след около 20 метра. Не си спомням в този момент наоколо да е имало други коли. Отидохме към мястото на катастрофата и там видях Рат, който изглеждаше шокиран от това, което ставаше.” Сред фотографите единствен Серж Арнал се опитва да извика помощ, като се обажда по мобилния си телефон. Паникьосан, той звъни безуспешно на 12, а не на 112. В същия момент, 0 ч 26 (тоест минута след катастрофата) жена, която кара в обратната посока, звъни от подвижния си телефон на пожарникарите. Три минути по-късно в полицията се обаждат и от една телефонна кабина на площад “Алма”.
В мерцедеса картината е впечатляваща. Един пешеходец, Белкасем Б., който веднага след като чул удара, влязъл в тунела, си спомня: “Втурнах се към катастрофиралата кола и веднага видях, че шофьорът е разкъсан, ръката му висеше през разбитото странично стъкло. Пътникът на предната седалка беше с разкъсана и висяща челюст, а тялото му, придържано от предпазния колан, беше полегнало върху раздутата въздушна възглавница. Той беше затиснат в колата, а вратата не можеше да се отвори. По-добре беше да не го докосвам. Отзад имаше мъж на около четиридесет години, легнал, с видимо пречупени крака и преобърнати очи. Веднага разбрах, че е починал. До него, между предната облегалка и задната седалка, имаше руса жена с рана на челото и откопчана верижка на часовника. Тя стенеше и мисля, че каза няколко думи на английски: “My God, My God.” Тя беше все още с обувки. Опитах се да отворя вратата до нея, което ми изглеждаше лесно, но не успях. Влизайки в тунела, видях да просвяткват светкавици и помислих, че вече са пристигнали линейките, но приближавайки се до колата, видях, че там са четирима фотографи. Когато се опитвах да отворя вратата, попитах най-едрия от тях, който беше до колата (Ромулд Рат), какво да правим. Този фотограф, снимайки, ми каза: “Не пипайте нищо, това е принцеса Даяна! Тя е с Доди!” Пак го попитах: “Какво да правя? Какво да правя?” Той ми каза да отида да спирам всички коли. (...)
0 ч. 32 мин. Шест минути са изминали от удара, когато с виещи сирени се появяват първите коли - две на пожарната, линейка и кола за разрязване на метал, както и линейка на Спешна помощ. Почти едновременно до колата стигат д-р Клод Фюила и д-р Арно Дероси. С тях е и анестезиологът-реаниматор от Спешна помощ д-р Жан-Марк Мартино: “Щом пристигнахме, ни казаха кои са пострадалите, разказва той. Веднага констатирах смъртта на един мъж, положен на асфалта, за когото разбрах по-късно, че е Доди ал Файед, и на шофьора. Помолих екипа да се погрижи за пътника отпред, в дясно на колата, който ми стори по-тежко ранен, а аз поех дамата между предната и задната седалка, в която разпознах лейди Ди. Тя беше заклещена в “медицински ненормално положение” между предната облегалка и задната седалка и ние, с помощта на пожарникарите, я изнесохме възможно най-внимателно. Въпреки това, по време на изваждането й имаше спиране на сърдечната й дейност и трябваше да я интубирам и масажирам, за да я реанимирам. Положихме я в моята линейка, за да направим по-задълбочен преглед и за да продължим реанимацията. Състоянието й беше тежко.” (...)
Часът е 1.30. Близо час е бил необходим на лекарите, за да освободят принцесата, да я включат към изкуствено дишане и по спешност да се справят със спиране на сърдечната дейност. Префектът на полицията Филип Масони, който идва на мястото на инцидента, веднага разбира тежестта на положението. От колата си позвънява и събужда министъра на вътрешните работи Жан-Пиер Шевенман, който е във вилата си в околностите на Париж. Министърът иска да дойде възможно най-бързо в тунела “Алма”, но префектът му препоръчва да отиде направо в болницата “Салпетриер”, към която всеки момент ще тръгне линейката с принцесата. Масони звъни и в Елисейския дворец. На телефона е Кристин Албанал, техническата съветничка по културните въпроси на президента Жак Ширак, която е дежурна тази нощ. Тя решава да не буди президента, очаквайки развитието на събитията. От своя страна Лионел Жоспен също е предупреден, той е в Ла Рошел, където се провежда летният “политически университет” на Социалистическата партия. Министър-председателят решава веднага да излети за Париж. Съветничката на Ширак съобщава новината и на английския посланик сър Майкъл Джай, който решава веднага да отиде в болницата, като преди това звъни на личния секретар на кралицата, която е в лятната си резиденция в замъка Балморал. Принц Чарлз е предупреден, той събужда майка си, Елизабет Втора, но предпочита да остави да спят синовете си Уилям и Чарли, очаквайки диагнозата на лекарите. (...)
Часът е 2. В болницата, в отделението за сърдечна хирургия, принцеса Даяна е приета от д-р Даниел Ейро:
“Тя беше в безсъзнание, с изкуствено дишане, в шок, но все пак имаше сърдечен ритъм. Това означава, че кръвното й налягане беше много ниско, но сърцето биеше.” Рентгеновите снимки показват, че принцесата страда от тежък вътрешен кръвоизлив, който притиска не само десния бял дроб, но и сърцето й. Необходимо е да бъде изтеглена кръвта и да й бъде масивно прелята нова. Това обаче не е достатъчно. Следва ново спиране на сърдечната дейност между 2.10 и 2.15 ч. Предвид тежкото положение, за живота на Даяна започват да се борят шефът на реанимацията проф. Бруно Риу и повиканият по спешност известен специалист по гръдна хирургия проф. Ален Пави.
Отварят гръдния кош в лявата му страна. “Спомням си, разказва д-р Айро, че сърцето на принцесата спря точно преди тази манипулация.” Започва вътрешен масаж на сърцето на принцесата, като по този начин се поддържат нейните жизнени функции. Причината за обилния кръвоизлив е в изтръгването, по време на инцидента, на белодробната вена от сърцето. По време на манипулациите се инжектира непрекъснато адреналин, за да се поддържа сърцето на Даяна, което периодично спира. По-късно разбират, че са инжектирани около 150 ампули от 5 милилитра за 5 милиграма адреналин, което е огромно количество.
Часът е 3. “Положението налага разширяване на хирургическата намеса, обяснява проф. Пави. Веднага стана прехвърляне в оперативния спешен блок, като реанимацията и вътрешният масаж продължаваха непрекъснато. Кръвоизливът беше овладян и продължихме реанимацията.”
Надеждата обаче става все по-малко. Въпреки дозите адреналин “пациентката зависеше от сърдечния масаж и не възстановяваше спонтанния сърдечен ритъм, обяснява д-р Ейро. Пристъпихме към няколко електрошока, за да предизвикаме функционирането на сърцето.”
“Предвид неефикасността на реанимацията, заключава проф. Пави, ние решихме след обща консултация да спрем всякакви действия. Смъртта беше констатирана в 4 часа сутринта.”


Diana Business преуспява

От кукли до книги през сувенири и маргарин до тематичните екскурзии - смъртта на Даяна предизвика процъфтяващ бизнес, чиито печалби не постъпват изцяло в специалния фонд, създаден официално четири дни след смъртта на принцесата.
Оттогава до днес “Даяна, принцеса на Уелс, възпоменателен фонд” е събрал дарения от около 133 милиона долара. Ако към тях бъдат прибавени приходите от неконтролирания т.нар. Diana Business, общата сума би достигнала 324 милиона долара.
Най-големият приход във фонда “Даяна” е от певеца Елтън Джон, чиято песен “Candle in the Wind”, изпята по време на погребението на принцесата, имаше световен успех и осигури 48.3 милиона долара. Освен даренията фондът е получил досега около 13 милиона лири стерлинги от авторски права при продажбата на разрешените от него седем предмета, които могат да носят подписа на принцесата, между които са плюшено мече, кристален свещник и чифт кутийки от емайл. Приходите от продажба на възпоменателни пощенски марки възлизат на 13 милиона лири стерлинги.
На обратната страна на медала на успеха са гафовете с лика на принцесата, който се появи върху една марка маргарин и върху лотарийни билети. Към протестите на пресата срещу такива кичови изпълнения се присъедини и братът на Даяна, лорд Чарлз Спенсър, който посъветва фонда да се разпусне и да разпредели събраните средства. Любопитното в случая е, че лорд Спенсър също не дава пример за добър вкус и липса на меркантилност, като въведе входна такса от 15 долара за музея, който беше уреден в семейното имение. Според изчисленията досегашните постъпления възлизат на около 2.25 милиона долара, а лордът твърди, че ще предоставя минимум 10 на сто от тях за благотворителност. Подозренията са, че братът на Даяна ще използва останалите средства, за да покрива собствените си дългове. От друга страна, самото управление на фонда не си спестява критики, особено след като стана известно, че един от неговите служители си е написал хонорар от 810 000 долара за юридически услуги.
Нямат край идеите, обсъждани във фонда, за използването на вълната от емоции, които ще съпътстват всяка годишнина, свързана с живота и смъртта на Даяна. Между тях е тази на един парижки хотел, който срещу 25 долара предлага разходка с черен мерцедес по пътя, който е преминала принцесата в последните мигове на живота си. Междувременно цените на предметите за колекциониране скочиха главоломно. В една американска web-страница се искат 4000 долара за бутилка уиски, произведена по случай сватбата на Чарлз и Даяна, както и 1200 долара за рядък брой на австралийско списание от онова време. Щастливият собственик на “Форд Ескорт”-а, който Чарлз е подарил на Даяна като годежен подарък, е предложил колата на американски музей за цена, която се пази в тайна.
Все пак самото споменаване на името Даяна не гарантира търговски успех. Лондонската туристическа фирма, която през юни предложи обиколка из града “по местата на Даяна”, реши да се откаже от нея поради липса на интерес.

Журналистите от френското списание “Експрес” Жан-Мари Понто и Жером Дюпюи издадоха книгата “Анкета за смъртта на Даяна”, в която обстойно разказват за последните часове на принцесата и нейния приятел Доди ал Файед. Ето описание на моменти от драматичната парижка нощ преди една година:

Часът е 0.25, 31 август 1997. Мерцедесът се забива с бясна скорост в тринадесетия подпорен пилон на тунела “Алма”. В разкъсаната кола нищо не помръдва. Само клаксонът свири без прекъсване в пустия тунел. Във въздуха се носи миризма на изгоряла гума. От смачкания капак на двигателя се извива гъст облак сив пушек - блокът на двигателя се е забил в купето близо метър. Колата е почти неузнаваема. Ромулд Рат и Стефан Дармон, двамата папараци, които следват Даяна и Ал Файед от началото на следобеда, пристигат с мотора си на мястото на инцидента няколко секунди по-късно. В първия момент те не разбират, че това е мерцедесът на двойката.
“Видях колата в тунела, блъсната в дясната му стена, разказва Стефан Дармон. Веднага реших да я задмина, минахме върху парченца от стъкло. Спряхме десет метра по-далеч. Ромулд слезе бързо и отиде към колата.” Рат е първият, видял ужасяващата картина: “Когато слязох от мотора, си махнах каската. Казах на Стефан да отдалечи мотора и хукнах към колата. Тогава видях, че е “Мерцедес” и си помислих, че може би в нея е двойката. Бях сигурен, когато стигнах до колата и познах г-н Ал Файед. Бях шокиран, защото това, което видях не беше приятно. За няколко секунди отстъпих назад. Докато тичах към колата, направих две снимки. Третата направих, когато отстъпих и бях видял Ал Файед в колата. Всичко това продължи по-малко от десетина секунди.”
Към Рат почти веднага се присъединяват още двама негови колеги фотографи - Арнал и Мартинез, които в черния си фиат едва успяват да избегнат удар с мерцедеса, влизайки в тунела. “Минахме много бързо край колата - с 90 - 100 км/ч, си спомня Мартинез. Спряхме след около 20 метра. Не си спомням в този момент наоколо да е имало други коли. Отидохме към мястото на катастрофата и там видях Рат, който изглеждаше шокиран от това, което ставаше.” Сред фотографите единствен Серж Арнал се опитва да извика помощ, като се обажда по мобилния си телефон. Паникьосан, той звъни безуспешно на 12, а не на 112. В същия момент, 0 ч 26 (тоест минута след катастрофата) жена, която кара в обратната посока, звъни от подвижния си телефон на пожарникарите. Три минути по-късно в полицията се обаждат и от една телефонна кабина на площад “Алма”.
В мерцедеса картината е впечатляваща. Един пешеходец, Белкасем Б., който веднага след като чул удара, влязъл в тунела, си спомня: “Втурнах се към катастрофиралата кола и веднага видях, че шофьорът е разкъсан, ръката му висеше през разбитото странично стъкло. Пътникът на предната седалка беше с разкъсана и висяща челюст, а тялото му, придържано от предпазния колан, беше полегнало върху раздутата въздушна възглавница. Той беше затиснат в колата, а вратата не можеше да се отвори. По-добре беше да не го докосвам. Отзад имаше мъж на около четиридесет години, легнал, с видимо пречупени крака и преобърнати очи. Веднага разбрах, че е починал. До него, между предната облегалка и задната седалка, имаше руса жена с рана на челото и откопчана верижка на часовника. Тя стенеше и мисля, че каза няколко думи на английски: “My God, My God.” Тя беше все още с обувки. Опитах се да отворя вратата до нея, което ми изглеждаше лесно, но не успях. Влизайки в тунела, видях да просвяткват светкавици и помислих, че вече са пристигнали линейките, но приближавайки се до колата, видях, че там са четирима фотографи. Когато се опитвах да отворя вратата, попитах най-едрия от тях, който беше до колата (Ромулд Рат), какво да правим. Този фотограф, снимайки, ми каза: “Не пипайте нищо, това е принцеса Даяна! Тя е с Доди!” Пак го попитах: “Какво да правя? Какво да правя?” Той ми каза да отида да спирам всички коли. (...)
0 ч. 32 мин. Шест минути са изминали от удара, когато с виещи сирени се появяват първите коли - две на пожарната, линейка и кола за разрязване на метал, както и линейка на Спешна помощ. Почти едновременно до колата стигат д-р Клод Фюила и д-р Арно Дероси. С тях е и анестезиологът-реаниматор от Спешна помощ д-р Жан-Марк Мартино: “Щом пристигнахме, ни казаха кои са пострадалите, разказва той. Веднага констатирах смъртта на един мъж, положен на асфалта, за когото разбрах по-късно, че е Доди ал Файед, и на шофьора. Помолих екипа да се погрижи за пътника отпред, в дясно на колата, който ми стори по-тежко ранен, а аз поех дамата между предната и задната седалка, в която разпознах лейди Ди. Тя беше заклещена в “медицински ненормално положение” между предната облегалка и задната седалка и ние, с помощта на пожарникарите, я изнесохме възможно най-внимателно. Въпреки това, по време на изваждането й имаше спиране на сърдечната й дейност и трябваше да я интубирам и масажирам, за да я реанимирам. Положихме я в моята линейка, за да направим по-задълбочен преглед и за да продължим реанимацията. Състоянието й беше тежко.” (...)
Часът е 1.30. Близо час е бил необходим на лекарите, за да освободят принцесата, да я включат към изкуствено дишане и по спешност да се справят със спиране на сърдечната дейност. Префектът на полицията Филип Масони, който идва на мястото на инцидента, веднага разбира тежестта на положението. От колата си позвънява и събужда министъра на вътрешните работи Жан-Пиер Шевенман, който е във вилата си в околностите на Париж. Министърът иска да дойде възможно най-бързо в тунела “Алма”, но префектът му препоръчва да отиде направо в болницата “Салпетриер”, към която всеки момент ще тръгне линейката с принцесата. Масони звъни и в Елисейския дворец. На телефона е Кристин Албанал, техническата съветничка по културните въпроси на президента Жак Ширак, която е дежурна тази нощ. Тя решава да не буди президента, очаквайки развитието на събитията. От своя страна Лионел Жоспен също е предупреден, той е в Ла Рошел, където се провежда летният “политически университет” на Социалистическата партия. Министър-председателят решава веднага да излети за Париж. Съветничката на Ширак съобщава новината и на английския посланик сър Майкъл Джай, който решава веднага да отиде в болницата, като преди това звъни на личния секретар на кралицата, която е в лятната си резиденция в замъка Балморал. Принц Чарлз е предупреден, той събужда майка си, Елизабет Втора, но предпочита да остави да спят синовете си Уилям и Чарли, очаквайки диагнозата на лекарите. (...)
Часът е 2. В болницата, в отделението за сърдечна хирургия, принцеса Даяна е приета от д-р Даниел Ейро:
“Тя беше в безсъзнание, с изкуствено дишане, в шок, но все пак имаше сърдечен ритъм. Това означава, че кръвното й налягане беше много ниско, но сърцето биеше.” Рентгеновите снимки показват, че принцесата страда от тежък вътрешен кръвоизлив, който притиска не само десния бял дроб, но и сърцето й. Необходимо е да бъде изтеглена кръвта и да й бъде масивно прелята нова. Това обаче не е достатъчно. Следва ново спиране на сърдечната дейност между 2.10 и 2.15 ч. Предвид тежкото положение, за живота на Даяна започват да се борят шефът на реанимацията проф. Бруно Риу и повиканият по спешност известен специалист по гръдна хирургия проф. Ален Пави.
Отварят гръдния кош в лявата му страна. “Спомням си, разказва д-р Айро, че сърцето на принцесата спря точно преди тази манипулация.” Започва вътрешен масаж на сърцето на принцесата, като по този начин се поддържат нейните жизнени функции. Причината за обилния кръвоизлив е в изтръгването, по време на инцидента, на белодробната вена от сърцето. По време на манипулациите се инжектира непрекъснато адреналин, за да се поддържа сърцето на Даяна, което периодично спира. По-късно разбират, че са инжектирани около 150 ампули от 5 милилитра за 5 милиграма адреналин, което е огромно количество.
Часът е 3. “Положението налага разширяване на хирургическата намеса, обяснява проф. Пави. Веднага стана прехвърляне в оперативния спешен блок, като реанимацията и вътрешният масаж продължаваха непрекъснато. Кръвоизливът беше овладян и продължихме реанимацията.”
Надеждата обаче става все по-малко. Въпреки дозите адреналин “пациентката зависеше от сърдечния масаж и не възстановяваше спонтанния сърдечен ритъм, обяснява д-р Ейро. Пристъпихме към няколко електрошока, за да предизвикаме функционирането на сърцето.”
“Предвид неефикасността на реанимацията, заключава проф. Пави, ние решихме след обща консултация да спрем всякакви действия. Смъртта беше констатирана в 4 часа сутринта.”


Diana Business преуспява

От кукли до книги през сувенири и маргарин до тематичните екскурзии - смъртта на Даяна предизвика процъфтяващ бизнес, чиито печалби не постъпват изцяло в специалния фонд, създаден официално четири дни след смъртта на принцесата.
Оттогава до днес “Даяна, принцеса на Уелс, възпоменателен фонд” е събрал дарения от около 133 милиона долара. Ако към тях бъдат прибавени приходите от неконтролирания т.нар. Diana Business, общата сума би достигнала 324 милиона долара.
Най-големият приход във фонда “Даяна” е от певеца Елтън Джон, чиято песен “Candle in the Wind”, изпята по време на погребението на принцесата, имаше световен успех и осигури 48.3 милиона долара. Освен даренията фондът е получил досега около 13 милиона лири стерлинги от авторски права при продажбата на разрешените от него седем предмета, които могат да носят подписа на принцесата, между които са плюшено мече, кристален свещник и чифт кутийки от емайл. Приходите от продажба на възпоменателни пощенски марки възлизат на 13 милиона лири стерлинги.
На обратната страна на медала на успеха са гафовете с лика на принцесата, който се появи върху една марка маргарин и върху лотарийни билети. Към протестите на пресата срещу такива кичови изпълнения се присъедини и братът на Даяна, лорд Чарлз Спенсър, който посъветва фонда да се разпусне и да разпредели събраните средства. Любопитното в случая е, че лорд Спенсър също не дава пример за добър вкус и липса на меркантилност, като въведе входна такса от 15 долара за музея, който беше уреден в семейното имение. Според изчисленията досегашните постъпления възлизат на около 2.25 милиона долара, а лордът твърди, че ще предоставя минимум 10 на сто от тях за благотворителност. Подозренията са, че братът на Даяна ще използва останалите средства, за да покрива собствените си дългове. От друга страна, самото управление на фонда не си спестява критики, особено след като стана известно, че един от неговите служители си е написал хонорар от 810 000 долара за юридически услуги.
Нямат край идеите, обсъждани във фонда, за използването на вълната от емоции, които ще съпътстват всяка годишнина, свързана с живота и смъртта на Даяна. Между тях е тази на един парижки хотел, който срещу 25 долара предлага разходка с черен мерцедес по пътя, който е преминала принцесата в последните мигове на живота си. Междувременно цените на предметите за колекциониране скочиха главоломно. В една американска web-страница се искат 4000 долара за бутилка уиски, произведена по случай сватбата на Чарлз и Даяна, както и 1200 долара за рядък брой на австралийско списание от онова време. Щастливият собственик на “Форд Ескорт”-а, който Чарлз е подарил на Даяна като годежен подарък, е предложил колата на американски музей за цена, която се пази в тайна.
Все пак самото споменаване на името Даяна не гарантира търговски успех. Лондонската туристическа фирма, която през юни предложи обиколка из града “по местата на Даяна”, реши да се откаже от нея поради липса на интерес.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK