Дом за възкръсващи души

“Господи, дай ми възможност да приема нещата, които не мога да променя, силата да променя нещата, които мога, и мъдростта да открия разликата. Амин.”
С тази молитва по Кърт Вонегът започва денят на двете момичета и четирите момчета, които живеят в първата българска терапевтична община за наркомани. Идеята за нейното създаване възниква като опит да се изведе лечението им извън рамките на специализираната клиника за алкохолни и наркоманни зависимости в Суходол. Досега те получаваха специализирана помощ в нейните отделения, като преустановяват приемането на наркотици и преживяват абстинентната криза. Затова повечето от бившите пациенти скоро след излизането си лесно се връщат към старите навици. Така усилията на лекарите се оказват напразни. Тогава екипът решава да опита алтернативни програми за пациентите, преодолели физическата зависимост от дрогата.
Подготовката за комуната започва на 8 януари, а първите “клиенти” постъпват в началото на юни. Липсата на подходяща сграда принуждава лекарите и пациентите сами да ремонтират част от неизползваните помещения на територията на клиниката. Първоначално 17 души изявяват желание да се включат в програмата. Но повечето скоро се отказват, разколебани от строгите правила в терапевтичната община. Пациентите, които не се плашат от реда, стават първите членове на комуната. За тях новият живот започва с правилника, регламентиращ вътрешния ред.
Сред 16-те правила, които всеки член на комуната трябва да изпълнява, са пълното отказване от дрогата, спазването на едномесечната карантина, през която “клиентът” няма право на контакти с външния свят, забраната за насилие. Денят в комуната протича по строго определен режим - ставане, закуска, после сутрешната среща на членовете. Тя е едно от най-важните събития. На нея всеки представя новините от комуната, които сам е подготвил предната вечер, а предварително избраният отговорник трябва да предложи мисъл, която да отразява философията на деня. Сентенцията се вписва в специален тефтер, закачен на стената в дневната. В него мисълта на Салвадор Дали “Вдъхновението или властта са все неща, които се извоюват със сила и с цената на ежедневен горчив и тежък труд” се намира в съседство с моментното откровение на някои от младите хора: “ Вие гледате нещата и си казвате защо, а аз си представям нещата, които никога не са били и си казвам защо не.
С особена гордост живеещите в комуната говорят за работата си в градината, която още не е съвсем почистена от бурените. Затова пък резултатите от отглеждането на стайната украса са налице. “Няма нито едно купено цвете. Всичките са посадени и отгледани от нас”, казват те, като сочат саксиите по прозорците. След часовете за труд във все още скромното стопанство идват и срещите с психолога. Сеансите са групови и по време на тях “клиентите” разиграват екстремни ситуации, свързани с проблема дрога. Освен темата за наркотика се обсъждат и различни типове поведение. Всеки може да избере как да се държи към останалите, без да се опасява, че ще бъде санкциониран така, както това става навън.
Най-очаквани са часовете за индивидуални занимания. Във все още незапълнените докрай рафтове на библиотеката книгите съжителстват с касетките с изпълненията на любимите Б. Т. Р., Led Zeppelin, Garbige. Някои от “клиентите” се отдават на старите си хобита. 27-годишният С. Т. сам е изработил символа на комуната - медальон, който въплъщава желанието на бившите наркомани да забравят всичко от миналото и да гледат напред.
Оптимистичното име на комуната “Вяра, надежда, успех” не може да скрие факта, че за повечето от членовете й тя е последният шанс да се справят с проблемите си. Те са взели решението да опитат и това след безрезултатните опити за друг вид лечение. Повечето от тях са се прехвърлили тук направо от клиниката, но някои не успяват да привикнат с начина на живот и се отказват да завършат програмата.
Според д-р Тодор Костов и г-жа Диана Каменска експериментът по създаването на терапевтичната община върви успешно, но не крият, че има и проблеми. На първо място - липсата на самостоятелна сграда, която да позволява стриктното спазване на изолацията. На територията на клиниката в Суходол това е практически невъзможно. Контактът с новопостъпилите наркомани застрашава постигнатата при “клиентите” на комуната стабилност. Другата голяма грижа е намирането на работа, която членовете на общината да вършат срещу заплащане и така да посрещат разходите по издръжката си.
Идеята за създаването на комуни не е нова, а авторството й съвсем не е българско. Първоначално те се появяват в Америка като алтернатива на местата за лишаване от свобода. От европейските страни с такива комуни могат да се похвалят Гърция, Испания, Швеция, Полша. Българските нарколози черпят опит главно от италианските си колеги, които отдавна са изпитали ефекта от този тип терапия. Моделите, които се прилагат, са различни. Някои от общностите спазват железни правила, други са по-либерални. Обикновено се подбират отдалечени места, често старинни замъци и манастири, които дават реална възможност за изолация. Към тях са създадени големи стопанства за пълна самоиздръжка на комуната. Лечението се осъществява чрез трудова терапия и продължава от 2 до 3 години. Всеки нов член има по-възрастен наставник, който му помага да свикне с условията в общността.
С благородна завист създателите на първата българска комуна си спомнят за престоя си в Италия, където участвали в специална програма за обучение, организирана от университета “Сан Диего” в Калифорния със съдействието на “Каза Фамилия Розета”- една от организациите с най- голям опит в тази област. Те били настанени в комуна, където за тях се грижели дванадесетте й членове. “Готвеха ни комунари, които всеки ден ни предлагаха някакво фантастично ястие от италианската кухня, сервираха ни комунари. И аз, който съм свикнал с гледката на българските си пациенти, не можех да повярвам, че това са бивши наркомани. Те се справяха чудесно”, разказва д-р Костов. Той не пропусна да си спомни и за чудесното вино “Розе”, което обитателите на комуната сами произвеждали, но не пиели, а го пазели само за важни гости. Силно впечатление им направило участието, което католическата църква има в организирането на италианските комуни. Монаси от ордена на Свети Франциск се грижели за душевното спокойствие на бившите наркомани и ги напътствали във взимането на решенията.
С разочарование българските специалисти признават, че все още не могат да се надяват на подобна подкрепа от страна на православната църква. Разговори с висши духовници са провеждани неколкократно, но единствените резултати от тях са обещанията за помощ в едно не съвсем ясно бъдеще. Подобно сътрудничество ще бъде полезно и за двете страни, защото ще осигури на лекуващите се така необходимите помещения и ще възвърне живота в запустелите български манастири.
Както всяко успешно начинание в България и комуната се превърна в ябълка на раздора между многото организации, които са посочили като цел на своята дейност разработването на програми, подпомагащи хора с наркоманна зависимост. В момента броят на подобни организации е около 40. Голяма част от тях обаче не са свършили нищо, за да подобрят положението на наркоманите у нас. Онези пък, които работят по проблема, дърпат чергата към себе си, без да признаят, че тя отдавна се е подпалила и може да бъде изгасена само с общи усилия. Българските нарколози са единодушни, че обществото още не е подготвено да се справи с проблема, но не могат да превъзмогнат вродения си eдипов комплекс, който ги разделя.
Сред най-активно работещите в момента организации е Националният център за борба с наркомании. Неговите програми са пряко финансирани от МЗ. Реализацията на идеята за създаването на комуната е част от тях. Амбицията на екипа, който работи там, е да се открият още 2 общини с капацитет от 100 -120 места. Предвижда се до края на 1999 г. да се създаде и мрежа от регионални центрове за работа с наркоманно болни.
Фондацията “Семейство и дрога “има претенциите да се превърне в един от основните конкуренти на Националния център за борба с наркоманиите. Тя е учредена на 2 октомври 1997 г. под почетния патронаж на г-жа Алиса Софиянска. В програмата й са застъпени предимно проекти с образователен характер. Фондацията поддържа тесни връзки с IOGT- най-голямата международна организация за въздържатели. Под прякото й ръководство “Семейство и дрога” ще координира проект за създаване на клубове на семейства с алкохолен или наркоманен проблем, в който са включени Естония, Словакия, Полша, Норвегия и Швеция. В подготвителен етап е и програмата за peer education, по който ще се обучават деца, които да ограмотяват свои връстници по проблема. Директорката Соня Тотева не крие, че идеята за комуната е много добра. Световната практика показва, че успеваемостта на този метод е 80-90% срещу 10%, максимум 20% при друг тип лечение. Тя обаче изказа съмнения, че Суходол е най-подходящото място, където тя да бъде създадена.
Най-новата организация за борба с наркотиците е Асоциацията “Живот без дрога”. Тя съществува само от 6 месеца и е създадена от родителите на деца наркомани. Председателката на асоциацията, журналистката Ралица Филипова, поставя акцент върху терапията, която провеждат с родителите. “Много е важно родителите да възвърнат самочувствието си, за да могат да помогнат при лечението. Те трябва да са плътно до детето си, и то не само формално”. Като първа задача пред асоциацията стои работата й с полицията. Много от децата с наркоманен проблем стават пласьори, за да подсигурят дневната си доза. По закон наркоманите не се третират като престъпен контингент и полицаите нямат право да ги затварят за повече от 24 часа. Същият този закон обаче задължава пазителите на реда да задържат всеки, който притежава наркотични вещества. Това за родителите е голямата ножица, която допълнително застрашава техните деца. На едно от събиранията си на улица “Прага” № 16 родителите също достигат до идеята за комуна. Те поддържат контакт с подобна община в Италия, където на лечение са постъпили вече 10 български деца. Там обаче не могат да приемат всички желаещи. Останал вариантът за българска комуна, която да отговори на необходимостта за помощ. Надеждите, която членовете на асоциацията възлагат на този тип лечение, са големи, те обаче все още не знаят какви личности ще излязат от комуната след лечението. Но искрено вярват, че ще бъдат здрави хора, способни да започнат живота си начисто.


Четете неограничено с абонамент за Капитал!

Статиите от архива на Капитал са достъпни само за потребители с активен абонамент.

Абонирайте се

Възползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент

1 лв. / седмица за 12 седмици Към офертата

Вижте абонаментните планове
Все още няма коментари
Нов коментар

Още от Капитал