Българите са почитатели на “аристократичната” закуска

“Любовта е като приготвянето на един “Биг Мак”: Апетитното хлебче обгръща тялото в нежна прегръдка. Целувките са като капки татарски сос. Обожаващите се сърца са жарки като лука. Надеждите са зелени като марулята. Сиренето и краставицата пораждат апетит за нещо повече”, така във фирмения вестник на “Макдоналд’с” в Рио де Жанейро рекламират “Големия Мак”.
Веригите от ресторанти за бързо хранене на “Макдоналд’с”, “Бургер кинг”, KFC, “Куик” се състезават почитателите на сандвичите да хапнат от тяхната стока и затова отделят милиони долари за рекламни кампании.
В родината си хамбургерите на братята Мак и Дик Макдоналд обаче губят популярност. Новата мания на американците е да похапват пак бързо, но салати. Янките отричат, че се тъпчат само с чийзбургери и кока-кола и все по-често обявяват сандвичите за нездравословна храна. Сандвичманиаците в България обаче се увеличават.
Някогашните закусвални, които предлагаха по-евтина топла храна, са само спомен. Новото поколение закусва, обядва и вечеря с хамбургери, чийзбургери, бон бургери, голдънбургери, дюнери, сандвичи “Кенар” или пилешки крилца. По-рядко тийнейджърите и студентите разнообразяват с пица. Любимото “горещо куче” (хот-дог) отново печели почитатели, но “принцесите” с кашкавал и салам отдавна са ретрозакуска. Повечето ведомствени столове са закрити. В обедните почивки чиновници и работници похапват на крак израелски “джобове” (питки), които се пълнят по желание със салати и кюфтенца, арабски фалафели, суджу или домашно приготвен сандвич с лютеница. Централните софийски улици са обзаведени и с подвижни колички, които задоволяват апетита на българи с немски кулинарен вкус. Хлебчетата с наденички и горчица, които германците похапват най-малко срещу три марки, тук засищат глада срещу една марка. През летните месеци в продажбата на сандивичи на открито участват и “Кенар”. На улицата “тостовете” се пълнят с три вида майонезени салати, шунка и кашкавал.
Сандвичът е “закуска, приготвена от две тънки резенчета хляб, намазани обикновено с масло от едната страна, между които са поставени шунка, хайвер и т.н. Казва се още и само за едно резенче хляб, намазано с масло, върху което е сложен къс наденичка...”, обясняват още в началото на века братя Данчови в своята енциклопедия. Първите сандвичи се появяват през 18-и век. За да не прекъсва играта си на карти, английският граф Джон Монтагю Сандвич похапва говеждо месо, пъхнато между две филии хляб. По-интелектуалните мемоаристи предпочитат да твърдят, че графът искал хапките, за да не спира да свири на пиано...
Два века по-късно

“Аристократичната” закуска

е един от символите на масовата култура. В света годишно се консумират милиони сандвичи, а ресторантите за бързо хранене непрекъснато изкушават с нови продукти. От KFC с гордост съобщават, че ако всички продадени парчета пиле за 68-годишната история на компанията се подредят, те ще покрият разстоянието от Земята до Луната веднъж и ще остане още 32 500 км пилешки път в Космоса. На крак в снек-баровете се консумират освен пилешки и рибни филета, мексиканска храна, пици, салати.
“Ние не сме закусвалня, а ресторант с бързо обслужване”, обясняват в “декларацията си на независимостта” пред своите клиенти “Goody’s”. Гръцката верига отвори първия си ресторант в България преди година. Заведението на пл. “Св. Неделя” събира гръцките студенти, но заради сервирането с истински прибори там предпочитат делово да похапват и костюмирани младежи. Клиентите обаче чупят много по-малко чинии, отколкото служителите в кухнята. “Ние съчетаваме идеите на бързото хранене и ресторантската обстановка. Българинът добре мери къде да дава парите си. При нас най-предпочитани са клуб-сандвичът и пилешките филета, но сме приятно изненадани и от продажбите на сладки”, обяснява изпълнителният директор Костас Исаакидис. В гръцките голдънбургери, грийнбургери, в чикис-сандвича попадат български млечни продукти и зеленчуци, френско пилешко филе и картофи.
Всички централни софийски площади са окупирани от заведения за бързо хранене. През лятото на 1994 г. първо на пл. “Гарибалди” отвори врати KFC, а година по-късно на пл. “Славейков” се наредиха опашки от любопитни клиенти, за да вкусят хамбургерите на “Макдоналд'с”.
“Биг Мак” и панираните пилета от Кентъки обаче са луксозна храна за средния българин, защото добре да похапнеш в американските закусвални струва над 5000 лева. Заможни почитатели на сандвичите плащат и петцифрени суми. С детските менюта компаниите изкушават децата. Заради играчката, която придружава хамбургера, и картофките в картонената кутия палавниците обещават да слушат цяла седмица. В събота в закусвалните сядат на семеен обяд или вечеря. За ужас на педиатрите непросветени и безотговорни родители тъпчат още непроходилите си дечица с пържени картофи и бургери.
KFC не оставя на мира постоянните си клиенти и по време на лятната и зимната ваканция. Единствената в света мобилна кухня на компанията e в България и тя се мести през сезоните между “Златни пясъци” и “Боровец”. Филе бургер, бон бургер по оригинална рецепта се правят с хлебчета “Made in Bulgaria”, но пилешките допълнения се внасят от чужбина. Специално, за да угодят на вкуса на българските си клиенти, KFC пусна салата “Снежанка”, а хората, които могат да си позволят да хапват в заведенията, предпочитат пикантните пилета. Тайната рецепта от 11 билки и подправки е любима на яките момчета от охранителни и застрахователни компании, които не се колебаят да превръщат масите на заведението в офисбюро.
В “Макдоналд’с” се отбиват да закусят артисти, певци, а наблюдателни клиенти твърдят, че в книгата за предложения в ресторанта на пл. “Славейков” впечатленията си от сандвичите споделила и външният министър Надежда Михайлова. Служителите предполагат, че заради други ценни автографи книгата наскоро е открадната. Месото в максандвичите е от Унгария, рибата от Дания, пайовете са от Англия. Млечните шейкове, салатите, зеленчуците са си нашенски. “Клиентите ни най-много ценят чистотата, приятното обслужване, качеството на предлаганите продукти”, обяснява главният маркетинг-мениджър за България Росица Цекина. Пред момчетата и момичетата, които работят на каса, са написани правилата за обслужване с усмивка, внимание и бързина. Българите, които са чували за 7-те минути трайност на картофките, рядко проявяват претенции към храната. Чужденци по-често връщат продукти, недоволни, че стандартът не е спазен. Ресторантите организират за любопитните клиенти и екскурзии в кухнята, където всеки може сам да приготви сандвича си.
Чуждестранните вериги се конкурират от българските сандвичи “Кенар” и “Оро”, които също откриват спретнати заведения. Опашките обаче никога не свършват в арабските закусвални, разположени около “Попа”. До късно през нощта мургави момчета загъват дюнери и фалафели с артистични движения. Въпреки честите ремонти, чистотата там винаги изглежда под съмнение, но това не смущава клиентите да изяждат по няколко сандвича.
Популярното заведение “Кравай”, което в зората на демокрацията беше сборище на столичните фенове на Нюуейв-а, сега е мутирало в първия български фастфууд за китайска храна. За сумата между 3000 и 4500 лв. човек може да си закупи побългарен вариант на най-разпространените гозби на Далечния изток. Люто пиле, пиле със зеленчуци и свинско със зеленчуци са трите най-популярни варианта за засищане, ако искате да се превъплатите в човек с дръпнати очи. “Драконовата” храна се сервира в картонени кутии, които не изглеждат много обемисти, но всъщност съдържанието им може да накара всеки средностатистически чревоугодник да се издуе. Тънкият трик на заведението е, че по стар китайски обичай половината от кофичката се пълни с ориз, а другата половина - с бленуваната далекоизточна манджа. Е, понякога оризът преобладава, но клиентът може да установи това чак след като се порови из горния месен слой на блюдото. “Кравай” засега си остава монополист на столичния пазар на китайска храна. Плах опит за конкуренция се опитва да прави импровизирано заведение на “Раковски” в близост до площад “Славейков”, но неговите порции са пакетирани по подобие на храните в самолетите и се претоплят в микровълнова печка.

Slow food vs. fast food?*

Бързото хранене въпреки своята практичност печели все повече противници. В САЩ се появи движение за бавно хранене, което идва от Италия. Неговите последователи искат да върнат удоволствието от стоенето на масата и храненето. У нас “Вкусно”-готвачът Ути Бъчваров се представя в ролята на добрия гаргантюанец, който отдалечава хората от “кошмара на всеки влюбен в готвенето - сандвичите”, които отдавна не са закуска за аристократи. p

* slow food vs. fast food (англ.) - бавно хранене срещу бързото хранене