Университетската болница “Св. Иван Рилски” попадна в зоната на здрача
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Университетската болница “Св. Иван Рилски” попадна в зоната на здрача

Университетската болница “Св. Иван Рилски” попадна в зоната на здрача

Велислава ПОПОВА
5047 прочитания

“Кога ще ви закриват” - с този въпрос лекари стряскали колегите си от университетската болница “Св. Иван Рилски” в началото на януари. Любопитството на медиците от болничните заведения към Медицинския университет (МУ) било предизвикано от писмо на Министерството на здравеопазването. Директорите на университетските болници получили в началото на годината нареждане да подготвят предложения за структурни промени в ръководените от тях клиники. Писмото било подписано предколедно (на 18.12.1998 г.) от здравния министър доц. Петър Бояджиев и от ректора на МУ проф. Д. Джеров.
Според министерството идеите на лекарските екипи трябва да бъдат съобразени с “редуциране на дублиращите се структури”, “закриване на неефективните (ненужни) структури”, “оптимизиране броя на леглата с оглед подобряване на качеството на обслужване и нуждите на учебния процес” и с “необходимостта от пребазиране на звената на Държавна университетска болница “Св. Иван Рилски” и службите на ректората”. Последен писмото получил и проф. Христо Млъчков, медицински директор на лечебното заведение, което носи името на рилския светец. След справка персоналът на болницата установил, че четвъртото изискване е еднакво във всички известия, но неясно защо “на прицел” е само тяхната клиника.

Загадката

“От това писмо нищо не се разбира. Кога ще има необходимост от пребазиране, кой определя, че има такава необходимост? Никой не казва къде ще ходим, ще се запазят ли клиниките. Вече два месеца ситуацията е нетърпима - клюки, хаос, суматоха. Вместо да си вършим лечебната и учебната работа, всеки ден по един час обсъждаме какво ще става с нас”, оплакват се лекари от болницата. Медиците първо се заемат да отгатнат що е това “пребазиране на звената”. Слухове превеждат загадката като “закриване”, “преместване”, “сместване” с друга болница, “изпразване” на сградата или ликвидация. Един ден някоя от клиниките се мести в Александровска болница, на следващата сутрин се обсъжда, че преминава към “Св. Ана”. Мълвата нанася в седеметажната сграда на ул. “Димитър Несторов” №15 инфекциозната болница или здравноосигурителната каса или я обявява за продажба.
“Объркани сме и не знаем какво ще е бъдещето на клиниките и на болницата. Говорят се най-различни неща за сливане, за преместване, но досега никой не ни е обяснил как ще се извършва пребазирането и защо избраха нашата болница. Тя е една от най-добре оборудваните в университета и може да се каже, че предлагаме лечение на европейско ниво”, обяснява доц. Надежда Костова, която завежда клиника “Вътрешни болести и клинична фармакология”. Версията, че част от сградата ще се използва в бъдеще от инфекциозната болница, която е наблизо, според лекарите е нелогична. В УБ “Св. Иван Рилски” има обща канализация и само три асансьора, което ще затрудни отделянето на пациентите. Инфекциозната болница няма да използва и апаратурата за образна диагностика, която е сред най-модерните в страната. Докторите се хвалят със скенер, с гама-камера (за изследвания на рак на костите и на белия дроб), с дарения от американската фондация “Помагащи ръце” мамограф (апарат, с който се установява рак на млечната жлеза), с лаборатория “Кодак”, с ехографски апарати. “Имаме апаратура от А до Я за всяка клиника. Пациентите ни се чувстват като бели хора”, убеждават лекарите. Около 1000 пациента минават на преглед с гама-камерата за два месеца. В чакалните са приседнали хора от цяла България, а ред се чака най-много две седмици. “При нас има комбинация от добра апаратура и добри специалисти. Болницата отстъпва по база може би само на “Св. Ана”, която е бившата клиника за лечение на чуждестранни граждани. Съгласни сме, че трябва да има структурна реформа и сме подготвили своите предложения”, увери икономическият директор Райна Тепавичарова. Никой от екипа на УБ “Св. Иван Рилски” не отхвърля необходимостта от лечение за българската здравна система, различни са само методите и лекарствата, които предписват на здравеопазването от министерството и от болницата. “Трябва да участват и реформираните, каква е тази тайнственост - министърът казал, този дошъл, онзи казал, само слухове. Хората се побъркаха, а доц. Бояджиев може просто да дойде тук и да говори с нас”, търси решение доктор Триас Мавроматис, председател на Българския лекарски съюз в болницата.

Като игра на счупен телефон

От Министерството на здравеопазването разясняват, че изпратеното писмо е само препоръка. “Пребазиране” не означава, че болницата ще се мести. Идеите трябва да дойдат от ръководството на клиниките. Министър Бояджиев няма да се ангажира с друго становище, докато не премине акредитацията на университетските болници.
Ректорът на МУ, който също е подписал писмото, отхвърли предположенията, че УБ “Св. Иван Рилски” ще бъде закрита. “Понятието пребазиране няма реална стойност. Писмото има уведомителен характер - да помислят директорите и екипите, защото и ние още не сме наясно. Предстои обсъждане на въпроса, включително и на идеите за инфекциозна болница. Но университетски болници няма да се закриват”, опита се да изясни проблема проф. Д. Джеров. Според него обаче лечебното заведение на ул. “Димитър Несторов” №15 има абсурдна структура, която съчетава различни клиники, които не са съвместими, и трябва да се извършат промени.
В УБ “Св. Иван Рилски” работят клиника по терапия на вътрешните болести и клинична фармакология, клиника по гастроентерология, център по професионални болести, секция по образна диагностика, лаборатория по клинична имунология, отделение по физиотерапия. През 70-те години болницата е построена и оборудвана със средствата и помощта на миньори за лечение на професионални заболявания, а след 1992 г. лечебното заведение е сред 11-те университетски болници. Вътрешният декор не се различава от този в повечето български клиники. Освежителният ремонт е отлаган, за да се вложат парите в апаратура, лекарства и да не се натрупват дългове. Ръководството е изпратило писмо до здравния министър, в което определя идеята за пребазиране на болницата като “крайно неудачна”. В няколко страници лекарите представят визитни картички на отделните клиники и подчертават, че евентуалното пребазиране на секцията по образна диагностика, която обслужва още четири университетски болници, носи опасност от повреждане на апаратурата и практически е невъзможно.
“Предлагаме да бъдат съкратени 50% от леглата за професионални заболявания и различни варианти кой да се настани на тези два етажа, които ще освободим - например клиниката по ревматология, която е към нашата болница, но е в друга много стара сграда”, обяснява икономическият шеф Райна Тепавичарова. Лекарите искат към тях да премине и лазерната лаборатория по очни болести, която е към Александровската болница, но е в сградата на УБ “Св. Иван Рилски”.
На първи март в МЗ започват заседанията на централната акредитационна комисия, която ще разгледа предложенията на всички университетски болници. “Има много разхвърляни идеи, всеки дърпа чергата към себе си”, коментира получените идеи проф. Джеров.

Да те лекуват професор и студент

“Ректорът има желание да ни съдейства, но аз останах с впечатление, че много от нещата се правят зад него”, обяснява доц. Костова. В болницата разчитат на подкрепа от МУ. “Университетската болница не трябва да се подчинява на правилата за другите болници. Не е възможно те да се регистрират като АД или ООД. Изследователските звена имат само разходи, освен това тук държим един пациент 20 дни, за да го видят повече специализанти, има повече персонал. При нас постъпват най-заплетените случаи и не трябва да има райониране, за да принуждават хората да си вадят фалшиви талони”, обобщава част от проблемите на лечебните заведения към университетите доктор Мавроматис. “Трябва да се промени и работното време, работим от 8 до 13 часа, а следобед даваме дежурства. Сега обаче искаме информация. Дори и да затварят болницата, да ни кажат, за да си търсим работа или да бягаме в чужбина”, добавя доктор Емил Христов.
На студенти, специализанти и стажанти също не им е безразлично бъдещето на болницата, защото са доволни от екипа, с който работят. “Ще се наруши обучението ни. Сградата на болницата е нова и с настъпващата реформа всеки, който има някакво влияние, иска да разположи частната си клиника в хубава сграда, за да привлича пациенти. В бъдеще този, който ще плаща, ще иска удобства, а не да постъпи в Александровската болница, която е построена в началото на века”, разсъждава специализантът по вътрешни болести доктор Георги Гандев, преди да се отправи към поредната визитация.

“Кога ще ви закриват” - с този въпрос лекари стряскали колегите си от университетската болница “Св. Иван Рилски” в началото на януари. Любопитството на медиците от болничните заведения към Медицинския университет (МУ) било предизвикано от писмо на Министерството на здравеопазването. Директорите на университетските болници получили в началото на годината нареждане да подготвят предложения за структурни промени в ръководените от тях клиники. Писмото било подписано предколедно (на 18.12.1998 г.) от здравния министър доц. Петър Бояджиев и от ректора на МУ проф. Д. Джеров.
Според министерството идеите на лекарските екипи трябва да бъдат съобразени с “редуциране на дублиращите се структури”, “закриване на неефективните (ненужни) структури”, “оптимизиране броя на леглата с оглед подобряване на качеството на обслужване и нуждите на учебния процес” и с “необходимостта от пребазиране на звената на Държавна университетска болница “Св. Иван Рилски” и службите на ректората”. Последен писмото получил и проф. Христо Млъчков, медицински директор на лечебното заведение, което носи името на рилския светец. След справка персоналът на болницата установил, че четвъртото изискване е еднакво във всички известия, но неясно защо “на прицел” е само тяхната клиника.

Загадката

“От това писмо нищо не се разбира. Кога ще има необходимост от пребазиране, кой определя, че има такава необходимост? Никой не казва къде ще ходим, ще се запазят ли клиниките. Вече два месеца ситуацията е нетърпима - клюки, хаос, суматоха. Вместо да си вършим лечебната и учебната работа, всеки ден по един час обсъждаме какво ще става с нас”, оплакват се лекари от болницата. Медиците първо се заемат да отгатнат що е това “пребазиране на звената”. Слухове превеждат загадката като “закриване”, “преместване”, “сместване” с друга болница, “изпразване” на сградата или ликвидация. Един ден някоя от клиниките се мести в Александровска болница, на следващата сутрин се обсъжда, че преминава към “Св. Ана”. Мълвата нанася в седеметажната сграда на ул. “Димитър Несторов” №15 инфекциозната болница или здравноосигурителната каса или я обявява за продажба.
“Объркани сме и не знаем какво ще е бъдещето на клиниките и на болницата. Говорят се най-различни неща за сливане, за преместване, но досега никой не ни е обяснил как ще се извършва пребазирането и защо избраха нашата болница. Тя е една от най-добре оборудваните в университета и може да се каже, че предлагаме лечение на европейско ниво”, обяснява доц. Надежда Костова, която завежда клиника “Вътрешни болести и клинична фармакология”. Версията, че част от сградата ще се използва в бъдеще от инфекциозната болница, която е наблизо, според лекарите е нелогична. В УБ “Св. Иван Рилски” има обща канализация и само три асансьора, което ще затрудни отделянето на пациентите. Инфекциозната болница няма да използва и апаратурата за образна диагностика, която е сред най-модерните в страната. Докторите се хвалят със скенер, с гама-камера (за изследвания на рак на костите и на белия дроб), с дарения от американската фондация “Помагащи ръце” мамограф (апарат, с който се установява рак на млечната жлеза), с лаборатория “Кодак”, с ехографски апарати. “Имаме апаратура от А до Я за всяка клиника. Пациентите ни се чувстват като бели хора”, убеждават лекарите. Около 1000 пациента минават на преглед с гама-камерата за два месеца. В чакалните са приседнали хора от цяла България, а ред се чака най-много две седмици. “При нас има комбинация от добра апаратура и добри специалисти. Болницата отстъпва по база може би само на “Св. Ана”, която е бившата клиника за лечение на чуждестранни граждани. Съгласни сме, че трябва да има структурна реформа и сме подготвили своите предложения”, увери икономическият директор Райна Тепавичарова. Никой от екипа на УБ “Св. Иван Рилски” не отхвърля необходимостта от лечение за българската здравна система, различни са само методите и лекарствата, които предписват на здравеопазването от министерството и от болницата. “Трябва да участват и реформираните, каква е тази тайнственост - министърът казал, този дошъл, онзи казал, само слухове. Хората се побъркаха, а доц. Бояджиев може просто да дойде тук и да говори с нас”, търси решение доктор Триас Мавроматис, председател на Българския лекарски съюз в болницата.

Като игра на счупен телефон

От Министерството на здравеопазването разясняват, че изпратеното писмо е само препоръка. “Пребазиране” не означава, че болницата ще се мести. Идеите трябва да дойдат от ръководството на клиниките. Министър Бояджиев няма да се ангажира с друго становище, докато не премине акредитацията на университетските болници.
Ректорът на МУ, който също е подписал писмото, отхвърли предположенията, че УБ “Св. Иван Рилски” ще бъде закрита. “Понятието пребазиране няма реална стойност. Писмото има уведомителен характер - да помислят директорите и екипите, защото и ние още не сме наясно. Предстои обсъждане на въпроса, включително и на идеите за инфекциозна болница. Но университетски болници няма да се закриват”, опита се да изясни проблема проф. Д. Джеров. Според него обаче лечебното заведение на ул. “Димитър Несторов” №15 има абсурдна структура, която съчетава различни клиники, които не са съвместими, и трябва да се извършат промени.
В УБ “Св. Иван Рилски” работят клиника по терапия на вътрешните болести и клинична фармакология, клиника по гастроентерология, център по професионални болести, секция по образна диагностика, лаборатория по клинична имунология, отделение по физиотерапия. През 70-те години болницата е построена и оборудвана със средствата и помощта на миньори за лечение на професионални заболявания, а след 1992 г. лечебното заведение е сред 11-те университетски болници. Вътрешният декор не се различава от този в повечето български клиники. Освежителният ремонт е отлаган, за да се вложат парите в апаратура, лекарства и да не се натрупват дългове. Ръководството е изпратило писмо до здравния министър, в което определя идеята за пребазиране на болницата като “крайно неудачна”. В няколко страници лекарите представят визитни картички на отделните клиники и подчертават, че евентуалното пребазиране на секцията по образна диагностика, която обслужва още четири университетски болници, носи опасност от повреждане на апаратурата и практически е невъзможно.
“Предлагаме да бъдат съкратени 50% от леглата за професионални заболявания и различни варианти кой да се настани на тези два етажа, които ще освободим - например клиниката по ревматология, която е към нашата болница, но е в друга много стара сграда”, обяснява икономическият шеф Райна Тепавичарова. Лекарите искат към тях да премине и лазерната лаборатория по очни болести, която е към Александровската болница, но е в сградата на УБ “Св. Иван Рилски”.
На първи март в МЗ започват заседанията на централната акредитационна комисия, която ще разгледа предложенията на всички университетски болници. “Има много разхвърляни идеи, всеки дърпа чергата към себе си”, коментира получените идеи проф. Джеров.

Да те лекуват професор и студент

“Ректорът има желание да ни съдейства, но аз останах с впечатление, че много от нещата се правят зад него”, обяснява доц. Костова. В болницата разчитат на подкрепа от МУ. “Университетската болница не трябва да се подчинява на правилата за другите болници. Не е възможно те да се регистрират като АД или ООД. Изследователските звена имат само разходи, освен това тук държим един пациент 20 дни, за да го видят повече специализанти, има повече персонал. При нас постъпват най-заплетените случаи и не трябва да има райониране, за да принуждават хората да си вадят фалшиви талони”, обобщава част от проблемите на лечебните заведения към университетите доктор Мавроматис. “Трябва да се промени и работното време, работим от 8 до 13 часа, а следобед даваме дежурства. Сега обаче искаме информация. Дори и да затварят болницата, да ни кажат, за да си търсим работа или да бягаме в чужбина”, добавя доктор Емил Христов.
На студенти, специализанти и стажанти също не им е безразлично бъдещето на болницата, защото са доволни от екипа, с който работят. “Ще се наруши обучението ни. Сградата на болницата е нова и с настъпващата реформа всеки, който има някакво влияние, иска да разположи частната си клиника в хубава сграда, за да привлича пациенти. В бъдеще този, който ще плаща, ще иска удобства, а не да постъпи в Александровската болница, която е построена в началото на века”, разсъждава специализантът по вътрешни болести доктор Георги Гандев, преди да се отправи към поредната визитация.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

Новите от запаса

Новите от запаса

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност.